вторник, август 27, 2013

„Протест“, бр. 4, мръсна пяна и Раймонда Диен

Излезе брой 4 на вестник „Протест“.

Вестника може да прочетете ТУК.

Можете също така да го свалите на компютъра си и при възможност да го разпечатате и да го дадете да го прочетат хора, които нямат възможност да го четат в Мрежата.

А междувременно, пред перспективата със завръщането на депутатите да се активизират протестите срещу правителството, на повърхността на врящото гърне изплува мръсна, позабравена вече пяна.

Доста на зор трябва да са управляващите, за бъде активиран отново Симеон Сакс Кобург и Гота (за стотен път казвам, че това му е истинското име!), а на кой бог и за какво се кланя внукът на Фердинанд Лисицата, на всички е ясно.

Появи се и момчето за мръсни поръчки Богомил Бонев с принос към епистоларния жанр като един от лидерите на описаното вече от нас смехотворно движение „СОФИЯ БЕЗ БЛОКАДИ“.

„От името на над 1500 членове на фейсбук-групата „София без блокади“ – пише Богомил Бонев в писмо до главния прокурор, министъра на вътрешните работи и прочее чак до медиите.

Лъжеш, Бонев, както винаги – в момента (7 часа сутринта, 27 август) групата е 1475 души, събрани по принципа „добави“, при което мнозина от „членовете“ може изобщо да не знаят, че са вътре, както например там се е озовал Šerif Ajradinoski, който явно чак от Подгорци, Словения, дава знак, че му пречат протестите в София.

А как ще ме спре Богомил Бонев да не протестирам (евентуално да не блокирам), изобщо си нямам на идея, защото писмата са „дума дупка не прави“.

Или може би Любка Качакова (и тя лидерка на безблокадниците!) ще легне на релсите пред влака като Раймонда Диен, за да не мога да дойда в София?

Знам ли…

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до Оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

неделя, август 25, 2013

Традиции

Не зная дали съм я разказвал вече тази история и ако се повтарям, простете, но тя трябва да бъде повтаряна многократно.

Преди две години мои колежки от училището във Вакарел бяха изпратени за квестори по време на изпита от външното оценяване в едно от ихтиманските училища.

Малко след началото на изпита, на вратата се чука, появява се директорката на училището (при условие, че квесторът в коридора няма право да допуска до изпитните стаи когото и да е – бил той директор, бил той министър!) и вика една от колежките ми.

- Ние – казва директорката – имаме тук една традиция.

- Каква традиция? – пита колежката.

- Ами ето – подава директорката едно листче, - тук са отговорите, до ги дадете на децата.

Колежката ми прибрала листчето, затворила вратата и… не го дала на учениците.

Дали затова (такива неща се разчуват бързо и стигат до „горе“), дали случайно, но оттогава вече две години Регионалният инспекторат не определя квестори за външното оценяване от нашето училище.

Както и да е, но тази малка случка я разказвам покрай изцепката на министър Клисарова, че ще се дават бонуси на училищата според резултатите от външното оценяване.

Обществена тайна е, че на тези изпити в повечето училища се подсказва тотално, самите деца се хвалят после.

А така подсказването ще стане още по-жестоко.

И какво излиза – бонусите ще отиват при нечестните, при измамниците, при мошениците.

Традиции…

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до Оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

петък, август 23, 2013

Добрият Юг, лошият Север и коварните негри

Така завършва филмът „Раждането на нацията“ („The Birth of a Nation“, 1914 г.) на Грифит, смятан за един от върховете в нямото кино.

Отделих вчера три часа (колосална дължина за ням филм от 1914 година) и най-сетне го гледах.

Не бих казал, че съм си изгубил времето напразно, но филмът откровено ме ядоса.

Стойността му е единствено в кинематографичните похвати (отнесени към онова време, разбира се): внушителни масови сцени, умел монтаж и умело използване на различни планове, кадровки, напливи и комбинирани снимки като средство за внушаване на идеи и създаване на ретроспекция.

И… само това.

