четвъртък, юни 30, 2011

Троскот

Върви му на Божодимитров, пак ще го спомена.

И как да не го спомене човек, словесните му хитове са не по-малко забавни от тези на любимия ни министър-председател.

Затова двамата душа дават един за друг, както казват в моето село – халваджията за бозаджията.

Та рече Божодимитров, че когато ни нарекъл кучета, министър-председателят всъщност ни направил комплимент, а думите му били извадени от контекста.

Ех, този контекст, когато някой каже някоя простотия, все контекстът излиза виновен, че го няма.

Макар че всички видяхме видеозаписа с репликата – и в контекст нищо от рода на комплиментите няма, направо бяхме наречени кучета, които трябва да бъдат държани изкъсо.

Но аз малко се отвлякох.

В хода на своята защита Божодимитров си призна, че и той веднъж направил комплимент на българския народ.

Не за това, че го нарече „шибан“, това – казва той – също било извадено от контекста.

Нарекъл го веднъж троскот.

Защото:


„...троскотът е едно неунищожимо растение - сечеш го, прекопаваш го, таковаш го... и въпреки всичко той пак пораства...“


Хубаво, ама аз съм човек от село, виждал съм троскот.

Виждал съм да го секат.

Виждал съм да го прекопават, по-точно – да го изкопават с корените.

Само че, честно казано, да го таковат не съм виждал!

Затова ще изляза днес към центъра на селото, ще вляза в кръчмата, ще си викна един ром (студено е, не е за бира), ще седна при постоянното присъствие, което е много мъдро и вещо по всички въпроси.

И ще попитам за троскота и таковането му.

Може пък наистина да съм пропуснал нещо.

Все пак не съм толкова всеобхватен, колкото е Божодимитров...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.