понеделник, декември 05, 2016

Един неиздаден документ за българската история (1597 год.)

Никола Милев от с. Мокрени, Костурско, Егейска Македония - "Един неиздаден документ за българската история (1597 год.)", публикувано в сп. "Известия на Историческото дружество в София", книга IV, София, 1915 година

Обработил от сканиран в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Мракът, който покрива миналото на нашия народ и който полека-лека се разпръсва благодарение търпеливите издирвания на наши и чужди учени, ще се разсее съвсем когато и у нас се предприеме една систематична работа за събиране документи по българската история. Тия документи са пръснати по всички големи библиотеки, музеи и архиви в Европа; с хора, проникнати от любов към науката, и със средствата, необходими за всяко голямо научно предприятие, България може да се сдобие с един голям сборник, какъвто е например румънският Documente privitoare la Istoria Romanilor, известен под името на основателя му Hurmuzaki. Но в очакване на тия честити дни, всеки принос, който има известна цена, трябва да стане достояние на българските учени и на всички, у които съществува интерес към родната ни история.

Такъв принос е и документът, който следва по-долу в превод. Това е един мемоар от дубровчанина Павел Джорджич, предназначен до император Рудолф II и отправен до ерцхерцог Максимилиян с едно писмо, в което Джорджич излага целта на мемоара и загатва за мисията си в България. Тоя документ до сега не е бил издаден; намира се в Инсбрук в k. k. Statthalterei-Archiv, под сигнатура Amraser Akten 1597. Einkommene Schriften. Februar. Съвсем кратко резюме от него дава румънският професор Йорга в Hurmuzaki, t. XII, № ССССХХХШ, стр. 289 сл., но от това резюме едва може да се долови важността на съдържанието му. При последното ми пребивание в Виена, благодарение любезността на дирекцията на императорско-кралския държавен архив (k. k. Haus,-Hof-und Staatsarchiv), удаде ми се да получа оригиналния ръкопис във Виена и да снема от него фотографически препис, за което тук изказвам благодарности на директора Hofrat D-r Schlitter, на Sektionstrat D-r Kratochwill и на архиваря D-r Szekfü, както и на управлението на инсбрукския Statthalterei-Archiv.

За пълното разбиране и правилната оценка на тоя исторически паметник необходими са няколко пояснителни бележки.

В края на XVI век Турция, която дотогава бе водила в Европа само настъпателни войни, биде заплетена в дълга и кървава борба с императора; в тая борба били въвлечени и турските васали - седмиградския, влашкия и молдованския княз, които сключили съюз с Австрия и през 1594 г., въстанали. Тази война намерила широк отклик в България, дето населението чувствало болезнено растящия гнет на турците и дебнало случая да отхвърли от себе си турското робство. Това разположение било известно на враговете на Турция, които поискали да го използват; пък и самите българи виждали възможност да се освободят с помощта на християнските държави и побързали да влязат в сношения с техните владетели. Посредници в тия политически преговори се явили някои дубровчани, които са живели в България като търговци, познавали са страната и народа, неговите стремежи, желанието му да се освободи и готовността му да се бори срещу турците. Такъв посредник е бил и съставителят на нашия мемоар Паоло Джиорджи или Павел Джорджич; такъв е бил и съотечественикът му Джиовани Марини или Иван Маринич, за когото става дума в писмото на Джорджич и за дейността на когото у Hurmuzaki се срещат доста документи.

Името на Павел Джорджич е известно. Той е автор на обнародвания от Макушев документ, discorso, в сръбския "Гласник" 1); в цитирания том на Hurmuzaki има и други негови писма, от които ясно се очертава ролята му като политически емисар и агитатор в България към 1595-1597 г. Издаденият от Макушев мемоар е писан през 1595 г. до въстаналия седмиградски княз Сигизмунд Батори; в него Джорджич описва тогавашното лошо състояние на България и посочва на възможността за лесно превземане на страната, стига християнските князе да пратят войските си отсам Дунава. Мемоарът, съхраняван в Инсбрук, дължи съществуването си на същите мотиви.