Иначе добрите думи от горната снимка, които звучат бодро и оптимистично, свързани с контекста на филма, придобиват съвсем друг, доста неприятен смисъл.

Първата част на сагата, „Гражданската война“, разказва за добрите южняци, които живеят в хармония и щастие…


…и за лошите северняци, които ги нападат, нахлуват в домовете им и мародерстват (повечето от „сините войници“ са… негри), разрушавайки предишната „блажена аркадска идилия“ (Маргарет Мичъл не е сама!).


Втората част, „Реконструкция“, шокира с отвратително расистките си внушения.

Войната е свършила, но коварните негри не дават на белите да изградят отново своя райски свят.


И тогава се появяват спасителите от ККК (цяла армия куклуксклановци!).


Следва решителна битка с негрите, които са победени, заловени, разоръжени и прогонени.


Идилията е възстановена.


Няма ги злите негри да пречат на човешкото (бялото) щастие.

С една дума - мизерна работа е този филм.

Няколко години след „Раждането на нацията“ друг голям режисьор от периода на нямото кино, документалистът Робърт Флаерти, снима „Нанук от севера“ („Nanook of the North“) - произведение, изпълнено с искрена човешка любов и разбиране към „различните“.

Предпочитам го сто пъти пред безобразната лента на Грифит…

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до Оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

сряда, август 21, 2013

Вещици – истински и червени

Това го знаете, нали?

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Хайде, бърже кръг сторете,

мърши всякакви хвърлете

да се смесят във котела:

първо жаба мекотела

тридесет и един ден

в сън под камъка студен

своята пъпчива гнус

пълнила с отровна слуз!

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

Плам, пламти! Котел, бълбукай!

Адска смес, мехури пукай!

ВТОРА ВЕЩИЦА

Рибица от блатен смок,

остро жило на слепок,

мъх от прилеп, клюн на сова,

от усойница отрова,

кълка на дъждовник гаден,

пух от бухал кръвожаден,

рог на охлюв, кост на пес,

в общото вариво влез!

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

Плам, пламти! Котел, бълбукай!

Адска смес, мехури пукай!

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Змейска люспа, вълчи зъб,

пръча жлъчка, свински пъп,

пуздра от търбух акулов,

недосмлял човешки улов, мумия от дърта врачка,

тисов корен, куча жвачка,

бран по тъмно бучиниш,

от евреин косъм риж,

турски нос, татарска устна;

и — на таз магия гнусна

сокът за да стане гъст —

тигрови черва и пръст

на детенце, в трап родено

и от майка удушено!

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

Плам, пламти! Котел, бълбукай!

Адска смес, мехури пукай!


Да, това са вещиците от „Макбет“, които бъркат своята вещерски напитка.

А вчера едни нашенски червени вещици забъркаха пред Президентството коктейл „Импийчмънт“.


Плам, пламти! Котел, бълбукай!

Адска смес, мехури пукай!

Изобщо: кипи безсмислен труд...

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

вторник, август 20, 2013

Вестник и комисарки с кожени тужурки

Излезе трети брой на вестник „Протест“.

Вестника може да прочетете ТУК.

Може да си го свалите също така на компютъра, а при възможност да го разпечатате и да го дадете на хора, които нямат достъп до Мрежата.

Междувременно продължаваме да следим развитието на ФБ групата „СОФИЯ БЕЗ БЛОКАДИ“.

Около бившия доносник на Държавна сигурност Владимир Танев, създател на групата, започват да се концентрират доста интересни личности (предимно от женски пол).

Както виждате, едва се пръкнали като група и думата „линч“ им става любима дъвка.

Така че, ако видите около #ДАНСwithMe да се въртят комисарки с кожени тужурки, наган на кръста и качулки кук-лукс-клан на главите, да не се чудите.

Те ще са от „СОФИЯ БЕЗ БЛОКАДИ“…

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

понеделник, август 19, 2013

Наплив на смешници

Покрай протестите се нагледах и наслушах на доста смехории, идващи от редиците на контрите, които в безсилието си да противодействат на протестната вълна, губят равновесие и прекрачват онази тънка граница, която дели сериозното от смешното.

