СЛУЖБОМЕР

понеделник, март 30, 2009

Друг би трябвало да е подаръкът

Сергей Станишев подарил на Ахмед Доган за рожденния му ден микроскоп.

Грешка!

Друг би трябвало да е подаръкът. БИНОКЪЛ!

Та дано поне в края на този мандат Сокола види през него къде се намира Народното събрание.


неделя, март 29, 2009

Един защитник на Паси

„Ако си блогър… ти не си Медия, ти си блог, лично мнение…” – прочетох вчера в един блог, чийто автор се представя като завършил прочута гимназия в София и продължаващ образованието си във Великобритания и Германия.

Да му имам на този и прочутата гимназия, и Великобританията, и Германията! Всички правим грешки, когато пишем, но това „ако си блогър… ти си блог” е същото по смисъл като „ако си зеленчукопроизводител… ти си щайга с краставици” . Става дума вече не за каква да е грешка, а за сериозен проблем на пишещия с лексикалната съчетаемост на думите (учи се в седми клас, „Български език”, изд. „Анубис”, стр. 77). А това, че блогърът „не е Медия” и че „е лично мнение” няма с какво да се асоциира, дори и в хумористичен план, защото в случая нонсенсът е тотален.

Ето защо никак не се учудих, че точно този индивид е седнал да защитава с писанията си Соломон Паси покрай изгубената кауза да се атакуват блоговете, защото не пишат това, което на политиците им се иска. Има, види се, и блогъри, които са раздрусани от „синдрома Филиз Хюсменова”. Поне да бяха грамотни!..


събота, март 28, 2009

Новото откровение на Станишев

Знаем, че новите дрехи на царя, показвали голотата му, с една сума - истинската му същност. Става дума за царя от приказката, разбира се, а не за Симо Ментата – той и с дрехи, и без дрехи, все си е гол(а вода).

Какво показва новото откровение на Станишев обаче, аз не се наемам да коментирам, защото току-виж ме издебнал Соломон Паси и ме обвинил, че съм простак. Затова само ще спомена как преди време премиерът си призна, че давал подкуп на катаджии. А сега пък си признал, че като ученик бягал от училище.

Малко му остава на премиера да премиерства, но няма да се учудя, ако ни изненада през това кратко време с още някое ново признание. Пак от същия тертип.

С една дума – добър премиер си имаме, казвам аз, за да спазя приличието и да не очерня България пред чужденците. Защото думата добър не е лоша дума. Нали, мъдри Соломоне?..


Нещо се случи

Ако някой все още не е разбрал защо управляващите толкова се натискат да ровят безконтролно в интернета, значи е слепец над слепците.

В България нещо се случи, нещо, което досега не е било. Репликата на Соломон Паси за простотиите в блоговете отприщи такава медийна (блогърска) реакция, каквато дори министър Миков не е виждал и в най-тежките си кошмари.

Едно можем да кажем: със Соломон Паси е свършено. (Жалко, харесвах го някога.) Да взема кошницата и, както писа в един коментар Господин И, да ходи да бере маслини.

Но нещата не опират само до Паси. А ще висят като обеца на ухото за всеки самозабравил се управник: НЯМА МЕДИЕН КОМФОРТ И НЯМА ДА ИМА!

В българското медийно пространство нещо се случи. И след това нещо на някои хора ще им се прииска още повече да надничат в Мрежата. Тях можем обаче да ги успокоим с репликата от една не толкова далечна гражданска война: No pasarán!


Добавка рано следобед: Завихри се и гугъл-бомба "простак"!.


петък, март 27, 2009

Когато не знаеш да лаеш

Куче, което не знае да лае, вкарва вълка в кошарата.

А Соломон Паси е определено такова куче. Излая публично, че блоговете били пълни с простотии. И вкара вълка в кошарата. В собствената си кошара.

Гледам, че в "Свежо" коментарите, свързани с излайването на Паси дърпат доста напред по одобрение (одобрение за коментарите, а не за излайването).


За един спор

Получава се почти като при Вапцаров. Спорим „двама със дама”, но не за „човекът във новото време”, а за Проекта за нов Закон за народната просвета, който предстои да се гледа в Народното събрание. Дамата, пак като при Вапцаров, „тропа, нервира се, даже проплаква./ Залива ме с кални потоци от ропот/ и град от словесна/ атака”. С една дума – не ми дава думата. Още малко и ще ме изяде с парцалите, само и само да ми обясни, че Проектът „не струва мойта защита”.

