Това е училището, в което учих до трети клас (като включим и детската градина).
Централната част с входа.
Над входа имаше камбанка (сега я няма).
Всяка сутрин половин час преди занятията камбанката започваше да бие през определен интервал.
Гласовита беше тази камбанка, чуваше се по цялото село, а то е доста дълга на площ.
А това е западното крило.
Това - източното.
Източната пристройка на библиотеката (работи и до днес, затова е обновена).
Затревената площ някога беше игралната площадка на детската градина, с много катерушки, пързалки, люлки и огромен пясъчник.
Ето и задната пристройка на киносалона.
В киносалона се провеждаха училищни, читалищни и общоселски тържества.
Използваше се и като място за танцови забави (столовете бяха най-обикновени дървени столове, неприкрепени един за друг), но на тях не ме пускаха заради възрастта ми.
Прожектираше се, разбира се, и кино.
Два пъти седмично.
Даваха филма два пъти в съответния ден – „за малки“ (след обяд в четири часа) и „за големи“ (вечерта).
Докато бях съвсем дребен, баба ме водеше редовно на вечерните прожекции и (май някъде вече го бях споменал) това остави вечната ми привързаност към киното, което продължавам да смятам за най-великото сред всички изкуства.
Като поотраснах, започнах да ходя на дневните прожекции, които бяха тих ужас: викове, тропане, смях, тук-там някои се сбият, отзад във врата ти плюят семки…
Днес киното е затворено.
Затворено е и училището.
Много отдавна вече…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.