вторник, март 03, 2015

Ние бяхме много вчера. И няма нужда да се броим

Автор: Виктор Шендерович (написано след траурния марш за Борис Немцов)

Превод: Павел Николов

Чашата празна ли е до половината, или е пълна до половината? Стар парадокс. Ние сме много и много, нормалните хора, способни на съчувствие, разбиращи цената на човешкото достойнство, реално преодоляващи тъгата и страха…

Нашият проблем е, че смятаме за хора и тези, които не са хора – и ги оценяваме с човешка номинация. Затова се разстройваме, съпоставяйки бройките, затова изпадаме в безсилен гняв, не разбирайки как е възможно това: да лъжеш в очите, да бълваш пошлости, да убиваш, да организираш маймунски танци около убития… Ние – грешно – предполагаме, че сме с тях от един биологичен вид (нашия), при който подобни неща са невъзможни, и вием от възмущение.

Ние по инерция ги смятаме за опоненти, а те са околна среда. И сходните външни признаци - като наличие на две ръце и два крака, на нос, на очила, на жителство и на умения да използват айпад – не трябва да ни отвличат от суровата същност на нещата. Евгений Григориевич Ясин (например) и (например) Дмитрий Константинович Кисельов са от различни биологични видове. Така се е получило. Кой от тях е първоначалният вариант на човешкия проект, а кой е мутирал някъде встрани, нека с това да се занимават антрополозите и теолозите – към текущата диспозиция това няма отношение. Резултатът е на лице и показен…

Та казвам: ние сме много. Ние трябва да предприемаме срочни мерки за запазване на вида в неблагоприятни условия. Да се евакуираме от Русия заедно с децата и внуците или да продължим опитите да променим нещо в родната среда – това е вече личен избор. Но това, което не трябва да правим, е да отвличаме вниманието си по техния маймунарник. Не трябва да се разстройваме заради съдържанието на телевизионните канали и фейсбуците. Това отдавна не е повод за рефлексия – да отминем! Да си отидем по биологичните ниши. Ние сме много – нали видяхте! Ние сме хора. Ние ценим човешкото достойнство и човешкия живот. Нека се съберем заедно и да мислим какво да правим. И да престанем да цитираме протоплазмата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.