СЛУЖБОМЕР

понеделник, ноември 25, 2013

Съответствия

Следих вчера изкъсо събитията в Украйна.

И ми направиха впечатление няколко неща.

Янукович, вместо да излезе с някакво адекватно изявление за създалото се положение, се покри вдън гори Тилилейски.

В Туитъра една украинка написа: "Янукович - криса! Хоч би виступив зі зверненням! А він ховається, підлота! Ганьба!!! (Янукович е плъх! Поне да беше направил обръщение! А той се крие, подлецът! Позор!!!)

Също като наш Пацо.

Властите и там като у нас явно се затресоха от страх и веднага хвърлиха срещу протестиращите съответниците на нашите робокопи – полицаите от подразделение „Беркут“.


Излязоха много млади хора със саморъчно направени плакати.


За разлика от ректора Софийския университет обаче ректорът на Киевския беше заедно със своите студенти на площада и това е май единственото отличие, което видях със ставащото у нас.

Появи се незабавно контрапротест, съставен от пенсионери и футболни хулигани.


Плъзнаха веднага слухове, че протестиращите са платени, а протестът е политически, все едно решението да се спрат преговорите с Евросъюза не е политическо, а е търговско-зарзаватчийско.

Протестите в Украйна получиха широка международна подкрепа и то не само от украинската диаспора: паметникът на Тарас Шевченко в Прага още вчера понесе символите на протеста.


И като последно, в хаштага #євромайдан се установиха постоянни тролове като нашенския Martin Marprelate в #ДАНСwithme, за да внесат малко веселие сред напрегнатата обстановка.

Съответствия, които няма защо да ни учудват.

Днес ние и украинците се борим за едно и също нещо: да се отскубнем от лапите на Путиновата мафиотско-олигархична система на управление, а срещу нас са тези, които искат да ни оставят в досегашното блато на крякащите заедно с кремълския монарх раболепни жаби.

Затова, да си го кажем направо, заедно с киевчани:


събота, ноември 23, 2013

Още един руски сериал

Така се стичат все обстоятелствата, че до съвременното руско кино опирам, все когато попадна на някой сериал: „Майсторът и Маргарита“, „Идиот“, „Чапаев“…

И сега: „Веднъж в Одеса/Животът и приключенията на Мишка Япончик“ („Однажды в Одессе/Жизнь и приключения Мишки Япончика“, 2011 г.).

Сериите са основани на оскъдни исторически данни, „Одески разкази“ на Исак Бабел, личното творчество на сценариста и битуващи и до днес одески легенди.

Една от които е легендата за „одеския Робин Худ“.

Но докато героят от Шеруудската гора разчитал на своя лък…


…Мишка Япончик (според някои сведения умалителните имена са късна интерпретация и всъщност Мойсей Виницки – както е истинското му име – е бил известен в Одеса просто като Миша Японец) прибягвал до по-убедителни средства:


Истината за одеския нальотчик (рус. - човек, който върши въоръжени нападения) е обаче далече по-прозаична и тя прозира сред разтегления до дванадесет серии филмов разказ: най-обикновен бандит, който обаче има залитания към политиката - близък е с анархистите и с левите есери, но още по-близък е с болшевиките, за които знаем, че не са се гнусели да използват престъпния свят за свои цели (приятели са със станалия легендарен по-късно червен командир Котовски, който също има макар и по-скромно криминално минало).

Така или иначе, след като болшевиките завземат Одеса, Японеца се издига до командир на полк (54-ти революционен полк „Ленин“ – няма майтап, така му е официалното име на полка!), съставен от бивши криминални престъпници (мотивите за тази внезапна военна кариера, изведени във филма, са наивни).

Командният състав на 54-полк (от ляво надясно): Миша Японеца – командир, анархистът Александр Фелдман – политически комисар, и криминалният престъпник Майер Зайдер по прякор Майорчик – началник на щаба; това, което няма да видите във филма е, че по-късно, неоснователно обвинен за смъртта на Японеца, Фелдман ще бъде убит от бивши другари на Миша, а Майер Зайдер ще застреля по време на пиянски скандал споменатия по-горе червен командир Котовски, за което ще бъде разстрелян малко по-късно от чекистите; с една дума – все знаменитости със знаменита съдба

Полкът на Миша Японеца, изпратен срещу войските на Симон Петлюра, които през лятото на 1919 година настъпват към Одеса, е обърнат в бягство още при второто сражение (друг наивитет във филма е представената причина за разгрома, но авторите се опитват да запазят до край романтичното лустро на филмовия герой).

