СЛУЖБОМЕР

вторник, януари 31, 2012

В процеса на четене


Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Имам един стар и в общи линии доста безполезен навик: при четене да си записвам всякакви забележителни или просто забавни дреболии – сам не зная защо. Ясно е, че няма да ми послужат в работата. От тях дори не можеш да изградиш един що-годе осмислен пост. Но от време на време все пак ще ги предлагам на вашето внимание. Днес ще ви разкажа три малки истории: две забележителни и една забавна. Ако на някого тези факти са му вече известни – не ме корете.

1. Диктаторът в задръстване

Всички знаят как завършила връзката на Мусолини с неговата вярна любовница Кларета Петачи.

Бедната Кларета…

Но е любопитно как започнало тяхното познанство. Веднъж през 1932 година, близо до Остия, Кларета със своя годеник и сестра си попаднала в голямо автомобилно задръстване.И изведнъж видяла в съседния автомобил самия Дуче. Двата автомобила известно време се влачели един до друг, „…но задръстването ставаше все по-плътно и на 19-тия километър окончателно спряхме – спомня си сестрата. – Кларета излезе и като водеше за ръка своя годеник, се приближи до колата на Дучето…“ Е, това, за което са разговаряли, и как е изчезнал от сцената годеникът, вече не е толкова интересно. Впечатляват самите обстоятелства. По това време Мусолини е диктатор от вече десет години, той е вожд и кумир на милиони. Но се влачи заедно с всички в задръстването и една девойка може да се приближи до него, за да излее възторжените си чувства.

Да си представим само за миг подобна ситуация някъде на Рубльово-Успенското шосе. „Владимир Владимирович, аз съм ваша стара почитателка! След като така и така сме попаднали в това задръстване, хайде да се запознаем!“.

2. Другата война

Мнозина навярно са гледали класическия батален филм “A bridge too far” - за най-мащабната в историята въздушно-десантна операция край холандския град Арнхайм. През септември 1944 година съюзниците пуснали в немския тил 35 хиляди парашутисти, за да завземат мостовете на Рейн. Няма да преразказвам тук военните подробности. Операцията завършила с катастрофа, загубите били огромни. 22-ра английска бригада се оказала в пълно обкръжение, водела упорити боеве.

Британските парашутисти се предават в плен.

В един момент главният лекар се отправил с бяло знаме при немците и казал, че има стотици ранени, на които не се оказва помощ. Затова трябва да се предприемат някакви мерки, не може ли да се направи двучасово примирие.

Най-поразителното е, че немците не само се съгласили да прекратят огъня, но освен това предоставили санитари, които изнесли на безопасно място 500 души…

Все пак те имали там и някаква друга война. Съвсем различна от тази, за която сме чели в книгите и за която ми е разказвал баща ми…

3. Беда поради нежно сърце

Чудесна, направо хармсовска история за Чайковски.

Както е известно, великият композитор бил трепетен човек, леко раним. Обичал да си поплаче, странял от неприятни хора и конфликтни ситуации, не умеел да отказва. Някои безсрамно използвали тази негова слабост.

Някой си Корсов, оперен певец, дълго досаждал на Чайковски да напише за него специална встъпителна ария. Пьотр Илич всячески увъртал, но да каже решително „не“ не му достигал дух.

Б. Корсов. Опитай се да откажеш на такъв.

Веднъж Корсов се появил с неочаквана визита, за да „доизстиска“ гения. Слугата, следвайки полученото указание, казал, че господарят му не е вкъщи. Нищо, отвърнал настойчивият баритон, ще почакам – и се отправил направо към кабинета.

Като чул стъпките, стопанинът изпаднал в ужас: сега ще се окаже в невъзможно положение – ще го уличат в лъжа!

И се пъхнал под дивана. Корсов седнал на същия този диван и седял там, докато не му свършило търпението. А този човек бил много търпелив.

Разбира се, че при такива условия да се излезе изпод дивана било вече съвсем невъзможно и бедният Чайковски цели 3 (три) часа дишал прах, страхувайки се да помръдне.

Най-интересното е, че все пак написал ария за Корсов.

Ах, труден е на този свят животът на човека с нежна душа!

