събота, септември 04, 2010

Нещастници и бунтари

Валерия Новодворская, „Новое время“


Юрий Трифонов, чиято 85-годишнина бихме могли да отбележим в края на август, умира през 1981 година, в глухо и мрачно време, когато никой не е предполагал, че тунелът не само може да има светлина в края си, но изобщо и край. Затова неговите герои са били обречени да блуждаят в тъмни и прашни тунели.

Дошъл при нас от „Берсеневская набережная“, дом 20*, син и племенник на разстреляни през 1937-1938 година «врагове на народа», които отначало унищожавали този народ, след като го победили и разбили окончателно в Гражданската война (като чичо му – командир), а след това го съдили пред Военната колегия на Върховния съд (като Валентин Трифонов, бащата на писателя). И двамата били революционери, и както се полага в Историята, революцията ги погълнала с мазетата и маузерите на НКВД, а всичко това отново в името на същия този стиснат за гърлото и обезличен народ.

12-годишният Юрий Трифонов (писателят е роден на 28 август 1925 година) изпитал изцяло участта на отхвърления от обществото човек. Неласкавата му съдба лежи пред нас в „Исчезновение“ („Изчезване“). Юрий Трифонов се опитвал през по-голямата част от живота си, осъждайки и ненавиждайки Сталин, да оправдае своя баща и неговото поколение, за да избегне ужасния и неотвратим финал на филма „Покаяние“ – поне символично да изхвърли на боклука наследството от революционните бащи. Но Юрий Трифонов не можел да лъже и под острите ръбове на неговия магически кристал съветската интелигенция изглежда толкова жалка и безполезна, колкото руската у Чехов.

Изобщо всичките герои на Трифонов, печален скептик, се делят на две представителни групи: нещастници и бунтари. Стъпканият и изтормозен съветски народ у Трифонов е зает изключително с оцеляването си и рублата за него е цял капитал, както за двете нещастнички Вера и Зойка от едноименния разказ. Но нима по-малко е унизена Лидия, образованата жена на научен работник, отритната и от мъж, и от син, така че заема от мизерстваща Вера 60 копейки за електричката? Надя и Володя от „Грибная осень“ („Есента на гъбите“) отдавна са забравили за театри и концерти. Работа, транспорт, телевизор и две деца плюс една тъща, а всичко това – в едностайно жилище. Битът превръща интелигента в нищожество, а жилищният въпрос убива в човека живата душа. И ето че интелигентът Витя от страшната повест „Обмен“ („Замяна“) заради една стая повече, която иначе ще вземе „лакомата“ държава, грижейки се за дъщеря си Наташка, мародерства помалко върху близката смърт на любимата си майка. А жена му Лена даже и срам не изпитва вече. За Олга Робертовна, лежала в затвора 10 година заради латишкия си произход, лекциите за мъжа й революционер завършват със закономерна мизерия (впрочем, както и целия живот): с 50 рубли хонорар, с шалче и бурканчета грис - подарък за внучката, и с опашка за мляко в московски гастроном („Был летний полдень“ – „Беше летен обед“).

Домоуправителят е за „унижените и оскърбените“ страшна и непреодолима сила и, както в разказа „Голубиная гибель“ („Гибелта на гълъба“), може да застави всеки наемател да умъртви любимия си гълъб. А нещастниците от повестта „Дом на набережной“, гонени от злия вятър на времето, един след друг търпят пълно фиаско. Унищожителят на „контрите в науката“ Ганчук, сам попаднал под колелото на идеологическия брониран влак и превърнал се от борец и бунтар в нещастник; интересчията Глебов, който го предава заради дисертацията си; нежната Соня, обезумяла като Офелия, но неотхвърлила подлеца; пропилият се Шулепа, доведен син на знатен чекист.

Бунтарите в „Нетерпение“ („Нетърпение“), народоволците, кумирите на нашата младост, са прекрасни, защото ги чака ешафодът. Не е важно за какво, не е важно къде и с кого. Главното е да не станеш нищожество. Освен примката, руската интелигенция не е намерила друго приложение на своя земя.

Добре, че Юрий Трифонов не е доживял до наши дни и не може да разбере, че в края на прашния тунел има само прашна, преграждаща пътя стена. Пазарната икономика се оказа съдбоносна за интелигентите: голяма част от тях отиде в Кремъл, продадена на търг за прилична цена, изпреварвайки по нищожество героите и на Чехов, и на Трифонов.


* В оригинала: „Дом на набережной“ – жилищен комплекс на брега на Москва река, в който някога е живял болшевишкият елит.


Превод от руски: Павел Николов


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.