Дори да е вярна филмовата версия, че полкът на Японеца е разбит заради зверско запиване предната вечер, нещата съвсем не изглеждат романтични

Като разбират, че вече няма да им бъде полезен с нищо, болшевиките вземат подобаващо за навиците си решение – да ликвидират Японеца.

Изпълнението не закъснява.

А вие, без нещо по-сериозно под ръка, можете да гледате сериала.

Ако не друго, ще чуете като фон доста песни от идиш фолклора, наполовина изпълнени в оригинал, наполовина на руски език.

Ето ви за края една от тях, вплетена в киноразказа: „Vi iz dus gesele, vi iz di shtib?“ (руски вариант: „Крутится, вертится шар голубой…“).


понеделник, ноември 18, 2013

17.11.2013 г.

Вчера имах удоволствието да присъствам на едно знаменито събитие.

Честването на Международния ден на студентите.

За този Ден – кратка информация от Ранобудните студенти:

През 1939 г. нацистката армия атакува Карловия университет. На 17 ноември девет студенти са убити и над 1200 са изпратени по лагерите. Две години по-късно започва да се отбелязва 17 ноември като ден на студентите.

През 1973 г. гръцки студенти окупират Политехническия университет в Атина, в знак на протест срещу режима на Военната хунта. На 17 ноември режимът изпраща танкове срещу университета. Вследствие на атаките 23 студенти са убити и над 1500 са ранени.

Няколко години по-късно, отново на тази дата, започват студентски демонстрации в Чехословакия, които дават началото на Нежната революция.

Студентите представиха пред Народното събрание избиването на техните връстници през всичките тези злокобни години.


След това запяха, за да не се повтаря никога това.


После стана много по-весело.

Имаше песен, която изпрати Пацо да си ходи в Дупница.


Последва я песен за жената на Пацо, която не му дава да подаде оставка, защото няма повече да го пази НСО (трябваше да съм с кинокамерата, ама глава проста, вечерта забравих да ѝ заредя батерията!).


Песните бяха сменени от гонене на депутатски и управленски духове; изневиделица изскочи духът на Пацо и хукна да бяга като попарен.


Като изгониха злите духове, момичетата и момчетата се наредиха за танц на пингвините, които започнаха да повтарят настойчиво, по пингвински: „Кой предложи? Кой предложи? Кой? Кой? Кой?...“


Място намери и традиционната проверка на строя, завършваща с гръмкото: „Оставка желаем, другарю премиер!“


Драматична и затрогваща беше постановката на песента „Назад, назад, моме Калино…“


После студентите изпяха специално за полицаите „Хубава си, моя горо…“


По лицата на някои от служителите на реда се четеше видимо смущение, но един чвор дъвчеше невъзмутимо дъвка.

Накрая студентите благодариха с ръкопляскане на публиката.


Благодарим ви и ние, млади хора, не се предавайте – с вас сме!

До оставката…

неделя, ноември 17, 2013

Откъм смешната страна

Няма как иначе да приема двата партийни митинга в София и Пловдив.

Митинги, на които карат хората с автобуси и влакове и след това ги водят на тумби като овчи стада по градските улици.

Ето два момента от фейсбук профила на David Djambazov, запечатали уникални положения от софийския митинг.

Първият илюстрира мощната подкрепа за правителството на Пацо и за управлението на БСП и ДПС.


Вторият показва какво означава да си надцениш възможностите в мегаломанската заблуда, че „хиляди, маса народ“ ще се стекат, преливащи от любов към тебе (70-те хиляди, за които говори Серго, са само в сънищата му).


А за комичните снимки – да не говорим, много са.

На мене най ми хареса тази, на която протестиращи са махнали плакатите и използват дръжките им за тояжки (автор Stoyan Pavlov).


От пловдивския митинг нямам визуален материал, но OFFNews излъчваше пряко и се позагледах малко.

Включих се тъкмо когато от репродукторите се носеше мощно песента „Ако умра ил загина…“

Много подходяща песен за случая, не ще и дума.

Попитаха един възрастен човек защо е там, човекът се сконфузи страшно много и каза, че минава случайно.

На въпроса защо държи знаменце на ГЕРБ, изобщо не можа да отговори членоразделно.

Речите така и не ги дочаках.

Впрочем, не слушах и софийските (ако изобщо са ги предавали).

Предварително зная какви смешки ще говорят и едните, и другите.

