Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН
Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА
Предишните части:
ПРЕДИСЛОВИЕ,
НАЧАЛОТО
(1,
2),
ПОГОСТЕ
(1,
2),
311 СТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ,
ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ (1,
2,
3,
4,
5,
6,
7,
8,
9,
10,
11,
12,
13,
14,
15,
16,
17,
18,
19,
20),
БЕРЛИН. КРАЯТ НА ВОЙНАТА, СЛЕДВОЕННИ СЛУЧКИ (1,
2)
СЛЕДВОЕННИ СЛУЧКИ
Новела III
Четиридесет години
В Института празнувахме четиридесет години от края на Ленинградската блокада. Вкараха в актовата зала студентите, които се бяха зазяпали и не бяха успели да се скрият или да офейкат. Дойдоха преподаватели, сътрудници. На сцената се появи заслужил деец на изкуствата, проректор на Института за наука, професор, известен обаче не толкова с научните си трудове, колкото с умението си да върти интриги вътре и извън института и със своите победи над прекрасния пол. Като разтърси мощни рамене, той показа на публиката великолепния си профил на римлянин от епохата на упадъка, блесна с импозантна плешивина, леко прикрита със сресани върху нея сиви къдрици, и започна реч на тема "Какво защитавахме".
А до мене стоеше един жлъчен, очукан дребен старец, бивш някога партиен секретар на Института, но отстранен от тази длъжност в сталинските времена за излишен либерализъм. Като се беше изкривил и потрепваше, той ми шепнеше в ухото за отдавна минали събития: "Беше през 1942-ра, в най-тежкия период на войната. Студена и гладна зима! Институтът се оказа някъде далече на Изток, в евакуация. На фронта се водеха кръвопролитни боеве, които вземаха живота на милиони и милиони хора. Искаха се все нови милиони, за да запушат безкрайните дупки в нашата отбрана. Мъже в тила почти не останаха. Започнаха с железен гребен да пречесват населението, за да намерят притаилите се. В града заседаваше извънредна мобилизационна тройка: главният военен командир, секретарят на районния комитет на партията и началникът на местното НКВД. Дойде ред на Института да мине пред комисията. Повикваните се изправяха пред комисията голи, за да се изясни веднага всичко и да не се губи време. Първи влезе хилавият преподавател по калиграфия и перспектива Петерсон, който приличаше на малка сгърбена жаба. Той представи мълчаливо на комисията своето стъклено око, като го сложи на дланта си, покрита с не много чиста носна кърпа. Комисията помълча, посумтя и резюмира:
- Е, при вас всичко е ясно. Вървете си у дома.
Втори влезе един, известен със своите болести.
- Ето, туберкулоза... - каза той, като трепереше и кашляше.
- Нищо, ще послужите на родината! На фронта!!! - каза комисията.
- Следващият!!!
Следващият беше един цветущ млад мъж с атлетично телосложение и профил на древен римлянин от периода на упадъка на Империята. В ръцете му имаше дебела пачка документи с многобройни печати и подписи, която той не се забави да представи на комисията.
- Да-а-а-а! - четеше комисията справките. - Бъбреците са увредени, белите дробове почти ги няма, сърцето отказва... Даа-а-а-а!
Даже главният от НКВД, който беше видял през живота си такива неща, че нито в приказка могат да се разкажат, нито с перо да се опишат, гледаше съчувствено притежателя на справките.
- Е, какво, вървете, доживявайте... - проточи замислено той..."
- Ето така победихме във войната... - шепнеше в ухото ми моят съсед.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.