- Добре де – успявам все пак да вмъкна, - не прочете ли там?..

- Не съм, не съм го чела!

Шаш!

- Тогава откъде знаеш?..

- По радиото казаха!

- Аха, добре – кимам разбиращо.

И предлагам:

- Хайде да сменим темата…


четвъртък, март 26, 2009

Цитат рано сутринта

(от блога на Лех Валенса)


Борихме се, както можехме, доколкото ни достигаха сили, смелост и разум.

Днес, когато с толкова труд утвърждаваме в страната този велик успех, се появяват съвсем нови герои и учители по борба и победи.

Нямаше ги никакви в онова трудно време, а сега се опитват да омаловажат постигнатия в борбата успех, да се допишат в историята, да внушат, че те биха го направили по-добре, макар че тогава не се показваха или не ги е имало на този свят.


Превод: Павел Николов


сряда, март 25, 2009

По гащите посрещат

През 1987-ма година в училището, в което работя, беше назначена нова учителка по математика. Младо момиче, току-що завършило университета. И - о, ужас за директор, партиен секретар и профсъюзен председател - още от първия ден новата учителка се появи на работа с... дънки. Споменатите по-горе цербери на реда и благоприличието веднага я награбиха, ама вече беше времето на Горбачовата перестройка, а и момичето се оказа ербап момиче, та удариха на як камък. Само няколко години по-рано обаче нещата щяха да изглеждат много по-иначе. Или дънките, или ще ти се види бръчкав социализмът!

Спомних си за това, когато четох днес вайканията на разни люде, че една учителка ходела на училище с не знам какви си дрехи: едни викат само със забрадка, други – изцяло с някакво си „мюсюлманско облекло” (?), иди ги разбери точно с какво. Ама не е в това работата. Защото работата е във въпроса: „В кое време живеем?”

Голям праз, казвам аз, кой учител с какво е облечен. Защото за учителя много по-важно е друго: как преподава! В „бранша” съм от доста години, срещал съм, срещам, познавал съм и познавам много колеги, които са по облекло перфектни, но са си сбъркали професията. Ама за тях – никой нищо не казва. Гледаме кой с какви гащи е.


Американски спор за границата на цензурата

„Хилари: Филмът” е заглавието на документален филм с продължителност час и половина, заснет преди миналогодишните избори и финансиран от консервативното сдружение Citizens United (Гражданско обединение). Филмът не направи кариера, но от вчера с него се занимават девет необикновено влиятелни надзорници: съдиите от Върховния съд на САЩ. Тяхното решение, твърдят коментаторите, ще има фундаментално значение за установяване на границата между журналистиката и предизборната реклама. „Резултатът от това дело ще повлияе на това как ще разясняваме на хората важните явления в американската политика” – твърди продуцентът на „Хилари” David Bossie.

Предмет на спора е интерпретацията на приетия преди седем години закон на McCain – Feingold (съавтор е бившият кандидат на републиканците за президент John McCain), който определя дълъг списък от ограничения за „предизборните послания”, иначе казано – за програмите, излъчвани по време на предизборна кампания. Едно от условията е финансирането на продукциите да става от регистрирани организации, които на свой ред могат да подкрепят избрани от тях политически кампании само до определена сума. Когато законът започва да действа, всички си мислят, че се отнася само за кратките телевизионни спотове.

Но преди началото на миналогодишните предварителни избори Федералната избирателна комисия (FEC), която отговаря за спазването на закона McCaina – Feingolda, реши, че „Хилари” подлежи на същите ограничения като нормалните спотове. На създателите на документалния филм беше наредено да ограничат рекламата на филма, не им беше разрешено дори – без това да е съгласно с изискванията на закона – да го излъчват в pay-per-view каналите, позволяващи на зрителите да гледат платени програми по поръчка.

Продуцентите на „Хилари” се обърнаха към съда, но през януари 2008 година, когато предварителните избори с участието на кандидатиралата се за президентската номинация на демократите сенатор Клинтън едва започваха, съдът застана на страната на комисията.

Според правителствената страна „Хилари” е обичаен разширен политически памфлет. „Без съмнение основното послание на филма е, че характерът, убежденията, квалификацията и личната история на сенатор Клинтън я правят негодна да изпълнява функциите президент на САЩ” – пише правителственият адвокат Edwin Kneedler в разяснението, направено от FEC.

