сряда, юни 03, 2015

„Спомени за войната“ – ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ – Новела II

Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН

Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА

Предишните части: ПРЕДИСЛОВИЕ, НАЧАЛОТО (1, 2), ПОГОСТЕ (1, 2), 311 СТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ, ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ (1)

ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ

Новела II

Най-значителният епизод от живота на сержант Кукушкин

Посред август 1943 година седяхме в една землянка край гара Апраскин пост. Бях мерач на 45-милиметрово оръдие тип "сбогом, Родино" (45-милиметровото противотанково оръдие се изнася на най-предни позиции и ако не удари връхлитащия танк с първия снаряд, време за втори изстрел няма, оттам и израза - бел. прев.), но след като изгубих всичките си другари и две оръдия, едно след друго, се излежавах контузен в землянката при войници от моя полк... Току-що след мощна артилерийска подготовка остатъците от пехотата, а също така готвачи, санитари, склададжии и тям подобни тилови негодници тръгнаха в безуспешна атака и останаха в неутралната зона.

Настъпи, ако мога да се изразя така, затишие. И започна непоносим артилерийски обстрел на нашите позиции. Земята трепереше. През гредите на тавана върху нас се сипеше пясък. Особено противни бяха две немски мортири с калибър 210 милиметра. Най-напред се чуваше далечен изстрел, след това една минута снарядът набираше височина с див вой и падаше върху нас. Куфар с маса повече от сто килограма! Прави най-дълбоките и най-широките дупки! Цяла къща ще влезе вътре! Земята от взрива се тресе силно. И така час след час. Вслушваме се в съдбата си: кога най-сетне ще улучи и нас?

Лютият страх беше омръзнал на всички и, за да се разсеем, решихме да разказваме по ред някакви истории, за предпочитане посветени на най-значителни епизоди от живота на разказвача. Първи взе думата сержант Халудров, храбър якут, шест пъти раняван и току-що награден за това с орден. Той разказваше да скитанията си в тила на немците, точно тук, край село Гайтолово, когато загиваше 2-ра ударна армия през август-септември 1942 година. Страшни разкази! Аз си спомних ужасната немска атака край Погосте. Дойде ред и на сержант Кукушкин, мрачен, едър мъж на тридесет години.

Той разкопча мълчаливо клина си, извади огромната си мъжка част, и попита: "Видяхте ли?" Последва пауза. След това някой отбеляза, че не в тази компания трябва да демонстрира своите достойнства... "Ама не, гледайте, гледайте!" - настояваше Кукушкин. И ние видяхме бял белег, пресичащ мъжкото великолепие на храбрия сержант. Без да бърза, Кукушкин закопча клина си и ни разказа следното.

"През зимата на 1942 година бях ранен в ръката и ключицата при атака по посока на Синявино. Краката ми бяха цели и тръгнах на собствен ход към медсанбата (медсанбат - медицинско-санитарен батальон - бел. прев.). Като се измъкнах от обстрела, почти стигнах до палатките с червен кръст, но спрях по нужда. И тогава се оказа, че най-важното място в тялото на мъжа ми е разцепено на две части от осколка на мина! Кръв засега нямаше - очевидно се беше получила някаква спазма. Но само като си помислих за това, започна обилно - цяла струя - кръвотечение. Като стиснах раната в юмрук, успях да дотичам до санитарната част, където веднага, много навреме, се озовах на операционната маса. "Умряла работа - каза хирургът, - ще трябва да го ампутираме!" "В никакъв случай! Ще умра, но с него!... Поисках да ме оперират без наркоза. (Ще ме приспят и ще ми го клъцнат!) Болеше така, че зелени кръгове ми се въртяха пред очите! След това ме закараха със самолет в тилова болница, в Ярославл, и през цялото пътуване една млада сестричка стискаше с ръка още ненапълно зашитата рана.

В Ярославл една опитна лекарка хирург, възрастна дама, полковник от медицинската служба, ми направи още една операция - и успешно. След това последва лечение, усилено хранене - трябваше да си възстановя загубата на кръв. Накрая всичко зарасна. Веднъж лекарката ме извика при себе си и каза: "Сержанте, вие сте здрав и можете да си отидете в своята част. Но вашият случай е рядък и с научна цел искаме да направим един опит. Давам ви една седмица отпуск, двойна дажба. Опитайте се да се запознаете в града с някоя жена и да се проверите" "Слушам!" - отвърнах аз.

Същата вечер по време на танци си хванах една прилична дебеланка и работата тръгна. Да живее червената артилерия! След една седмица се срещнах с лекарката. "Знаете ли, аз съм много плах човек - за запознаване се запознах, но се стеснявам... Не може ли още една седмичка отпуск?"... "Отлично, ще ти дадем". Но минаха само пет дена и дебеланката се сби с рижата, която от ревност заплаши да заколи или да залее с киселина своята съперница. Стана скандал и славата за моите похождения стигна до лекарката. След една седмица бях на Волховския фронт..."

А само след два дена сержант Кукушкин беше разкъсан на парчета, когато се натъкнахме на противотанкова мина. Кое е истина, а кое измислица в разказа на Кукушкин, не се наемам да съдя, но белега видях със собствените си очи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.