СЛУЖБОМЕР

петък, юли 31, 2009

Баласт

Бях намислил да напиша нещо за учебните програми, но новият министър на образованието ме изпревари.

Пътят е правилен. Учебните програми трябва да бъдат преразгледани. Материалът да бъде съкратен до полезния минимум. Баластът да бъде изхвърлен. А баластът не е малко.

Акцентът върху предмета български език и литература също не е случаен. Всички знаем защо.

Моето скромно мнение по въпроса е следното:

За езика. Винаги съм казвал, че в училище трябва да се учи „граматика на грешките”, а не просто „все и вся”. Езиковото обучение трябва да бъде съсредоточено върху три и само три измерения: правопис, пунктуация и създаване на кратък смислен текст (10-15 изречения). Всичко друго, което не обслужва тези измерения, е баласт.

За литературата. Пътят там трябва да води към една основна цел: осмисляне на текст. Всичко останало е баласт.

Така и с останалите предмети. Не съм специалист, не мога да коментирам, но зная от колегите, че и там баластът е значителен. И има доста за изхвърляне.

Писачите на учебници и издателите, разбира се, няма да са доволни. Ако се изхвърли баластът, току виж учебниците се свили на половина. Лошо. Но всяка коза – за своя крак. Аз просто скицирах набързо един образователен проблем. За баласта в учебния материал. Който е и мой проблем. И който се надявам този път наистина да бъде решен.


======================

Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


четвъртък, юли 30, 2009

На Страхилово

Имам един много ранен спомен. Нощ. Каруца. В каруцата – мъже, жени и аз. Пътуваме през полето за Страхилово. На сбор. В тъмното обаче объркваме пътя. Мъжете и жените спорят за нещо. Отляво блести вода.

Трябва да съм бил много малък, защото – освен тези откъслеци – не си спомням нищо повече. Но помня, че се объркахме.

Затова сега, когато решавам да направя един поход до Страхилово, не пренебрегвам предварителната подготовка. Първо уточнявам маршрута.


След това преглеждам сателитните снимки на полето, през което трябва да мина, и правя скица на пътя.


Това със сателитните снимки и скицата е съвсем сериозно. В непознато поле можеш да се заблудиш също толкова лесно, колкото и в непозната гора. Докъдето поглед стига – ниви, ниви, тук-там горичка и пак ниви.


Рано сутринта сме готови. Аз, раницата и дон Педро Бързия (старото ми колело).


Когато излизам от село, слънцето вече изгрява.


Пътят.


Още на първото „кръстовище” спирам и вадя скицата.


Ето мястото, където се намирам, погледнато отгоре, и потвърждение на това, че лесно можеш да хванеш грешния път. От всичките посочени възможности вярна е само една (с бялата стрелка).


Дълго карам през полето към Босилковци и минавам край един водоем. Дали не е това водата, която блестеше в нощните ми спомени от моето ранно детство? Може би.


От Босилковци до Пейчиново съм вече на междуселско шосе. Само че трябва да изкачвам един доста дълъг и стръмен наклон. Два пъти спирам да пия вода.


По пътя срещам какъв ли не животински свят. На няколко пъти прелитат грабливи птици, вдигнах три-четири заека, а малко преди Босилковци на десет метра пред мене изскочи една мършава лисица, размаха опашка за добър ден и пак заби в храстите. По-селата - задължителните щъркели.


От Пейчиново излизам на Е83. Цивилизация – лъскави автомобили, тирове и прочее. Скоро напускам община Бяла.


Малко след това се разделям и с Русенска област.


След пет минути завивам и се спускам към Страхилово.


На Страхилово – като на гости. Лелка Росица (сестра на майка ми) се погрижи добре за добре изгладнелия велосипедист.


Връщането беше по-прозаично. Жега. Зверове и хора са се изпокрили по къщи, гнезда и дупки. Асфалтът облива с огнен дъх. Водата в шишето става на чай. И при такива обстоятелства стигам до Павел. Да, така се казва селото – като мене, няма лъжа.