Адвокатът Ted Olson, който представлява Citizens United, смята, че единствената цел на филма е била да привлече колкото се може повече зрители. Той добавя, че произведението не убеждава да се гласува за когото и да било. Според него изискването да се посочват източниците на финансиране заплашва свободата на словото, гарантирана от конституцията; защото някои влиятелни спонсори желаят да останат анонимни и могат да оттеглят подкрепата си, ако се държи на това посочване. Властите смятат обратното – повечето информация за спонсорите означава повече информация за общественото мнение, което разширява свободата на словото.

На страната на комисията застана вестник „New York Times”. Според вестника победата на Citizens United би създала „огромна празнина в правото, позволяваща на корпорациите да залеят политиката с пари до такава степен, каквато не сме виждали от десетилетия”. Според Citizens United делото има по-широки измерения, особено във времето на еволюцията на медиите и заличаването на границите между журналистиката и публичното изразяване на мнението. Комисията обаче намира, че сдружението не е информационна медия, а филмът не е имал информационен характер.

С критичните бележки на Citizens United е съгласен Репортерския комитет за свобода на печата, който защитава свободните изяви на медиите в САЩ. „От създаването на Америка публицистичните разкрития, свързани с публичния живот, са обхващали не само информацията, но и коментара” – отбелязва комитетът, изисквайки съдът за отхвърли решението на FEC. „Кой е дал право на FEC да решава какво е информация и в какъв формат трябва да се представя тя?” – пита юристът на комитета Gregg Leslie.


Превод от полски: Павел Николов (по Piotr Gillert, вестник „Rzeczpospolita”)


Нова провокация на Костов

Снежна буря във Вакарел. Вее, засипва, все едно не е 25 март, а 1 януари.

Иван Костов! Това е само негова работа!! Да му се пише още една черна точка в черния тефтер!!!

И никакви 8%! На 10% да му вдигнат изборната бариера!!


вторник, март 24, 2009

Малко нещо и от мене

Много приказки се изприказваха за „Голямото четене” и любимия на българите (според това „четене”) роман „Под игото”. Та и аз реших да кажа нещо, позовавайки се на принципа „видяла жабата, че подковават вола, та и тя вдигнала крак”.

Спомням си, че някога имаше един период, когато на учениците в училище се даваха разни анкети, в които често присъстваше и въпросът: „Кое е любимото ви литературна произведение?” Нямаше как да не ми направи впечатление, че мнозинството от анкетираните ученици посочват последната изучена (или в момента изучавана) творба. Понеже вече не се сещат за друга. Същият механизъм се е задействал и при случая с „Голямото четене”. Повечето от българите са чували, че романът „Под игото” е „голямо нещо” (набили са им го в главите колегите през ученическите години). Едновременно с това повечето от българите изобщо не са чели „Под игото”. Но мнозина са гласували за „голямото нещо”. Тъй като не могат да си спомнят друго произведение, за което да са чували, че е „голямо нещо”. Поради същността на професията си, която упражнявам не от вчера, много добре зная колко е запален българинът по четенето и особено на произведения от рода на „Под игото”. Бас ловя, че значителна част от гласувалите за „Под игото” изобщо не са го чели.

Второ, все не мога да се освободя от мисълта, че целта на „Голямото четене” е всъщност „голямото есемесене (пращане на SMS-и)”. Далавера има в тази работа, както казва героят на Алеко. Защото в края на краищата понятието „любим роман” (това важи за всяко произведение на изкуството) е абсурдно. Значимите литературни произведения (оставям настрани плявата, нито ще споря има ли, няма ли „Под игото” значение в българската литература) са уникални. И като такива са несравними. Как бих могъл да кажа кое произведение ми е по-любимо от, например, „Пипи Дългото чорапче”, „Зимата на нашето недоволство” и „Осъдени души”. И трите произведения са шедьоври, всяко е по свой начин значимо. Затова именно не подлежат на наддаване и класиране.

А пък това да се тупаме в гърдите, че – виждате ли – при подредбата българските произведения ударили в земята световната класика, си е направо телешки патриотарски възторг, който никога не съм споделял и никога няма да споделя. Оставям го за индивиди като двамата Андреевци – Слабаков и Пантев.


Според крушата

Сергей Станишев се оплакал пред столичния партиен актив, че опонентите на БСП са безскруполни и арогантни и ще направят всичко възможно, за да не допуснат ново управление на Столетницата.

Ами така си е. Нали народът е казал: "На зла круша - зъл прът".


понеделник, март 23, 2009

Кой бърка: „Комерсантъ” или Обама?

