неделя, март 24, 2013

По стъпките на Лъжлив Симо

“Гражданите“ са усвоили добре тактиката му.

Отначало викаха, че не щат да знаят за партии и политика.

Като него.

После казаха, че ще влязат в политиката, за да оправят нещата.

Като него.

Този от „цар“ стана „гражданин“. И после се отнесе с тези, които му повярваха, подобаващо.

А да, Йоана рече също, че имали механизъм, по който ще отзовават депутати.

И Лъжлив Симо така рече някога.

В действителност - дръжки!

Този цирк вече сме го гледали.

Само дето клоуните са различни.

И горко на този, който им повярва…

четвъртък, март 21, 2013

Въпросът е да се мрънка…

Изобщо не се колебая за кого ще гласувам на изборите.


И изобщо да не си мисли някой, че може да ме разубеди.

Но не за това ми е мисълта сега.

Мисълта ми е за тези, които не харесват „старите муцуни“ и искат „нови лица“.

Не харесват Костов.

Не харесват Симеон Сакс Кобург и Гота (това му е истинското име, Сакскобурготски е измишльотина, както и друг път съм казвал!).

Не харесват Станишев.

Не харесват Доган.

Не харесват Бойко.

Ами добре!

Ето ви нещо ново тогава - неуправлявало, неопетнено и прочее.


Само че за това със сигурност няма за гласувате.

Защото въпросът е просто да се мрънка.

А накрая гласовете отново ще отидат за тези, за които след време отново ще чуем: „Пак ни излъгаха“.

Да не говорим, че сега мрънкането за „нови лица“ ще налее вода най-вече в мелницата на Сидеров.

Който също не е „ново лице“.

И – между другото – е най-лошият избор от всичките горе, събрани заедно…

вторник, март 19, 2013

„Принцеса дьо Клев“

През пролетта на 1678 година в Париж излиза един анонимен роман – „Принцеса дьо Клев“ („La Princesse de Clèves“).

През 1780 година обаче произведението е издадено с посочен автор – Мари Мадлен дьо Лафайет, само че авторството не изглежда да е много сигурно (графиня дьо Лафайет умира близо сто години преди това, без да остави свидетелство, че е написала книгата).

Не съм чел романа и нямам намерение да го чета, но отдавна се канех да гледам филмовата интерпретация на Жан Деланоа по сценарий на Жан Кокто и най-сетне го направих.

Филмът е изграден със стилистиката на френското романтично кино от 50-те години и по всяка вероятност е едно от последните произведения в това направление (годината е 1961-ва, Жерар Филип е вече покойник, а „Новата вълна“ е заявила твърдо за себе си с „Красавецът Серж“ на Шаброл, „До последен дъх“ на Годар и „400-те удара“ на Трюфо).

На мене ми хареса, но на увредените от Холивуд едва ли ще им допадне.

Жан Маре и Марина Влади в сцена от филма.

Зная, че има филм и на Анджей Жулавски по „Принцеса дьо Клев“ със Софи Марсо отпреди десетина години, но не смятам да го търся.

Жулавски изобщо не го храносмилам…

четвъртък, март 14, 2013

За кожата на едно правителство

Едва бе обявено правителството и срещу него полетяха камъни.

Никой не иска да почака, да види какво ще се случи.

Важното е да хвърляме камъни.

По това сме специалисти.

Аз обаче ще почакам.

И не заради някакви пристрастия.

Така казах и когато дойде правителството на Борисов.

Така ще кажа и за следващото правителство, чието и да е.

И за по-следващото.

Така казвам и за това.

Нека почакаме, да го видим в действие.

Пък после, ако е нужно, ще му дерем кожата…

сряда, март 13, 2013

Венецуелски хроники

Източник: радио „Свобода“.

Превод от руски: Павел Николов


Мадуро, който се кандидатира за президент под същите лозунги, под които Уго Чавес се кандидатира по време на изборите през 2012 година, нагнетява все повече и повече страстите около обстоятелствата, свързани със смъртта на лидера на Боливийската революция. Вече е сформирана комисия, която ще се заеме с разследване на причините за болестта и смъртта, като се има предвид, че за точната диагноза на венецуелците и на целия свят никой от съратниците на Чавес така и не разказа нищо. Изобщо по официални данни Чавес даже не е умрял от рак – явно се е видяло несолидно, - а от инфаркт! „Сърцето на команданте се разкъса от болка…“ И Николас Мадуро, и най-близкият приятел на покойния, президентът на Боливия Иво Моралес, почти направо заявиха, че Уго Чавес е бил „заразен с рак от световните империалисти с помощта на секретна технология“.

Обикновените хора, както обикновено в такива случаи, си имат свои сплетни и версии. По венецуелските улици все по-често говорят за някакво „проклятие на Боливар“, явно след прекалено много гледане на филми на ужасите с „дреноегипетска“ тематика за „проклятието на Тутанкамон“


През 2010 година Уго Чавес разрешава да се ексхумира Симон Боливар, за да се установи причината за смъртта му (не била установена както трябва) и да бъде погребан през 2013 година в специално издигнат Пантеон в центъра на Каракас в ковчег, украсен с брилянти и седеф. Сега явно ще почиват един до друг заедно. А хората казват, че всеки, който е съпричастен по един или по друг начин към ексхумацията, е вече или покойник, или ще напусне скоропостижно този свят. Един се удавил, друг катастрофирал, трети от рак умрял…

вторник, март 12, 2013

„Адмирал Ямамото“

Пак ще стане въпрос за два филма с едно и също заглавие (ако си спомняте „Таванско помещение“).