Помните ли ФБ групата „КОНТРАПРОТЕСТ – шанс за Орешарски, шанс за България“?

Там тръгнаха с една много голяма кошница за едни много големи червени гъби, групата набра доста хора, които с плам и ентусиазъм на комсомолска секретарка от времето на зрелия социализъм обещаваха чудеса от действия, въздействия и противодействия, пред които #ДАНСwithMe трябваше да се спаружи и да спадне като пукната автомобилна гума, но когато пред пилоните на НДК започнаха да се събират по 50-100 души, повечето от които нощем спят отделно от зъбите си, групата от отворена стана затворена, потъна в пълна конспирация и неефективност, а жалко, защото я следях и се веселях на написаното там.

Но няма празно пространство в природата.

Гледам сега, че отново се е появила една смешна ФБ група, именуваща се „СОФИЯ БЕЗ БЛОКАДИ“ (разбирай „без протести“, целта на групата е същата като на контрите – спиране на #ДАНСwithMe).

Че групата е смешна и организирана по принципа „кипи безсмислен труд“, може да се убедите само като прочетете преамбюла от десет точки (нещо като десет Божи заповеди на безблокадниците) и коментарите към тях; аз лично много им се радвах, такова празнословие и такава мисловна немощ у противниците на #ДАНСwithMe няма как да не радват, така че ще отварям групата всяка сутрин, ще чета новонаписаното в нея, което ще ми гарантира сигурно започване на новия ден с усмивка на уста.

А в същото време, докато разни контрапротистиращи, безблокадници и прочее контри и ретрогради се занимават с реализиране на утопични проекти, основаващи се единствено на чесане на езиците, протестиращите организираха благотворителната ФБ група „Акция в помощ на пострадалата от взрива продавачка“.

Който може, да помогне, а при онези – горните – прескачайте също от време на време.

За да им се посмеете…

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

събота, август 17, 2013

„Нам не страшен серый волк…“ [1]

Нахлуването на автобусите с контрапротестиращи в София вчера – покрай всичко оставало – си беше чист опит за психологическа атака, за сплашване на протестиращите.

Когато ясно се видя, че протестите няма да стихнат и след отпускарският августовски сезон със сигурност ще върнат предишната си сила, след жалките опити за компрометиране, че протестите са платени (отначало от Тиквата, после от Сорос, отначало бяха платени всички, после само Асен Генов и един тесен кръг), които не хванаха отзвук сред протестиращите (провинцията я оставете, вече казах на едно място и ще повторя – революциите стават в столиците, а не в провинциите), след като не можаха да привикат в сенчести кабинети отбрани лидери, за да се договорят с тях насаме, след като не успях да вмъкнат сред протестиращите провокатори, които по един или друг начин да изкривят лика на протеста, на управляващите им остана да опитат още едно средство – сплашването.

Не случайно Местан намекваше за това, че могат да дойдат хора от провинцията.

Не случайно предния ден флагманът на контрите „Афера“ публикува материал, вещаещ апокалиптични събития („кървави мелета се готвят утре пред сградата на парламента“).

Не беше случайно и предупреждението на Агенцията за закрила на детето да не се водят деца на протестите, защото може да има опасност за тях.

Както не беше случайна и предварителната разгласа, че към София ще тръгнат автобуси с контрапротестиращи.

Номерът обаче не мина.

Докараните хора от провинцията не са футболни агитки, не са и платени мутри на „Атака“, готови да трошат глави на… без значение, на когото им посочат.

Затова на 15-ти написах във ФБ: „БСП щяла да кара с автобуси бузлуджанци при Народното събрание утре... Тези обаче са слаба ракия, ще си мислят, че пак са на екскурзия, та само им кажете "бау!" и ще се разбягат като пилци...“

И наистина: на тези чичовци от снимката, на които по всичко им личи, че са се озовали в небрано лозе, само едно „бау!“ им е достатъчно.


Но уплашени все пак има.

Само че не са протестиращите.

Вижте го този знаменит български депутат как се гуши сред полицаите попикан от страх.


Те се страхуват, а не ние!