Според руския вестник „Комерсантъ” назначаването на генерален секретар на НАТО от Източна Европа щяло да се отрази зле на отношенията на Барак Обама с Русия и ето защо САЩ застанали зад кандидатурата на Андерс Фог Расмусен. „Новите членове на НАТО – пише вестникът, - присъединили се към блока през последните десет години, се застъпват за по-нататъшно разширяване на алианса, преди всичко за сметка на Украйна и Грузия.” Та затова изборът на Щатите паднал на Расмусен: той бил по-сдържан по отношение на разширяването.

Аз пък казвам: да му имам логиката на „Комерсантъ”! То ако работата беше такава, постът генерален секретар на НАТО щеше да е в кърпа вързан не на Расмусен, а на Соломон Паси. Нашите управници не само не са по-сдържани, те и дума не са обелили за разширяване на алианса към Русия, плюс това премиерът ни е бивш (по документи, но по душа?) руски гражданин, а дружбата на президента Първанов с цар Путин е „от векове за векове”.

Някой бърка: или „Комерсантъ”, или Обама…


неделя, март 22, 2009

"История на СССР в анекдоти"

Весела книжка. В нея са събрани доста анекдоти, за които някога биеха яко през пръстите. Можете да си я свалите оттук. На руски език е.

Ето три анекдота от нея:


Революцията е свършила. Един комунист възторжено убеждава майка си:

- Е, сега ще имаме всичко предостатъчно: и храна, и стоки! И в чужбина ще пускат!..

Майката радостно отвръща:

- Да, съвсем като при царя!


Разговор в купето на влака.

- Първата сричка от моето име е това, което комунистите обещаха да ни построят, а втората това, което ни дадоха в действителност.

- Елате с мене, другарю Райхер, аз съм от ГПУ...


(Бележка: "хер" е жаргонна дума за мъжки полов орган)


- Какво е философия?

- Лов на черна котка в тъмна стая. Марксистката философия се отличава по това, че в стаята изобщо няма котка, а марксистко-ленинската още и по това, че един от ловящите постоянно вика, че е хванал котката.


петък, март 20, 2009

Без Хитлер и Сталин

Валерия Новодворска


(Валерия Илинична Новодворска е руска политическа деятелка, дисидентка, журналистка, основателка на ултралибералната партия „Демократичен съюз”. Колумнист на списание „The New Times”.)


...Хитлеристка Германия е трябвало безспорно да бъде разбита. Заради човечеството, заради немците. Хора като Хитлер не трябва да побеждават. Но и СССР е трябвало да претърпи поражение, и на хора като Сталин не трябва да им се предоставя победа. Трябвало е да победят съюзниците: Великобритания и САЩ… Само че – без нас. Нас щяха да ни освободят американците и англичаните.

Съветската власт щеше да падне и нямаше да я има агонията на страната от 1948-ма до 1953 година. Нямаше да има нито Хрушчов, нито Брежнев, нито Афганистан, нито Андропов, нито Путин, нито КГБ. А ние нямаше да се появим роби на билия свят. Трябвало е СССР да загуби войната. САЩ вече имали атомна бомба, щяха да доубият Хитлер, дори да е завзел СССР до Урал. Ленинград е трябвало да се предаде. Разбира се, нямало да бъде весело да се живее под властта на хитлеристите, но милиони ленинградци нямаше да умрат от глад, както не са умрели жителите на Париж и Лион.

Можело е да се доживее до освобождението. Но как да се постигне това? Как са можели войниците да престанат да се съпротивляват – при наличието на заградотрядите и СМЕРШ? Кой би предал Ленинград, след като нещастните граждани, доведени до фанатизъм, предпочели пред падането на града смъртта на своите деца? Разбрах къде е бил изходът, едва когато гледах филма „Валкирия”. Всичката ни надежда е била в успеха на Клаус фон Щауфенберг. Последната ни надежда. Нюрнберг все едно щеше да го има. Само че без съветски съдии. Да, Германия щеше да избегне съветската окупация и Берлинската стена (и зверствата на съветските войски). Щауфенберг щеше да спаси фатерланда. Но Германия и така не е пропаднала. Бях скоро там. Много чистичка, подредена, сита, обгрижена, добра, свободна.