Нали са две страни на една и съща монета…

събота, ноември 16, 2013

Господа за един ден

Управляващите наистина са се спаружили (да не кажа друго) от страх.

Досега караха към София протестиращи с автобуси, сега им организират цели влакове.

Един бургаски…


…и един варненски.


От това „активно мероприятие“ обаче ползата няма да е по-голяма от удар в празното пространство.

Нито протестите срещу управляващите ще стихнат, нито може да бъде убеден някой, че подкрепата за правителството на Пацо е колосална, след като се карат на митинг хора под строй, с автобуси, та и с цели влакове.

Кипи безсмислен труд, типично по болшевишки.

Ще повикат днес екскурзиантите, ще покрякат и толкова.

Господа за един ден.

После ще се приберат и тогава ние ще си дойдем отново на думата.

А думата е една.

ОСТАВКА!..

петък, ноември 15, 2013

Да си спретнем градинката

Аз казах ли ви, че контрите рано или късно ще ни кацнат на акъла.

Ето сега - създали са една група в Мрежата, която все още можем да наблюдаваме, докато не са я затворили за семейно ползване като онази в подкрепа на Орешарски и другата, която щеше да спре блокирането на улици и кръстовища.

И какво иска тази група: „Да изметем боклука от университетите и жълтите павета“.

Ами че ние, откакто започна #ДАНСwithme и след това #occupySU, да сме искали нещо друго?

Накрая ще се окажем май пълни съмишленици.

Така че - излизайте заедно с нас и наистина да изметем боклука: бесепари, депесари, атакисти и гербери, свързани с тъмното задкулисие – до един вън от Парламента!

А доносниците и ченгетата - вън от ръководствата на университетите!

И тогава да си спретнем заедно градинката без тях, за да не живеем все в същата досегашна кочина…

четвъртък, ноември 14, 2013

Полицаите

Полицаите ритали с кубинки, блъскали, удряли, псували – оплакват се някои хора.


Ами вие какво искате от полицаи - да четат Шекспир и да пишат сонети ли?

Не сте ли се запитвали защо Шерлок Холмс, Еркюл Поаро и Филип Марлоу са частни детективи, а не полицейски служители?

Отговорът е банален: интелигентни са...

сряда, ноември 13, 2013

В една европейска страна

Не зная чии са долните две снимки, но ако някой ми каже авторите, ще им спомена имената.

С благодарност.

Защото от всичко, което изгледах вчера, тези две снимки показват с поразяваща достоверност на всеки, който има очи да види, какво представлява днес нашата България.


Един картинен манифест на борбата, която се опитват да смажат.

Думите са излишни.

Освен една-единствена: "ОСТАВКА!"...

вторник, ноември 12, 2013

На един акъл с контрите

Бабите и лелките от контрапротеста щели да поискат оставката на вътрешния министър, ако не изгони с полиция студентите, окупирали Ректората.

За гоненето няма да се съгласим с тях, защото Ректоратът не е баничарница, в която до влизат полицаи за щяло и нещяло като във вица за тавата с баниците.

Ама за оставката безспорно сме на един акъл.

Ще ги почакаме още малко да узреят, за да се сетят да поискат и те оставката вече не само на вътрешния министър, а и на цялото правителство.

И тогава ще видят как всичко ще се реши от само себе си…

понеделник, ноември 11, 2013

Гласуване по български

Вчера Орешарски влачеше по центъра на София окованата в мафиотски вериги България.


А един български Сизиф търкаляше тежкия камък на прехода, който бутаме толкова години нагоре, а той все ни се изплъзва като в старогръцкия мит и пак се търкулва надолу, за да го бутаме отново по стръмното.


Но най-интересно беше гласуването.

Типично българско гласуване.

Първо, някой ти иска гласа.


Даваш му го.


После си измиваш ръцете.


И излизаш навън чист и неопетнен („Аз нямам никаква вина!“), но забележете – изходът е черен!


Млада репортерка попита една студентка почти на нейната възраст: „А защо си миете ръцете?“

„За Пилат Понтийски не сте ли чували?“ – обади се някой отстрани.

Репортерката явно усети, че не е попаднала на нужното място, махна на оператора да спре снимането и се оттегли.

Това го споменавам между другото, просто за да си сверим часовника какви са ни репортерите и защо е вредно да гледаме телевизия.