Не може да ни уплаши сивият вълк.

Протестите #ДАНСwithme ще продължат и ще набират сила с края на отпускарския сезон и окончателното завръщане на депутатите на 4-ти септември.

И трябва да продължат до оставката.

Всичко друго е от Лукавия…

***

1.“Не се страхуваме от сивия вълк..“ – песничка от един стар мултипликационен филм.

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА
(ще се появява под всяка публикация до оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

сряда, август 14, 2013

„Уволнение, уволнение, ти си…“

Земеделският министър ни информира, че в неговото министерство имало „уволнения“, ама те били „по взаимно съгласие“.

Лично аз го зная това „взаимно съгласие“.

Бях жив свидетел миналата година на едно такова, макар и на местно равнище и организирано и проведено от местни гербери, но гербери и бесепари, както винаги съм казвал, не са даже две страни на една монета, а направо са една и съща страна.

Същността на този вид уволнения е: напусни или ще ти пукнем гьона и пак ще напуснеш.

И не е задължително това да е казано в пряк текст, има достатъчно инакви начини да ти покажат, че наистина „ще ти пукат гьона“.

Та едно от исканията ни към бъдещите управници (сегашните съм ги отписал!) трябва да е: да се прекрати завинаги и с това безобразие.

Долу калинките, няма значение какъв е партийният им цвят…

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА
(ще се появява под всяка публикация до оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

вторник, август 13, 2013

Вестник „Протест“, бр. 2

Излезе вторият брой на вестник „Протест“.


Вестникът може да прочетете в PDF формат ТУК.

Може да си го изтеглите и на компютъра.


Ако имате възможност, разпечатайте вестника и го разпространете сред хора, които не могат да го четат по друг начин.

И 2-3 бройки даже ще са от полза…

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА
(ще се появява под всяка публикация до оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

понеделник, август 12, 2013

Антикорозионната формула

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Преди известно време почти едновременно прочетох два текста, между които, както и между авторите им, на пръв поглед няма нищо общо.

Ето ги книгите:


А това са авторите им:

Не си приличат много, нали?

Отначало за първата книга.

Това е истинска, автобиографична история. За това как един обикновен човек, от тези, които наричаме мениджъри средна ръка, си намерил добра работа с прилична заплата и какво последвало от това.

По обложката се разбира, че компанията се казва ЮКОС. Нашият мениджър, Владимир Переверзин, според мене не е виждал и очите на Ходорковски, който витаел в надоблачните висини. Когато върхушката на компанията била частично арестувана, а частично изгонена от страната, Переверзин повъздишал и започнал да си търси друга работа.

И изведнъж се оказало, че обвинението се нуждае много от свидетели. Както им е обичаят, предложили на Переверзин сделка: малко полъжесвидетелствай, а в замяна на това няма да ти направим нищо. Живей си вси така за свое удоволствие, свободен човек.

Когато Переверзин отказал, следователите отначало ужасно се удивили, а след това ужасно се обидили. Изрисували му дело и нашият справедлив, съвършено независим съд ударил по неразумника с пълна сила – да не дава лош пример на другите.

Седем години и нещо Владимир Переверзин прекарал в затвори и лагери. И не като Ходорковски и Лебедев, а без всякакво обществено внимание, без първокласни адвокати. Така да се каже, на общо основание. Лежал от край до край, без снизхождение.

Накрая излязъл. При пукнатото корито. С един куп проблеми. Остарял.

Но при това дълбоко убеден, че е постъпил по единствения възможен начин. (Неотдавна Пьотр Офицеров, озовал се в аналогична ситуация, каза, че ако беше дал показания, за да отърве затвора, неговият затвор е щял да продължи цял живот).

Дълги седем години превиван и превиван бил Владимир Переверзин, но така и не го пречупили. От книгата се разбира защо, макар че там няма нито патос, нито нравоучителни сентенции. Просто честен разказ, от време на време даже смешен. Няма да преразказвам. Книгата е издадена. Ако искате, прочетете я.