А ние… Това е бил единственият ни шанс, повтарям. Ако Олбрихт не беше прозяпал три часа, а Фром не се беше оказал страхливец! Берлин, Париж (нали и Ромел е бил в заговора!), Северна Европа – всичко щеше да бъде в ръцете на заговорниците. Арест на Хитлер, докато не е излязъл в ефир, на Химлер, на Гьобелс, ликвидация на концлагерите, спасяване на още живите евреи, истината за Холокоста…

Сепаратистки мир на Великобритания и САЩ с Германия. Съветските войски нямаше да влязат на територията й. Нито знаме над Райхстага (по-скоро знамената на съюзниците), нито 9 май. Всичките сталински триумфи щяха да отидат по дяволите. Щеше да е възможно и спасяването на нещо от Източна Европа. Сталин щеше да спре. Не би могъл да воюва с вермахта, САЩ и Великобритания (готвела се плюс това бомбата, щеше да плаши). Нито Ялта, нито Потсдам.

А колко наши войници щяха да оживеят, ако войната беше завършила една година по-рано! Да, вместо Ялта щеше да има друга сбирка. Но вече не на територията на СССР. И нямаше да я има позорната снимка – Рузвелт, Чърчил, Сталин, – и Англия нямаше да предаде на Сталин бежанците, и Власов нямаше да бъде обесен, защото РОА щеше да премине на територията на Германия. Силите на вермахта и на съюзниците щяха да стигнат, за да уплашат Сталин да даде Прибалтика (а току-виж и Чехословакия с Унгария). А украинците и поляците щяха да получат помощ от Запада и може би щяха да се освободят сами.

В СССР никой нямаше да се помайва. Комунизмът щеше да издъхне 40 години по-рано. Аз бих оплаквала Щауфенберг заедно със съпругата му. Той е можел да спаси Русия…


Превод от руски: Павел Николов (из публикация в "Грани.ру")


четвъртък, март 19, 2009

Коалицията - спасителен пояс за Кобурга

King-ът Симеон Сакс Кобург и Гота, известен на широката публика като Симо Ментата, е майстор по шикалкавене. И сега пак върти и усуква по килифаревски - ще направи ли НДСВ коалиция с ДПС, няма ли да направи?!

Ами, разбира се, че ще направи. Защото, ако не направи, НДСВ ще види народно събрание през крив макарон.


сряда, март 18, 2009

По стъпките на Тато

Едно време най-голям български писател беше Тодор Живков, когато всички ласкаво наричахме Тато. Томовете със събрани съчинения на Тато надминаваха по количество томовете на Иван Вазов. Тато беше и най-превежданият български писател - оставете това английски, френски, немски, те са все в кърпа вързани, ами ако почнем да изброяваме - суахили, пенджаб, гуджарати, патагонски... опа, патагонски език май няма, но от нас да мине.

И като загърбим миналото, за да се взрем в настоящето, виждаме, че Тато си има съвременен последовател. Този последовател издаде преди време една книжка - "Защото сме социалисти". Сега чуваме, че същата книжка, допълнена, излязла и на английски език. С една дума - началото е сложено. Днес една книжка, утре втора, вдругиден - трета... Днес на английски, утре на френски, после на немски, на суахили, на пенджаб, на гуджарати, на патагонски... опа, патагонски май...

Ще удари това момче и дядо Вазов, и Тато в земята, помнете ми думата!


От трън, та на глог

Ако не знаете какво означава "От трън, та на глог", можете да научите от интернет изданието "Грани.ру":

"Тълпа безработни китайци се събраха (...) пред вратите на руското посолство в Пекин с искане да им се предоставят безплатни визи за територията на руския Далечен Изток...

Дошлите пред руското посолство се позовават на съобщение в СМИ, че уж на всеки, който отиде в руския Далечен Изток, се предоставя работа и жилище."

Всъщност май само първата част на съобщението се покрива с пословицата "От трън, та на глог". Защото това за предоставянето на "работа и жилище" си е направо "От умрял писмо".


вторник, март 17, 2009

Яне Янев не е конспиратор, а...

Не вярвам в конспиративни теории. Нито в космически (извънземни се вселяват в телата ни, за да ни завладеят), нито в световни (еврейски, масонски и еврейско-масонски заговори). Не вярвам и в национални.

Появиха се във връзка със случая в Рибново разни подозрения, че Яне Янев тайно е направил услуга на ДПС, насочвайки прокуратурата към някакъв въображаем рибновски "ислямски фундаментализъм". С една дума - работата е предварително нагласена.

Че ДПС ще се възползва от всичко това, е едно на ръка. Но не заради някакви скрити предварителни договорки с водача на РЗС. Яне Янев просто си е ръб. И изцепките му са все такива - на най-обикновен ръб. Та никаква конспирация няма. Отде у Яне толкова ум за конспиратор.