Този път обаче филмите не са правени по един и същ сценарий, макар че съдържат много общи неща и няма как – проследяват отрязък от живота на една и съща историческа личност.

А разликата между годините на излизането им е значителна: премиерата на единия е през 1968 година.


На другият - през 2011-та.


На японски заглавието на двата филма е малко (малко ли?) по-разтегнато, нещо като „Гламнокомандващ на обединения флот Ямамото Исороку“ (не съм много сигурен в превода си!), но това само за сведение на такива като мене, които държат на заглавията.

Какво да ви кажа иначе?

И двата филма ми бяха интересни.

Във всеки случай не заради бойните сцени (във филма от 1968 година спецефектите са дори много примитивни, което е съвсем нормално).

Но ми беше интересна драмата на един военен, разкъсан между дълга към родината и съзнанието за безсмислието на водената война.

Плюс това в първия филм главната роля се изпълнява от легендарния Мифуне Тоширо.

Още един повод да бъде гледан.

Поне за мене…

понеделник, март 11, 2013

За народните маси и водачите хайвани

Сега стана модерно да се превъзнасят „народните маси“.

И да се ораторства как трябва да се слушат техните искания.

А аз вчера гледах един филм за адмирал Ямамото.

В Япония в края на 30-те години на миналия век „народните маси“ искали присъединяване към Тристранния пакт и война с омразната Америка.


Не послушали „народните маси“ разумния глас на адмиралите Иноуе, Йоани и Ямамото.

От което се възползвали водачи хайвани и…


…знаем как свършило всичко.


Та да не издигаме на пиедестал и нашите „народни маси“.

Защото когато ги водят хайвани като Ангел Чегеварата и партизанчето Янко, нищо добро от това няма да излезе…

петък, март 08, 2013

Обеца на ухото

Варненци знаеха какво да искат.

Поискаха го всички заедно и го постигнаха.

Сега ще изринат и гюбрето, именуващо се общински съвет.

Софийските протести предварително бяха обречени на провал.

Колкото хора – толкова искания.

Гарнирани с колосалните фигури на Ангел Чегеварата, партизанчето Янко, Андрей Слабаков и Йоло Денев, който – както знаем - си говори с Тангра.

Появи се даже представител на шестата раса.

А накрая всичко се сви до протестния лагер „Две палатки“, от който ползата ще е колкото от колорадски бръмбар, впрегнат в каруца.


Дано всичко това е обеца на ухото на тези, които решат някога да протестират.

А да се протестира трябва.

Има за какво…

четвъртък, март 07, 2013

Отивам при Цецка

Цецка Цачева от сума ти и време ми се явява отдясно да я сприятеля във Фейса.

Сега обаче ще ѝ отида на крака.

Няма как да не ме приеме.

След като оказва благоволение на деца индиго, на един астрофилолог ли ще откаже…

сряда, март 06, 2013

Това е положението

По-затлачена, по-консервативна, по-мухлясала и по-комплексарска институция от българското училище едва ли има.

От мене да го знаете.

И на ум в момента ми е именно случаят с колегата от Пловдив.

Изгледи за оправяне ли?

Забравете.

Нов закон ли?

Ще сменим закона, добре.

Ама когато зад катедрата стои „дивак учител“ (цитирам Ботьов), а в дирекцията – дивак директор (това вече е от мене), и златен закон да има, все тая…

вторник, март 05, 2013

„Таванско помещение“

Нашите са кръстили филма „Любовна квартира“.

Не зная от какъв зор, може би защото у нас таванските помещения обикновено се асоциират с мизерни стаички за фатално закъсали студенти.

А може друго да са имали предвид, да речем – реклама чрез заглавието, не зная – преименуванията на филмови заглавия, в коeто по чудатост особено са ненадминати руснаците, често ме озадачават.

А ако ме попитате за кой от двата филма „Таванско помещение“ („Loft“) става въпрос, ще ви отговоря: и за двата.

Първо налетях на холандския (2010 г., реж. Антоанет Баумар).


Изгледах го на един дъх, дето се вика.

Да не ви подвежда определението „криминален“, труп има, но във филма присъства друго, много по-съществено нещо – разрушителната сила на човешкото лицемерие и неискреност.

Държи в постоянно напрежение, изненадва с неочаквани обрати.

След това реших да гледам и белгийския филм (2008 г., реж. Ерик Ван Лой).


Разликата между двата филма е незначително малка, правени са по един и същ сценарий на Барт Де Поу.

Същата динамика, същото напрежение и - същата точна игра на актьорите.

Холандският вариант като че ли е малко по на висота, но това може би е субективно впечатление – нали гледах първо него и при втория вече знаех за какво става дума.

А този месец се очаква премиерата на третата версия на филма с малко променено заглавие – „The Loft“, снимана в САЩ отново от Ерик Ван Лой, автор на първия филм от 2008 година.

Надявам се режисьорът, вече доказал се в очите ми като добър професионалист, да не е направил някоя колосална холивудска пача.

Във всеки случай точа зъби да го гледам…

петък, март 01, 2013

Съюзници разбойници

“…стои и пребъдва през вековете - Касандра-пророчица: тя вещае (…) - и всичко се сбъдва“.

Казах ли аз на едно място, че протестиращите ще се скарат, а?

Ето го доказателството.


Сега на тези протестиращи, които не бяха уважени от президента, не им остава нищо друго освен да отидат в гората и да започнат да копаят землянки.

И да учат „Съюзници разбойници“.

Стар марш, ама много актуален при тяхното положение…