вторник, декември 30, 2014

Кратки, но страшни истории

(Една малка сбирка от http://www.adme.ru/ в превод от руски)

***

Слагам сина си да спи, а той ми казва: „Тате, виж дали няма някакво страшилище под леглото“. Надниквам под леглото, за да го успокоя, и виждам там сина си, който ме гледа с ужас и с треперещ глас ми казва: „Тате, там в леглото не съм аз“.

***

Събудих се, защото чух чукане по стъкло. Отначало си помислих, че някой чука по прозореца ми, но след това чух пак да се чука… от огледалото.

***

Усмихнато лице ме погледна от тъмнината през прозореца на моята спалня. А аз живея на четиринадесетия етаж.

***

Майка ме извика от кухнята, но когато отивах там, чух да ми шепне от другата стая: „Не отивай, аз също чух това“.

***

На сутринта намерих до телефона снимка как спя. А живея сам.

***

Просто видях, че моето отражение в огледалото ми намига.

***

Жена ми ме събуди, за да ми каже, че в къщата има чужд човек. Но тя почина преди две години. „Не мога да заспя“ – каза ми тя и се пъхна под завивката до мене. Събудих се, облян в студена пот, стискайки роклята, с която беше погребана.

***

Лекарите казаха на пациента, че след ампутацията може да има мними болки. Но никой не го предупреди, че студените пръсти на ампутираната ръка ще му чешат другата.

***

Не мога да се движа, да дишам, да говоря и да чувам – наоколо ми е все тъмно. Ако знаех, щях да поискам все пак да ме кремират.

***

Тя изобщо не можеше да разбера защо има две сенки. Нали в стаята лампата беше само една.

***

Ти се събуди. А тя не.

***

Връщаш се у дома след дълъг работен ден и вече си мечтаеш за почивка сам. Търсиш с ръка ключа за лампата, но усещаш нечия ръка.

***

Вече заспиваш здрав спокоен сън, когато изведнъж чуваш, че някой шепне името ти. А живееш сам.

***

Както винаги, целунах жена си и дъщеря си за лека нощ. Събудих се в болнична стая с меки стени и лекарите ми казаха, че всичко това е била сън.

***

Сънувах чуден сън, но се събудих от удари на чук. След това само чувах как буците пръст падат върху ковчега, заглушавайки моите викове.

***

Последният човек на Земята стоеше в стаята. Някой почука на вратата. (Фредерик Браун)

***

Свикнал бях да мисля, че моята котка има проблеми със зрението: не може да фокусира погледа си, когато ме гледа. Докато не разбрах, че тя гледа нещо зад мене.

***

312-ти ден. Все още няма Интернет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.