СЛУЖБОМЕР

събота, декември 31, 2011

Съдба

Ей това ме чака довечера!


петък, декември 30, 2011

Няколко кадъра от Баниска

Албена ме изпревари със своите ваканционни снимки.

Малко са, но са от класа.

Особено тази със снежната пътека към къщата.

И другата – с ябълката.

Аз също имах намерение да направя няколко снежни снимки от моята ваканция, но докато се наканя, снегът почти се стопи.

Накрая днес рано сутринта излязох навън, само че не можах да наснимам много неща: на студа ми паднаха почти веднага акумулаторите, не съм ги зареждал от доста време.

Така че засега предлагам само това, а нататък – като навали нов сняг, както ни обещават – ще има още.


четвъртък, декември 29, 2011

За прераждането

На листовката е написано: „Граждани на Руската федерация, които са се държали лошо в тоя живот, след смъртта си ще попаднат пак в Руската федерация“.

сряда, декември 28, 2011

Боко скъси дистанцията

Ваканция.

Време, когато понякога хвърлям поглед и на телевизията.

Днес рано сутринта от екрана гледа до болка позната физиономия.

Боко не може да ме изненада с кой знае какво: и той като Бай Ганю от вица, каквото и да го питаш, все за едно си мисли.

Бай Ганю – за онази работа, Боко – за магистрали, зали и футбол.

Но все пак казва нещо интересно.

Че ако след десет години попитат някого, той ще си спомни непременно за славните Бокови строежи.

А преди говореше за след петдесет години.

Повече реалист ли е станал?..

вторник, декември 27, 2011

Истинският Дядо Коледа...

...с истинската Снежанка.

Повече снимки - във Фейса на училището.

понеделник, декември 26, 2011

Фанфан

Попадна ми случайно „Фанфан Лалето“ („Fanfan la tulipe“, 2003 г.).

Изкуших се да го гледам.

И както очаквах – пълно разочарование.

Няма как да е иначе, след като зная друг филм „Фанфан Лалето“ („Fanfan la tulipe“, 1952 г.).

Вярно ви казвам: нито Жерар Кравчик е Кристиан-Жак, нито Пенелопе Крус е Джина Лолобриджида, а най-вече Винсент Перес не може да стъпи и на малкото пръстче на Жерар Филип…

неделя, декември 25, 2011

Коледна евтиния

Вчера във влака за Русе.

Доволен съм, че има място, защото ми се е случвало в миналото да пътувам пет часа прав, на един крак и той настъпен.

Още не сме тръгнали и приближаващ се глас зад гърба ми съобщава високо:

- Жената днес за два лева, жената днес САМО за два лева!!

Мисля си: „Ето на това му се вика истинско коледно намаление…“

четвъртък, декември 22, 2011

Viva Cuba!

Според една софийска общинарка от ГЕРБ чистите от снега улици били социализъм.

И някои хора, без да обмислят истинността на тези думи, се възмутиха и охулиха нещастната женица.

А не е ли права, а?

Я вижте как е в социалистическа Куба:


сряда, декември 21, 2011

Туби ор нот туби

Най-сетне вечният Хамлетов въпрос е разрешен.

Веднъж завинаги.

Разреши го Цвъци, който предложи бензинджиите да следят и да докладват кой си налива бензин в туби.

Така че никакви туби, дами и господа, иначе нашата полиция ще започне да ви пази!

Отсега нататък – НОТ ТУБИ!

понеделник, декември 19, 2011

Плачещата жена

Най-напред да кажа, че съм запален почитател на легендите.

Преди всичко на градските, но не се отказвам и от всякакви старинни легенди.

И понеже обещах на едно място да разкажа легендата за Плачещата жена (La Llorona – Ла Йорона), скромно пристъпвам към изпълнение на обещанието си.

Смята се в общи линии, че легендата е по произход мексиканска, но е разпространена и в други латиноамерикански страни, които също си я имат за своя.

Нещо като: „Hepta poleis marnanto sophēn dia rhizan Homērou“ („Седем града спорят за родното място на Омир“).

С една дума – за слава всеки се натиска, а дали има принос – отделен въпрос.

Но нека продължим…

Старинната легенда за Плачещата жена е известна в много варианти, както всяко впрочем популярно фолклорно произведение.

Един от тези варианти разказва за високомерната селска красавица Мария, която отблъсквала един след друг кандидатите за ръката й, а накрая се оженила за богат собственик на ранчо, който обаче се оказал неверен съпруг; вбесена от изневерите му, Мария удавила в реката двете си деца, но когато осъзнала какво е направила, започнала да тича по речния бряг, да плаче и да вика: „Oh hijos mios, оh hijos mios!..“ („Деца мои, деца мои!..); така и до ден днешен - тича, вика децата си и плаче…

А ето как разказва легендата за Плачещата жена старицата от мексиканския филм „Тридесет и първият километър“.


