СЛУЖБОМЕР

понеделник, февруари 28, 2011

Книги за четене

Казва ми една майка:

- Давайте им на децата книги за четене!

- Няма да им давам – казвам, - който иска да чете, има библиотека, да отиде и да си вземе книга, каквато му се харесва. А то иначе какво се получава – детето иска да чете за пирати, а аз му давам „Пипи дългото чорапче“. Ще намрази и книгите, и четенето, и мене…

- Ама на нас някога в училище ни даваха – не се предава майката.

- И на мене ми даваха – викам. – Помня, че когото бях пионерче, дружинната ръководителка ми каза: „Ти ще прочетеш една книга“. „Дадено – зарадвах се, - ще прочета една книга от Джек Лондон“. „А, не – усмихна се дружинната, - не от Джек Лондон. Ще прочетеш "Овчарчето Калитко"... Това ти е пионерско поръчение“. Прочетох я. И още ме е яд. И на книгата, и на дружинната…


------------------------------------------------


Някои пояснения за по-млади хора:


1. Пионер(че) – член на детска комунистическа организация, уж доброволна, но всъщност задължителна за всички деца в училище.

2. Дружинна ръководителка – партиен работник в училището, отговарящ за пионерската организация.

3. „Овчарчето Калитко“ – адски тъпа детска книга, разказваща за добри шумкари и лоши "монархофашисти".


неделя, февруари 27, 2011

Синодът да кандидатства за Гинес

Синодалните смешници пак яхнаха чужда кобила.

Готвят светкавична канонизация на всички загинали по време на Баташкото клане плюс още осем особи извън него.

Няма да се разпростирам върху неадекватността на това решение, че - както винаги - ще се изправи пред мене някой правоверен и ще рече: „Ти като си извън църквата, що се месиш в църковните дела?!“

Макар че аз, като светски човек, никога досега не съм питал защо църквата си пъха гагата в какви ли не светски дела.

Друго ме вълнува днес.

Колко ще са на брой канонизираните светци?

Ние знаем, че има Свети четиридесет мъченици.

Ако новите обаче надхвърлят тази бройка, Синодът да не се ослушва, а направо да кандидатства за Книгата на рекордите.

Така освен по нашенско, славата му ще се пръсне по целия свят.

Во имя Отца и Сина, и Светаго Духа.

Амин.


събота, февруари 26, 2011

Казарма

В петък сутринта се залисах малко повече с интернета и ми се наложи да се обличам скоростно за работа.

- Няма страшно – казах на Румяна, закопчавайки припряно копчетата на ризата, - нали съм бил в казармата, научил съм се да се обличам бързо. Като ни вдигнеха по тревога…

Тук обаче съвестта ме заяде и си признах истината.

На никакво бързо обличане не се научих в казармата.

Винаги се знаеше предварително кога ще ни вдигнат по тревога.

И в такива случаи спях с пълно бойно снаряжение – облечен, обут, чантичката с пълнителите на колана, а автоматът до мене в прегръдките ми.

В краката ми лежаха трите бусоли и триногите.

Когато звънецът започваше да звъни, а дневалният ревнеше про форма: „Стани, действай по тревога!“, се надигах сънено, нахлупвах кепето, мятах автомата на едното рамо, бусолите на другото, триногите през главата на гърба - и излизах с малко по-бърза, но не чак толкова бърза, крачка навън.

От помещението, където спяхме, до парка имаше малък плац, който изминавах със същата малко по-бърза крачка и докато артилеристите се мотаеха с окачването на гаубиците, аз вече се изтягах на един от специално приготвените за случая дюшеци в каросерията на камиона, който шофьорът винаги успяваше да запали след доста дълга серия от страшни проклятия – голяма трошка беше.

И да не си мислите, че само аз бях така.

Ами!

Целият АР взвод, шест човека, бяхме все класически мързели.

