Вчера Орешарски влачеше по центъра на София окованата в мафиотски вериги България.
А един български Сизиф търкаляше тежкия камък на прехода, който бутаме толкова години нагоре, а той все ни се изплъзва като в старогръцкия мит и пак се търкулва надолу, за да го бутаме отново по стръмното.
Но най-интересно беше гласуването.
Типично българско гласуване.
Първо, някой ти иска гласа.
Даваш му го.
После си измиваш ръцете.
И излизаш навън чист и неопетнен („Аз нямам никаква вина!“), но забележете – изходът е черен!
Млада репортерка попита една студентка почти на нейната възраст: „А защо си миете ръцете?“
„За Пилат Понтийски не сте ли чували?“ – обади се някой отстрани.
Репортерката явно усети, че не е попаднала на нужното място, махна на оператора да спре снимането и се оттегли.
Това го споменавам между другото, просто за да си сверим часовника какви са ни репортерите и защо е вредно да гледаме телевизия.
А ето и малкото филмче, което направих по време на гласуването…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.