сряда, юли 22, 2015

„Спомени за войната“ – СЛЕДВОЕННИ СЛУЧКИ - Новела II

Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН

Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА

Предишните части: ПРЕДИСЛОВИЕ, НАЧАЛОТО (1, 2), ПОГОСТЕ (1, 2), 311 СТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ, ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20), БЕРЛИН. КРАЯТ НА ВОЙНАТА, СЛЕДВОЕННИ СЛУЧКИ (1)

СЛЕДВОЕННИ СЛУЧКИ

Новела II

Игор Дяконов или Кой победи немците в Отечествената война?

С Игор Михайлович Дяконов се запознах в началото на петдесетте години. Като млад аспирант на Ермитажа трябваше да държа изпит по чужд език. Но преподавателката се разболя и, за да не губят време, сътрудниците не Ермитажа решиха да проведат изпита сами. По това време старшото поколение ермитажисти, следвайки дореволюционната традиция, владееше свободно европейски езици, а понякога и източни, в съответствие със своите специалности. Сред изпитващите беше И. М. Дяконов. Той ме порази със своята външност: красиво, умно лице, строг черен, отлично ушит костюм, ослепително бяла риза и добре завързана вратовръзка. С една дума, беше това, което в Европа наричат "Gentleman". По това време в нашата социалистическа родина подобно нещо се срещаше рядко. Умният, жив, с нюанси на хумор разговор с него ме покори окончателно.

По-късно, от разказите на различни хора, разбрах, че Игор Дяконов произхожда от семейство на интелигенти, живял е и е учил няколко години в Норвегия, където бил командирован баща му. По-късно завършил Ленинградския университет, станал известен в нашата страна и в чужбина изтоковед. Неговият брат, Михаил Михайлович Дяконов, също изтоковед, ни четеше като студенти в университета блестящи лекции по изкуство на Изтока, като ги съпровождаше със свои преводи на стари персийски стихове. Михаил Михайлович ни казваше, че заедно с брат си знаят двадесет и седем езика.

Когато започнала войната, Михаил Михайлович се озовал на фронта и изпил до край страдалческата чаша на съветския войник: попаднал на знаменития Невский пятачок [1], където в безсмислени атаки загинаха около 200 хиляди съветски войници, бил ранен и по чудо останал жив.

Друга била съдбата на Игор Михайлович. Като разбрало, че знае норвежки език, командването го изпратило на Карелския фронт в отдела за разузнаване и за разположението на противниковите войски. Там проучвал трофейни документи, пишел листовки за врага и разпитвал пленници. Обстановката, която го заобикаляла, била типично съветска: малограмотни пияници комисари, сътрудници, пишещи листовки, които предизвикват у немците смях и недоумение. Игор Михайлович се стараел да оправи положението според силите си. Постепенно около него се събрали единомишленици. Така от Сибир дошъл Фима Едкинд, по-късно дисидент, емигрант и професор в Сорбоната. В спомените си Игор Михайлович разказва за това събитие така: Фима се явил с опърпана овча полушубка и стара ушанка. Началството веднага му провело изпит: трябвало да напише шеговита новогодишна листовка за немците. Фима седнал и написал "Поема за Михел", в която имало примерно следните редове:

Michel der Gefreite

Stent vor dem Stab

Seine linke Seite

Frohr ihm gänzlich ab...

(Ефрейтор Михел / стои пред щаба, / лявата му страна / е измръзнала цяла...) и така нататък за злополучните приключения на замръзващия ефрейтор. Това не било обикновена листовка, преведена от руски на немски. За да бъде написана така, било необходимо не само да се знае езика, но и да се познава немския фолклор, немския шванк [2] и хумористичната литература от Ханс Сакс до стиховете за Макс и Мори. Подобно нещо немците несъмнено възприемаха като свое.

Колкото по идвал краят на войната, толкова по-разумно работели Дяконов и неговите колеги. Когато съветската армия изтласкала немците от Северна Норвегия, Игор Михайлович бил назначен за комендант на град Хиркенес. Местните жители ценели много младия красив капитан, който говорел прекрасно родния им език. Той направил много добрини, помогнал да се разплетат много недоразумения, да се спасят много хора. Много години след войната го канели постоянно в Хиркенес на юбилейни празници и му засвидетелствали своята благодарност... [3] Но за всичко това читателят може да научи подробно от "Книга спомени" на И. М. Дяконов, която беше издадена неотдавна. Аз искам да припомня една история, която не е влязла в книгата, а е станала устна легенда.

