“За резултатата от общуването съдим по поведението на участниците – същите разбират или не разбират говорещите. Намерението, с което говорещият казва нещо на някого, се нарича комуникативно намерение („комуникативен“ идва от „комуникация“ – латинската дума за общуване). Резултатът от осъществяване на намерението наричаме въздействен резултат.
Когато изясняваме кои са участниците в общуването, къде общуват, защо общуват, за какво говорят, ние описваме ситуацията на общуване. Текстът, който е уместен за ситуацията на общуване, а общуването чрез него успешно“.
Това е откъс от учебник по български език за пети клас (урок „Речева ситуация и текст“, т. „Успешно общуване“).
Само от него можем спокойно да разберем защо общуването на българските ученици с българското училище е НЕуспешно.
Защо училищата култивират главно две категории ученици – неграмотници и зубрачи.
Мислещи хора ли?
Забравете!
Достатъчно е един малчуган да учи една година по гореспоменатия учебник (ох, да беше само той!), за да му закърнеят всякакви мисловни способности.
И не ми говорете, дървени теоретици, които гледате училището през далекоглед, за това как учителят имал възможност да интерпретира материала, да го представи така, че децата да имат полза от него.
Дрън-дрън!
Както и да въртиш, както и да сучеш горното, дори и да стане малко по-разбираемо за петокласника (дали?), от информацията, съдържаща се в него, няма до има никаква полза.
Защото по зародиш тази информация е безполезна.
И в такъв случай пред малкия човек има два пътя.
Или да назубри текста, или – ако е по-умен – да отиде да рита топка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.