Благодарение на революционното настроение на българите от онова време, Джорджич успял да устрои в България един обширен политически заговор, дето главна роля играло висшето духовенство, но в който и светският елемент е бил широко застъпен. Водители на движението са били търновският митрополит Дионисий Рали, от видно гръцко семейство из Цариград потомък по майка на Кантакузените, и никополския първенец българин Теодор Балина, за когото Джорджич пише, че е „първият благородник в никополския санджак“ и с най-голям авторитети между своите сънародници поради своето благородно потекло и своето достойнство. За това политическо съзаклятие, за което говори още Иречек в своята "История на българите", аз изнасям някои нови подробности в книгата си "Католишката пропаганда в България през XVII век" 2); новият документи от Инсбрук допълва историята на този далечен български революционен опит с твърде важни данни, както по участието на лицата, тъй и по разпространението на заговора. От него се установява ясно, че българските делегати, които в началото на 1597 г. са преговаряли с императора в Прага за въстание са били Теодор Балина и Павел Джорджич; именно във връзка с тия преговори е бил съставен мемоарът, тъй като е трябвало да се изложат на императора както причините за царуващото недоволство в България, така и сериозността на бунтовническото движение, ръководители на което са били най-уважаваните народни първенци. Наблюдателният дубровчанин, отличен познавач на България, споменава в това изложение за мемоара си до Сигизмунд Батори, но не повтаря нито една почти от данните, съдържащи се в него; пред императора той изнася нови факти за несносното положение на българите и говори за развитието на съзаклятието, за което няма никакъв намек в писмото му до Сигизмунд. В това се състои именно ценността на новия източник.

Мемоарът от 22 февруари 1597 г., както и оня от 1595 г., е писан на италиански, с много хубав и четлив почерк, но не от ръката на автора, а от друга ръка, върху пет страници и половина, голям канцеларски формат; придружаващото го писмо до ерцхерцог Максимилиян е само от една страница и половина, така щото целият документ брои седем страници. В текста заслужава да се отбележи, че като се изброяват владиците, които участвали в заговора, титлата на русенския митрополит Иеремия е писана и в италианския оригинал Rusenschi (русенски), а другите са означени с имената на градовете и с частицата di: di Tarnova (търновски), di Sumgnia (шуменски), di Lovucia (ловчански), di Romania (вероятно пловдивския); по тоя случай нека кажем че в документите от 16 и 17 вeк градът Русе се явява най-често във формата Rusi, Russi и твърде рядко Rusciuc.

Една друга особеност има в подписа на мемоара. В текста Джорджич говори само от свое име, обаче към края той намесва и Теодор Балина и говори от името на двамата; заключителната формула е: „На Ваше Императорско Величество най-покорни и най-предани слуги“, но подир това е сложен само подписа Paolo Giorgy Raguseo. Българският първенец и пратеник Балина не се е подписал. Защо? Тоя въпрос може само да се постави; няма никакви указания, които би ни позволили да направим едно приемливо предположение. Можем само да съжаляваме, че това опущение ни лишава от възможността да знаем поне подписа - може би в същинската му българска форма - на един далечен предтеча на българските родолюбци от възраждането, който в ония мрачни времена напуснал дом, почести и богатства и е ходил чак в Централна Европа да работи за освобождението на своята родина. Неговата дейност, обаче, ясно изпъква в разказа на Джорджич.

Ето по ред преводът на писмото и на мемоара, на гърба на които стои следният надпис: Ser(enissi)mo Principi Maximiliano Electo Regi Poloniae Archiduce Austriae Duce Burgundiae... Carinthiae Carniolae Comite Tirolis etc. D(omi)no D(omi)no meo Coll(endissi)mo. 3).

I.