Убийците в затвора!


Начало на нови граждански протести!



понеделник, март 16, 2009

Кандидат на славата

Има от Иван Вазов една пиеса: "Кандидати на славата". В тази пиеса един стихоплетец се оплаква, че никъде във вестниците не споменават името му и "великата" му поезия. "Само веднъж - казва героят - в един вестник ме нарекоха Байрон и то аз си го написах".

Така и ние научаваме, че САЩ гледат много сериозно на българската кандидатура за шеф на НАТО. В това няма нищо лошо, лошото е в това, че въпросната информация е поднесена пред медиите от самия български кандидат за шеф на НАТО.

Кандидати на славата и в наше време - дал Господ.


неделя, март 15, 2009

Къде отиде олигархията?

Оплело се пате в кълчища.

А Сергей Станишев – да не остане назад.

През 2005 г. премиерът казал, че „при Симеон Сакскобургготски има олигархия „ – научаваме от интервю за „Дарик Радио”, публикувано от "Медиапул".

В същото интервю Станишев обаче твърди: „…олигархия в България, в смисъла на власт, основана на бизнес, която се слива с държавата и която определя държавната политика, в този смисъл няма”.

Но тъй като олигархия е именно „власт, основана на бизнес, която се слива с държавата”, ние се чудим и маем: къде е изчезнала олигархията от 2005 година?!

Ако мислите обаче, че Станишев знае, жестоко се лъжете. На въпрос на водещия дали пък неговото правителство не е махнало олигархията, той отвръща: „Това не мога да кажа…”

Защо бе, Сергей Дмитриевич, да не би да е държавна тайна?


събота, март 14, 2009

Съботното отработване на понеделника през погледа на едно американско момиче

Andrea Dreier е доброволка от Корпуса на мира на Съединените щати. Работи като учител по английски език в село Челопеч. Има изключително интересен блог, в който преди всичко можем да открием българската действителност, пречупена през погледа на едно момиче от една далечна страна.

Ето какво е споделила вчера Андреа за днешната работна събота:


"Утре, както би следвало да ви напомня, е събота, но аз ще трябва да работя. Да, правилно сте прочели. Ще трябва да си надигна задника от леглото, за да отида на училище на време… Предната седмица имахме почивен ден за националния празник. Беше на трети март, вторник. Но ни дадоха почивен ден и в понеделник. И сега трябва да „отработим” този понеделник. Това са куп gluposti (така е написано в оригинала – П.Н.) и всички мои колеги мислят същото".


Андреа, и аз мисля същото!


петък, март 13, 2009

Пак искат да ни ровят в интернета!

Е, правилно са казали хората: ЛУД УМОРА НЯМА!

"Депутати от БСП и ДПС внесоха в петък промени в Закона за електронните съобщения, подготвени от МВР, които ще задължат операторите да предоставят на спецслужбите неограничен достъп до сървърите си." - четем във вестник "Дневник".

Ха така! Един, два и три пъти не стана. Защо пък да не опитат за четвърти път, кратуните му с кратуни такива?!

И след всичко това на изборите гласувайте пак за тях или ходете за гъби!


Добавка: Току-що чух по RE:TV, че и независими депутати са подписали промените. Ами... и на тях да им... (виж тук)!


четвъртък, март 12, 2009

Призив за гражданско неподчинение

"И София е наша" - пише в днешния си брой вестник "Писна ни", обръщайки се към блогърското сдружение "България е наша". И с пълно право: проблемите на българската столица са проблеми на всеки българин, защото - банална истина - столицата на България е лицето на България пред света (къде сте, пишман националисти?!)!

В публикувания материал екипът на "Писна ни" призовава към гражданско неподчинение, ако до събота проблемът със столичния боклук не бъде решен. Протестът ще се изрази в изсипване на няколко камиона с боклук пред общината и пред Министерския съвет. А всеки, който пожелае, може "да донесе боклука си и на ръка".

Началото на акцията е в събота, 14-ти март, от 11 часа.


Иван Костов като бита карта

Една нещо не може да ми го побере главата: откъде ли не се правят опиит да ни се внуши, че Иван Костов е бита политическа карта. Еднаовременно с това кой ли не все дъвче и предъвква Иван Костов. (Гледам например, че "Новинар" е старитирал серия от статии, посветени на лошия Иван Костов).

Та се питам с простия си акъл: как така една бита карта е постоянно в полезрението на медии и коментатори?

