неделя, декември 29, 2013

Паметникът на Ленин в Сиатъл

Автор: Иля Кабанов, metkere.com

Превод от руски: Павел Николов


От 1995 година в Сиатъл се издига петметрова статуя на Ленин – паметник с нелека съдба и голяма художествена ценност.

Седем години преди това бронзовата статуя била поставена в чехословашкия град Попрад, но една година по-късно започнала Нежната революция и паметникът на Илич бил безшумно отстранен от площада.


По това време в Попрад работел американецът Луис Карпентър (Lewis E. Carpenter), който купил от кмета махнатата статуя и през 1993 година я пренесъл на части в Сиатъл.

Цялата операция струвала на Карпентър 41 000 долара. За да плати транспортирането на Ленин, му се наложило да заложи къщата си.


През 1994 година Карпентър загинал при автомобилна катастрофа и статуята известно време събирала прах в забрава.

Една година по-късно мечтата на Луис Карпентър за Владимир Илич Ленин в Сиатъл все пак се осъществила – градският съвет поставил паметника в района Фримонт, където се намира и днес.


Във Фримонт живеят художници и други странни хора, затова съдбата на бронзовия Ленин била предрешена – той редовно се превръща в обект на различни артистични пърформанси.

Обличат Илич като травестит и Джон Ленън, надяват на главата му ту червена звезда, ту звездата на Давид, в ръката му може да се озове баскетболна топка, а на носа му – нос на клоун.

Моята любима инсталация са червените ръкавици на ръцете на Ленин. Изглежда много домашно, на стареца би му харесало.


събота, декември 28, 2013

„Вiтя, чао“ (с превод)

Според едно скорошно изследване в Украйна украинците имат най-голямо доверие на църквата и на журналистите.

Относно църквата нямам почти никакви наблюдения, сигурно това доверие е заслужено, но за журналистите (следя украинските медии от много отдавна, преди – заради езика, сега – по други вече, известни причини) – определено е заслужено.

За разлика от нашите медийни въжеиграчи (изключвам една шепа хора), украинските журналисти в по-голямата си част винаги са заставали на страната на народа.

Така съвсем наскоро журналистът от 5 телевизионен канал Азад Сафаров и операторът Иван Наконечни създадоха протестната песен „Вiтя, чао“ и я гарнираха с кадри, изобразяващи комични ситуации от житието и битието на Виктор Янукович, както и кадри от житието и битието на Евромайдана.

Филмчето стана много популярно и песента безусловно ще се превърне в част от украинския градски фолклор (мелодията е от италианската песен „Bella, ciao“, за която също знаем, че е фолклорна).

Автор на текста е Ирина Земляна, а изпълнител – Олга Хуторянец, бивша журналистка от телевизионния канал СТБ.

Прощай, гаранте, Не повертайся!
А Вітя чао, Вітя чао, Вітя чао-чао-чао!
І Межигір'я, і Сухолуча
Музеєм стане завтра все.

Жорстокий беркут, Суди продажні...
А Вітя чао, Вітя чао, Вітя чао-чао-чао!
Ні прокурори, ні Вовка Путін,
Не захистять вони тебе!

Вставай Країно! Прокиньтесь люди!
А Вітя чао, Вітя чао, Вітя чао-чао-чао!
Всім на Майдани виходить треба
Проти свавілля влади стать.

Нам буде важко, Ми всі це знаєм.
А батя чао, батя чао, батя чао-чао-чао!
Та за свободу рідного краю
Боротись будем до кінця!

Гаранте, сбогом, не се завръщай!
Витя, чао, Витя чао, Витя чао-чао-чао!
И Межигиря и Сухолуча -
музеи всички ще са веч.

Жестокият беркут, продажните съдии...
Витя, чао, Витя чао, Витя чао-чао-чао!
Ни прокурорите, ни Вовка Путин
могат да те защитят!

Родино, ставай! Събудете се, хора!
Витя, чао, Витя чао, Витя чао-чао-чао!
Всички на Площада да излезем трябва
срещу произвола на властта.

Ще бъде трудно, всички знаем.
Бащице, чао (2), бащице чао-чао-чао!
Но за свободата на страната родна
ще се борим ний до край!


БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. "Гаранте, сбогом…" - по всяка вероятност намек за онзи злощастен червен митинг в Днипропетровск, на който Янукович беше наречен „гарант за Конституцията, независимостта и самостоятелността на Украйна“; можете да видите част от митинга ТУК; ще чуете например как Западът примамва млади момичета от изток и ги прави на месни консерви (честна дума, не се шегувам – така казва ораторът!).

2. Межигиря – частна резиденция на президента Янукович.

3. Сухолуча – село до Киев, до което се намира обширен резерват с ловната резиденция на Янукович.

4. Беркут (укр. и рус.) – скален орел; също така – название на специализираните части на украинската милиция за борба с организираната престъпност и безредиците.

петък, декември 27, 2013

Мегафонът

При вчерашната кратка препирня с полицията пред Народното събрание мегафонът ми пострада.

Не бях приготвен за препирнята и се озовах на втората редица с очилата в едната ръка, апарата в другата и силно съсредоточено внимание в блъсканицата да не ми се изхлузят обувките, защото при всеки възможен случай (а времето беше топло) нося обувки без връзки.

За мегафона, който висеше на рамото ми, изобщо забравих.

Когато нещата се поуспокоиха, видях, че съм останал само с презрамката, мегафонът го нямаше.

Бях го отписал, защото си помислих, че е паднал на земята и са го стъпкали, но се оказа, че след като се е скъсал от презрамката, се е озовал случайно в ръцете на едно момче, което ми го даде, живо и здраво да е, ще го помня цял живот.

Оказа се обаче, че при включване се получава доста неприятен и силен брум – случаен удар върху бутоните ги беше видимо изкривил.

Затова днес го разглобих.


Порових се в него.


И вече е в пълна изправност – като нов, готов за нови площадни подвизи и препирни с полицията.

- ОСТАВКА, бре!..


четвъртък, декември 26, 2013

За идолите

Плач Еремиев се надигна от Горна Джумая, та чак до Силистренско.

Де що имаше ретрогради - оплакаха преобразеното като живописен Дядо Мраз иначе скучно и сиво изваяние на Димитър Благоев.


Профанация! – викнаха едни.

Не знаят горките, че профанацията е посегателство върху нещо свещено, а Дядото (прозвището на Благоев, за сведение на по-младите) е толкова свещен, колкото дядо Николай Пловдивски е благочестив християнин.

Гавра с българската памет! – викнаха други, които имат представа за историята на България от учебниците преди 1990 година или изобщо нямат представа.

За тях сме приготвили нещо специално – част от стенограмата на Народното събрание, запечатала на 16 декември 1917 г. изказване на депутата Димитър Благоев:

„Аз съм родом от Загоричане, а между другото не съм и българин, а македонец, по-точно съм македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония, като славянска земя, която ще има собствено управление! (Смях в залата)!“

Каква българска памет, какви пет лава!

Човекът направо се отрича от народността си и от родината си.

И изобщо – какво съществено е направил Благоев за България?

Ами - нищо съществено.

Благоев е един напомпан партиен герой и в Горна Джумая се издига не негов паметник, а негов идол.

А идолите на миналото, плюс това на едно отречено минало, подлежат на събаряне!

Киевчани ни дадоха нагледен пример – не само гътнаха идола на Ленин, но и го натрошиха на парчета.


Украинската революция обаче е силна и затова събаря старите идоли.

Нашата също беше силна по едно време, но изпуснахме момента и сега е долу-горе.

Затова не събаряме идоли, а само ги боядисваме.

Което също е все пак нещо…

сряда, декември 25, 2013

За обредния фолклор и днешното време

Обредният фолклор не е в сферата на предпочитанията ми.

Безспорно в него е отразено човешкото съзнание от далечни, много отдавна минали времена и на нашите далечни предци не трябва да се сърдим.

Само че там погледът съзира и нещо съвсем съвременно, чисто нашенско от днешни наши времена.