Светлейши Кралю и милостиви мой Господарю,

Внезапното заминаване на Ваша Светлост и малкото опит, който имам в тоя град, дето съм новак, са причина, дето аз не дойдох да целуна ръка на Ваша Светлост и да стана най-предан и най-привързан слуга, какъвто съм, като Ви помоля да се омилостивите и ме приемете за такъв. Но тъй като щастието не ми даде такова благоволение и такава милост, то не ми пречи вече да дойда чрез настоящето ми писмо да се поклоня най-смирено на Ваша Светлост и да Ви помоля да ме приемете за свой покорнейши слуга, за какъвто се предлагам и обричам. И понеже господин Джиовани Марини ми каза, че Ваша Светлост желаела да бъде осведомен за някои подробности от Царство България, за да удовлетворя желанието на Ваша Светлост и за да се подчиня на Вашата заповед, веднага седнах да стъкмя едно кратко изложение (discorso) върху душевното разположение на християните, които се намират под турска власт, а също и за причината на решението, което са взели, и за начина, по който се е действало, за да възприемат това мнение почти всички царства и области; това малко изложение изпращам на Ваша Светлост и Ви моля да остане при Вас, тъй като ми се налага да не разисквам с никого по тоя въпрос; прочее оставам моята чест в Вашите ръце. Ще имам случай да разбера, че сте го получили, макар да съм уверен, че нема да Ви задоволи. Светлейши мой Господарю, цялата тая работа аз съм я създал и ръководил, както и много други, които са останали без следа (non hanno havuto effetto); аз жаля за редките случаи, които са изгубени; а ако бях имал възможност да споделя толкова свои мисли с Ваша Светлост, уверен съм, че Вие би спечелили вечна слава, а аз не бих изгубил толкова труд и време, нито придобитият от мене опит би останал без почести. Като не ми остава друго да кажа, целувам (baso) с всяка обич и преданост [рcката] на Ваша Светлост и моля Господа да Ви даде вечна слава, която предвиждам, че предлежи да се спечели тая година срещу неприятеля.

От Прага, 22 (12) февруари 1597 г.

На Ваша Светлост най-привързан

и най-предан слуга

Паоло Джиорджи

II.

Ваше Свещено Императорско Величество,

Преди да кажа на Ваше Императорско Величество това, което съм направил с християните в Царство България, считам за нужно да забележа преди всичко какво е било тяхното минало положение, т. е. откакто тяхното Царство биде завзето от турците, и какво е настоящето; това ще направя, за да може Ваше Императорско Величество по-ясно да разбере, че тия злочести християни имат причина да отмахнат от гърба си сегашното иго и да получат желателно спасението си и онова на отечеството - нещо, което вършат много прилежно, принудени от много необходимосги.

И така казвам, че миналото състояние на християните, които са под турското владичество, винаги е било дотолкова честито, че те самите не са могли да желаят по-добро. Защото справедливостта, състраданието и милостта у турците са били такива, щото те самите не са могли да желаят повече. Те самите са били господари на себе си, на жените, на синовете и на дъщерите си, а така също и на къщите си и на правата, които са имали, водейки под турското владичество един съвсем сигурен и спокоен живот Това състояние е продължавало до времето на Мехмед паша 4), който е бил велик везир на Сюлейман 5), Селим 6) и Мурад 7); и аз видех това тяхно добро състояние във времето на казания Мехмед паша; в негово време четири години поред продължавах да обикалям не само Царство България, но и другите области; без съмнение, даже с положителност, мога да кажа, че тамошните християни бяха в такова добро положение, в каквото бяха и сега са поданиците на ония християнски владетели, които се боят от Господа Бога и имат милост към своите подчинени; че това е истина, могат да свидетелстват Светлейшият Господин Бартоломей Пец, съветник на Ваше Императорско Величество, и Господин Джиовани Марини, дубровчанин, и всички тия, които от двадесет години насам са ходили из турската страна (hanno pratichato il Paesi turchescho). Обаче, подир смъртта на Мехмед паша, на отоманската империя почна да липсва всяко добро, а особено правосъдието, което е подпора на монархията и съхранение на царствата и империите. За да може Ваше Императорско Величество да узнае подробно настъпилата промяна в казаната империя, във вреда на християните, требва да кажа, че подир смъртта на Мехмед паша не продължаваха вече да се дават административните служби (li governi) на беговете и съдебните длъжности на кадиите според достойнствата и заслугите им, както е било винаги обичай от самото начало на турската империя, а с пари; така щото продажбата на съдийските места е била и е причина, че оттогава насам кадиите присъждат в полза на ония, от които получават по-голяма сума пари, и тия лошавини извършват без никакъв свян. С това не се свършва злото, причинено от несправедливостта, която почна да засяга тия бедни християни, а напротив - откри се по-широк път на техните злочестини; защото, освен че тая несправедливост беше и е причина да бъдат те лишени от жените и децата си, но още и единият, и другият пол са принудени да се подлагат на гнусното сладострастие на спахиогланите и еничерите, които още при това насила им отнемат разните имущества като пари, жито, вино и всички други неща, които им се полагат. Освен това много са измъчени още и от данъците, като оставим настрана другите тегоби. Таму дето по-рано се плащаше шестдесет аспри на глава, т. е. на всеки един човек, преди три години, когато се намирах в България, започнаха да плащат всеки един по четиристотин и петстотин аспри, а сега слушам че са достигнали до осемстотин и хиляда аспри. Към тази неволя трябва да се прибави и лихварството, което е такова, че всички са погребани без надежда да могат да се освободят от него, даже ако си продадат всичкото имане заедно с децата си; и ако не би ми било страх да причиня на Ваше Величество отвращение, бих разправил по-големи безобразия и неправди, които турците вършат против подвластните им християни и спрямо самите турци, които обитават селата. Нито против тия мъчения, на които са подложени, има спокойствие, нито пък против ония, които им се правят от частни лица; кадията нито смее, нито може да ги възпре. Така, преди четири години аз видях как кадията, заседавайки в провадийското съдилище, биде заплашен със смърт от един еничерин, който би прибягнал и към действие, ако да не бяха спахиите, хора по-спокойни и почтени от другите, да му възпрепятстват Така щото настоящата война и причините на гореказаните мъчения и на много други подобни, които аз преминах с мълчание и които са още по-непоносими за тях [българите], ги карат не само да мислят, но и да се грижат за собственото си избавление и онова на отечеството си, както и правят и молят Господа Бога с изобилни сълзи да им даде тая милост и тоя дар.