Натъркаляни отзад в камиона, вече сънувахме, когато най-сетне камионите тръгваха, возейки ни към непознати поля и баири, за да се учим как да громим най-близкия наш враг – натовска Турция!

Боже, добре, че не беше истина, а учение, иначе по бели гащи, дето се вика, щяха да ни изловят турците още първия ден…


петък, февруари 25, 2011

Пълна простащина

Министър-председателят се обръща към журналист, който му задава въпрос, с: „Я си гледай работата!“

Пълна простащина, разбира се.

Но аз покрай тази ситуация се чудя, дали все още някой разумен човек смята, че след два (дали не преувеличих?) мандата някой ще си спомня за сегашния народен любимец Бойко Скоетолягамстованеставам повече отколкото за бившия народен любимец Лъжлив дедо от Мадрид…


четвъртък, февруари 24, 2011

Превод

Чел съм превода на „John Barleycorn“ („Джон ечемичното зърно“) от Джек Лондон още като ученик.

Имаше я книгата в библиотеката на село.

Там имаше всичко (наистина всичко!) от Джек Лондон - „Игнатови издания“, подхващали са един автор, та от начало до край.

И това по време на "монархофашизма" и "жестоката безпросветност", още неозарена от „факела на новата вяра“, за да сме по-точни.

Та тази книга, в която Джек Лондон разказва за себе си, особено ми допадаше.

И все още ми допада.

Заради откровеността преди всичко.

И ето че попадам на едно издание на същата книга от 1991 година.

Където чета следното:


„- Защо говорите така? - прекъсна ме Чармиан... - Вие сам казвате, че не сте алкохолик, а само човек, който пие…“


Е, този скапан преводач, чието име изобщо не е отбелязано в изданието, да беше си направил поне труда да види, че Чармиан е съпругата на Джек Лондон.

И следователно няма как да му говори на „вие“…


-----------------------------


На снимката: Джек и Чармиан Лондон, 1911 г.


Родителска среща

Вчера – родителска среща.

При мене родителските срещи протичат долу-горе по един и същи сценарий от столетия.

Влизам при родителите на съответния клас.

- Добър вечер!

- Добър вечер!

- Предполагам, че искате да ме видите.

- Да, искаме. Много.

- Слушам ви.

Стъписване. Плах глас:

- Ами защото е толкова слаб успехът по български език?

- Ами защото учениците не учат! Други въпроси?

Гробно мълчание.

Казвам в общи линии някои дежурни неща, колкото да не е без хич, и:

- Довиждане!

- Довиждане!

Излизам и оставям класния ръководител да се пече на огъня.


P.S. Забравих да кажа, че на родителски срещи по правило не идват точно тези родители, които би трябвало най-вече да идват.


вторник, февруари 22, 2011

Наблюдение

Чувам, че видокамери щели да наблюдават тези, които работят със СРС-тата.

Хубаво, ама със записите от тези видеокамери нали ще работят пак нашенци.

Същите като онези, които работят със СРС-тата.

Гаранция, че няма да сгафят ли?

Lasciate ogni speranza!

Така че и за тях ще трябват видеокамери.

С които отново ще работят нашенци.

За които също ще трябват видеокамери.

С които…

Чудим се как ще ликвидираме безработицата.

А то било толкова просто.


Мълчание

Волен Сидеров е приказлив.

С какъв ентусиазъм обясни например на своите младежи, че подкрепя правителството на Борисов, защото това правителство се е противопоставило категорично на ДПС.

Но сега Волен Сидеров мълчи.

Не видях да е взел отношение по изявлението на Цветанов, че след изборите ГЕРБ може да се коалира с ДПС.

Мълчанието е злато.

Включително и политическо.

Волен Сидеров знае защо мълчи.

Ние също знаем.

Не знаят само тези, които го слушат захласнато и виждат в мечтите си как давим турците в Босфора, докато не остане нито един...


понеделник, февруари 21, 2011

Без изненади

Има едни хора, които снегът винаги ги изненадва.

Румяна не е от тях.