Веднъж, през зимните дни в края на 1943 година, когато студът сковал тундрата и скалите на Колския полуостров, а австрийските планински стрелци на генерал Дитл, които воювали там, замръзвали в своите каменни убежища, руските разузнавачи довлекли от вражеския тил един як риж дългуч - майор. Фамилията му започвала с приставка "фон". На разпитите мълчал, като гледал презрително своите противници от височината на двуметровия си ръст. Може да предположим какво си е мислил: "Нищо няма да кажа на тези варвари от Изтока! Какви нагли мутри! И да говорят немски както трябва не могат. И миришат на алкохол! Троглодити!!! Нищо няма да им кажа!"

Разпитвали го много пъти, пердашели го, но напразно. Накрая някой от преводачите, като се уморил, решил да поиска помощ от Дяконов, когото не обичали много: нека този "цивилен интелигент" опита, но сигурно немецът няма да му каже нищо, щом на нас не каза...

Игор Михайлович предложил на немеца да запали и като помълчал, го попитал: "Какъв бяхте преди войната?" Немецът се удивил: немският език на този руснак бил безупречен... Той процедил през зъби, без изобщо да вярва, че този варварин ще разбере: "Филолог" - "Така ли? А с какво конкретно се занимавахте?" - "С езика на готите". Дяконов бил развълнуван. Отдавна, в детските му години, той и брат му намерили ръкопис на готско стихотворение в библиотеката на баща им. Стихотворението не било публикувано, за него знаели само тесни специалисти, осем-десет души в целия свят. Спомняйки си трудно, Дяконов започнал да декламира готските стихове. Ето вече ще свърши това, което помнел, ето идва краят на последния куплет... И изведнъж дългият немец все едно се пречупил, прегънал се, отпуснал глава и едри сълзи рукнали от очите му.

- Как! Тук, в тази ледена страна, сред тези скали, сред дивите варвари Вие знаете това? Не е възможно! Изобщо не е възможно!

Той прегърнал Дяконов, няколко минути идвал на себе си, преживявайки крушението на своите представи за руснаците, за света, а след това започнал да говори, да говори, да говори...

Оказало се, че е специален пратеник на Върховното командване на немската армия, командирован в щаба на генерал Дигл с важни нареждания. Веднага, със самолет, бил изпратен в Москва. Преводачите досаждали на Дяконов с въпроси как е успял да постигне подобен успех. Но не им било дадено да разберат, също така, както мнозина не разбират защо руснаците победиха немците в тази страшна война.

Колкото и странно да е, най-добре го разбра това Сталин. Още през 1942 година, като се убеди, че армията се е разпаднала, а от войските, намиращи се на границата, са останали само осем процента и страната е заплашена от катастрофа, той се обърна към тези, които беше мачкал, които тормозеше дълго време - към народа: "Братя и сестри..." По-късно отслаби натиска, притискащ църквата, въведе в армията пагоните, като по този начин възроди дореволюционните традиции, премахна института на комисарите, разпусна Коминтерна, реабилитира много арестувани по-рано военачалници. Великите пълководци от миналото - Суворов, Кутузов, до съвсем скоро заливани с кал от самия Сталин, се върнаха отново върху руските знамена. С имената им бяха наречени нови ордени... И народът се сплоти, плюс това, че немците със своите безобразия, убийства и насилия над мирното население унищожиха всякакви илюзии, свързани с тях в началото на войната: много селяни, вкарани насила в колхозите, жителите на ГУЛАГ, а и просто населението на градове и села, ги чакаха като освободители. Сега тези илюзии рухнаха. Немците видяха пред себе си единен, изправил се срещу тях народ.

Така че кой победи немците? Сталин и неговата партия? Или Дяконов и милионите други, подобни на него?

------------------------------------------

1. Плацдарм на източния бряг на Нева, откъдето съветските войски се опитват нееднократно и напразно да направят пробив към Мга и Синявино, за да се съединят с войските, атакуващи от изток, и така да прекъснат Ленинградската блокада. (Бел. прев.)

2. Жанр от немската средновековна градска поезия, малък сатиричен разказ в стихове. (Бел. прев.)

3. Освен всичко друго, Игор Дяконов (1915-1999) е удостоен със званието почетен гражданин на Хиркенес. (Бел. прев.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.