понеделник, ноември 18, 2013

17.11.2013 г.

Вчера имах удоволствието да присъствам на едно знаменито събитие.

Честването на Международния ден на студентите.

За този Ден – кратка информация от Ранобудните студенти:

През 1939 г. нацистката армия атакува Карловия университет. На 17 ноември девет студенти са убити и над 1200 са изпратени по лагерите. Две години по-късно започва да се отбелязва 17 ноември като ден на студентите.

През 1973 г. гръцки студенти окупират Политехническия университет в Атина, в знак на протест срещу режима на Военната хунта. На 17 ноември режимът изпраща танкове срещу университета. Вследствие на атаките 23 студенти са убити и над 1500 са ранени.

Няколко години по-късно, отново на тази дата, започват студентски демонстрации в Чехословакия, които дават началото на Нежната революция.

Студентите представиха пред Народното събрание избиването на техните връстници през всичките тези злокобни години.


След това запяха, за да не се повтаря никога това.


После стана много по-весело.

Имаше песен, която изпрати Пацо да си ходи в Дупница.


Последва я песен за жената на Пацо, която не му дава да подаде оставка, защото няма повече да го пази НСО (трябваше да съм с кинокамерата, ама глава проста, вечерта забравих да ѝ заредя батерията!).


Песните бяха сменени от гонене на депутатски и управленски духове; изневиделица изскочи духът на Пацо и хукна да бяга като попарен.


Като изгониха злите духове, момичетата и момчетата се наредиха за танц на пингвините, които започнаха да повтарят настойчиво, по пингвински: „Кой предложи? Кой предложи? Кой? Кой? Кой?...“


Място намери и традиционната проверка на строя, завършваща с гръмкото: „Оставка желаем, другарю премиер!“


Драматична и затрогваща беше постановката на песента „Назад, назад, моме Калино…“


После студентите изпяха специално за полицаите „Хубава си, моя горо…“


По лицата на някои от служителите на реда се четеше видимо смущение, но един чвор дъвчеше невъзмутимо дъвка.

Накрая студентите благодариха с ръкопляскане на публиката.


Благодарим ви и ние, млади хора, не се предавайте – с вас сме!

До оставката…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.