СЛУЖБОМЕР

сряда, декември 13, 2017

Писмо на Васил Левски до сливенци

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 74. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8063. Арх. т. I, № 35, стр. 62.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО СЛИВЕНЦИ

Братя! [1]

Изпращаме ви разписки (билети) четирийсет коли, по осем билета от които ще давате всекиму кога каквото дава в народната каса. Под номер (вместо името му), според това което виждате в първия билет отгоре, писан за пример. Така [единият билет] ще се реже през средата на големите слова и ще се дава на човека, а другият билет, т.е. другата половина, ще остава кютук в касиера, откъдето Централният комитет ще търси сметка откъде какво се е взимало.

Изпращаме ви четирийсет устава, които ще раздадете на действителните членове да работят по него. Уставите, както и всяко нещо, ще се отбелязват с номер - на кого какво се дава и кога.

Изпращаме ви и едно окръжно писмо от Централния комитет, което трябва да се прочете пред всички членове.

С всичките си сили да се трудите за събиране на пари! Бързайте, защото там ни стои всичката работа.

Касиерът трябва да води дневник за всички добри и недобри работи на всеки член, от който ден постъпи в народното дело. Както казах по-горе: вместо името да се взима и дава, ще се взима и дава под номер.

С второ ще упълномощя някого или ще дойда сам, да ви се дадат нужните наставления и знакове, без които няма да вярвате ни на работник, ни никому друг.

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най- доброто оръжие. Писали сме на всички частни комитети, пишем и на вас: по-скоро да забележите в околността ви колко души има да се подпишат сега за по една иглинячка пушка, от които сме прегледали и одобрили - цената им е девет турски лири без фишеци, които се купуват една по една. Ако се поръчат две хиляди, ще се дадат за по шест-седем турски лири казва продавачът. А фишеците им могат да се правят тук само като купим празни чушулките им. Хиляда фишека може да ни станат две-три турски лири. Пълнят се най-бързо, бият от хиляда метра нагоре, здрави са и с байонети са [войнишки].

Аслан Дервшиооглу Кърджала

-----------------------------------------

1. Отправено до Сливенския частен революционен комитет. По рамките стои бележка с почерка на М. Т. Греков.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

вторник, декември 12, 2017

Започвам първата си работа – какво трябва да знам?

Източник: Праватами.бг

Автор: Лора Терзиева

Съвсем скоро ми предстои да започна първата си работа. Тъй като нямам опит, имам много въпроси – какви ще са отношенията ми с работодателя, какви документи са ми необходими, как ще се осигурявам, ще имам ли право на отпуск и много други. Добре е да знам какви права имам, за да мога да се защитя при евентуална злоупотреба от страна на работодателя ми.

Кога мога да започна за първи път работа ?

По правило мога да постъпя на работа, когато навърша 16 години, стига тази работа да не е тежка, опасна за моето здраве и физическо и умствено развитие. По изключение мога да постъпя на работа и ако съм навършил 15 години и работата е лека, не е опасна и вредна и не ми пречи да посещавам училище. Ако съм момиче и съм навършила 14 години или момче и съм навършил 13 години, мога да постъпя на ученическа длъжност в цирк, мога да участвам в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления при облекчени условия. Във всички тези случаи ще трябва да премина медицински преглед и работодателят ми следва да получи разрешение от Инспекция по труда за назначаването ми. Ако не съм навършил 14 години, трудовият ми договор ще се сключи от един от родителите ми, а ако съм навършил 14 години, но не съм навършил 15, родителят ми ще трябва да представи писмено съгласие за постъпването ми на работа.

Необходими документи

За сключване на трудовия договор ще са ми необходими следните документи:

- документ за самоличност;

- документ за образование, за специалност, квалификация, правоспособност, когато такива се изискват за заемата от мен длъжност – например диплома за висше образование или шофьорска книжка;

- документ за стаж, ако такъв се изисква за заеманата от мен длъжност;

- документ за преминат медицински преглед – задължително, когато за първи път постъпвам на работа;

- свидетелство за съдимост;

- разрешение от Инспекция по труда – когато се изисква такова;

- трудова книжка.

Важно: За първи път постъпвам на работа и нямам трудова книжка – трябва да попълня декларация, в която да удостоверя този факт. Трудовата книжка се осигурява в 5-дневен срок от работодателя и е за негова сметка. В нея се попълват необходимите данни, след което той е длъжен да ми я върне. Аз мога да поискам тя да остане в него на съхранение.

Осигуряване

Когато започвам работа на трудов договор, ще бъда осигурен за всички осигурени социални рискове – (определените в закона случаи, при настъпването на които мога да изгубя временно/за постоянно възможността да получавам доходи от своя труд: общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука, професионална болест и безработица). Работодателят ми има задължение да внася осигурителните вноски за мен върху сбора от всички възнаграждения, които получавам по трудовия си договор през месеца. Осигурителната вноска се разпределя между работодателя ми и мен в съотношение 60 : 40. Добре е да знам, че осигурителните вноски за сметка на работодателя ми не могат да се удържат от възнаграждението ми и то не може да се намалява с размера им.