понеделник, януари 30, 2012

Три снимки


Задната част на лек автомобил, на плаката пише: „Харесва ми такава Москва!“

Предната част на същия автомобил, плакат: „Лига на избирателите: с бялото по черното“.

И отстрани: „Хайде да се срещнем - 04.02!!!“. [1]

Автомобилът е на писателя Борис Акунин.

По време на акцията „Белое кольцо“ в Москва.

Не много отдавна Борис Акунин се върна от Франция, зарязвайки писането на новия си роман за Ераст Петрович Фандорин.

Върна се, за да вземе действено участие в опозиционните акции [2], предшестващи изборите в Русия.

Е как да не изпиташ уважение към този човек?

А от нашенските ентелектуалци – спаси ни, Господи!..

---------------------------

1. На 4 февруари в Москва е насрочен голям опозиционен митинг.

2. Борис Акунин е и сред основателите на опозиционната обществена организация "Лига на избирателите".

неделя, януари 29, 2012

"Човекът от Ла Манча"


С Коста Цонев…



С Питър О`Тул…



С Жак Брел (това изглежда е единственият заснет откъс от представлението в L` Opéra; жалко, ако се съди по фонограмите – изключително драматично изпълнение)…



петък, януари 27, 2012

Конкурс


ЕЛЕКТРОННО СПИСАНИЕ „СБОРИЩЕ НА ТРУБАДУРИ“ ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА КРАТЪК ФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ ПО ПОВОД ГОДИШНИНА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АГОП МЕЛКОНЯН.

Очакваме разказите Ви в обем до 1000 ДУМИ (7200 знака с интервалите — или 4 стандартни страници), написани на кирилица, във формат .doc или .rtf.

Жанр — всичко, включващо фантастични елементи — научна фантастика, фентъзи, ужаси, психологическа фантастика и т.н.

Допуска се ЕДИН разказ от автор.

Допускат се само авторски, непубликувани под каквато и да е форма разкази (на хартия, в Интернет, под формата на аудио и/или видео). Имейлът за участието Ви в конкурса трябва да съдържа прикачен файл с разказа за участие, трите Ви имена, пощенски и електронен адрес и телефон за връзка.

Членове на журито и екипът на конкурса не могат да участват.

С изпращането на разказа Вие се съгласявате да предоставите на „Сборище на трубадури“ правата за публикация на Вашия разказ в сайта на електронното списание и в специалния електронен брой, посветен на конкурса.

Освен посочените изисквания журито ще търси новото, нестандартното, нетрадиционното — гледна точка, идея, начин на изразяване.

Покажете въображението си!

Журито на конкурса се състои от:

Семейство Мелконян, заедно с екипа на изд. „Ерато“ — почетно жури.

Електронно списание „Сборище на трубадури“: Зорница Ангелова, Михаил Абаджиев, Стоян Христов, Anna Hells, Gost, преводачите Васил Велчев, Владимир Полеганов и Петър Тушков, и Преслава Кирова — идея и организация на конкурса.

Ще бъдат връчени три награди (първо, второ и трето място) + специална награда на името на Агоп Мелконян.

Наградите се осигуряват от издателствата „Бард“, „Ерато“ и „Ерго“ и фирма „Терабайт“.

Разказите, неотговарящи на условията, няма да бъдат допуснати за участие в конкурса.

Журито ще оценява авторите анонимно.

Изпращайте разказите на електронната ни поща: konkurs2012 [ет] trubadurs.com

Срокът за изпращане е до 24:00 ч. на 26.02.2012 г.

Резултатите ще бъдат обявени на 10 март 2012 г., когато се навършват 63 години от рождението на писателя фантаст Агоп Мелконян.

четвъртък, януари 26, 2012

Хайку за грипната ваканция

Тишина и студ.

Няма смях, няма врява.

Само грип, грип, грип.

сряда, януари 25, 2012

Железничарска математика

„Проста логика няма –

обяснява им той, -

но сложна логика има

нашият строй…“ (Валери Петров)

Не, това не е случайна грешка на официалния сайт на БДЖ.

Билетът с 50% намаление от Вакарел до Ихтиман е 1 (един) лев.

Проверено на практика!

А редовният (без намаление) билет е 1.50 (един и петдесет) лева.

