вторник, юни 14, 2016

Алексо Турунджов

Вестник "Двадесети юли. Македоно-одрински лист" (издание на Илинденската организация) - "Алексо Турунджов", публикувано в бр. 11, София, 22 юни 1924 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Роден през май 1874 год., в голямото и знаменито българско село Екши Су (Върбени). Син на заможни родители с гарантирано бъдеще, което се чертае по цариградските пазари, дето го води баща му, той още млад 18 год. се впусна в революционните борби като влиза в организационния кръжок при Босфора. Като терорист още през 1898 г. той взема участие в разни комитетски акции в Цариград, извършвани винаги героично. Завърнал се в Екши Су, през 1902 год. постъпва в четата на Папанчев, лерински районен войвода, дето бива оценен за своето безстрашие. След геройски загиналия Папанчев в с. Баница през м. май 1903 год., Алексо бива избран вече за лерински войвода. А през време на въстанието беше член-войвода в Леринския горски ръководен комитет и се отличава както с подготовката на въстанието в Леринско, тъй и в разни сражения, в които се дадоха скъпи жертви. След въстанието, въпреки увещанията на свои близки и приятели да замине на почивка временно в България, той остава да буди покрусения дух на населението в Леринско, обикаля цяла година любимия си район, докато подкупен ренегат от Костурския владика Каравангелис, именно Митре Гинов от с. Айтос, го предава на турците на 4 април 1904 год. в същото село. Намерил се в невъзможност да се защити или самоубие, той пада в ръцете на турците. Откаран в Невеска, Лерин и Битоля, той с гордост отговаря, че във всички комитски акции той носи всичката отговорност. Но неговия дух не може да се помири с положението на затворник в битолското "Катилхане" и ето защо, без някому да каже, решава той тайно да тури край на изтерзания си живот, като ненадейно се хвърля от прозорците на втория етаж на калдъръма на двора с вик: "да живее Македония". Обаче злата орисница пак го запазва жив, с раздробено обаче тяло. Турците дълго време го лекуваха, докато можа да се поповдигне наново, за да бъде обесен на края на септември 1905 год. на Ат пазар, който чу обаче неговия безстрашен възглас: "да живее Македония". Той спокойно се изкачи на бесилката и все тъй спокойно остави да му завържат около шията примката. Добри българи сутринта го свалиха от бесилката и но християнски го погребаха до олтара в българската черква „Св. Неделя“, край града близо до гробовете на други заслужили синове. Неговото обесване бе събитие в Битоля. Затаени по съседните къщи и ханове, битолчани следяха с трепет трагедията на македонския син и го фотографираха от далеч из един укрит прозорец. А населението не го е забравило, защото и "певци песни за него пеят". Ще чуете и днес по битолските мегдани и по леринското поле да се носи тъжната мелодия па неговата песен:

Църно му било пишано
на Александър войвода;
шеснайсе годин войвода
низ битолските планини,
......................
Излезе млади Алексо
из тия тесни долапи.
Тогай Алексо върза’а,
бели му ръци на опак,
тогай Алексо си разбра,
дек него чека невеста.
Викна Алексо извикна:
„Не видам мойта невеста,
тук видам мойта бесилка,
дек ке ме мене бесите!
Нека са живи бракя ми,
арни войводи ке бидат“.
Дойде поп да го опева,
Алексо на попо думаше:
„Де гиди, дедо свещеник,
ако си сърбин ма’ни се,
ако си бугарин ела сам!"
Свещеник сълзи порони,
па прийде да го опее.
Алексо дума продума:
„Не плачи, дедо, не жали,
ако ме мене обесат,
нека са живи бракя ми:
по-арни ке са от мене,
по-арни храбри войводи“.

Обесването на Александър (Алексо) Турунджов на Ат пазар в Битоля, 29 август 1905 година

ОРИГИНАЛ

БЕЛЕЖКИ

(. ЗА ВЕСТНИКА: Вестник "20 юли. Македоно-одрински лист" е издание на Илинденската организация , излизал в София от април до юли 1924 година. В него пишат ВМОРО революционерът и публицист Арсени Йовков, публицист и ранен македонист Кръсте Мисирков и др. Вестникът помества материали за положението на българите в Македония под сръбска и гръцка власт, биографии на македонски дейци, сведения от живота на емиграцията, балканска хроника и много обяви.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.