И си отговарям така (писах го преди около седмица и като коментар в един блог): Високите дървета привличат мълниите. Ниските ги пасат козите.

Хайде сега - довиждане, че трябва да тръгвам за работа!


сряда, март 11, 2009

Обединението вдясно - реакции

Ама много се засегнаха някои "доброжелатели" на дясното от това пусто решение на СДС за обединение с ДСБ!

Реве им се, та им се квичи!!


вторник, март 10, 2009

Люта зима във Вакарел

Зимата пак ни изненада:



Едва се добрахме с колегата Ислас от вакарелската гара до училището (известно време вървяхме гърбом):



По пътя срещнахме два пингвина:



Попитаха нещо за майор Етем. Но от виелицата не разбрах какво точно.


неделя, март 08, 2009

Открит е най-старият барелеф на маите

Група археолози под ръководството на американския учен Richard Hasen е намерила в тропическите джунгли на Гватемала барелеф, принадлежащ на цивилизацията на маите, който е на възраст около 300 години пр.н.е.

Това е най-старото подобно откритие, което доказва, че върховият период в развитието на цивилизацията на маите е бил значително по-рано, отколкото се смяташе досега.

По-раншните открития обхващат периода от 200-150 години пр.н.е.

Барелефът, на който са изобразени божествата Иксбаланке и Хунапу, е открит в археологическия център Ел Мирадор, в района Петен, намиращ се на 650 км северно от столицата на страната – град Гватемала.

В събота откритието е представено пред журналисти в присъствието на Херонимо Лансерио, министър на културата на Гватемала.

В района на Ел Мирадор е открита и известната вече пирамида Ла Данта, която се смята за една от най-големите постройки на стария свят.


Източник: Gazeta Wyborcza.

Снимка: Prensa Libre.


Осмомартенско

Разговаряме в петък аз, моята директорка и ученици от класа ми.

- И да не забравите в неделя да поднесете по едно цветенце на майките си - казва моята директорка.

- Точно така - подкрепям я аз. - Цяла година късат нервите на майките си, а сега изведнъж: "Ето, мила мамо, цветенце в знак на обич!" Нещо май не е наред?

Учениицте се смеят. Но някак си насила. Нещо наистина не е наред.


събота, март 07, 2009

Най-вероятният нов шеф на НАТО

Датският политик Андерс Фог Расмусен, в момента министър-председател на Дания, е най-вероятният нов генерален секретар на НАТО - предвижда баварският вестник "Sueddeutsche Zeitung", цитиран от "Rzeczpospolita".

Според вестника френският президент Никола Саркози, немският канцлер Ангела Меркел и великобританският премиер Гордън Браун са застанали зад кандидатурата на Расмусен, а Съединените щати по принцип гласуват за кандидатура, издигната от европейските държави.

Така ли? Значи Андерс, а? Расмусен, а? А Соломон? А Паси?..


Тъпизъм на седмицата

Сергей Станишев (в изявление за журналисти): "България запазва своята стабилност, сравнена с водещи световни икономики..."


петък, март 06, 2009

Пророчици и още нещо

Преди 1990 година у нас имаше врачки. И баба Ванга, например, също беше врачка.

След промените обаче, когато стана много модерно да си религиозен, някой взе, та се сети, че врачките по библейски дефиниции не са никак приемливи:

"Врачка да се не оставя жива." (Изход, гл. 22, ст. 18)."

”(...) не врачувайте и не гадайте.” (Левит, гл. 19, ст. 26).

”Ако мъж или жена (...) врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити (...)” (Левит, гл. 20, ст. 27).

(...) не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач (...); защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти. (Второзаконие, гл. 18, ст. 10-12).

При това положение врачките моментално се преквалифицираха в пророчици. Баба Ванга също бе издигната в този ранг и доста хора, които преживяваха сито и честито покрай нея преди промените, продължиха да го правят и след промените; чак до смъртта й.

Но какво е смъртта само на една пророчица? Какпа в морето. Такива днес – с лопата да ги ринеш. И уж пророците и пророчиците трябва да говорят мъдри неща (защото по подразбиране са глашатаи на Бога и би следвало да повтарят неговите слова), а то – колчем някоя наша пророчица си отвори устата, ръси такива глупости, че в съзнанието на човек веднага изникват силуетите на яки мъже с бели престилки.

Така например пророчицата Магда (фамилия няма – също като фолкпевица!) предрече, че след известно време (кога точно – ни гък, ни мък!) България ще намалее териториално: Родопите категорично ще престанат да бъдат български! (Който не вярва, да надникне тук!)