А ето и малкото филмче, което направих по време на гласуването…


вторник, ноември 05, 2013

Дигитална библиотека на читалище "Заря 1902 г.", с. Вакарел

Дигиталната библиотека „Вакарел – минало, песен, вяра“ можете да намерите на адрес http://vakarel.info/.


Тя е реализирана като проект по Грантовата схема за финансиране на иновативни проекти на програма „Глоб@лни библиотеки - България".

Във виртуалната библиотека на Вакарелското читалище ще откриете най-различни интересни материали, обособени в отделни раздели: „Галерия“ (с аудио, фото и видеоматериали), „История“ (с книги, архивни документи, статии и публикации), „Етнография“ ( също с книги, публикации и архивни документи), „Стоян Ватралски“ (с произведения на и за първия българин, завършил Харвардския университет; роден и израснал във Вакарел), „Вакарелската мала света гора“ (с материали за църковните храмове и параклисите във вакарелското землище) и „Предания и легенди“ (засега празен раздел, но и там скоро ще има интересни материали).

Вчера (5.11.2013 г.) в читалище "Заря 1902 г." бяха представени резултатите от реализирания вече проект, основна заслуга за които има екипът по проекта: Станислав Владимиров, Миглена Мишева и Маноела Зафирова.


Едновременно с тях са работили и доброволците Румен Дамянов, Росен Зашев (кмет на с. Вакарел), Николай Николаев (актьорът, известен като Бате Николай), Христо Кръстев, Марин Стоев, Женската фолклорна група към читалището, Богдан Николов и Милко Костов.

„Защо създадохме сайта?“ – питат неговите реализатори и отговарят: - „За да се докоснете до малката голяма история на родното ни място, да се вгледате в нея и да я опазите“.

Едно полезно и похвално начинание, което няма да застине в сегашната си форма, а ще се развива и занапред.

Успех!

понеделник, ноември 04, 2013

Плява

Чета изключително много текстове покрай студентските бунтове, защото винаги съм смятал, че човек трябва - шаблонно казано - да опипва постоянно пулса на времето.

Дори нарушавам често правилото да не чета форуми.

Та, ходейки по текстовете, попадам на доста смислени неща, но срещам и удивително много плява.

Вчера надникнах например в един форум, макар и от чисто практически интерес: исках да разбера откъде мога да си намеря значка със символа на Ранобудните студенти.


А там като се заточила една дискусия за вдигнатия юмрук, ум да ти зайде.

Едни виждат в него комунистическа и болшевишка подплата, вадят снимки на юмрук, придружен с червени звезди и с надписи „Рот фронт“, показват фотоси на Мусолини и Чавес с вдигнати юмруци, с една дума – не искат юмрука.

Други пък го защитават: не по-малко самоотвержено.

С една дума – кипи безсмислен труд.

Същевременно предната вечер (онзи ден) имаше едно изключително интересно обръщение на професор Кобаяши към студентите, а същата вечер (вчера) предстоеше не по-малко интересна дискусия в 272 аудитория за мафията и медиите.

Ако горепосочените форумци се бяха постарали да разпространят видеото с обръщението на японския философ и/или съобщението за предстоящата дискусия, вместо да разглаголстват що е юмрукът и има ли той почва в обхвата на студентските протести, щяха да бъдат много по-полезни и за хората, и за каузата, че и за себе си.

Четох, четох, а накрая, ядосан, наруших другото си правило да не участвам във форумни спорове и написах: „Хайде сега - юмрукът им пречи на някои... Вие какво искате, пишка ли да нарисуват?“

Исках да напиша „надървен к..“, ама нали съм възпитан (?), смекчих малко изказа…

неделя, ноември 03, 2013

Професор Кобаяши в 272-ра аудитория

Професор Кобаяши Ясуо е (по данни от интернет – бел. П.Н.) директор на Центъра за философия на Токийския университет, един от най-изтъкнатите съвременни японски мислители, автор на ред книги в областта на културната теория, естетиката и политическата философия, водещ посредник на европейската и в частност на съвременната френска философия в Япония. Участник в студентските бунтове във Франция през 1968 година.

Вчера професор Кобаяши направи обръщение към протестиращите студенти в емблематичната 272-ра аудитерия.

За съжаление нямаше пряко предаване и трябваше да следя туитовете на Албена (@bembeni), които все пак даваха някаква, макар и откъслечна, представа за казаното от професора, който завърши обръщението си със затрогващото: „Да живее приятелството!“

По-късно излезе и видео.

Ето го, заслужава си да се изслуша обръщението...