„Това станало преди много години, по време на колониалната епоха в едно село близо до Мексико. В това село живеела невероятно красива девойка, в която се влюбил испански военен. Той я излъгал, използвал я, за да има деца, каквито не можела да роди жена му. Когато девойката разбрала това, обезумяла от гняв и се хвърлила със сина си в реката, повличайки го след себе си към смъртта. Оттогава душите на жената и детето са обречени да се скитат край реката…“

Филма „Тридесет и първият километър“ изобщо не ви съветвам да го гледате.

Треторазряден филм на ужасите.

В който Плачещата жена вместо така (в духа на романтизма, макар и зловещия романтизъм)…

…е представена така (в духа на: дай да те стреснем, че май започваш да дремеш от скука).

А мексиканската фолклорна песен „Плачещата жена“ (станала доста известна в единия от вариантите си покрай филма „Фрида“) може и да е имала връзка с легендата за Ла Йорона, но с времето явно връзката се е изгубила.

Само в един вариант можем да открием далечен намек:

„Ay de mí, Llorona Llorona,

Llorona, llévame al río…“

(Уви, Плачеща жено,

Плачеща жено, води ме към реката…“)

Накрая ето и тази песен в любимата ми интерпретация на Джоан Баес.



неделя, декември 18, 2011

ОЩЕ ФАНТАСТИХИЯ


Почитатели на поезията и въображението!

Излезе сборникът „Ф А Н Т А С Т И Х И Я” – първият по рода си наш опит да събере на едно място поети фантасти от няколко поколения и от няколко държави, но предимно от България!

Адресите, на които той може да се види и купи, са M-Tel eBook и http://е-knigi.net.

Съставена от Атанас П. Славов и Александър Карапанчев и украсена с картини на тандема Зельони/Глускина, тази своеобразна антология ще ви достави несравнимо удоволствие!

На нейните страници ще намерите 47 автори, между които Пейо Яворов, Анибал Радичев и Агоп Мелконян, Владимир Башев, Кòмата и Калин Ненов, Теодор Стърджън и Рей Бредбъри...

Графичните илюстрации в книгата, в които има много космос, ирония и разнолик модерен колаж, са дело на Васил Иванов и Калин Николов...

След допира до „Ф А Н Т А С Т И Х И Я” вашето настроение вече определено ще бъде с други градуси!

Познатият ви съставителски дует вече започна работа над втора такава антология, озаглавена „ОЩЕ ФАНТАСТИХИЯ”. Съставителите обещават, че този път тяхната подборка ще бъде наистина още по-фантастична – като жанрова определеност, като философия и поетично излъчване...

Ето няколко стихотворения от новия проект:

Йордан СТУБЕЛ (1897–1952)

ПРИКАЗКА

Тъне захарната къща

в бяла утринна заря.

– Отвори, при теб се връщам,

аз съм царска дъщеря.

Погледни ме: златокоса,

зло от люлка ме пови –

твоя блян ме омагьоса

в път, покитен от треви.

И не знам, честита бeх ли –

бабо, порти отвори:

ще ти дам от сърма чехли,

залог – скъпите сестри.

Мене мащеха пропъди,

ти във сън ме позова –

дай ми златните съсъди

на далечните царства!

О, пусни ме да науча

де е вечната вода –

аз съм болна, дай ми ключа

на вечерната звезда...

Трепна светнала и плаха

малка слънчева врата –

гледа захарната стряха

снежен сън и пустота...

Збигнев ХЕРБЕРТ (1924–1998)

ДОКЛАД ОТ РАЯ

В рая работната седмица трае тридесет часа

по-добри са заплатите там и цените се понижават

не измъчва и черния труд (в резултат на по-малката гравитация)

да сечеш дърва е досущ като писане на машина

общественото устройство е трайно

правителствата са умни

наистина в рая е по-добре отколкото всякъде другаде

Началния замисъл беше друг –

светли кръгове хорове и стъпала към абстракцията

но не се отдаде прецизно да отделят

душата от тялото и току дойдеше някоя

с капчица лой или мускулно влакънце

и трябваше изводи да се направят

да се смесят зърната на абсолюта с глинените зърна

значи още едно отстъпление от доктрината но последно

едничък Йоан е предвидил това: ще възкръснете тялом

Бога разглеждат малцина

онези които са само дух

другите слушат комюникета за чудеса и потопи

всички след време Господа ще разглеждат

никой обаче не знае кога ще се случи това

Засега като дойде събота точно в дванайсет по обед

сирените вият сладко

и от фабриките излитат небесните пролетарии

несръчно под мишница взели крилата си като цигулки

Oт полски: Първан Стефанов

Лиляна ЖЕЛЯЗКОВА (1955–200?)

ОТНОСИТЕЛНОСТ

Над Бога

също има БОГ

и Ангела

от АНГЕЛ ДРУГ е пазен!

Вселена –

най-безкрайното кълбо,

на друго някое кълбо

в средата!!!

* * *

Смъртта ще дойде тъй красиво, че ще й простя

дори това, че ще ме отведе навеки.

Смъртта ще е поредния ми танц

в лилавата небесна дискотека.

Смъртта ще има нежните черти

на мъж, сънуван милиони пъти.

Ужасна тайна, скрита под звезди,

последен дъх,

подобно стрък откъснат.

