Възнамерявах тук да има един малък преведен текст от списание „Diletant“ за дуела на Пушкин и Дантес.
Досега все съм си мислел, че Пушкин е обявил дуела, по време на който получава смъртоносната рана.
В текста обаче видях друго: дуелът е обявен от Луи Хекерен, а фаталният изстрел е произведен от възпитаника му Жорж Дантес, който се дуелира от негово име.
Останах много учуден, но Албена каза, че това е широко известен факт.
И сигурно е така: по въпроса не съм се интересувал специално, чел съм все повърхностни източници, при това не много (Уикито например също казва: „…Александър Пушкин призовава на дуел… Жорж Дантес“).
Та се отказах от публикацията, а който иска да прочете не само за въпросния, но и за други знаменити дуели, да отиде ТУК.
И за да не ви оставя с празни ръце, вместо пистолети, стрелба и смъртоносни рани, ето ви една песен, която лично на мене ми дава много енергия да дупча с копието си ако ще даже и вятърни мелници.
Песента е на Александър Городницки (кой вика, че учените и професорите са сухари!), казва се „Антигалилей“ и е написана под впечатлението от ролята, която Владимир Висоцки изпълнява в спектакъла „Животът на Галилей“ (Брехт).
Ну кто в наши дни поет? -
Ведь воздух от гари душен.
И рвут мне железом рот,
Окурками тычут в душу.
Ломает меня палач
На страх остальному люду.
И мне говорят: "Заплачь!"
А я говорю: "Не буду!"
Пихнут меня в общий строй,
Оденут меня солдатом,
Навесят медаль - герой! -
Покроют броней и матом.
Мне водку дают, как чай,
Чтоб храбрым я был повсюду.
И мне говорят: "Стреляй!"
А я говорю: "Не буду!"
А мне говорят: "Ну что ж,
Свою назови нам цену.
Объявим, что ты хорош.
Поставим тебя на сцену."
Врачуют меня врачи,
Кроят из меня Иуду.
И мне говорят: "Молчи!"
А я говорю: "Не буду!"
Кой в наши дни пее? -
От изгорялото е задушно.
И късат ми с желязо устата,
фасове гасят в душата ми.
Чупи костите ми палачът
за страх на останалите хора.
И ми казват: "Започвай да плачеш!"
А аз казвам: "Не, няма!"
Ще ме бутнат в общия строй,
ще ме облекат като войник,
ще ми окачат медал - герой! -
ще ме покрият с ругатни и броня.
Дават ми водка, като чай,
за да бъда навсякъде храбър.
И ми казват: "Стреляй!"
А аз казвам: "Не, няма!"
И казват ми: "Какво пък,
кажи каква е цената ти.
Ще обявим, че си добър.
Ще те поставим на сцена".
Лекари лекуват ме разни,
кроят ме - да стана Юда.
И ми казват: "Мълчи!"
А аз казвам: "Не, няма!"