Защото Румяна – за разлика от ония хора - знае, че снегът идва през зимата, а не през юли месец.

И винаги се справя навреме.



неделя, февруари 20, 2011

Димна завеса

Нашите викат, че БорКор ще го финансира Германия.

„Дойче веле“ казва, че не е вярно.

Къде е истината, пак не знаем със сигурност.

Това, което обаче със сигурност знаем, е, че димните завеси, зад които ще се крие некадърността на управляващите, ще се увеличат с още една.


събота, февруари 19, 2011

Последователи на Шопенхауер

Волята за реформи в страната продължавала да е на лице.

Според доклада на Европейската комисия.

А правителството било удовлетворено от доклада.

Има си хас да не е!

Че те нали я карат като при Шопенхауер.

Светът е воля и представа.

Воля за реформи.

И представа, че се върши нещо съществено.


петък, февруари 18, 2011

Болшевишка наглост

Получих от болшевишкия сайт за торенти „Славянска задруга“ писмо по електронната поща.

Канят ме на 23 февруари да ходя пред паметника с шпагина за полагане на венци и цветя.

Било ден на съветската армия.

Не са ли нагли, а?


сряда, февруари 16, 2011

Градски фолклор

Градският песенен фолклор не се учи в училище.

По навик от онези времена, когато изобщо не се наричаше фолклор, а „стари шлагери“ или „стари градски песни“.

И минаваше за нещо по-второстепенно.

Няма как – никак не се връзваше с идеологията.

Какво е например това:


„Тези пусти две съседки

строшиха ми две кушетки…“


Дребнобуржоазни пошлости!

То, между нас казано, и селският фолклор никак не се връзва онази идеология, ама с въртене и усукване на фрази всичко се постига.

Пък и имаше специални измишльотини, които се пробутваха за фолклорни.

Като онази песен за ТКЗС-то, дело на някой пишман поет, в която се казваше:


„Цяло село пее,

весело живее,

Партията родна

с него се гордее…“


Пред тази тъпотия песента за съседките е направо шедьовър.

А да не се учи в училище градски фолклор, изобщо не виждам причина.

Не е по-лош от селския.

Днес припях (доколкото мога, а не мога много) на моите ученици началото на „Червената ти връзка…“:


„Червената ти връзка,

мило Ленче ле,

сърцето ми пръска…“


На децата им стана интересно.

Тръгвайки си след края на часа, някои си тананикаха: „Червената ти връзка…“.

Догодина ще предвидя непременно в програмата си няколко часа за градски песенен фолклор.


P.S. Между другото градският песенен фолклор използва и текстове на известни автори (понякога с някои промени), при което само музиката е народна. Такива са „Стройна се Калина вие“ и „Край брега на тиха Струма“ (по Пенчо Славейков), „Горчиво кафе“ (по Христо Смирненски), „Два бука“ (по Иван Вазов), „Канят ме, мамо, на тежка сватба“ (по Кирил Христов) и много други.


вторник, февруари 15, 2011

Мислители

В просветното министерство мислели дали да не вземат да върнат старото положение, при което учениците в начален курс повтаряха класа, когато не са усвоили материала и имат двойка за годината.

Защото сега: учил, не учил, знае, не знае – всеки минава в следващия клас.

Но какво толкова има да мислят онези пробити тенджери горе, не мога да разбера!

Да се спуснат от висините си, да влязат в училищата, където не са влизали откак са завършили, и да видят в петите класове какво чудо и приказ е благодарениe на тъпанарското им решение в начален курс да няма повтарящи класовете.

Лично при мене има две деца в пети клас, които не познават буквите, и още четири, които ги познават, но не могат да вържат писмено с тях едно изречение.

Съответно не могат и да четат.

А онези мислели!

С какво мислят, като мозък нямат, остава пълна загадка.


неделя, февруари 13, 2011

Снимка

Снимката е от площад „Тахрир“.

И е доста символична.

Докъде ще доведат военните Египет?