Има две години откак аз предложих услугите си на Светлейшия Трансилвански Княз да привлека всички християни от българското Царство да му бъдат предани, както това става явно от направеното от мене тогава изложение 8); и макар Негово Светло Височество да желаеше и да се стремеше щото това добро дело да успее, не можа да го осъществи, понеже попречиха много мъчнотии и особено поради татарите; освен това не била такава и волята божия.

Но миналата година, след като Негово Светлейше Величество се завърна от тоя двор, наново тази работа, с благосклонността на Пресветлия Нунций и на Великия Канцлер на казания Княз, доби своето значение и се постави началото ѝ, което се състоеше в това, че Светлейшият Княз написа едно писмо на Преосвещения Търновски Архиепископ от семейството Рали, шурей на Господин Одоардо Гаяни и племенник на Кантакузените; същото направи и Пресветлия Нунций, което беше направено; по същия начин се постъпи от Негово Височество и от Пресветтлия Легат с Господин Теодор Балина, пръв благородник в никополския санджак, който се ползва с много голямо влияние пред християните от тая страна поради благородния си произход и своето достойнство; тия писма аз му изпратих в Никопол по нарочно избрания за тая цел мой човек. След получаването на тия писма казаният Господин Теодор се отправил за Търново, за да връчи на Преосвещения Архиепископ писмото на Негово Светлейше Височество и на Пресветлия Нунций и за да му съобщи желанието на Светлейшия Княз, както и начина, по който трябва да се действа в такава една важна работа, която работа, след като мислили и обсъдили, взели решение, за слава на Господа Бога, за спасението на християнския свят (della Republica Cristiana) и на тяхното отечество, да я прегърнат с истинска преданост и искрена вяра. И при това се заели да наложат същото това мнение на четирима владици, сиреч първият - Преосвещения Иеремия Русенски владика, вторият - Спиридон Шуменски владика, третият - Ловчанския, наречен Теофан, и четвъртият от Романия 9), назован Методий, и дванадесети търновски свещеници и осемнадесет миряни от първенците и видните хора на тоя град, които всички, заедно с Архиепископа, отишли в черква, дето с голямо благоговение положили клетва пред евангелието, че до смърт ще останат съгласни в тая работа и че ще се стараят да я изкарат на добър край, с помощта, която ще им се даде от християнските владетели.

След като направили това, решили да изпратят Господин Теодор Балина в Трансилвания до Светлейшия Княз; за това същото аз го бях убедил като при това обаче (му бях говорил) да обиколи лично цяла България, като човек почитан и уважаван от всички българи; това той стори в продължение на цели двадесет и един ден, като в това време не остави християнско село непосетено и без да закълне поповете и по-първите и богати хора, особено ония села, които са в подножието на Стара планина, заселени от хора храбри, мнозина от които имат пушки (li archibuso). Всички тия предложили да завземат проходите на тая планина, за да не може да избяга нито един турчин

Като свършил това, което му е било възложено от Преосвещения Архиепископ и което той счел за удобно да направи при такава обиколка 10), върнал се в Никопол у дома си, където положил клетва за същото нещо заедно с двадесет и трима свещеници и с четиридесет други първенци миряни от същия град, който град макар да е укрепен със стени, предложили да предадат вътре в три дни, понеже знаят къде му е слабото място.