Върху втората книга ще се спра малко по-подробно, защото макар че има руски превод, той излезе с тираж 500 екземпляра и едва ли ще попадне в ръцете ви.

И така.

Служителят в индийската колониална администрация Фредерик Бейли бил изпратен през 1918 година с разузнавателна мисия в червения Туркестан – да види на място какво представляват болшевиките и какво следва да се очаква от тях. От ада на гражданската война (при това и азиатска) британският подполковник успял да се измъкне назад, при своите, едва в началото на 1920 година – с огромни усилия и невероятни приключения.

Експедицията Бейли предприел по английски: със слуга, с кучето си Зип, с любимия си фотоапарат и комплект ентомологични инструменти (бил страстен колекционер на редки пеперуди). Изобщо глупак и половина – такъв един комичен джентълмен пътешественик.

И намерил каквото търсил. Нагледал се, напатил се. Арести, разстрели, зверства, „яблочко-куда-ты-котишься“, „жизнь-копейка“ и прочее прелести.

Революционният съд работи

ЧК се заела сериозно да залови английския подполковник. Бейли се крил много месеци, живял в нелегалност, от нямане какво да прави научил руски език и си пуснал брадичка. Не му било на нещастника до разузнаване – само да спаси кожата.

Мистър Бейли в тила на врага

Трябва да кажаем, че Бейли няма дар на разказвач, с чувството за хумор също има проблеми. И все пак четях със затаен дъх. Все чаках кога британецът ще се пречупи под тежестта на опасностите и ще престане да се прави на джентълмен.

Не дочаках.

Дяволският мистър Бейли не направил никакви компромиси. Дори не оставил на болшевиките кучето си, макар че заради нелегалния си живот бил принуден временно да се разделя с него. Чекистите започнали да следят ушестия Зип отблизо: знаели, че слугата на английския империализъм е привързан много към своя пес. Провеждайки сложна операция, Бейли се събрал с него и го взел със себе си.

С двадесетина като себе си бегълци от съветската власт подполковникът изминал няколкостотин километри през пустинята. От кладенец до кладенец. Да не намерят следващия означавало сигурна смърт. И така ден след ден.

И ето че един път, изнемогвайки от жажда, приближават към водата – а там някакви хора. Само четирима, но много затрити. Изплашили се, открили огън, не ги допускат, преговори не искат да водят. И какво? Вместо да изпозастрелят отбраняващите се, Бейли нарежда да продължат по-нататък, да търсят друг кладенец. Защото как може да се убиват хора, които не са виновни с нищо.

Той не го пише с тези думи. В книгата няма изобщо никаква дидактика. Просто авторът изобщо не си мисли, че заради собственото си спасение може да премине през трупове. Е, не им провървяло. Какво да се прави.

Слава богу, намерили друг кладене. Оживели.

Или нещо повече. Посред пустинята бегълците заловили болшевишки шпионин, който ги следял, за да насочи към тях хайка. Тук нещата като че ли изглеждали ясни: да се приключи с гадината без разговори. Не, те вземат шпионина със себе си. Хранят го, делят с него запасите си от вода. А като минават границата, го освобождават. Това не са милосърдие и хуманизъм. Просто такива са правилата.

Особено ми хареса епизодът с госпожа Мандич, единствената дама в отряда. В последния момент, на брега на реката, отвъд която се намирала безопасната Персия, бегълците попаднали на засада. Препускат с пълна сила по плитководието. Госпожа Мандич отначало изостава, след това пада от коня.

Свирят куршуми. Земята изригва на фонтанчета. Ето го спасението, съвсем наблизо.

Всички викат на жената: „По-бързо! Тичай насам!“

Но дамата не тича. Тя започва да събира разсипаните си неща. Друг би плюл на това: върви по дяволите със своите дрънкулки, глупачке! Но те се връщат за идиотката – назад, под пушечния огън. Уговарят я да остави куфара си, отвеждат я. Само по чудо никой не бил ранен или убит. Авторът пише флегматично: „Да си призная, в този момент бях много разядосан на тази лейди, но, разбира се, не ѝ казах нищо“.

