СЛУЖБОМЕР

вторник, септември 27, 2011

Случаят Катуница и още нещо важно

Случаят Катуница беше в началото си криминален.

След това се превърна в мутренско-етнически.

И накрая се оформи като политически.

Защото никой не може да ме убеди, че шествията и протестите, появили се в един и същи ден в различни градове на страната, са спонтанни.

Зад тях стоят политически сили, които използват случая, за да наберат свежи предизборни плодове от дървото на омразата и расизма.

Впрочем, едва ли всичко това ще има голям ефект за изборите.

За няколко дена виковете и крясъците ще стихнат, след седмица и нещо случаят Катуница ще потъне в забрава.

Българинът бързо забравя, освен едно нещо: че Иван Костов е виновен за всичко.

После циганите отново ще гласуват масово.

Множество от българите отново ще отидат в изборния ден за гъби.

И циганските гласове ще имат отново значителна изборна тежест.

И за това изобщо не са виновни циганите.

Защото, ако българите гласуват със същата масовост като тях, никой няма да се интересува от циганските гласове, няма и да ги купува – те няма да имат решаващо значение.

А за мутрите – цигански, български, турски и прочее – въпросът е малко по-особен…

понеделник, септември 26, 2011

Съчинение

Ваканцията свърши, училищната работа започна и аз проверявам вече писмени работи.

Ето как започва съчинението на Ася от VІ клас:

„През лятната ваканция бях в Ихтиман на гости при сестра ми. Играех си с моята племенничка, но както си седях на стола, видях едно момиче да стои на моста. Чакаше майка си. То беше толкова самотно, че аз отидох до него и го попитах дали има приятелка. То ми каза, че няма, и аз му предложих да сме приятелки. Момичето се съгласи. Но му казах, че утре трябва да си тръгвам. То ме прегърна и ме помоли да остана още един ден. Аз се съгласих и взехме да си играем…“

Грешките в съчинението са много малко, оценката, която съм поставил е „Много добър 5“.

В полето Ася е нарисувала сърце и под него е написала: „Много е лошо да нямаш приятел“.

Едно най-обикновено детско съчинение, ще кажете.

Да, така е и нямаше да ви занимавам с него, ако Ася не беше циганче.

Много по-интелигентно и много по-грамотно от тези, които предлагат да направим всички цигани на сапун…

неделя, септември 25, 2011

Българската следа

Преди доста време по повод на мрънканиците, че циганите пътуват без билети по влаковете, написах, че за това са виновни не циганите, а кондукторите българи, които ги научиха на този мурафет, прибирайки в джоба си определена лепта от гратисчиите.

Сега ще кажа същото и по повод на „цар“ Киро.

Той е чисто български продукт!

Както и цялата ширеща се в страната царкировщина.

Знаете ли колко мазно гледат към циганите сега преди изборите местните партийни лидери?

Ако има начин и задника им ще целуват за гласовете им.

А вземат ли властта, пипат меко с тях, защото пак ще има избори.

Пък после циганите били виновни, че самочувствието и своеволията им са минали границата.

Не по циганите, а по други трябва да хвърляме камъни...

събота, септември 24, 2011

За да ги помнят

Из блога на Борис Акунин „Любовь к истории“

Превод: Павел Николов

Някога отдавна, когато почивах на черноморското крайбрежие, се приближавах всяка сутрин до прозореца и виждах на съседната планина надпис „КОЛЯ“. Някой го беше направил с бели камъни бог знае отпреди колко години, вероятно използвайки за този титаничен труд не една седмица.

Незнайният Коля е бил движен от някакъв титаничен инстинкт, който поради моята младост ми се струваше загадъчен. Явно ставаше въпрос за съобщение, при това важно, но аз не го разбирах. Искаше ми се да отговоря на планината: „Ама че си глупак, Коля!“, а това, съгласете се, не е конструктивно.


Очевидно технологията е била такава

По-късно често срещах подобни съобщения. Срещах следите от творчеството на събратята на Коля навсякъде – в родината и извън нейните предели. Най-често тези безхитростни графити са много по-малко монументални, но непременно са върху нещо изключително: ако не е планина, ще е историческа забележителност или паметник. Коля непременно изсича върху тези скрижали своето име и това е. Понякога добавя годината или мястото, откъдето е дошъл.