След Павел излизам на полски път. Тук е малко по-поносимо, не е като на асфалта. А се появяват и облачета, които от време на време закриват слънцето. Подухва ветрец. Пътят върви най-вече сред царевица.


Последна почивка под дебела орехова сянка.


А първото нещо, което направих, когато си дойдох в село… Ей, взехте ми думата от устата! Така е: изпих една студена бира!


======================

Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


сряда, юли 29, 2009

Ангел Грънчаров се развихря

Връщам се твърде уморен от един колопоход (за него може би - утре), но все пак решавам да надникна в интернет и... изненада!

Знаменитият философ Ангел Грънчаров ме удостоил с вниманието си. Удостоил ме типично в неговия стил. Измъкнал два цитата от предишната ми публикация, при което цялостният смисъл, естествено, се е загубил, и коментира, та се къса. И лепи етикети, на което явно добре се е научил при следването си в СССР! Пълна простащина, но така е - като си няма човек пишка да си играе, намира си други играчки! (Извинявам се на читателите за грубия изказ, подобно изразяване не ми е присъщо, но понякога и на мене ми писва.)

И още нещо - това е първото и последното споменаване на името Ангел Грънчаров на страниците на този блог. Изваждам го и от блогрола си и повече за мене тази личност не съществува. Да ходи да си пробутва евтините номера и фанатизма на друго място.

Точка.


вторник, юли 28, 2009

За новото правителство

Правителството на Бойко Борисов е факт.

Не сме обаче от онези мършояди, които още от вчера започнаха да потриват ръце: ей сега ще го следим Бойко Борисов изкъсо и ще видите как ще се провали! Зад първата част на постановката заставаме изцяло: управляващите, без значение кои са, трябва да се следят изкъсо. Втората част на постановката обаче е глупава. Защото Бойко Борисов може да се провали, но може и да не се провали. Кой е в състояние да каже предварително? Някой пророк? Вероятно, но на страниците на този блог пророците, врачките, гадателите и прорицателите не ги долюбваме и ги пишем в графата на шарлатаните.

Знаем слабостите на Бойко Борисов. Те наистина са предпоставка за някакви предположения. Но също така знаем слабостите и на Иван Костов и въпреки това гласуваме за него. Защото виждаме и положителните неща. А на Бойко Борисов не могат да му се отрекат две безусловно положителни черти – амбициозен е и не обича да губи. Такава котка по-скоро би ловила мишки.

А на нас ни трябва точно такава котка. Нямаме сметка Бойко Борисов да загуби. И няма защо да се радваме предварително на някаква въображаема загуба. От страниците на този блог също ще го следим изкъсо. И когато кривне, няма да пропуснем да го отбележим. Но когато направи нещо смислено, също няма да го пропуснем.

Случаят с Божидар Димитров беше например гаф. Не заради самия Божидар Димитров, тази личност е крайно безинтересна, за да й отделяме някакво специално внимание тук. Гафът е в двойния стандарт (за председател на парламентарна комисия не може, за министър може) и в позоваването на приятелството като основание за заемания пост.

Но от друга страна министърът на финансите и министърът на просветата са, по наше скромно мнение, добри попадения. Това само от първи впечатления, разбира се. Решението да не се прави коалиция с никого също е мъдро решение, който каквото да казва. Не защото коалициите са лошо нещо, а защото си знаем нашенските нрави в стил „натопи другарчето си”. Докато не сме се отърсили от тях, по-добре да е така.

А от някои навици Бойко Борисов ще има възможност също да се отърси. Както вече писахме, случаят с меморандума би трябвало да го научи, че не всичко, което поиска, ще става: партньорите в политиката не са членове на партията му, където може да се разпорежда еднолично, колкото и да обича да го прави. И така нататък – за всичко…

Така че – успех на новото правителство. Което, разбира се, не означава безрезервна подкрепа, както стана моден този израз. Резервите си ги имаме и ще си ги имаме, но няма да потриваме ръце в очакване, че правителството непременно ще се провали. Защото провали ли се, следващият министър-председател със сигурност ще се казва Сергей Станишев.