Аз на военни много вяра нямам, сърбал съм им попарата две години, та и до ден днешен все още ми се повръща от тях.

Но дано, както казва брат ми, египетските военни да не са като онези, които знаем от „родната българска казармата“.

Че ако са същите, спукана им е работата на египтяните.


Страшни филми

Страшните филми ги деля на три вида.

Първите са тези, в които червената боя се лее с кофи, а наляво и надясно хвърчат части от човешки тела (върколак разкъсва някого, да речем).

Не ги гледам изобщо, защото вместо да ме плашат, ме карат по-скоро да ми се повдига.

Другите страшни филми са, както аз ги наричам, „бау“ филмите.

В някой момент нещо от гардероба, в мазето, на гробищата и т.н. се показва и вика „бау“.

Подскачам и сърцето ми се качва в гърлото.

Само че до следващото „бау“ вече съм заспал блажено.

Не ги обичам и тях, намирам ги за губивреме.

И третите страшни филми са тези, които наистина харесвам.

Те подхващат още от самото начало да гъделичкат изтънко нервите.

Не е задължително напрежението да нараства шеметно, може и да варира, но никога не те оставя да заспиш.

И си постоянно на тръни в очакване да стане най-страшното.

Ето това са истинските страшни филми.


събота, февруари 12, 2011

По заповед на щуката

Пишат ми на Фейсбука: „мързелът е двигателят на новаторите, откривателите и мотор на прогреса“.

Удобна максима.

Напомни ми за Емеля.

Емеля е герой от една руска приказка.

Лежи си на печката, която го разкарва нагоре-нодолу, защото го мързи и да ходи, вика от време на време „по щучему велению“ („по заповед на щуката“) и си пожелава нещо, което веднага се сбъдва.

По-безумна приказка, възхваляваща мързела, едва ли ще намерите.

Емеля обаче не е нито новатор, нито откривател.

Защото и новаторите, и откривателите, и изобретателите са хора на тежкия труд, упорит, дългогодишен – умствен, а понякога и физически.

Не ми говорете за ябълката, която паднала на главата на Нютон.

Това е легенда.

Измислена от мълзеливци.


петък, февруари 11, 2011

Експериментатор

Плач Еремиев, но напразен.

Експериментирайки с една програма, си блокирах сам не зная как диска с данните.

Наложи се да го форматирам.

Сега Ontrack EasyRecovery бичи яко и ми оправя бакиите.

Да се и в експериментатора!



четвъртък, февруари 10, 2011

Национална гордост

Свирете, фанфари!

Вейте се, знамена!

Да вдигнем чаши за здравето на българския лъв!

Националисти, които жадувате за България на три морета, първата стъпка е направена!

Е, не сме на три морета, но най-сетне и за нас да кажат, че сме по нещо в първата тройка.

Така се започва, а после ще дойдат и трите морета.

Засега – само славното второ място по закупени турски сериали!

Единствено Азербайджан е преди нас.

Но да не се отчайваме, ще ги стигнем и надминем азербайджанците!

Защото, както е казала леля Ванга, великата пророчица, която само Бог ви прати за наша слава, България ще стане велика.

Така де, то с малко се започва…


вторник, февруари 08, 2011

Божи човек

Според Боко хора от Държавна сигурност били поставени на ключови места, за да спират устрема на държавата и обществото.

Че е вярно, вярно е.

Ама най-малко Боко би трябвало да има сурат да се оплаква.

Не назначи ли той човека от Държавна сигурност Божодимитров за министър, че и министерство измисли специално за него!

Боко, който минава за Божи човек (само един Началник има над него, за когото изобщо не му се свидят държавните пари!) добре е усвоил максимата на евангелист Матей лявата ръка да не знае какво прави дясната.


Подарък

Моят някогашен ученик Марин, за когото вече ви писах, ми направи един много ценен подарък.

Стихосбирката на Стоян Ватралски „Битие“ (изд. 1910 г.), ксерографирана и подвързана, както и 15 ксерокопия на статии от същия автор.