С времето разбрах, че това не е хулиганство и не е преднамерен вандализъм. Това е низша форма, в която се проявява една от най-високите човешки амбиции – желанието да увековечим своето име, иначе казано – да продължим своето съществуване извън пределите на физическия живот, да останем в паметта на бъдните поколения. Има и специален термин за означаване на тази потребност: етернизация.

Просто да увековечим себе си можем по различен начин. Един построява храм – друг го запалва. Един оставя след себе си прекрасна статуя, друг – надпис с гвоздей върху статуята.

Но каквото и да е надраскано на статуята, съобщението крещи за едно и също: „Кажете на всичките там разни велможи: сенатори и адмирали, че ето, ваше сиятелство, живее в този и този град Петър Иванович Бобчински. Точно така кажете: Петър Иванович Бобчински“.

Само един път, а и то по удивително стечение на обстоятелствата, ми провървя да измъкна от небитието крайчето на отдавна приключилия живот на един такъв Петър Иванович (впрочем, бащиното му име така и си остана неизвестно за мене).

Бях в Ерусалим при храма на Гроба Господен и, както обикновено, вместо да благоговея и да се любувам на архитектурата, се вглеждах с интерес в графитите по дървените врати на катедралата.


Там има какво да се прочете

Видях надпис на кирилица: „Петър. Копривщица. 1860“. За мой срам какво означава втората дума, не знаех и вероятно тя щеше да ми изскочи от главата, ако не беше едно странно съвпадение. Веднага след Израел ми предстоеше да отида в България – да проуча на място нещата, преди да напиша сценария на „Турският гамбит“. Вечерта в хотела седнах да прегледам дошлият по електронната поща маршрут на бъдещото ми пътуване. Гледам – познато име. Оказва се, че това е едно българско градче и че скоро ще мина през него. Като се учудих, поклатих глава и, разбира се, забравих за Петър от Копривщица, който беше надраскал вратата на светилището.

А след една седмица си го спомних. Защото, когато бях в Копривщица и наминах (пак по навик) към местното гробище, намерих там гроба на някой си Хаджи Петър (хаджи е човек, който е ходил да се поклони на Гроба Господен) и годините на живота му бяха съответстващи. „Е, здравейте, Петър Иванович – казах му аз. – Някога ще разкажа за вас на всички възможни велможи и адмирали“. Което всъщност правя в момента.

Предлагам на вашето внимание и няколко снимки от моята Колекция (в дадения случай наречена така по думата „Коля“).

Тази статуя от ХVІ век се намира в залата на средновековната скулптура в Лувъра:


Така изглежда отблизо. Приятно е да знаеш, че по времето на д`Артанян грамотността е била вече толкова разпространена

Ето едно оръдие от четвърти бастион, защитавало доблестно Севастопол:


Близо до френското село Сен Реми дьо Прованс като по чудо се е запазила прекрасна римска арка.


А на нея в годината, когато починал Луи ХІІІ, се е отбелязал някой си Адриан Лонгве, да го споменем с лоша дума

Р.S. Забележително е, че нито един път не видях по подобен начин да са се опитали да обезсмъртят името си жените. Не зная с какво да обясня това. Или ръцете на жените са по-малко енергични, или желанието за етернизация е чисто мъжки синдром.

петък, септември 23, 2011

Предизборни миниатюри

Преди изборите местните лидери и кандидати стават много нервни и шизофренично подозрителни.

Всеки вижда във всичко, дори и в неща, на които иначе не би обърнал много голямо внимание, таен план на политическия противник да го преметне и да му измъкне по нечестен начин сладката изборна победа.

И това е, струва ми се, защото всеки би преметнал всекиго, стига да му се отдаде такава възможност…

----------------------------

Рибата е още в морето, но местните партийни активисти вече палят огъня, слагат тигана и наливат маслото.

Моливите шарят по тефтерите: „Тези ще имат толкова и толкова общински съветници, онези – толкова, третите – толкова… Значи, ако…“

Моливите теглят чертата и накрая сметката излиза винаги в полза на този, който държи съответния молив.

Дългогодишният ми опит с изборите обаче ме е научил, че подобни сметки най-често излизат направени без кръчмаря…

вторник, септември 20, 2011

Пак две миниатюри

Представяте ли си МУЗЕЙ НА ИЗКУСТВОТО в Германия?

И там централно място да заема статуя на Хитлер!

Не може, нали?

А у нас може!

МУЗЕЙ НА ИЗКУСТВОТО с бандитската мутра на другаря Ленин в средата...

.......................................

Политическата мегаломания си личи и при местните избори.

