Докато разни ретрогради се влачиха вчера по шумкарски сборища да празнуват началото на болшевишката окупация, Румяна и аз се срещнахме с наши много добри приятели: Дона и Брус Крисуел.
Дона и Брус бяха преди няколко години учители в Костенец от Корпуса на мира на САЩ. Имаме много незабравими спомени заедно. Особено ни е драго едно изкачване на Мусала. Тогава се опънах категорично на отиването с лифта до Ястребец. А когато бяхме вече горе, Брус въздъхна: „Ако до вчера някой ми кажеше, че ще стигна пеш от Боровец до Мусала, нямаше да му повярвам”...
Видяхме се, поговорихме си, припомнихме си стари неща и си обещахме да се чуваме по-често по Скайпа.
- И да си сложите камера, че да ви виждам – поръча ми Брус.
Обещах му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.