======================

Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


понеделник, юли 27, 2009

Бойко и досиетата

Голям подвиг, голямо нещо! Бойко Борисов призовава да се отворят досиетата. И какво от това, ако разберем, че Хикс и Игрек са били сътрудници на ДС? Най-много същият този Бойко да ги направи министри.

Отваряне на досиетата – да! Но заедно с железен лустрационен закон!! Иначе – както виждаме - все там!


======================

Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


неделя, юли 26, 2009

Най-горещият ден

Така казаха. Може и така да е било. Във всеки случай наистина беше много горещо.

Слънцето се показа заканително над дърветата в 6.11 часа.


В 11.00 часа тиквите на плета се спаружиха.


Само кактусите не обърнаха никакво внимание на жегата.


Брат ми си дойде и веднага навря колата под най-дебелата сянка.


По центъра на селото не се мяркаше жива душа.


В горещината всеки се спасява самосиндикално. Компютърът например си има охладител – „TITAN”.


И аз си имам охладител – „ЛЕДЕНИКА”.



======================

Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


събота, юли 25, 2009

Кактуси

Първият се появи в градината преди около шест-седем години. Неизвестно как, чудо на природата. Ще измръзне през зимата, си казахме тогава. Но не измръзна, а напротив.


Сега кактусите са много и на няколко места. Провряха се и през мрежата на оградата. Надничат навън и особено пролетно време радват с множество жълти цветове.


А на мене ми се върти една мисъл в главата. Чакам само да ми дойде на гости Джейсън. Той е половин мексиканец и сигурно ги разбира тези неща. Та ще го попитам: става ли нещо от моите кактуси – я текила, я мескал? Ако каже, че става – веднага отваряме фабриката!



=================================


Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


петък, юли 24, 2009

Като няма МИС, няма бис

(отворено писмо на един селянин от Северна България до Бойко Борисов)


Бойко,


Изложи се, мойто момче, страшно се изложи. А аз търчаха и гласувах на изборите за тебе. Че и трима комшии убедих също да гласуват за тебе. Десет кила ракия ми изпиха, докато кандисаха. Но виках си: не ги жаля, за наш Бойко нали са! Жената нещо се опита да каже, ама бързо влезе в правата вяра (виж народната приказка за топуза).

И сега какво? Пълно разочарование! Да вземеш ти и да закриеш Министерството на извънредните ситуации!! Ама с какъв акъл, бе?! Кой сега ще ни предупреждава, че през зимата ще има виелици, та да си кротуваме у дома, а през лятото, че ще валят дъждове и ще се святка, та да не стоим под високи дървета? Ние и без това си го знаем, ама друго е да усетиш държавната грижа, дошла от най-високо място и стигнала чак до нас на крилете на радиовълните.

За бой си, Бойко! Язък, че гласувах за тебе! Но ти казвам отсега, та да си го знаеш за другия път: като няма МИС, няма бис (ит.)! Ще гласувам за Яне Янев. Той целият си е една извънредна ситуация.


Подпис (не се чете)


Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


четвъртък, юли 23, 2009

На нивата

„Недей дочаква и зори,

Върви ори, ори, ори...”


Яворов, „На нивата”


Нещата, разбира се, не стоят като при Яворов. Времената, слава Богу, са други. Но нивата все пак я има. Ето ме на път към нея.


Това е тя, нивата (то си е едно място от два декара и половина, но за авторитет му викам нива).


Най-много е царевицата.


Тук един пъпеш държи друг пъпеш.


В царевичака.


Ще има за варене (аз съм страстен унищожител на варена царевица).


Реколта 2009 г.