Стоян Ватралски (07.03.1860 – 31.08.1935 г.) е роден във Вакарел (а нали и на мене Вакарел ми е нещо като втора родина, от 1985-та работя там).

Това е първият българин, завършил Харвардския университет.

„Родослужител, общественик, писател, поет, книжовник, автор на евангелски песни“ (цитирам Марин), близък познат на Иван Вазов, Иван Шишманов, Симеон Радев и Пейо Яворов.

Произведенията му са библиографска рядкост, Марин е открил стихосбирката и статиите в Пловдивската библиотека и там е направил копията.

Има намерение да стигне и до библиотеката на Харвардския университет, където предполага, че ще намери още неща за и от Стаян Ватралски.

Чудесно е наистина да получиш такъв подарък от такъв човек!


неделя, февруари 06, 2011

„Империя на злото“

Автор: Олег Панфилов

Превод от руски: Павел Николов


Вече сто години от рождения ден на един от най-популярните президенти на САЩ през последните две столетия.

Автор на определението „империя на злото“.

Така Рейгън нарече през 1983 година Съветския съюз.

Но също като мнозина американци и той мислеше, че с разпадането на СССР ще си отиде и проблемът.

Той обаче не си отиде.

Защото империализмът е генетично заложен.

И към определението „империя на злото“ по отношение на днешна Русия можем съвсем обосновано да добавим ново – „империя на лъжата“.


Станишев да не се сили много

Станишев се изказал просторно на годишната конференция на Лейбъристката партия на Малта.

Като се изкаже на конгреса на Лейбъристката партия на остров Томбукту, пак ще ви съобщим.

А какво е казал Станишев в Малта, няма и да цитираме, защото не си струва труда.

Само нека речем, на него и на „социалистите“ от БСП, да не се заиграват много с лейбъристите.

Къса им е къса паметта и вече са забравили за Тони Блеър.

Когато Блеър спечели изборите през 1997 година, голяма радост падна в БСП.

Изказвания, славословия, вестник „Дума“ на първа страница по въпроса.

Накратко казано – „наше момче“ взе властта във великата Великобритания!

Скоро след това обаче ентусиазмът в БСП започна да гасне и накрая се изпари окончателно.

За Тони Блеър като „наше момче“ там се възцари гробно мълчание.

Блеър се оказа не в същия отбор, в който БСП играеше.


петък, февруари 04, 2011

Mubarak must go

Автор: Юлия Латинина

Превод от руски: Павел Николов


Периодът на разцвет на ислямската цивилизация съвпада с периода на единство на ислямската държава. Съответно в Близкия Изток разцветът и възраждането се асоциират със създаването на единна държава, а раздробяването на арабските народи – с период на упадък и зависимост от Запада. „Свобода“ според разбирането на повечето арабски революционери – не е важно дали са светски, или религиозни – означава преди всичко свобода от западния империализъм, а не индивидуални човешки свободи.

Легитимността на всеки арабски режим се крепи на противопоставянето на Запада. За да си легитимен управник в Близкия Изток, не е необходимо да побеждаваш на демократични избори. Трябва да проявяваш бащинска грижа за поданиците си в духа на ранните халифи, да се стремиш към панарабско единство и да се противопоставяш на Запада. Нито един управник в Близкия Изток няма право да отрича войнствеността и исляма – той само може да надхвърли в това си качество своите съперници.

През последните петдесет години диктатурите в Близкия Изток трябваше да отговарят на своите народи на въпроса: защо арабите са все така необединени, а Близкият Изток изостава от Запада?

Единственият последователен отговор, в рамките на изповядваните в Близкия Изток ценности, дават ислямските фундаменталисти: защото днешните управници са затънали в джахилия. Те са лоши мюсюлмани и лоши араби.