Смъртта ще бъде звън на телефон,

когато вече не очаквам никой.

Възторжена покана за любов

след сто признания

за безразличиe.

Съставил текста и подбрал за вас: Александър Карапанчев

петък, декември 09, 2011

Гражданин

Ето какво написа в блога си „Любов към историята“ гражданинът, а не писателят Борис Акунин:

„Защо в нашата вредна страна дори гражданското общество не може да се събуди в удобно за писателя време?

Отива човек в едно тихо френско село да пише спокойно роман. За Фандорин, Ераст Петрович.

Но няма възможност да се съсредоточи върху приятната работа. Заминавам за родината. Петстотин километра зад кормилото и не се знае още дали ще улучиш полет.

Надявам се, че все пак ще се добера и ще видя историческото събитие със собствените си очи.

Пиша, между другото, този пост, защото ме помолиха да предупредя тези, до които не е стигнала все още тази информация:

МИТИНГЪТ ЩЕ БЪДЕ НА БОЛОТНИ ПЛОЩАД (а не на площада на Революцията).

И, моля ви, бъдете твърди. Не слушайте провокаторите, които ще ви подканят да правите нанякъде шествия, да щурмувате нещо или да рушите.

Нека те, другите, да крадат избори и да нарушават закона. А ние се държим по друг начин“.

Казва ни се често: творецът трябва да стои над политиката!

И правилно.

За гражданина обаче тази максима не важи...

четвъртък, декември 08, 2011

Стачката върви към финал (провал)

Mediapool.bg: “Профсъюзите са напуснали демонстративно разговорите и са заявили, че те ще бъдат подновени след оставките на изпълнителния директор на дружеството Йордан Недев и на шефа на директорския борд Владимир Владимиров“.

Ясно, стачката върви към финал (провал).

Когато синдикатите започнат да искат оставки, вместо това, за което са вдигнали хората на стачка, да знаете, че финалът (провалът) е зад първия завой…

сряда, декември 07, 2011

„Резачът на гуми“

Може би сте чели „Плетачката на дантели“ („La Dentellière“) от Паскал Лене.

Ако не сте, прочетете книгата – заслужава си („Гонкур“ за 1974 г.).

Може би сте гледали и едноименния филм на Клод Горета, създаден по романа (начало във филмовата кариера на Изабел Юпер).

Ако не сте го гледали, гледайте го.

Филмът „Плетачката на дантели“ определено си заслужава да бъде гледан.

За разлика от филма „Резачът на гуми“ (излъчваме го целия, за тези, които имат нерви и търпение).

Този филм изобщо не си заслужава да бъде гледан.

Много, ама много калпав филм, с много, ама много калпав актьор...

„Кожата, в която живея“ („La Piel que habito“)

Силен филм на Алмодовар.

За насилието…

…което ражда насилие…

…а то от своя страна води до ново насилие.

Да не забравя и незабравимия Антонио Бандерас в главната роля.


неделя, декември 04, 2011

„Розичка“

Не обичам да ми разказват филми, после не са ми интересни, когато ги гледам.

От своя страна не обичам да разказвам филми, за да не ме намрази някой, подобен на мене.

Затова няма да се разпростирам нашироко върху съдържанието на полския филм „Роизичка“ („Różyczka“).

Млада жена е вербувана от своя приятел, офицер от Държавна сигурност, да следи университетски професор, неудобен със своите възгледи за властите.

Но попаднеш ли в обсега на тайните служби, независимо дали си преследвач или преследван, съдбата ти вече не е в твои ръце; в крайна сметка изгаря и твоето щастие, и щастието на тези, които са около тебе.

Действието на филма се развива на фона на метежните за Варшава 1967 и 1968 година – от постановката на „Задушница“ („Dziady“) през свалянето й от сцена до Мартенските събития, поставили началото на полското сбогуване с комунизма.

Филмът би бил изключително полезен за тези, които оплакват „светлото“ социалистическо минало…

Проектор

Вчера - цял ден в училището.

Работим по един проект, който се оказа невероятно труден.

Днес продължаваме.

Какво ще се получи в крайна сметка, не зная, но между другото намерих ново значение на думата „проектор“ – човек, който прави проекти.

Обогатих си личната лексика, иначе казано…

петък, декември 02, 2011

Стачката може да се разрасне

Вчера вечерта.

Стоим с колежката на гара Вакарел и чакаме влака.

Отвътре излиза нов ръководител движение: млада и стройна красавица.

- О – казвам си, - ако съкращенията засегнат това момиче, аз също ще се засегна много и ще се присъединя веднага към стачката…

четвъртък, декември 01, 2011

За стачката с любов

Не зная дали железничарите ще спечелят нещо от стачката, но аз определено съм на печалба.

Вместо да си ходя от Вакарел за Ихтиман в 15.00 часа, ходя си в 18.00.

Поради което вчера успях за времето до влака да проверя писмените работи на един клас и да настроя безжичната връзка на половината компютри в компютърната зала.

Иначе щях да влача и двете неща до Второто пришестгвие…