Партии, за които е ясно, че я вземат, я не вземат едно място за общински съветник, регистрират листи от по седемнадесет души...

понеделник, септември 19, 2011

Лемтернет

Излезе специален брой на списание „Фентернет“, издание на дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“.

Специалният брой се казва „Лемнернет“, защото е посветен на 90-годишнината от рождението на полския писател Станислав Лем.

Списанието излиза със съдействието на Полския институт в София.

В него ще намерите и един разказ, преведен от мене.

Както и доста пространно интервю с моя милост, в което развявам разни „невчесани“ мисли по темата Станислав Лем.

Но стига съм се хвалил, ето две писма, които ще ви кажат много по-интересни неща по въпроса.

До госпожа Анна Пахла,

директор на Полски институт – София

Многоуважаема госпожо Пахла, имаме една приятна новина, свързана със световноизвестния полски писател Станислав Лем, роден на днешния ден преди 90 години.

На 6 септември т.г. в Балчик приключи дванадесетият Конгрес на българските фантасти (Булгакон). Между наградените на него е и нашият „ЛЕМТЕРНЕТ“ – списание, което излезе с любезното съдействие на ръководения от Вас институт. Формулировката на журито е: „За уникален проект“.

С поздрави: Атанас П. Славов, председател на Дружеството

на българските фантасти „Тера Фантазия“,

и Александър Карапанчев, секретар на същото дружество

София, 12 септември 2011

А ето и отговора от Полския институт:

Уважаеми г-н Славов,

Уважаеми г-н Карапанчев,

Благодаря Ви за любезното писмо, с което ме информирате за наградата, с която специалният брой на списанието „ЛЕМТЕРНЕТ” е бил награден по време на дванадесетия конгрес на българските фантасти „Булгакон”. Моля да предадете моите поздравления на целия екип, работил върху броя, който с труда и фантазията си допринесе за спечелването на престижното отличие от такъв авторитетен форум като конгреса.

Изданието има интересна корица, която веднага привлича вниманието на любителите на фантастиката, а публикуваните в него материали са изключително интересни и разнообразни. Лемоизмите ни карат да се посмеем, а библиографията улеснява почитателите на Лем в търсенето на негови творби, излезли в България. Любопитни са и поместените преводни и коментарни материали. Благодаря още веднъж за хубавата изненада и се надявам, че с този брой ще зарадваме всички, които обичат творчеството на Станислав Лем.

Искрено вярвам, че с представянето на това издание на 22 ноември т.г. в Полския институт в София достойно ще отбележим 90-годишнината от рождението на великия писател фантаст Станислав Лем.

С уважение,

Anna Pachla

Dyrektor Instytutu Polskiego w Sofii

неделя, септември 18, 2011

По книжата им ще ги познаете

Че сериозните претенденти за местната власт в община Ихтиман ще бъдат БСП и ГЕРБ, си личи по документите за регистрация, които подават.

Единствено техни книжа са изпипани до прецизност, дето се вика – няма за какво да се хванеш, дори и да искаш.

Всички останали, подадени досега, са – малко или много - майка плаче.

А има и още да се подават.

Да му мисли избирателната комисия...

петък, септември 16, 2011

Благодатният 15 септември

Не винаги 15 септември (началото на учебната година) е чак толкова благодатен.

Благодатен е, когато в скоро време се задават избори.

Тогава дечицата получават подаръци „отгоре“.

А на учителите – пак „отгоре“ - им благодарят за „самоотвержения труд“ и прочее ала-бала.

Аз, както винаги, пак прекарах „празника“ зад „трибуната“.

Празнично настроение ми дойде малко по-късно.

И тогава чак си казах, че на 15 септември има все пак нещо благодатно…

четвъртък, септември 15, 2011

Пожелание

На всички дечица – успешна учебна година!


- А на даскалите, даскале? – ще ме попита някой.

- На даскалите – отговарям, - им плащат да си гледат добре работата; ами да си я гледат, а не само да навъртат години за пенсия…

сряда, септември 14, 2011

Неграмотност

Защо викате, че децата били много неграмотни.

Не са само децата.

Я вижте как се е регистрирала в ЦИК за изборите тази партия: „ВЯРА МОРАЛ РОДОЛЮБИЕ ОТГОВОРНОСТ – НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ ЗА ЕДИНСТВО“.

Тръгнали избори да правят, три запетаи не могат да сложат!