Забавно е да се гледа как западните телевизионни канали разсъждават за „свободата“, която идва в Египет, особено за един от главните организатори на „свободата“ – „Мюсюлманското братство“, „Ал ихван ал муслимун“, най-влиятелната фундаменталистка ислямска организация в света.

Мохамед ал Барадей, на когото Западът залага като на бъдещ управник, заяви по CNN, че братството, с което води преговори, е мирна „консервативна религиозна организация“, а всичките приказки за екстремизъм са уловка на Мубарак, който плаши Запада.

За да ни стане ясно, създаването на „Мюсюлманското братство“ през 1928 година е същото като създаването на РСДРП, а книгите на неговите основатели Хасан ал Бана и Саид Кутб са същото като „Капиталът“ на Маркс. Дъщерна организация на братството е ХАМАС. Именно идеите на Саид Кетб са послужили, по лични признания на бин Ладен, за основа на мирогледа му.

„Мюсюлманското братство“ не само не е умерено – то е прародител на целия ислямски фундаментализъм.

Да, имало е някакви исторически предшественици. Съществувал е шейх ибн Таймия, който първи разделил света на „земя на мира“, където царства ислямът, и населена с неверници „земя на войната“ – дар ал харб. Съществувал е ислямският реформатор Мухамад ибн абд ал Вахаб, който – също като Лутер - изисквал връщане към източниците на религията и яростно разобличавал властите, изпаднали в езичество. Да, подобно на ибн Таймия и ал Вахаб обявил, че всеки, който не изповядва исляма като него, е неверник. Да, съществувал е шейх Валиул, съвременник на Вахаб, чието учение положило начало на ордена на деобандите, а деобандите на свой ред създали талибаните.

Но тогава историческите условия били други. Било е през времена, когато християните командвали „сечете всички, Бог ще разпознае своите“ и горели на клади вещици, и това, което е било написано през ХІІІ или ХVІІІ век, има към съвременния ислямски фундаментализъм примерно същото отношение като „Утопия“ на Томас Мор към сталинския режим.

До основаването на „Мюсюлманското братство“ Западът никога не се е сблъсквал с ислямски фундаментализъм, а само с ислямски фанатизъм (Русия в Кавказ, Великобритания в Афганистан), иначе казано – с естествената реакция на народите, които се опитват да завоюват.

„Мюсюлманското братство“ било основано през 1928 година. Забележително е, че сред неговите основатели имало трима работници от компанията, изграждаща Суецкия канал (компания, чиято дейност се възприемала тогава като едно от главните доказателства за триумфа на Световната просвета).

Неговият главен идеолог Саид Кутб призовал за възстановяване на Халифата от Испания до Индонезия и за джихад срещу съществуващите мюсюлмански власти, затънали в джахилия (с този термин в Корана е означено езическото – до пророка – състояние на арабите).
Но още по-важно е това, че именно „Мюсюлманското братство“ първо приема този modus operandi, който ще бъде характерен за много съвременни салафити – а именно да се нарича публично мирна организация, като се занимава при това с тероризъм и всеки опит за отговор от страна на властите обявява за „незаслужена агресия“.

Доста трудно е да се намери подобен мисловен метод в средновековната ислямска цивилизация. Но затова пък той е класически метод на тоталитарното двойно мислене, характерно за комунистическите и фашистките режими през ХХ век. Именно СССР, посветил целия си обществен строй на подготовката за война, се обявяваше за „мирна държава, заобиколена от врагове-империалисти“.

„Мюсюлманското братство“ е забранено официално в Египет през 1954 година след покушението срещу Насър. Членовете на братството обявяват покушението за инсценировка с цел да бъде забранена организацията им.

Публично братството не престава да подчертава своя мирен характер. Но ето характерен цитат от секретна инструкция за американските членове на братството, представена пред конгреса и Пентагона през 2005 година. „Братята трябва да знаят, че тяхната работа в Америка е своеобразен Велик джихад за унищожаване и разлагане на западната цивилизация отвътре, както с ръцете на самите неверници, така и с ръцете на вярващите“.