Хубаво е на нивата. Ама – преди да дойде хубавото, ох! (Не че аз съм сял и копал, ама така си е думата.)


Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


сряда, юли 22, 2009

Един успешен мандат по селски

Тази предизборна брошура я пробутали на майка ми в Бяла, а тя от учтивост я взела и я донесла на село.


Защо не съм я предал все още на огъня ли?

Има един разказ от Станислав Лем – „Професор А. Донда”. Там един професор все предупреждава, че информационното общество е изправено пред колапс и скоро ще рухне, връщайки човечеството към живота в пещерите, но никой не му вярва. И когато това все пак става, най-голямото удоволствие на професора, който вече живее в пещера, е да чете изрезки от стари вестници, в които са подложени на присмех неговите предупреждения.

Аз пък съм си сложил брошурата на БСП в стаята, в която се храним. Хапвам си с удоволствие, гледам „Един успешен мандат”, а зад гърба ми радиото предава как със зъби и нокти Станишев и компанията му драскат да се задържат поне на „Позитано” 20, след като благодарение на успешния им мандат бяха изпратени в дълбока опозиция.

Така удоволствието става двойно!


Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


неделя, юли 19, 2009

Интернет на село

Това е джаджата, с която се свързвам.


А това е позата, която заемам. Вътре в къщата джаджата изобщо не хваща мрежата, затова трябва да съм най-малкото в преддверието. И като във вица за шопа: „- Оти копаш седнал? – Оти пробвах легнал, ама не стае!” Всъщност, мога и седнал на стол, но при 35 градуса температура да си сложа в скута греещ отдолу лаптоп никак не върви.


Какво да се прави, интернетът изисква жертви.


Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


събота, юли 18, 2009

Първи урок за Бойко Борисов

И този път хората, за които гласувах, не ме подведоха. Синята коалиция не подписа меморандума на Бойко Борисов. По повод на това в главата ми се завъртя една едноактна


СЦЕНКА


Първи актьор (разноцветен, без синьо): Къде са тръгнали сините, като имат само петнадесет депутати?

Втори актьор (тъмносин): А къде е тръгнал Бойко Борисов, като не му достигат петима депутати?

Призрак (с твърде характерни мустачки): Как къде е тръгнал? Към Атака-а-а-а!


(Зад кулисите се чува изстрел. ЕНП си е пръснала черепа. Завеса.)


Да, и РЗС не подписа меморандума. И едва ли ще подпише нещо, като се има предвид искането за саморазпускане на това Народно събрание и свикване на Велико. Така Бойко Борисов се озова в прегръдките единствено на „Атака”. И получи първия си урок в политиката на едно по-различно равнище, което той все още не познава. Защото това не е като да сложиш в листата си един рапър, който пее „бум, мадъ факъ” и привлича с това младежи-избиратели, а след това да го изриташ, защото пее „бум, мадъ факъ” и това петняло депутатския имидж на партията.

Много неща още има да учи и да научи Бойко Борисов. Това е само началото.


Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


петък, юли 17, 2009

Без жицата (да не се бърка с „По жицата”)

Вчера сутринта осъмваме без ток. Е, случвало се е и друг път. Ама се оказва, че и газът в котлончето е свършил и няма как да стане любимото ми мляко с ориз. Решение обаче има. Слагам бутилката в раницата, раницата на гърба, яхвам колелото и хайде към съседното село Ценово (8 километра), където на бензиностанцията зареждат и газови бутилки.

Излизам обаче на улицата, а там, малко по-надолу, са спрели две коли на Енергото и една полицейска кола. Аха, казвам си, някой е ударил шамара на жиците! Вдигам глава и се убеждавам, че наистина е така – жици няма!

Като се връщам от Ценово с пълната бутилка, трите коли все още стоят на същото място. Жици няма. По-късно отивам до магазина за редовните сутрешни покупки и там от бабите на опашката научавам всичките подробности по случая. Най-страшната е, че токът няма да дойде до вечерта, защото трябва да се докарат нови жици чак от София, в Бяла нямало. Бабите пъшкат и се тръшкат: една имала във фризера седем-осем пилета, друга цяло агънце, трета… какво стана с кризата, бе!