понеделник, септември 12, 2011

Едвард Радзински

Драматург, сценарист, писател, телевизионен водещ.

Като историк май го приемат в Русия много често със скърцане на зъби, някои изобщо го отричат като такъв, но какво да се прави – Радзински е майстор в разбиването на исторически догми и митове.

Напоследък съм се загледал във филмите с Радзински, направо казано - решил съм да изгледам всичко, което намеря в Интернет.

Горещо препоръчвам тези филми; с една уговорка – на руски език са, а не съм видял досега някъде субтитри за тях.

Ето един малък откъс от „Пророкът и бесовете“ (трисериен филм за Достоевски; и не само за него).



Превод на текста:

„И изобщо, когато победи болшевишката революция, те с някаква прецизност ще изпълняват всичко, което е написано в романа „Бесове“.

Ето така ще има безпощаден терор и гибел на милиони, за да се прескочи канавката.

Ето така ще бъде обявено, че необходимо за обществото е само необходимото.

Ето така всеки ще следи всеки, всеки ще донася за всеки и Микоян, изказвайки се за 20-годишнината на органите на НКВД, ще каже: „У нас всеки трудещ се е работник в НКВД“.

И така ще се борят с изключителността, и на знаменития параход всичките велики умове на Русия ще бъдат отправени в чужбина, и така страната ще изповядва единствено вярното и нерушимо учение на Маркс-Енгелс…

Така че през двадесетте години се появил този анекдот.

Болшевиките издигнали паметник на Достоевски и през нощта някой написал на цокъла: „НА ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИ ОТ БЛАГОДАРНИТЕ БЕСОВЕ“…

четвъртък, септември 08, 2011

Камиларско

В музея на Тато имало две седла за камили, подарени му от Кадафито.

Много емблематичен подарък, викам аз.

Тато имаше мозък колкото една камила.

Управляваше държавата, както се управлява камила.

А вчера цяло стадо камили се събра да му чества 100-годишнината.

Малко са седлата…

сряда, септември 07, 2011

Копривщица, 2011 г. - филм

Най-сетне завърших монтажа.

И сега, като добър българин, иде ред да помрънкам.

Първо, наложи се да направя две части, а исках да е само една.

Но се оказа, че едната камера (трябваше да използвам две, акумулаторът на първата не можа да покрие цялото време) е снимала във формат 3:4, а другата – на широк екран (16:9).

Нямаше как да съгласувам двата формата, затова частите са две (освен това първата част трябваше да я разрежа на още две, за да мага да я кача в Мрежата – превишава с 5 минути времето, изисквано от Dailymotion; иначе на диска е цяла).

Неопитен съм в снимането на дълги неща и точно от такъв вид, затова много моменти не са добре представени, а някои изобщо са изрязани.

Съжалявам за отрязаното на половина изпълнение на поета Димитър Милов, но точно тогава трябваше да сменя едната камера с другата.

А в началото на изпълнението на Мариана Дафчева, поетеса от Асеновград, една коза (на два крака) ми блъсна с лакът камерата и я изключи; докато я включа отново, цялото изпълнение, уви, пропадна; за което също много съжалявам.

Има много дефекти в целия филм (част от глави в кадър, говор на хората наоколо и други разни), някои от които съм маскирал по-успешно, някои не.

Надявам се догодина да се представя по-добре, поправяйки повечето от допуснатите тази година грешки.







вторник, септември 06, 2011

Честит празник!

Най-българския от всички…


понеделник, септември 05, 2011

Като във вица

Днес у дома е като във вица:

„- И трите ли, дядо попе?

- И трите, чадо, и трите!..“



неделя, септември 04, 2011

Историята е кратка, изкуството вечно

Автор: Валерия Новодворская

Превод от руски: Павел Б. Николов


През тази година се навършват 75 години от създаването на две много различни художествени произведения, руско и американско, които със силата на мощното си въздействие върху мнозинството, некомпетентно в областта на историята, са затъмнили и поправили тази история.

Vita brevis, ars longa – животът е кратък, изкуството вечно. През 1936 година обикновената домакиня Маргарет Мичъл написала бестселъра „Отнесени от вихъра“, екранизиран много скоро, през 1939-та. Качественият текст и великите актьори Вивиан Ли и Кларк Гейбъл направили завинаги прави, несправедливо обидени и достойни за възхищение воюващите за несправедливото дело южняци, а северняците и самия Линкълн превърнали в грабители, насилници, изчаидя, едва ли не есесовци. В контекста на войната на Севера срещу Юга (1861-1865) думата „янки“ започнала да се възприема като ругатня.