Изобщо, такъв е този мистър Бейли. И непоносимата лейди извел, и кучето не изоставил, и памирски пеперуди донесъл, които днес се пазят в лондонския Музей по естествена история.

Сега ще попитате: какво общо има между тези двамата – между нашия Владимир Переверзин и ненашия Фредерик Бейли? Защо трябва да ги обединяваме в една публикация?

Затова, защото и двамата са преодолели най-тежки изпитания, следвайки една и съща рецепта: обстоятелствата може да са всякакви, а аз ще си остана такъв, какъвто съм си. Каквото и да става. Имам си свои принципи, свои правила. Откажете се, няма да ги наруша. Ето я антикорозионната формула за всяка разяждаща среда. А каква е разяждащата среда – кървавия ужас на гражданската война в дивия Туркестан или безкръвния ужас на руската следственозатворническа месомелачка – е второстепенен въпрос.

Да останеш какъвто си, пък да става каквото ще.

събота, август 10, 2013

Далече от ГЕРБ

Няма защо да се оплакват герберите, че не ги искат в Реформаторския блок.

И една от причините, поради които Блокът трябва да се държи далече от Тиквата (освен множеството посочени и коментирани вече), е тази, че на него не може му да се вярва.

Ами я си представете, че утре – при едно съвместно управление - нещо не му се хареса!

Какво тогава?

Ще влиза и излиза от Блока, както сега влиза и излиза от Парламента, когато му хрумне ли?

Такива хора, които днес лягат с едно, а утре стават с друго, не могат да ни бъдат спътници.

Политиката не е детска градина.

А и друга задръжка имам в мислите си.

След две години идват местните избори.

Тепърва на тях ще трябва да покажем къде им е мястото на местните герберски управници за безобразията, които са вършили.

Някъде може да не са – живи и здрави, - но в града, в който живея, са.

И ще трябва да си платят за мискинлъците със свалянето им от власт.

Пък и обидно ми е за образованието, сферата, в която работя, да ми отговаря един бивш комсомолски секретар и по-късно автоинструктор…

вторник, август 06, 2013

Пак за котката и Орешарски

За пореден път котката скочи върху клавиатурата – любимото ѝ място.


И започна да си прави тоалета.


Уморен, полегнах назад и я загледах.


Тоалетът обаче продължи доста дълго.


Затова я хванах и я преместих да си прави тоалета на друго място, където не ми пречи.


Та така трябва и с Орешарски, че както се е заседял, няма мърдане, ако не го мръднем ние…

понеделник, август 05, 2013

Радикализиране на протестите?

В Интернет се появи следната стръв за шарани.


Сред шараните преди всичко се очертават поклонници на Тиквата (неграмотни при това).


Има ултраси.


Както и анархокомунисти.


Обаждат се тук-таме антикомунисти тип 1990 година (тези, за които Адам Михник казва, че след комунистите са най-вредни за демокрацията), както и хорица, които живеят в света на приключенията и фантастиката.

В преамбюла на „Радикален“ пише: „При нас стъпките на протеста няма да се спускат от горе през незнайни партийни централи или от приятелски кръгове налагащи възгледи - ще ги предлагате вие и ще гласувате най-предпочитаните от тях. После тези стъпки ще станат план за ежедневни действия с нарастваща интензивност, докато не ни дадат оставките си.“

Тези две изречения са крайно показателни: те предполагат ръководство, лидери, та даже и „щаб“, както пише един от присъединилите се към групата.

Фактически - явен опит да се срине една от силните страни на #ДАНСwithme: липсата на ръководство, която липса вбесява управляващите, нямащи кого да канят в сенчести кабинети на преговори, за да се стигне до някакви ялови решения от видя „кръгла маса“.

„ВАЖНО! ЗАПОЧВАМЕ С ИНИЦИАТИВИТЕ! Събираме предложения за стъпки, които да предприемем след подновяването на протеста. Най-предпочитаните от вас ще ги заложим в план на възходящ принцип“ – казва една от организаторките на „Радикален“

И пуска анкета.


