неделя, март 13, 2016

„Сънят на пеперудата“

В спомените си имам само един турски филм, който някога съм гледал – „Дърветата умират прави“.

Набързо казано, това е една силно осополивена и потурчена (Маурисио е станал Орхан, а Марта-Изабела – Айше) версия на прекрасната иначе едноименна пиеса на испанския поет и драматург Алехандро Касона (1903-1965).


„Дърветата“ ме отказаха някога от турското кино и затова към филма „Сънят на пеперудата“ („Kelebeğin Rüyası“, 2013 г.), макар мимоходом да бях чувал добри думи за него, пристъпих с предварителната нагласа, че ще го зарежа може би доста преди да стигне до половината (целият филм е два часа, четиридесет минути най-много му стигат – мислех си).

Това обаче не се случи.

Филмът разказва за двамата млади турски поети от миналия век Музаффер Тайп Услу (1922-1945) и Рющю Онур (1920-1942), които живеят в пристанищния черноморски град Зонгулдак, недокоснат от започналата вече в Европа Втора световна война.


Верни приятели и съперници без злоба, те пишат стихове, изпращат ги в различни списания и чакат да видят дали са им ги напечатали, или не…


Продават на улицата своите стихотворения, напечатани на пишеща машина, които никой не иска да купи…


Пишат посред нощ пиеса, която смятат да поставят на сцената в градчето (посред нощ, защото са взели пишещата машина, без да питат, и на сутринта трябва да я върнат незабелязано)…


А когато в Зонгулдак пристига красивата Сюзан, двамата решават, че ще бъде на този, чиито стихотворения хареса…


Всичко това би било много мило и дори весело филмче, но Рющю, а след това и Музаффер се разболяват от туберкулоза, която по това време коси страната.


Следва мъчителна борба за живот и за мъничко поне щастие, но болестта – практически нелечима по това време – взема своето.


Рющю Онур умира на 22 години, оплакан от своя приятел.


И тук филмът свършва.

Историята обаче има продължение – три години по-късно, 24-годишен, умира от болестта и Музаффер Услу...

Малка добавка (за съжаление, Музаффер Тайп Услу и Рющю Онур почти нямат снимки – първата тук е на Услу, май единствена - поне аз не открих друга, втората на Онур със съпругата му Медиха, която също умира от туберкулоза малко преди него; стихотворенията са на Музаффер Тайп Услу, за съжаление не можах да намеря нищо от Рющю Онур на български; на турски има, ама там пък мене ме няма).


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.