На връщане виждам, че момчетата от Енергото разгъват нови жици. БТА (бабешката телеграфна агенция) този път даде фира. Токът дойде в 13.10 часа.


Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


четвъртък, юли 16, 2009

Вежди Рашидов като шампион

На два пъти (по радиото и по една телевизия) имахме честта да слушаме интервюта с Вежди Рашидов, бъдещия министър на културата. Сигурно интервютата са били повече, за повече медии, но нали не можем да огреем навсякъде. Та и в двете интервюта Рашидов така завъртя нещата, че заговори за себе си, за своето величие, как получил наскоро някаква награда, което го правело, цитирам дословно, „световен шампион по култура”. Пък – о, разочарование! – никой не му изръкопляскал, иначе казано – медиите не му обърнали внимание.

При тази вест ние се приготвихме веднага да изръкопляскаме, но си спомнихме как преди време знаменитият (?) скулптор удари полицай, защото му направи забележка за неправилно паркиране. И – отлагайки овациите - се попитахме: когато Рашидов смачка носа на полицая, световен шампион по култура ли беше, или по нещо друго?

Я стане, я не стане нещо с новото правителство, но в Министерството на културата със сигурност ще има майтапи!


Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


сряда, юли 15, 2009

Моето село

За моето село Пиперково споменава в автобиографията си Петко Рачов Славейков. По време на скиталчествата си из България минал през него, било вече по мръкнало, та потропал да го приютят, но го натирили, май и кучетата пуснали след него, в което обаче не съм много сигурен. Така или иначе – изглежда това за традиционното българско гостоприемство също ще излезе мит.


Равно и плодородно е наоколо. Почти като в ТКЗС-то, ама много по-различно и най-вече – не може да се краде, пази се строго и бият яко през пръстите (миналата година един мой съселянин го бяха доста овършали, след като го хванали в царевичака).


В нашата градина също има какво ли не. Е, плодове и зеленчуци – искам да кажа.


Има и това нещо, от което става едно друго нещо.


Хубаво е на село. Едно само му е лошото: трябва много яко бачкане! Иначе щях да живея все на село.


Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


вторник, юли 14, 2009

Революция или стълба, която води надолу

Революционни бяха наречени намеренията на ГЕРБ да въведат „нов модел” в работата на парламентарната си група. А именно:


1. Да се спре „парламентарния туризъм” (напускането на дадена парламентарна група и преминаването към друга или образуване на нови парламентарни групи).

2. Да се спре гласуването с чужди карти.

3. Да се отзовават депутатите при три безпричинни отсъствия или гласуване с чужди карти.


Добри намерения, но както знаем – пътят към ада е постлан именно с добри намерения. Подписаната от депутатите на ГЕРБ декларация за спазване на горните правила не е правен документ и нарушаването й не води до никакви императивни последствия за нарушителя. Декларация от подобен род направиха и депутатите от НДСВ, когато поеха управлението след обещаните от Симеон Сакс Кобург и Гота „800 дни”. Естествено, не я спазваха.

В началото на въпросното управление депутатите си раздадоха и „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски. За да помнят откъде са започнали и за какво са избрани. Естествено, не я прочетоха. Изкачиха се по стълбата, която ги поведе нагоре и се почувстваха „принцове по рождение”. В резултат обаче се получи „нагоре по стълбата, която води надолу” (по Кауфман). И днес са на политическото бунище.

Да се надяваме, че депутатите от ГЕРБ (а и всички останали) ще имат предвид това.


Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


неделя, юли 12, 2009

ТКЗС

Някога, по времето на ТКЗС-тата, голяма радост за текезесарите беше да вали дъжд.

