понеделник, ноември 09, 2015

Становището на Централния комитет спрямо Върховния македонски комитет в България

Из записките на Ив. х. Николов (публикувани в „Илюстрация Илинден“, кн. 2-3, декември 1934 - януари 1935 г.)

Преобразувал от графичен формат с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

През м. март 1895 г: узнахме, че в София се основал Македонски комитет, начело на който стоял Трайко Китанчев. Членовете на Централния комитет бяха недоволни от инициативата на македонските емигранти в София.

Решихме да замина аз за София, както винаги на свои средства, да се срещна с Китанчев и да му предам решението ни, което се състоеше в следното: не могат и не требва да съществуват два комитета, а един и то солунският — Централен.

Софийският да съществува като спомагателен със специалната задача да подпомага Централния материално и морално, да изпраща подготвени работници, но не да управлява и да решава какво да се прави. На Китанчев изложих това становище на Централния комитет, и той обеща да слуша нас, да не върши нищо без наше знание и съгласие.

До средата на 1895 година Централният комитет успя да основе малки кръжоци почти във всички градове и по-главни нахийски центрове в Македония. Ние не бързахме да засилим организацията в едни места, когато в съседните нямаше още такива. При това искахме да видим как ще погледне народът на революционната организация и след това да се основат кръжоци и в селата. Изобщо, действахме бавно чрез сигурни и верни хора, за да не изложим делото на опасност още в самото начало.

Но през м. юли 1895 г. чухме, че от България са навлезли чети в пиринския край, превзели Мелник, нападнали са помашки доспатски селища и пр. Всичко това ни хвърли в тревога, защото чрез това нахлуване се откриваха очите на турците за съществуването на революционната организация, която до организирането на цялото македонско население и подготовката му за едно въстание, требваше да бъде неизвестна за турското правителство. Станалият вече факт не мо¬жеше да се скрива от народа и ние решихме да го използваме за агитационно средство, казвайки на съмишлениците и народа: „Виждате ли? Нашите братя от България с готови да ни дойдат на помощ, когато въстанем. Поради това по-скоро да се приготвим за въстание.“ Всеки пристигнал в Солун интелигент и учител се посветяваше в делото и покръстваше. През същото лято бе покръстен и Хр. Матов. Беше 25 август 1895 г. — петъчен ден. Аз и Даме отидохме в Бошнак хан, дето беше се настанил Хр. Матов. Поканихме го да дойде в моята квартира, където разговаряхме цели два часа върху революционната организация. Накрая Матов се съгласи да влезе в организацията и Даме го закле. Той замина за местоназначението с инструкции да засили и разшири организацията в окръга.

Предишни части от записките на Иван х. Николов: 1. Младежки революционни копнежи; 2. Дейността ми до 1893 година; 3. Основаването на ВМРО; 4. Мерки за засилване на революционната организация; 5. За нашите солунски книжарници.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.