Мила родна железничарска картинка…

вторник, януари 24, 2012

Фантастика 2010-2011

Излезе четвъртият фантастичен алманах на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“.

Изданието ще ви представи господин Атанас П. Славов, председателят на Дружеството „Тера Фантазия“ и съставител на алманаха.

ПРИЗНАНИЯ НА СЪСТАВИТЕЛЯ

В първия наш алманах ФАНТАSTIKA 2007 споделих, че това издание е за хора със страстен ум и мъдро сърце. Нека разясня: ФАНТАSTIKA е за хора с ум, достатъчно развит, за да може да изпитва страст към идеи и проекти, правещи света по-добър, и сърце, достатъчно мъдро да различи моментния чувствен гъдел от дълбокото вълнение, породено от значимите неща.

Настоящото издание, което отразява 2010 и голяма част от 2011 година, отново се гради около този принцип.

Повечето включени произведения са творчество на членове на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, което междувременно публикува две уникални издания: първата у нас антология на фантастична поезия „Фантастихия“ и списанието „Лемтернет“, посветено на 90-годишния юбилей на Станислав Лем.

Държим всеки следващ алманах да се отличава от предишните, затова в любимите ни рубрики винаги ви готвим изненади. Някой вече може да е чел достъпния под свободен лиценз роман на Григор Гачев „Ортодокс“, но тук той за първи път се появява на хартия и ни кани да надникнем в един от най-амбициозните проекти в българската фантастика. „Ортодокс“ успешно обрисува истински толерантно бъдеще, където можещите не се налагат с „доминиране“, а оставят тези, които не са приели технологичното усъвършенстване, да живеят в свои светове, докато пожелаят нещо повече.

Завиждам ви и че за първи път ще прочетете новелата на Красимир Георгиев „Кървави криле на кръвожадни птици“ – поглед на един поет към света на Изтока. Не съм срещал досега такова интелигентно балансиране между научното мислене и индийската мистична космогония.

В моята любима рубрика „Изгревът на следващото“ отново влизат три произведения: руско – две глави от легендарния роман на братя Стругацки „Пладне. ХХІІ век“, американско – „Чудовището“ на А. ван Вогт, и споменатият вече „Ортодокс“. Това са три достойни отговора на самодоволно ширналата се представа за бъдещето като неизбежен упадък.

Класическата научна фантастика е представена с разказ на международно известния астроном Валентин Д. Иванов, а в отсрещното блюдо на везните е поетичното фентъзи „Афузел“ от Пламен Глогов, получило първа награда от конкурс на е-списание Shadowdance. Някъде по средата между двете се намира „Храмът“, следващата част от ню уиърд/стиймпънк поредицата на младежкия клуб „Светлини сред сенките“; а отстрани, „На хоризонта на събитието“, се смее „Приказка по действителен случай“ на Геновева Детелинова, с който младата авторка посяга към пиедестала на сър Пратчет.

Централна фигура в раздела „Български фантасти“ е Александър Карапанчев, представен с творчески „Портрет в 3,14 D“: като разказвач, поет, хуморист и съчинител на приказки.

Рубриката за фантастична поезия „Фантастихия“ е оглавена от Рей Бредбъри със сборно интервю и поемата му „Плувай, човек!“. Негови „поддръжници“ са А. Карапанчев и Агоп Мелконян.

В „Творческа кухня“ Емануил Томов повежда интересен и необходим диалог чрез своята „Защита на критиката“. Помага му покойната, но с все тъй жив дух в думите Джоана Ръс.

В раздела „Фантастология“ фокусът пада върху 90-годишния юбилей на Станислав Лем. Там са представянето на специалното издание „Лемтернет“, нов за българските читатели разказ от „Приказки на роботите“ и статия за спора между Цветан Тодоров и Лем върху същността на фантастичното.

„Съзвездие Кинотавър“ отново блести в разноцветни диапазони. Дали световното кино се „аватаризира“, а сериалите „вампирясват“ и „зомбясват“? Ще видим ли най-после хубав български фантастичен филм? Към звездите ли се носим, или към мъртвило, над което се разстила радиоактивен прах?

