Истина, истина ви казвам – не винаги рибата се вмирисва от главата!
По време на първите местни избори след промените, когато България буквално почервеня, в Ихтиман СДС имаше син кмет и син общински съвет.
Вместо обаче да бъде запазен и умножен този капитал, само за един мандат той беше пропилян безвъзвратно.
Синият кмет го удари на далавери, общинският съвет тръгна да му приглася.
Тогава бях общински съветник и председател на комисията по образование.
Напуснах преди да изтече мандата.
На следващите избори провалът беше грандиозен.
Вместо да си направи обаче съответните изводи и да спаси поне малко останалото доверие, Координационният съвет на СДС тръгна по пътя на абсолютно безпринципните компромиси и договорки с останалите политически сили.
Тогава вече напуснах и Координационния съвет (сега даже не мога и да си спомня за какво отговарях там), и СДС.
А за няколко години синята подкрепа в Ихтиман се сви до число, от което не зависи абсолютно нищо.
Но защо си спомням всичко това?
Защото чета и слушам как преди предстоящите избори долу, по места, се формират какви ли не коалиции.
И си мисля колко ли от тях са на принципа „ти на тебе, аз на мене, а избирателите – кучета ги яли“.
Само че кой ще купи вмирисана риба!..
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.