Всичко това, разбира се, може да се приеме и като екзотика, но кой знае защо на мене ми се струва, че някой е впрегнал яко шарлатанията в предизборната си борба!..


четвъртък, март 05, 2009

Имоти, а не вяра и почитание на Господа

"Нашият Святейший патриарх и Светият синод на Българската православна църква не зависят и не се подчиняват на Страсбургския и на който и да е друг светски съд, когато става дума за вярата, почитането на Господа и взаимоотношенията на хората с Него" - казал Игнатий, епископ Проватски и настоятел на Българското подворие в Москва, както и викарий на Сливенската епархия на БПЦ, във връзка с решението на страсбургския съд за "двата синода" (виж тук).

Ние пък си казваме: тази мазна епископска калимявка защо се прави на дръж ми шапката (респективно: дръж ми калимявката)? Че то изобщо в този случай не става въпрос за вяра. Но, разбира се, за почитание става въпрос! Почитание към манастирски имоти, свещоливници и прочее, и прочее богоугодни почитания. От които богопомазаните наши владици са надули тумбаци, като да са бременни булки в деветия месец!

Някой тук да вижда вяра, Господ Христос и скромната му свита от бедни юдеи?


вторник, март 03, 2009

3 март

Празник ли е трети март, не е ли празник? На какво (кого) е празник и на какво (кого) не е? Как трябва да го празнуваме и как не трябва да го празнуваме?

Не ми се спори, не ми се мисли. Думата "празник" идва от думата "празен" (ден), в смисъл на (ден) "без работа". За сравнение вижте хубавия народен израз "стоя празен", означаващ буквално "не работя".

Та затова и аз реших, като са рекли някои хора, че все пак трети март е празник, да го измързелувам от началото до края. Досега, 14.19 часа, се справям отлично. Надявам се да продължа все в същия дух и по-нататък.


неделя, март 01, 2009

За циганията на циганите, стимулирана от българи

При Иван Бедров се появи интересен материал - "Уникална простотия или обикновен расизъм", след това Балтазар Иванович продължи темата с "Преди години и сега". Та и аз реших да кажа няколко думи.

Определено смятам, че до голяма степен за много неща, от които се възмущаваме, когато говорим за циганите, не са виновни те, а ние - българите.

Най-голяма вина имат политиците - местни и от национален калибър. Като разбраха, че циганите се манипулират лесно и могат да носят значителен брой гласове, започна едно умилкване около тях, едно затваряне на очите за всякакви цигански золуми. Стигна се дотам, че първи политиците (след това и подмазващите им се журналисти) въведоха в употреба думата "ром", защото - виждате ли - "циганин" звучало обидно! В Ихтиман, между другото, имахме кмет, на когото всички му викаха "циганския кмет" (точно заради заигравките му с циганите), а той си беше (и все още си е) чиста проба българин.


Следва полицията. Всички видяхме преди време кадри как полицаи бездействат пред група развилнели се цигани, един от които носеше брадва, а друг размахваше нож. Полицаите бяха подготвени за борба с безредици (щитове, каски, палки), но не си мръднаха и пръста. А иначе на 14-ти януари пред Народното събрание налагаха яко точно тези, които бяха с голи ръце!

После - администрацията, пак от всякакъв калибър. Не ходели циганите на училище! Добре (макар че има много които ходят, и много българи, които не ходят, но това е друга тема). Какво обаче става с глобите, които трябва да им бъдат налагани адмиинстративно? Въпросът ми е реторичен, защото на всички е ясно, че нищо не става. Аз съм учител от сума ти време и не зная да има досега наложена даже и една глоба за непосещение на училище, макар че от страна на училището съответните процедури се изпълняват.

Накрая - дребни служители, от които все пак зависи нещо. Пътувам всеки ден с влак до работата си и обратно. Свидетел съм как циганите масово не си купуват билети и пътуват почти безплатно. Казвам "почти безплатно", защото има съответна такса (50 ст. до София, при цена на билета около 2 лева), която влиза в джоба на кондуктора или началник влака. Чувам често приглушен възмутен ропот, че "тези мръсни цигани" пътуват все без билети. Не съм чул обаче никой досега да каже нещо за "тези мръсни железничари", които де факто научиха циганите да пътуват без билети.

С една дума: винавни ли са циганите за много от циганиите си само защото са цигани, а не българи?..


Забележка: Примерите ми са по един, но не са единични, към всяка една от четирите "подгрупи" могат да се посочат още.