понеделник, май 24, 2010

Бродски

Когато ме попитат за най-значимите хора на миналото столетие, не зная защо, противно на мнозина, не се сещам най-напред за Айнщайн.

Първите имена, които ми идват на ум са Йоан Павел ІІ и Йосиф Бродски.

Покрай ядовете ми за диващините в българската образователна система пропуснах вчера да отбележа (а мислех да го направя), че на 24 май 1940 година е роден руският поет и есеист Йосиф Александрович Бродски.

Смъртно ненавиждан от болшевиките, осъден за „паразитизъм“ (!) и изгонен от родината си в чужбина (1972 г.).

Нека да си спомним за него, макар и с един ден закъснение.


Част от съдебния разпит на Бродски:


Съдия Савелева: И изобщо каква е вашата специалност?

Бродски: Поет. Поет-преводач.

Съдия Савелева: А кой ви е признал, че сте поет? Кой ви е причислил към поетите?

Бродски: Никой. А кой ме е причислил към човешкия род?

Съдия Савелева: А учили ли сте за това?

Бродски: За кое?

Съдия Савелева: Да бъдете поет. Не сте ли се опитвали да завършите вуз, където подготвят… където учат…

Бродски: Не съм мислил… не съм мислил, че това се дава с образование.

Съдия Савелева: А с какво?

Бродски: Аз мисля, че това… е от Бог…


И част от стихотворение:


Коньяк в графине - цвета янтаря,

что, в общем, для Литвы симптоматично.

Коньяк вас превращает в бунтаря.

Что не практично. Да, но романтично.

Он сильно обрубает якоря

всему, что неподвижно и статично.


(Коняк в гарафата – с цвят на янтар,

което в общи линии за Литва е симптоматично.

Конякът ви превръща във бунтар.

Което не е практично. Да, но е романтично.

Той силно къса котвите на всичко,

което е неподвижно и статично.)


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.