В разделa Homo Ludens, „Играещия човек“, ви представяме Dreamfall – една игра по начина, по който и животът е игра. Богато илюстриран разказ на двама играещи за изживяванията им вътре във, чрез и отвъд играта.

Не е пренебрегнато и изобразителното изкуство. Освен майсторските библейски офорти на братя Касапян, които са пръснати из целия брой, отново включваме цветно приложение – този път за най-значимите в момента български художници фантасти.

Във „Футурум“ доминират няколко теми: „За и против личното безсмъртие“, „Оруел или Хъксли – кой е по-актуален в днешните властови тенденции?“, „Има ли развитие без устойчивост?“.

И накрая, в „Откъде идваме“ ще се запознаете с почти пълния текст на една „фолклорна фен-повест“: „Полетът на „Буриданово магаре“, която беше жив мит за цяло поколение творци от кръга на клуб „Иван Ефремов“. Ще ви представим и новото е-списание Sci-Fi.bg, още едно „онлайн убежище за феновете на жанра“, както го определят създателите му. „Присмехулник за убиване“ ще ви погъделичка със скандални разобличения на Wikileaks за тайната кореспонденция на Православните патриаршии относно извънземните и тяхното място в Рая.

И така – готови за излитане? Затегнете умовете; а сърцата отпуснете!

понеделник, януари 23, 2012

Моите мисли за SOPA

Автор: Паулу Коелю

Превод от английски: Павел Николов

В бившия Съветски съюз, в края на 50-те и 60-те години, много книги, които поставяли под съмнение политическата система, се разпространявали неофициално в циклостилна форма. Авторите им не получавали и копейка хонорар. Напротив, те били преследвани, обвинявани в официалната преса и изпращани в печално известните сибирски лагери. Въпреки това те продължавали да пишат.

Защо? Защото трябвало до споделят това, което чувстват. Литературата позволила на идеите да поемат на път от Евангелията на политическите манифести и дори да променят света.

Нямам нищо против хората, които печелят пари от своите книги; и аз така си изкарвам прехраната.

Но вижте какво става. Stop Online Piracy Act (SOPA) може да се окаже пагубен за Интернет. Това е РЕАЛНА ОПАСНОСТ не само за американците, но и за всички нас, защото законът – както се твърди – ще повлияе на цялата планета.

Какво трябва да мисля аз по този въпрос? Като автор би трябвало да защитавам „интелектуалната собственост“, но не го правя.

Пирати от цял свят, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Добрите стари времена, когато всяка идея имаше свой стопанин, си отидоха завинаги. Първо, защото каквото и да направи някой, все преработва едни и същи четири теми: любов между двама, любовен триъгълник, борба за власт и пътешествия. Второ, защото всички писатели искат техните произведения да се четат, било то във вестник, в блог, в брошура или на стена.

Колкото по-слушаме една песен по радиото, толкова повече искаме да си купим CD-то. Същото е и с литературата.

Колкото повече хора „пиратстват“ книги, толкова по-добре. Ако харесат началото, ще си купят цялата книга на следващия ден, защото няма нищо по-уморително от това да четеш предълги текстове на екрана на компютъра.

1. Някои хора ще кажат: Вие сте достатъчно богат, за да позволите книгите ви да се разпространяват безплатно.

Това е вярно. Аз съм богат. Но желанието да натрупам пари ли ме накара да пиша? Не. Моето семейство и моите учители ми казваха, че няма никаква перспектива в писането. А започнах да пиша и продължавам да пиша, защото това ми доставя удоволствие и осмисля моя живот. Ако ме мотивираха парите, щях да престана да пиша още преди години и щях да се избавя от това да се примирявам с неизменните негативни рецензии.

1. Издателската индустрия ще каже: Хората на изкуството не могат да просъществуват, ако не им се заплаща.

През 1999 година, когато бях публикуван за първи път в Русия (с 3 000 екземпляра тираж), страната страдаше от остър недостиг на хартия. Случайно открих „пиратско“ издание на „Алхимикът“ и го публикувах на своя уебстраница. Една година по-късно, когато кризата премина, продадох 10 000 печатни екземпляра от книгата. До 2002 година продадох един милион екземпляра в Русия, а досега съм продал над 12 милиона.

