събота, август 29, 2009

И без Тимур може

Преди доста време една жена на възраст ми се оплака:

- Днес, даскале, децата не уважават старите хора. А едно време и уважение имаше, и помагаха на възрастните. Кажи ми ти, има ли сега поне едно дете, което да знае нещо за Тимур и неговата команда?.. („Тимур” жената произнася с ударение на „и”, а не на „у”, както е правилно)

…Вървя вчера от училището към гарата и виждам пред един гараж три момичета, едното от които циганче. Момичетата внасят в гаража нарязани дърва.

След обичайните поздрави, ги подкачам:

- Опънаха ви на работа, а?

- Не – казва едното от момичетата, - ние сами. Помагаме на един дядо да си прибере дървата.

Виж ти, оказва се, че и без Тимур можело!


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.