събота, октомври 22, 2011

Гласувай!

Приветствам призива да се гласува, а не да се ходи за гъби.

Но си мисля, че проблемът не е толкова в страха, колкото в глупостта човешка.

В стремежа си да накажем някого („Аз пък на тези няма да ходя да им гласувам!“ - чух да казва една лелка) всъщност наливаме вода точно в неговата мелница.

петък, октомври 14, 2011

СИП по фотография и кино


Заобиколен от техника, започвам лекция за софтуера, с който ще работим.

- Ей сега ще ви покажа фотошопа, който ми виси на компютъра, без изобщо да го използвам.

Кратко прекъсване, търсят ме от счетоводството в Ихтиман (замествам за известно време директорката си и нося в училище две дини под една мишница; избирателната комисия ми е третата, но стига съм мрънкал...).

- А това е програмата, с която ще правим фотомЕнтажи… - обясненията продължават.

Прословутите мои ключове, които губя най-малко пет пъти на ден. Децата знаят какво да снимат.

Малко уморен накрая, но доволен...

сряда, октомври 12, 2011

Фантастивал!

ФАНТАСТИВАЛЪТ ще се проведе от 17 до 30 октомври в град София.

Любители на фантастиката, а и не само, не го пропускайте!

Най-изчерпателни подробности - на ТОЗИ САЙТ.

вторник, октомври 11, 2011

Боксова круша

Шварценегер поканил Боко да участва в снимките на „Непобедимите 2“.

Пресата не уточнява за какво го е поканил – за артист или за статист, макар че второто е далече по-вероятно.

И Хичкок участва в доста от своите филми: мярва се за няколко секунди – я като минувач, я като пътник в трамвай.

На мене обаче ми се струва, че по сценария на „Непобедимите 2“ главните герои сигурно трябва да набият някого.

А Боко, ако не за друго, за боксова круша безусловно става…

неделя, октомври 09, 2011

Гении

Бойко щял да става почетен член на Съюза на българските художници.

Досега знаехме един гений в областта на изобразителното изкуство.

След горепосочения акт вече ще са двама.

Леонардо да Винчи и…

Бойко да Банкя.



събота, октомври 08, 2011

Жалби

В избирателната комисия нахлува една кандидатка за кмет и започва да се оплаква от неправомерна агитация на политическите си конкуренти.

- Давай една писмена жалба, тъкмо довечера имаме заседание, ще я разгледаме – казвам.

- Няма да пиша жалба – отвръща кандидатката, - но комисията е длъжна да вземе мерки.

- Да, длъжна е – гласът ми леко загрубява, защото в момента пиша удостоверенията на застъпниците и нямам време за празни приказки – и ще го направи, когато подадеш писмена жалба и опишеш случая.

- Ще напиша! – тросва се кандидатката. – До БТВ ще напиша, да дойдат и да снимат, а на вашата комисия тук само копие ще оставя! – и си заминава смъртно обидена.

Разбира се, нищо няма да напише.

Българинът много обича да се жалва, ама устно.

Накарай го обаче да се ангажира с един подпис, няма и следа да остане от него.

Същото наблюдавам и в училище.

Идва една майка:

- Вие ли замествате директорката.

- Аз – отвръщам.

- Искам да си поговорим за моето дете, много го тормозят съучениците му.

- Това с разговори не върви - обяснявам, - напишете писмена жалба, опишете в нея конкретно за какво става дума, а аз ще я разгледам веднага, ако трябва ще свикам и педагогическия съвет още днес, след което ще има съответно решение.

И майката отива да пише жалба.

Още я пише.

А оттогава мина една седмица…

сряда, октомври 05, 2011

Вторник ли?

Само който не се е занимавал с избори, не знае какви куриози има по изборите.

В час съм по български език.

Телефонът ми, който може и цяла седмица да се окаже умрял (с незаредена батерия), този път е в ред и внезапно звънва.

Явно става въпрос за нещо, свързано с работата ми в общинската избирателна комисия, иначе всеки, на когото давам номера си, го предупреждавам, че ако ме потърси по личен въпрос по време на учебен час, ще го изтрия от списъка, а това означава край на разговорите с мене, защото на хора, които не са ми въведени в телефона, не отговарям.

Извинявам се на учениците и излизам в коридора.

- Ало – обажда ми се една от кандидатките за общински кмет и водач на партийна листа – искам да говоря нещо с тебе във връзка с изборите…

- Утре – казвам – съм дежурен след обяд в комисията, ела, ще говорим! По телефон работа не се върши, а и съм в час, учениците ме чакат…

- Как така в час – искрено се учудва събеседничката ми, - нали днес е събота?

- Не - викам, - не е събота, вторник е!

- А? Вторник ли?...

-----------------------------

Тук прекъсвам моя разказ.

А тази случка, която изобщо не е измислена, а напълно истинска, ви я доверявам, не за да ви кажа какви хора се кандидатират за наши представители, а за да ви кажа за какви хора някои хора ще гласуват да бъдат наши представители.

И ако тези гласуващи надделеят, пример - бат` Бойко.

Само че този път ще е на местно равнище...

понеделник, октомври 03, 2011

Репи

Като гледам местните кандидатски листи, доста народ е припълзял от една партия в друга.

Любимата посока на движение се оказва – естествено! – ГЕРБ.

Има и такива вечни кандидати, които и самите те сигурно не знаят колко партии са сменили.

Но затова пък да им имам на всичките самочувствието.

И както вече казах на друго място, всички се виждат победители.

И са разпределили службите в общината.

Подбъзикваме ги на тази тема в общинската избирателна комисия, а те се смеят като репи.

Защото са си репи…