Да вземем част от една известна коледна народна песен (Коледа е все пак и Коледата ме подтикна към тези размисли снощи след втората бира):

„Я съм, моме, златно дръвце,

златно дръвце, плодовито,

ще порасна дор до небо,

клон ще пусна дор до земя;

лист ще листна дребен бисер,

цвят ще цъфна чисто сребро,

род ще родя сухо злато;

слез’ ще по мен млада Бога,

ще дарува добра дарба:

на момата – дребен бисер,

на майката – чисто сребро,

на бащата – сухо злато…“

Представата за щастието, състояща се в това някой да ти донесе имане наготово – уви! – не е само фолклорна.

Приложете последните пет стиха от цитата към една днешна предизборна ситуация у нас и ще видите, че е точно така – мнозинството все чака да слезе някой спасител и да го „дарува добра дара“.

Подобни чудеса обаче могат да станат само в литературата, била тя фолклорна или не.

А литературата е действителността, но в дълбочинната си структура, а не на повърхността.

„Момчета, хайде да живеем дружно!“ – казва котаракът Леополд.

А защо не: „Момчета, хайде да не живеем литературно!“

вторник, декември 24, 2013

Челен опит

Една снимка от времето на Сталин: вождът със свои съратници.


Същата снимка, но след прилагане на Сталиновата максима „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“; няма го сред живите, няма го и на снимката.


И нещо съвременно: севернокорейският вожд Ким Чен Ун се здрависва с военен ръководител (Ким Чен Ун обича много военните; на една снимка го видях награбен от едни офицерки – направо ще го изядат с парцалите), а по-отзад (точно зад рамото му) е Чан Сон Тхек – заместник председател на Комисията по национална отбрана (и съпруг на лелята на Ким Чен Ун).


Само че Чан Сон Тхек беше обвинен в държавна измяна (с добавки тип Вишински – че е наркоман, развратник и комарджия), след което го разстреляха; и горната снимка вече битува в следния съкратен вид.


А някои у нас влачат по митинги на БСП портрета на Сталин.


Ами да отидат в Северна Корея – там сталинизмът се практикува с пълна пара…

понеделник, декември 23, 2013

Тяхната борба. Коментар за инструментариума

Автор: Виктор Шендерович

Превод от руски: Павел Николов

Няма го Хайнрих Бьол – да посрещне Ходорковский на стълбата на самолета. [1]

Времената са други.

А инструментариумът, както става ясно, е същият.

Путин не е постмодернитст и не е имал намерение да поставя из текста знаци за внимателния читател. Той просто прави това, което умее да прави. Кучето мирише на куче не защото има нещо предвид – просто така си мирише!

А вече ние, като подушим, разбираме: аха.

Та разбираме ние сега как ще мирише новият им етап. А именно – нищо ново няма да има…

Гоненето на инакомислещите в чужбина е класика! От Петроград – на философския параход, от Бутирка – в Цюрих, от Сегежа – в Берлин… [2] Защо да изобретяваме велосипеда?

След това, разбира се, всичко за пореден път ще се пропука и ще се покрие с ръждива пепел, защото след мозъците и достойнството от страната, рано или късно, си отива на пръсти не толкова модернизацията, колкото храната!

Канадската пшеница, която ни хранеше през осемдесетте, е отплата за Николай Вавилов [3], когото убихме със собствените си ръце през четиридесетте… Просто за да се разбере това, трябва да имаш мозък, а откъде да го вземеш?

Казвам това, защото Ходорковский няма да пропадне.

Ще пропаднем – вече пропадаме – ние.

Е, и те там вместо Хайнрих Бьол си имат Ханс-Дитрих Геншер… А „пясъкът не е много добър заместител на овеса“. [4]

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. Когато през 1974 г. Александър Солженицин е изгонен от Русия, в тогавашната Западна Германия го посреща и приютява писателят Хайнрих Бьол.

2. „От Петроград – на философския параход“ – става въпрос за кампания по изгонване зад граница на представители на интелигенцията през 1922-1923 година по инициатива на Ленин; „от Бутирка – в Цюрих“ – изгонването на Солженицин; „от Сегежа – в Берлин“ – изгонването на Ходорковский.

3. Руски учен – генетик, ботаник и селекционер; през 1940 г. е арестуван и съден по скалъпени обвинения, умира в затвора.

4. Цитат от разказа „Вождът на червенокожите“ на О`Хенри.

понеделник, декември 16, 2013

Варненски велик патриотизъм

Велик патриотичен порив е обхванал варненските общински съветници, четем в местната онлайн преса.