В същото време талантливият одесец Валентин Катаев написал книга, по която се възпитавали поколения съветски деца – „Самотна лодка се белее“, и в която нашите Том Сойер и Хък Фин, тоест Петя Бачей и Гаврик Черноиваненко, участват в това, което станало (не без леката ръка и на руската литература) в очите на съвременниците и потомците „революция от 1905 година“.

Как писателите успяват да променят историята? Всички сме чели в детството си „Чичо Томовата колиба“, написана от друга една домакиня – Хариет Бичър-Стоу. Дори президентът Линкълн бил впечатлен и казал, че „малката жена започнала голямата война“. Но къде ще се мери тази книжка, толкова наивна и праволинейна, с един роман за любовта, за героичната армия на южняците и подвижниците от ку-клукс-клан, за техния стоицизъм, благородство и хармоничен живот с черните роби. А още повече с южняка Фолкнър, които със силата на своя гений и престиж окончателно убил историческата истина, затвърждавайки „южната“ версия на „Отнесени от вихъра“. Къде ще се мери текстът на „Чичо Томовата колиба“, където малкото момиченце Ева проповядва аболиционизъм, с най-касовия филм в историята на САЩ, спечелил осем „Оскара“.

Разбира се, романът и филмът не успели да навредят на американците, но руският читател останал с впечатлението, че в робството не е имало нищо страшно, още повече че ние също имаме зад гърба си изискана дворянска цивилизация, от Пушкин до Тургенев, чиито вишневи градини са израснали от труда и униженията на поколения крепостни селяни.

А Валентин Катаев преуспял повече. Неговата повест оправдава не само 1905 година, но и 1917-та. Скиталчествата на честния интелигент Бачей, бащата на Петя, изгонен от гимназията заради лекция за Толстой; отвратителните жандарми; антисемитката и пазарна мафиотка мадам Стороженко; „кървавия царски режим“; Николай ІІ като насилник; светлите образи на одеските болшевики, стрелящи във войниците и казаците; прелестният дядо на Гаврик, пребит до смърт в участъка; милият болшевик Терентий, Петя и Гаврик, носещи патрони на бойците, романтиката на въстанието на „Очаков“, избягалият каторжник и симпатяга, матросът от „Очаков“ Родион Жуков. И редом стои „Лейтенант Шмид“, гениалната поема на Пастернак.

Получава се така, че качествената литература се превръща в очите на читателите в истина. В литературата южняците от САЩ са затъкнали на пояса си Харпър Ли с нейния антисегрегационен роман „Да убиеш присмехулник“.

При нас се е получило още по-ужасно, нали жандармите изобщо не могат да пишат, освен ако не става дума за протоколи от разпити. Толкова по-зле за историята. И за читателите на романи, които рано или късно ще налетят на острите й рифове, скрити от вълшебната синя и гладка повърхност на изкуството.

Американците са рационални, те ликвидираха ку-клукс-клан и сегрегацията и избраха Обама въпреки Фолкнър и „Отнесени от вихъра“. А ние, като децата на Хамелн, отидохме след дивната музика на руското изкуство направо на дъното. И до ден днешен пускаме мехури.


събота, септември 03, 2011

Удостоверение

Дадоха ми удостоверението за член на общинската избирателна комисия.


Така де!

За да мога да се легитимирам у дома, че наистина ходя на дежурства и заседания в Комисията, а не някъде да нагъвам мастика с мента…


петък, септември 02, 2011

Изгрев

И на моята улица изгря предизборно слънце.

Във вид на нови тротоари и асфалт.


Сега колелото ми няма да подскача по дупките.

Дай, Боже, през два месеца избори!


четвъртък, септември 01, 2011

Яне предложил…

Яне предложил парламентът да не работи до изборите.

Сигурно защото там са се скъсали от работа досега.

----------------------------------

Първанов искал Тройната коалиция да прекъсне мандата си.

Ама не го послушали.

Аз пък миналата година исках да стана космонавт.

Ама от НАСА не ме послушаха.

-----------------------------------

Един вика, че бил доволен от лифтовете в Рила.

Ходил до Езерата и вечерта вече си бил изкъпан в София.

Ей, байка, да си чувал, че чистотата е враг на туриста!?

----------------------------------

Проститутки протестирали с искане да се легализира професията им.

Абсолютно съм съгласен с каките!..