И какво? Победата на ислямския фундаментализъм в Близкия Изток ще бъде резултат не само от силата на фундаментализма, но и от позорната слабост на Запада.

Едва рухна СССР и западните бюрокрации, постигнали безкръвна победа над тоталитаризма, го удариха през просото. Нямаше глупост – от глобалното затопляне до регулирането на формата на краставиците, - с която да не се захванаха. А международните хуманитарни организации, Amnesty International и Human Rights Watch, като се лишиха от тоталитарните режими, започнаха да търсят нови страдалци и ги намериха в лицето на терористите. Amnesty International започна да защитава правата на члена на „Ал Кайда“ Мозам Бег, а Human Rights Watch се отправи в Саудитска Арабия да събира средства за разобличаване на кървавата израелска военщина.

Ислямските фундаменталисти оцениха напълно факта, че всеки опит на Израел и САЩ да се бори с тероризма веднага се съпровожда от оглушителна критика от страна на хуманитарните организации, международната бюрокрация и либералните средства за масова информация. Цели организации бяха създадени от тях, за да лъжат глупавите кяфири, още повече че това отговаря напълно на практиката на „такията“ – нарочното мамене на неверниците. Ярко илюстрира тази таза заглавната страница на сайта на „Мюсюлманското братство“. В английския си вариант тя изобразява младо момиче с кърпа и девиза „свобода“. В арабския вариант няма нито момиче, нито „свобода“ – има девиза „Гответе се!“

Времето на полусветските, полуислямските, полунационалистическите и полумарксистките диктатури в Близкия Изток изтече. Тези диктатури маневрираха между СССР и САЩ и просто по силата на своята жестокост се закрепяха за няколко десетки години. Идва да ги смени религиозният тоталитаризъм.

Съдейки по всичко, светът е изправен пред ново противопоставяне на два лагера – не по-малко жестоко от противопоставянето на отвореното общество и светския тоталитаризъм през ХХ век. И отговорността за това ново противопоставяне носят не само бин Ладен и Саид Кутб. Ако Западът няма дух да защити собствените си ценности, глупаво е да си мислим, че те ще бъдат защитавани в Близкия Изток.


четвъртък, февруари 03, 2011

Недопустимо

“Недопустимо е в една европейска държава, която иска да стане член на Шенгенското пространство, в интернет да се слушат записи на премиера“ – казал Цветан Цветанов.

Ами то е недопустимо и министър в едно демократично (уж) правителство да говори подобни глупости, ама ги говори.


сряда, февруари 02, 2011

Телевизия

И на страниците на този блог съм го казвал, и който ме познава добре, знае, че не гледам телевизия.

Понякога само новините и някое публицистично предаване.

Но по-скоро от дъжд на вятър.

Вчера обаче, като се залепих за телевизионния екран (ако може така да се каже, когато гледаш телевизия на компютъра) – няма откъсване.


Е, телевизията беше Ал Джазира и предаваше пряко сблъсъците между демонстранти и привърженици на Мубарак, подстрекавани от цивилни ченгета, на подстъпите към площад Тахрир.

Интересно, завладяващо.

А у нас какво да гледаш?

Бойко Борисов се мъчи да попълва компютърна анкета, вместо да реже ленти, което най си го може.

Скука!..


вторник, февруари 01, 2011

Премиерът попълва анкета

Както се подхлъзне сам човек, никой друг не може да го подхлъзне.

Знаменита сцена видяхме по телевизията: премиерът "се преброява" компютърно.

Търкулнах се под масата от смях.

И сигурно не само аз.

Седи Боко пред компютъра, а до него една жена му подсказва какво да прави.

От което веднага можем да си представим какво ще стане, ако я няма жената.

Ами манджа с грозде ще стане!

Разбирам стремежа на Боко да се вре пред телевизионните камери, ама защо му трябваше да показва на толкова много хора, че една елементарна компютърна анкета не е кадърен да попълни?

Ето това не мога да го разбера…