Когато пътувах през Русия с влак, се срещнах с няколко души, които ми казаха, че са открили за първи път моето творчество чрез „пиратското“ издание, което бях публикувал на моя уебсайт. В днешни времена стартирах уебсайта „Пиратът Коелю“ (вече част от блога на Коелю: http://paulocoelhoblog.com/category/pirate-coelho/ - бел. П.Н.) с линкове към всички мои книги, достъпни на Р2Р сайтовете. И продажбите ми продължават да растат – близо 140 милиона екземпляра по целия свят.

Когато изядете един портокал, трябва да се върнете в магазина, за да си купите друг. В такъв случай се налага да платите веднага. Но когато става въпрос за произведение на изкуството, вие не купувате хартия, мастило, четка или музикални ноти, а идея, родена от съчетанието на тези продукти.

„Пиратстването“ може да послужи за увод към художественото произведение. Ако го харесвате и харесвате неговата идея, ще поискате да си го имате у дома; добрата идея не се нуждае от защита.

Останалото е или лакомия, или невежество.

-------------------------------------------------

Забележка: Понеже английският ми е на пещерно равнище и може тук-там да съм се изгубил в превода, ето оригиналния текст - http://paulocoelhoblog.com/2012/01/20/welcome-to-pirate-my-books/).

неделя, януари 22, 2012

Синодът ще решава


Светият синод щял да вземе решение по въпроса за досиетата на владиците.

Има ли колебаещи се по въпроса какво ще бъде решението?

Сигурно няма.

След като единадесет от петнадесетте представители на Синода са били агенти на ДС, какво решение ще бъде взето с абсолютно мнозинство, е пределно ясно.

Във всеки случай няма да отидат и да се обесят като Юда от Кариот.

У онзи проговорила съвестта.

А нашите юди с калимявки съвест нямат.

Иначе вече да са си посипали главите с пепел и да са се оттеглили в манастир.

Само че – от умрял писмо.

Така ли лесно се оставят лъскавите лимузини и ролексите…

събота, януари 21, 2012

четвъртък, януари 19, 2012

Въпроси

Ако Газпром искаше да проучва шистовия газ в България, щеше ли Сергей Станишев да внесе в Парламента законопроект за забрана на проучванията, или щеше да ратува за тях?

Ако Газпром искаше да проучва шистовия газ в България, щеше ли Георги Божинов да цитира експерти, които казват, че проучването на шистовия газ е опасно, или щеше да сочи мнения на експерти, които казват, че има риск, но рискът е контролируем?

Ако Газпром искаше да проучва шистовия газ в България, щеше ли Ивайло Калфин да поздравява гражданското общество (каквото у нас де факто няма!), че е спряло проучването на шистовия газ, или щеше да клейми безотговорността на тези, които сега нарича „гражданско общество“?

Ако Газпром искаше да проучва шистовия газ в България, щеше ли господин Телешки пържолки да заеме позицията, която доведе в Народното събрание до мораториум върху проучването и добива на шистовия газ, или щеше да обърне палачинката и пак да се пише спасител на нацията?

И накрая: ако Газпром искаше да проучва шистовия газ в България, щяха ли протестите срещу това да са масови (хиперболизирам с думата „масови“, но нищо), или щяха да обхванат петнадесет-даведест наивници, които си мислят съвсем по детински, че нещо зависи от тях?

Аз на тези въпроси съм си отговорил.

Който не е, си е за негова сметка…

P.S. И все пак шистов газ у нас ще се добива!

сряда, януари 18, 2012

Синодални Мурки

Любителите на руския градски фолклор знаят историята на Маруся Климова (Мурка).

Мурка била изпечена бандитка („хитрая и смелая“), толкова изпечена, че никой, дори и най-закоравелите бандюги, не смеели да ѝ се опрат („Даже злые урки — и те боялись Мурки…“).

Ама се оказало после, че Мурка е освен това и изпечена агентка на губернската ЧК, същата губчека, която следяла нейната банда.

И се разхождала с кожена тужурка, а под тужурката – наган [1].

Та по същия начин и нашите синодални дядовци.

Отгоре черните раса на смирението.

Отдолу – ако не наган, то непременно пагон.

А под калимявката – микрофон… [2]

------------------------

1. Наганът и кожената тужурка са атрибут на чекистите и комисарите, ако не сте гледали съветски филми и не знаете.