И аз днес съм го подкарал по текезесарски. Вали дъжд и мотиката, с която съм се снимал, е само да се види, че съм на село.



събота, юли 11, 2009

Воля!

Миналото лято тук имаше огромен орех. Две седмици пълзях по него, за да орежа клоните му, докато остана само стволът. Отрязахме го и него до дъно с една яка резачка. В края на лятото на това място нямаше нищо. А сега – воля за живот! Да живее Шопенхауер!! И Сергей Станишев плюс компанията му!!! Чета тук, в дълбоката провинция (за нея – утре!), че „Никой от членовете на оперативното ръководство на БСП не смята засега да подава оставка заради слабите изборни резултати на партията на отминалия парламентарен вот” (вестник „Дневник”). Ей, режеш го, а то пак иска да никне! Воля!!!


сряда, юли 08, 2009

„Дорогой длинною” – един незабравим романс

На моя приятел Джейсън Ислас, който хареса много „Дорогой длинною”.



Създатели на романса (около 1924 г.) са известният композитор, автор на романси, Борис Иванович Фомин (1900 г., Санкт-Петербург — 1948 г., Москва) и поетът Константин Николаевич Подревски. Това е текстът на Подревски:


ДОРОГОЙ ДЛИННОЮ


Ехали на тройке с бубенцами,

А вдали мелькали огоньки…

Эх, когда бы мне теперь за вами,

Душу бы развеять от тоски!


Дорогой длинною

И ночью лунною,

Да с песней той,

Что вдаль летит звеня,

И с той старинною,

Да с семиструнною,

Что по ночам

Так мучила меня.


Помню наши встречи и разлуки,

Навсегда ушедшие года,

И твои серебряные руки

В тройке, улетевшей навсегда.


Дорогой длинною…


Пусть проходит молодость лихая,

Как сквозь пальцы талая вода.

Только наша тройка удалая

Будет с нами мчаться сквозь года.


Дорогой длинною…


(ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ


Возехме се в тройка със звънчета,

а далеч блестяха светлинки...

Ех, да можех пак след вас да тръгна,

да избавя от скръбта душата си!


По дългия път,

през лунната нощ,

със песента, която

далеч със звън лети,

и със старинната,

със седемструнната,

която нощем

ме мъчеше така.


Помня всички срещи и разлъки,

и годините отминали далеч,

и ръцете сребърни, които

отлетяха с тройката навек.


Нека да минава луда младост

като чезнеща през пръстите вода.

Вихрената тройка само наша

ще препуска през годините със нас.)


Най-известен руски изпълнител на песента „Дорогой длинною” е феноменалният Александър Вертински – той създава своя естрадна интерпретация (като по отношение на музиката, така и на текста), която се превръща в хит и става известна по целия свят.



След емигрирането на Вертински на Запад, песента на официалната естрада се изпълнява от певиците Елизавета Белогорская (смята се, че вариантът на Подревски е създаден специално за нея) и Тамара Церетели. Първото издание на романса „Дорогой длинною” с текста на Константин Подревски е през 1925 година с тираж 10 000 екземпляра в изпълнение на Тамара Церетели. Но през есента на 1929 г. в Ленинград (днес Санкт-Петербург) започва Всерусийската музикална конференция, която забранява изпълняването и издаването на романси. Естрадният репертоар е разделен на четири групи. В раздел „Г” (контрареволюционен) попадат почти всички романси на Борис Фомин.

Тридесет години по-късно отношението към романсите постепенно се променя, а през 1960 г. песента „Дорогой длинною” излиза в милионен тираж, изпълнена от грузинската певица Нани Брегвадзе (в началото на публикацията, текстът е по варианта на Вертински).