Та взели тези велики патриоти и преименували всички топоними с турски произход във варненските землища: Бостан тарла – Динена нива, Лафолу – Приказките, Палат йолу – Дворцовия път и прочее (подбрал съм нарочно смешно звучащи „преводи“!).

Позната картинка, между другото – елемент от Възродителния процес преди време беше именно смяната на топонимията и още си спомням как ходех из Пирин с пътеводител отпреди Голямата екскурзия и карта с новите имена: в пътеводителя пише Демирчал, на картата е Железни връх, иди че се ориентирай, ако не знаеш турски.

Нека го кажем накратко: да сменяш топоними, например Дилбер чешма с Хубавата чешма (между другото думата „чешма“ също е турска, само че откъде чак пък толкова патриотизъм, та да се знае и това) е също толкова разумно, колкото да преправиш народната песен „Дилмано, дилберо…“ на „Дилмано, хубавице…“

Но ако си истински велик патриот, няма как да допуснеш турски думи в наша, българска, народна песен!

Не е никак великопатриотично…

понеделник, ноември 25, 2013

Съответствия

Следих вчера изкъсо събитията в Украйна.

И ми направиха впечатление няколко неща.

Янукович, вместо да излезе с някакво адекватно изявление за създалото се положение, се покри вдън гори Тилилейски.

В Туитъра една украинка написа: "Янукович - криса! Хоч би виступив зі зверненням! А він ховається, підлота! Ганьба!!! (Янукович е плъх! Поне да беше направил обръщение! А той се крие, подлецът! Позор!!!)

Също като наш Пацо.

Властите и там като у нас явно се затресоха от страх и веднага хвърлиха срещу протестиращите съответниците на нашите робокопи – полицаите от подразделение „Беркут“.


Излязоха много млади хора със саморъчно направени плакати.


За разлика от ректора Софийския университет обаче ректорът на Киевския беше заедно със своите студенти на площада и това е май единственото отличие, което видях със ставащото у нас.

Появи се незабавно контрапротест, съставен от пенсионери и футболни хулигани.


Плъзнаха веднага слухове, че протестиращите са платени, а протестът е политически, все едно решението да се спрат преговорите с Евросъюза не е политическо, а е търговско-зарзаватчийско.

Протестите в Украйна получиха широка международна подкрепа и то не само от украинската диаспора: паметникът на Тарас Шевченко в Прага още вчера понесе символите на протеста.


И като последно, в хаштага #євромайдан се установиха постоянни тролове като нашенския Martin Marprelate в #ДАНСwithme, за да внесат малко веселие сред напрегнатата обстановка.

Съответствия, които няма защо да ни учудват.

Днес ние и украинците се борим за едно и също нещо: да се отскубнем от лапите на Путиновата мафиотско-олигархична система на управление, а срещу нас са тези, които искат да ни оставят в досегашното блато на крякащите заедно с кремълския монарх раболепни жаби.

Затова, да си го кажем направо, заедно с киевчани:


събота, ноември 23, 2013

Още един руски сериал

Така се стичат все обстоятелствата, че до съвременното руско кино опирам, все когато попадна на някой сериал: „Майсторът и Маргарита“, „Идиот“, „Чапаев“…

И сега: „Веднъж в Одеса/Животът и приключенията на Мишка Япончик“ („Однажды в Одессе/Жизнь и приключения Мишки Япончика“, 2011 г.).

Сериите са основани на оскъдни исторически данни, „Одески разкази“ на Исак Бабел, личното творчество на сценариста и битуващи и до днес одески легенди.

Една от които е легендата за „одеския Робин Худ“.

Но докато героят от Шеруудската гора разчитал на своя лък…


…Мишка Япончик (според някои сведения умалителните имена са късна интерпретация и всъщност Мойсей Виницки – както е истинското му име – е бил известен в Одеса просто като Миша Японец) прибягвал до по-убедителни средства:


Истината за одеския нальотчик (рус. - човек, който върши въоръжени нападения) е обаче далече по-прозаична и тя прозира сред разтегления до дванадесет серии филмов разказ: най-обикновен бандит, който обаче има залитания към политиката - близък е с анархистите и с левите есери, но още по-близък е с болшевиките, за които знаем, че не са се гнусели да използват престъпния свят за свои цели (приятели са със станалия легендарен по-късно червен командир Котовски, който също има макар и по-скромно криминално минало).