2. Последното изречение го откраднах от Илия Марков (Господин И).

Рисунка: Хр. Комарницки, в. „Сега“

вторник, януари 17, 2012

Ще мрем екологично чисти

Сергей Станишев внесъл в парламента законопроект за забрана на проучването и добива на шистов газ.

Има ли учудени?

А Георги Божинов започна да ни замеря със същите екоаргументи, с които от доста време вече въпросът се истеризира до крайност.

Аргументи, които били категорично доказани от не знам какви си експерти.

Ама май не са чак толкова категорично доказани, защото други експерти казват точно обратното.

Но да му турим пепел.

И да вденем най-сетне защо „Jeszcze Polska nie zginęła“ [1], а ние така и ще си пукнем ни чули, ни видели, ни разбрали.

А да – и екологично чисти…

-----------------------------------

1. „Още Полша не е загинала“ – началото на „Мазурка на Домбровски“, полския национален химн.

понеделник, януари 16, 2012

Реве та стогне Дніпр широкий

Това е любимата ми украинска песен.

Музиката е народна.

Текстът е на Тарас Шевченко и обхваща встъпителната част (12 стиха) от баладичната поема „Причинна“ („Омагьосана“).

А това момченце е очарователно с изпълнението си.

Реве та стогне Дніпр широкий,
Сердитий вітер завива,
Додолу верби гне високі,
Горами хвилю підійма.
І блідий місяць на ту пору
Із хмари де-де виглядав,
Неначе човен в синім морі,
То виринав, то потопав.
Ще треті півні не співали,
Ніхто нігде не гомонів,
Сичі в гаю перекликались,
Та ясен раз у раз скрипів.
Реве и стене широкият Днепър,
сърдито вятърът зафуча,
до долу гъне върбите високи,
мъгли като планини повдига.
И бледният месец тогава,
зад облака надзърнал едва,
като лодка в синьото море
ту се покаже, ту се потопи.
Още третите петли не са пропели,
никой никъде не шуми,
бухали в гората си подвикваха,
а ясенът скърца ли скърца.

петък, януари 13, 2012

Може и не може

“Не може да ти е прякорът „Пицата“ и да проповядваш каузата на ГЕРБ“ – обясни Боко смяната на областния ръководител на партията във Велико Търново.

От което веднага стана ясно, че в ГЕРБ явно има йерархия и степен на допустимост на прякорите.

С прякор „Пицата“ не можеш „да проповядваш каузата“, но с прякор „Тиквата“ не само „може да проповядваш“, но може да ръководиш и цяла една държава…

петък, януари 06, 2012

Борба с комунизма

1969 г. – първата сватба на Пугачова – умира Хо Ши Мин

1976 г. – втората сватба на Пугачова – умира Мао Цзедун

1985 г. – третата сватба на Пугачова – Горбачов слага начало на края на СССР

1994 г. – четвъртата сватба на Пугачова – умира Ким Ир Сен

2011 г. – петата сватба на Пугачова – умира Ким Чен Ир

Извод: ЕТО КАК ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ С КОМУНИЗМА…

вторник, януари 03, 2012

И църквата да си знае гьола

Всеки път, когато мазните синодални старци ни ощастливят с някоя величествена глупост и здравият разум се изправи срещу нея, все се намират някои витии да възвестят дълбокомъдрено: „Църквата е на вярващите, невярващите да не се месят в нейните дела!“

Ядец обаче, господа!

Църквата получава държавна субсидия от данъците на всички нас, а не само на вярващите, така че докато това е така, всеки данъкоплатец не само че трябва, но е и длъжен да недоволства, виждайки, че с парите си хрантути мракобеси и ретрогради, от които ползата е толкова колкото от пръч мляко.

А дори и да се съгласим с горната препоръка, тогава ще посъветваме църквата също да си знае гьола.

Щом тя е за вярващите, то тогава пък медицината е за лекарите.

И в такъв случай нека владиците с ролексите и лъскавите коли да не си пъхат гагата там, където изобщо не им е работа!..

неделя, януари 01, 2012

Перпетуум моибиле

И какво: в първия ден на новата година пак на компютъра...