И така делото за завладяването на българското Царство, както виждате, Ваше Императорско Величество, е толкова назряло, че не може да се желае повече; това се потвърждава от писмото на Преосвещения търновски Архиепископ до Светлейшия Княз и до Пресветлия Нунций, написано след пристигането на Господин Теодор в Трансилвания, и от ония, които постоянно пишат никополските свещеници в съгласие с други попове от други места и села; така щото, Ваше Свещено Императорско Величество, и Преосвещеният (търновски) Архиепископ и Господин Теодор и аз, който поставих началото и съм автор на това тъй славно дело, толкова присърце вършихме тази работа и този дълг, колкото требваше. За да има това предприятие щастлив край, не остава друго освен Ваше Императорско Величество и Светлейшият Княз да ни дадете помощ; тая помощ трябва да бъде такава, каквато изисква това велико дело; ако, както се надявам, с помощта на Бога, това се свърши благополучно, убеден съм, че ще последва не само превзимането на Царство България и изтреблението на турците там, но и чак до Одрин; това ще причини такъв страх у тях, щото те ще хванат пътя за Азия, без да се обърнат

По начина за завладяването оставам други да говорят, а относително времето за това, аз казах мнението си, дето трябва; ако се определи времето, предприятието ще бъде най-лесно, защото това е, което повдига всичките мъчнотии.

Нека Ваше Императорско Величество погледне окаяното положение на тия нещастни християни, което единствено е причина да вземат те гореказаното решение; нека вземете под внимание и идването на Г-н Теодор, който заради християнския свят и за освобождението на своето отечество е оставил жена, синове, дъщери, братя и роднини; и това никак не е сторил за своя нужда или необходимост, защото, ако се касае за почести, той имаше в отечеството си колкото искаше: беят и кадията на Никопол толкова го обичаха, щото гледаха чрез неговите очи. А що се отнася до охолността в поминъка, той има предостатъчно и за себе си, и за да поддържа други; за това негово качество може да свидетелства Господин Джиовани Марини, който се познаваше с него в ония места на Турция. Ако той не познаваше настроението на християните за леснината на предприятието и за закрепването му, никога не би влязъл в тоя заговор (in questo maneggio) и не би оставил семейството си, което никога вече нема да види, ако предприятието не се осъществи. И аз също не бих го убедил в това решение, ако не знаех и ако не виждах, че е лесно това предприятие, чрез което се отстранява идването на татарите в тия страни, нещо, което ще бъде много изгодно и много полезно за земите на Ваше Императорско Величество и за Вашата войска, и при това дава сигурна надежда за победа против Вашия неприятел. Прочее, той и аз от името на всички християни в Царство България, най-смирено молим Ваше Императорско Величество да благоволи и се трогне от милост към тия народи и да им даде онази помощ, която ще счете достатъчна за такова едно предприятие, дело, което ще бъде възнаградено от Господа Бога, освен облагите и ползата, която ще принесе; при това донасяме до знание, че на десет българи едва се пада един турчин - толкова те (българите) са много. На края най-смирено молим Господа Бога да Ви дарува дълъг живот и най-честито положение.

На Ваше Императорско Величество

най-покорни и най-предани слуги

Паоло Джиорджи, дубровчанин

1) Makouschew, Monuments historiques des Slaves méridionaux, "Гласник" 14, (1882 г.), стр. 241-252.

2) Вж. там стр. 169 и сл.

3) На г. К. Д. Батолов, който ми услужи при превеждането на текста, изказвам сърдечна благодарност.

4) Мохамед Соколович, убит през 1579 г.

5) Сюлейман Законодателя (1520-1566).

6) Селим II (1566-1574).

7) Мурад III (1574-1595).

8) Това е мемоарът, издаден от Макушев.

9) Тракия; касае се явно за пловдивския митрополит.

10) В текста стои simil maggio, очевидно вместо simil viaggio. Такива грешки има няколко, което се дължи без съмнение на обстоятелството, че преписвачът не е знаел добре италиански или не е могъл да чете почерка на Джорджич.

БЕЛЕЖКИ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.