Първият се появи в градината преди около шест-седем години. Неизвестно как, чудо на природата. Ще измръзне през зимата, си казахме тогава. Но не измръзна, а напротив.
Сега кактусите са много и на няколко места. Провряха се и през мрежата на оградата. Надничат навън и особено пролетно време радват с множество жълти цветове.
А на мене ми се върти една мисъл в главата. Чакам само да ми дойде на гости Джейсън. Той е половин мексиканец и сигурно ги разбира тези неща. Та ще го попитам: става ли нещо от моите кактуси – я текила, я мескал? Ако каже, че става – веднага отваряме фабриката!
=================================
Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.