Така или иначе, след като болшевиките завземат Одеса, Японеца се издига до командир на полк (54-ти революционен полк „Ленин“ – няма майтап, така му е официалното име на полка!), съставен от бивши криминални престъпници (мотивите за тази внезапна военна кариера, изведени във филма, са наивни).

Командният състав на 54-полк (от ляво надясно): Миша Японеца – командир, анархистът Александр Фелдман – политически комисар, и криминалният престъпник Майер Зайдер по прякор Майорчик – началник на щаба; това, което няма да видите във филма е, че по-късно, неоснователно обвинен за смъртта на Японеца, Фелдман ще бъде убит от бивши другари на Миша, а Майер Зайдер ще застреля по време на пиянски скандал споменатия по-горе червен командир Котовски, за което ще бъде разстрелян малко по-късно от чекистите; с една дума – все знаменитости със знаменита съдба

Полкът на Миша Японеца, изпратен срещу войските на Симон Петлюра, които през лятото на 1919 година настъпват към Одеса, е обърнат в бягство още при второто сражение (друг наивитет във филма е представената причина за разгрома, но авторите се опитват да запазят до край романтичното лустро на филмовия герой).

Дори да е вярна филмовата версия, че полкът на Японеца е разбит заради зверско запиване предната вечер, нещата съвсем не изглеждат романтични

Като разбират, че вече няма да им бъде полезен с нищо, болшевиките вземат подобаващо за навиците си решение – да ликвидират Японеца.

Изпълнението не закъснява.

А вие, без нещо по-сериозно под ръка, можете да гледате сериала.

Ако не друго, ще чуете като фон доста песни от идиш фолклора, наполовина изпълнени в оригинал, наполовина на руски език.

Ето ви за края една от тях, вплетена в киноразказа: „Vi iz dus gesele, vi iz di shtib?“ (руски вариант: „Крутится, вертится шар голубой…“).


понеделник, ноември 18, 2013

17.11.2013 г.

Вчера имах удоволствието да присъствам на едно знаменито събитие.

Честването на Международния ден на студентите.

За този Ден – кратка информация от Ранобудните студенти:

През 1939 г. нацистката армия атакува Карловия университет. На 17 ноември девет студенти са убити и над 1200 са изпратени по лагерите. Две години по-късно започва да се отбелязва 17 ноември като ден на студентите.

През 1973 г. гръцки студенти окупират Политехническия университет в Атина, в знак на протест срещу режима на Военната хунта. На 17 ноември режимът изпраща танкове срещу университета. Вследствие на атаките 23 студенти са убити и над 1500 са ранени.

Няколко години по-късно, отново на тази дата, започват студентски демонстрации в Чехословакия, които дават началото на Нежната революция.

Студентите представиха пред Народното събрание избиването на техните връстници през всичките тези злокобни години.


След това запяха, за да не се повтаря никога това.


После стана много по-весело.

Имаше песен, която изпрати Пацо да си ходи в Дупница.


Последва я песен за жената на Пацо, която не му дава да подаде оставка, защото няма повече да го пази НСО (трябваше да съм с кинокамерата, ама глава проста, вечерта забравих да ѝ заредя батерията!).


Песните бяха сменени от гонене на депутатски и управленски духове; изневиделица изскочи духът на Пацо и хукна да бяга като попарен.


Като изгониха злите духове, момичетата и момчетата се наредиха за танц на пингвините, които започнаха да повтарят настойчиво, по пингвински: „Кой предложи? Кой предложи? Кой? Кой? Кой?...“


Място намери и традиционната проверка на строя, завършваща с гръмкото: „Оставка желаем, другарю премиер!“


Драматична и затрогваща беше постановката на песента „Назад, назад, моме Калино…“


После студентите изпяха специално за полицаите „Хубава си, моя горо…“


По лицата на някои от служителите на реда се четеше видимо смущение, но един чвор дъвчеше невъзмутимо дъвка.

Накрая студентите благодариха с ръкопляскане на публиката.