Романсът "Дорогой длинною" е известен още и с множеството си интерпретации на различни езици: например на френски - “Les Temps Des Fleurs” - в изпълнение на Далида



и Вики Леандрос



на немски - “An Jenem Tag” - също в изпълнение на Далида, на италиански - “Qelli Erano Giorni” - в изпълнение на Джилиола Чинкуети



на испански - “Que Tiempo Tan Feliz” - в изпълнение на Мат Монро



и Силвия Пинал


Има и българска интерпретация – „Мой скитник”. Най-известна е обаче интерпретацията на Мери Хопкин "Those Were The Days". Песента е предложена за изпълнение на начинаещата певица през 1968 г. от Пол Маккартни и се увенчава с небивал успех. Текстът на "Those Were The Days", както и текстът на „Дорогой длинною”, е изпълнен с тъга по щастливите минали дни.



Those Were The Days


Once upon a time there was a tavern

Where we used to raise a glass or two

Remember how we laughed away the hours

And dreamed of all the great things we would do


Those were the days my friend

We thought they'd never end

We'd sing and dance forever and a day

We'd live the life we choose

We'd fight and never lose

For we were young and sure to have our way.

La la la la...

Those were the days, oh yes those were the days


Then the busy years went rushing by us

We lost our starry notions on the way

If by chance I'd see you in the tavern

We'd smile at one another and we'd say


Those were the days my friend...


Just tonight I stood before the tavern

Nothing seemed the way it used to be

In the glass I saw a strange reflection

Was that lonely woman really me


Those were the days my friend...


Through the door there came familiar laughter

I saw your face and heard you call my name

Oh my friend we're older but no wiser

For in our hearts the dreams are still the same


Those were the days my friend...


вторник, юли 07, 2009

Някои бележки относно изборите

(написани във влака Ихтиман-Вакарел и обратно)


1. Гласуваха повече млади хора от някога. През моята секция минаха около десетина бивши мои ученици, на повечето от които им беше за първи път. На тях сега мога да им кажа само едно: „Браво, момчета и момичета, не слушайте възрастните, които постоянно мрънкат, че от тях не зависи нищо. Тези избори показаха, че това не е така”.

2. Гласуваха много хора. В моята секция минахме 50%, при средно около 40% на предходни избори. Няма значение дали това е резултат от брадварската кампания на БСП, от наглостта на лидерите на ДПС, от безличието на „царя” и „царедворците” или от всичките тези нещо, взети заедно. Важното е, че в един определен момент голяма част от българите успяха да се активират и да насочат действията си в една посока, увенчавайки ги с успех. Което може да бъде само повод за оптимизъм: не е заспал окончателно народът!

3. Поговорката „Хитрата сврака – с двата крака” важи и за политиката. Всичките опити на управляващите да си осигурят изборни бонуси се увенчаха с неуспех. Особено силно изплющя „мажоритарният” шамар.

4. Президентът отново стана за посмешище с предварителните си напъни да реди правителство (ГЕРБ плюс БСП и евентуално ДПС). Жалкото е, че така позори институцията, която представлява.

5. Не е вярно, че българинът не ходи да гласува, защото иска „нови лица” в политиката. При 60% гласуване голямата политика в България пак ще се дирижира от „стари муцуни”. Което лично аз не намирам за лошо.

6. Социолозите, които предричаха на ГЕРБ най-много 32%, пак не познаха. Но това изобщо не е новина!


понеделник, юли 06, 2009

„Тежък” аргумент

Вчера на вакарелската гара станал някакъв екшън с пияни цигани.

Днес една позната ми казва:

- Само Волен Сидеров ще ги оправи тези!

- И как ще ги оправи? – питам я.

- На сапун! – отговаря тя.

Млъквам. При такъв „тежък” аргумент как да не млъкнеш.


събота, юли 04, 2009

петък, юли 03, 2009

Среща с Мартин Димитров и Иван Костов в снимки

Сред хората



Румяна с автограф от Иван Костов


Румяна с Мартин Димитров


А, ето ме и мене


№ 19


Мария Ненова, верният избор на перничани


Иван Костов пред камерата на RE:TV


Те ще гласуват за Синята коалиция