Три от радикалните „стъпки“ вече са опитани от протестиращите – и окупацията (един път стана, обаче депутатите нахитряха и бягат малко след обяд, а окупация в работно време не може да се направи), и хващането за ръце (разновидност на окупацията, имаше такъв призив, не се получи пак по горните причини, а и да играеш Ганкиното около Парламента може да допадне като идея само на пенсионирана начална учителка), и замерянето с домати (това вече си е чиста простотия).

Подминавам преговорите със синдикатите, защото не ми се разискват несериозни неща.

Крайно интересно е обаче предложението опозицията (разбирай ГЕРБ) да кани протестиращи граждани (разбирай създателите на „Радикален“, има такива намеци) за участие в комисии, ама там пък засега се е обадил само един – явно и тук не си падат по лидери.

Едновременно с появата на „Радикален“ започна масирана словесна атака в Интернет срещу #ДАНСwithme, прикрита зад нападки към уж негови лидери (Асен Генов, Константин Павлов – Комитата) и уж яхнали го партии (ДСБ, „Зелените“).

И кой е в центъра на атаката – Иван Сапунджиев, създателят на „Радикален“.

С една дума – тече кампания да се оглавят протестите, да се напълнят с истински лумпени, да се партизират (герберизират), при което #ДАНСwithme неминуемо ще изгуби своя облик.

Този именно досегашен облик, който така стряска управляващите и който трябва да бъде запазен.

Но няма да се получи, защото #ДАНСwithme вече знае да разпознава безпогрешно „провокаторите“.

Така че „радикалните“, ако се появят там, ще бъдат моментално демаскирани и изхвърлени.

Затова ще трябва да си търсят друго място за своята сбирка на 4-ти септември.

Може до НДК, от другата страна на пилоните…

събота, август 03, 2013

Димчови празници, 2013 г.

ДИРЕКЦИЯ НА МУЗЕИТЕ КОПРИВЩИЦА

ДИМЧОВИ ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ 2013 г.

16 -18 август 2013 година

ПРОГРАМА

16 АВГУСТ, ПЕТЪК

В Музея на Дебелянов, 18.30 часа

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

Проф. Йосиф Родионов –цигулка, и Зорница Родионова - пиано

17 АВГУСТ, СЪБОТА

В Музея на Дебелянов, 14-17 часа

І. Конкурс за изпълнение на Димчови стихове - „Рецитираме Дебелянов“

ІІ.Изпълнения на собствени творби

ІІІ. Изпълнения на музикално трио „Анжела, Ева и Симеон“ от СМУ „Панайот Пипков“ - София

ІV. Поклонение на гроба на Димчо Дебелянов, 17 часа

1. Кратко приветствие на Дойчо Иванов

2. Слово на СЛАВИМИР ГЕНЧЕВ, носител на Националната литературна награда “Димчо Дебелянов” за 2012 година

V. Къща музей „Димчо Дебелянов”, 18.00 часа

ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ - ПРОКЪЛНÁТИЯТ-НИЗВЕРГНАТ ...”

1. Откриване на тържествата със слово на Искра Шипева – директор на Дирекцията на музеите – Копривщица

2. Поетично-музикален спектакъл „Димчо Дебелянов – прокълнáтият-низвергнат“

3. Изпълнения на лауреати на Димчовата поетична награда

4. Обявяване на номинациите за Националната литературна награда „Д. Дебелянов“. Рецитал на номинираните

5. Връчване на юбилейни награди - Почетни грамоти и плакети на музей „Димчо Дебелянов“ за принос в популяризирането на Дебелянов

6. Обявяване на лауреата на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2013 г.

7. Връчване на наградата от кмета на община Копривщица инж. Иван Кесяков

Край на официалната програма

18 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ

Къща музей „Димчо Дебелянов”, 10.00 часа

1. ПРЕМИЕРИ НА НОВИ ДИМЧОВИ КНИГИ И НА КНИГИ ЗА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

2. ПРЕДСТАВЯНЕ НА НОВИ КНИГИ НА ДИМЧОВИ ПОЕТИ

------------------------------------

За контакти: Дойчо Иванов - 088/ 635 35 19