Благодарим ви и ние, млади хора, не се предавайте – с вас сме!

До оставката…

неделя, ноември 17, 2013

Откъм смешната страна

Няма как иначе да приема двата партийни митинга в София и Пловдив.

Митинги, на които карат хората с автобуси и влакове и след това ги водят на тумби като овчи стада по градските улици.

Ето два момента от фейсбук профила на David Djambazov, запечатали уникални положения от софийския митинг.

Първият илюстрира мощната подкрепа за правителството на Пацо и за управлението на БСП и ДПС.


Вторият показва какво означава да си надцениш възможностите в мегаломанската заблуда, че „хиляди, маса народ“ ще се стекат, преливащи от любов към тебе (70-те хиляди, за които говори Серго, са само в сънищата му).


А за комичните снимки – да не говорим, много са.

На мене най ми хареса тази, на която протестиращи са махнали плакатите и използват дръжките им за тояжки (автор Stoyan Pavlov).


От пловдивския митинг нямам визуален материал, но OFFNews излъчваше пряко и се позагледах малко.

Включих се тъкмо когато от репродукторите се носеше мощно песента „Ако умра ил загина…“

Много подходяща песен за случая, не ще и дума.

Попитаха един възрастен човек защо е там, човекът се сконфузи страшно много и каза, че минава случайно.

На въпроса защо държи знаменце на ГЕРБ, изобщо не можа да отговори членоразделно.

Речите така и не ги дочаках.

Впрочем, не слушах и софийските (ако изобщо са ги предавали).

Предварително зная какви смешки ще говорят и едните, и другите.

Нали са две страни на една и съща монета…

събота, ноември 16, 2013

Господа за един ден

Управляващите наистина са се спаружили (да не кажа друго) от страх.

Досега караха към София протестиращи с автобуси, сега им организират цели влакове.

Един бургаски…


…и един варненски.


От това „активно мероприятие“ обаче ползата няма да е по-голяма от удар в празното пространство.

Нито протестите срещу управляващите ще стихнат, нито може да бъде убеден някой, че подкрепата за правителството на Пацо е колосална, след като се карат на митинг хора под строй, с автобуси, та и с цели влакове.

Кипи безсмислен труд, типично по болшевишки.

Ще повикат днес екскурзиантите, ще покрякат и толкова.

Господа за един ден.

После ще се приберат и тогава ние ще си дойдем отново на думата.

А думата е една.

ОСТАВКА!..

петък, ноември 15, 2013

Да си спретнем градинката

Аз казах ли ви, че контрите рано или късно ще ни кацнат на акъла.

Ето сега - създали са една група в Мрежата, която все още можем да наблюдаваме, докато не са я затворили за семейно ползване като онази в подкрепа на Орешарски и другата, която щеше да спре блокирането на улици и кръстовища.

И какво иска тази група: „Да изметем боклука от университетите и жълтите павета“.

Ами че ние, откакто започна #ДАНСwithme и след това #occupySU, да сме искали нещо друго?

Накрая ще се окажем май пълни съмишленици.

Така че - излизайте заедно с нас и наистина да изметем боклука: бесепари, депесари, атакисти и гербери, свързани с тъмното задкулисие – до един вън от Парламента!

А доносниците и ченгетата - вън от ръководствата на университетите!

И тогава да си спретнем заедно градинката без тях, за да не живеем все в същата досегашна кочина…

четвъртък, ноември 14, 2013

Полицаите

Полицаите ритали с кубинки, блъскали, удряли, псували – оплакват се някои хора.


Ами вие какво искате от полицаи - да четат Шекспир и да пишат сонети ли?

Не сте ли се запитвали защо Шерлок Холмс, Еркюл Поаро и Филип Марлоу са частни детективи, а не полицейски служители?

Отговорът е банален: интелигентни са...

сряда, ноември 13, 2013

В една европейска страна

Не зная чии са долните две снимки, но ако някой ми каже авторите, ще им спомена имената.

С благодарност.

Защото от всичко, което изгледах вчера, тези две снимки показват с поразяваща достоверност на всеки, който има очи да види, какво представлява днес нашата България.


Един картинен манифест на борбата, която се опитват да смажат.

Думите са излишни.

Освен една-единствена: "ОСТАВКА!"...