Когато съм роден след 31.12.1959г., задължително се осигурявам за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд или във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване – т.е. към НОИ. Когато постъпвам за първи път на работа, мога да избера в кой универсален пенсионен фонд да отива вноската ми за допълнителна пенсия. Това мога да направя в 3-месечен срок от постъпване на работа. Изборът си ще упражня, като подам заявление до избраното дружество. След това сключвам договор с пенсионното дружество.

Важно! Ако в този срок не избера универсален пенсионен фонд, НАП служебно ме разпределя към един от регистрираните универсални пенсионни фондове. Служебно ще бъде разпределен към един от фондовете и ако съм подал заявление за участие в повече от един универсален фонд или пък подаденото от мен заявление е нередовно.

След това многократно мога да променям избора си – от универсален пенсионен фонд във фонд “Пенсии” към НОИ и обратно. Единствените ограничения са:

- мога да правя тази промяна,ако не ми е отпусната пенсия за стаж и възраст;

- не по- късно от 5г. преди навършване на възрастта за пенсия;

- след изтичане на една година от последната промяна.

Отпуск

Както всеки служител, и аз имам право да ползвам платен годишен отпуск. Когато постъпвам на работа за първи път обаче,мога да ползвам този отпуск, когато придобия поне 8 месеца трудов стаж. За един ден трудов стаж се зачита всеки ден, в който съм работил поне 4 часа. До придобиване на този 8-месечен стаж мога да ползвам само неплатен отпуск. Ако трудовият ми договор бъде прекратен преди да имам 8 месеца трудов стаж, имам право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Това обезщетение се изчислява пропорционално на дните, които се признават за трудов стаж. За останалите видове отпуск няма особености.

понеделник, декември 11, 2017

Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намира под № 73. Като източник Страшимиров сочи частния архив на Троянския комитет. „Спомени и очерци“ - от М. Ив. Марковски, кн. I, факсимиле - стр. 3, текст - стр. 81 .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ КОМИТЕТ

Важна бележка.

От днес нататък ще приемате и изпращате писма по тоя начин: отвътре на писмото вместо Троян, Карлово, извън надписа за вас. Чрез Васил Ханджия за х. Асанаа в Карлово.

Пък по какъв начин ще отправяте писмата си (пощата) до лицето на Централния комитет, чрез когото се внася от всяка страна за в Централния комитет ще назначим на представителя ви, дотогава няма кому да пишете.

Ад. Дер. Кърджала

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

неделя, декември 10, 2017

Нобелови лауреати – 1947 година

Бернардо Усай (Bernardo Houssay)

10 април 1887 г. – 21 септември 1971 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Карл Кори и Герти Т. Кори), 1947 г.

(За откриването на ролята на хормоните от предния дял на хипофизата за метаболизма на глюкозата.)

Аржентинският физиолог Бернардо Алберто Усай е роден в БуеносАйрес и е четвъртото от осемте деца на Клара (Лафонт) Усай и адвоката Алберто Усай. Родителите му, французи по произход, имигрират в Аржентина една година преди раждането на Бернардо. Поради което Усай, развито за годините си дете, още от много малък говори френски и испански език. Като посещава чатни училища в Буенос Айрес, той поразява учителите със своя интелект, с умението си да изпълнява сложни задачи и с удивителната си памет.

Когато завършва средното си образование в "Колехио Британико" през 1901 г., Усай е записан на 14 години във фармацевтичното училище към университета в Буенос Айрес. След три години получава степента бакалавър по фармация и постъпва в университетското медицинско училище. За да се почувства по-уверен в избраната професия, той работи като фармацевт в месната болница и въпреки своята натовареност намира време да се занимава с лека атлетика, като става и шампион в бягането на 800 метра. Изучавайки медицина, Усай се грижи за болни с акромегалия (заболяване, предизвикано от усилена секреция на хормона на растежа от предния дял на хихофизата). Това предизвиква интереса му към ендокринологията - науката за строежа и функциите на ендокринните жлези и за продуктите от тяхната дейност (хормоните). Основни ендокринни жлези на млекопитаещите са щитовидната жлеза, паращитовидните жлези, хипофизата, надбъбречните жлези, панкреаса, яйчниците и тестисите.

Като студент по медицина Усай разработва експериментален метод за изучаване на хормоните на хипофизата; по-късно пише докторска дисертация на тема "Проучване на физиологичното въздействие на екстрактите на хипофизата" ("Studies of the Physiological Action of Pituitary Extracts"), публикувана през 1910 г. През същата година е удостоен с научна награда на факултета по изследване на хипофизата.

През 1909 г., една година преди да получи медицинска степен в университета в Буенос Айрес, той е назначен за изпълняващ длъжността професор по физиология във ветеринарния факултет. Това назначение предизвиква възмущение сред професорско-преподавателския състав, защото по това време Усай не е доктор по медицина и няма научна степен по ветеринарна медицина. Но неговият ентусиазъм, обширните му знания, високите му качества на преподавател и изследовател скоро го правят популярен във ветеринарния факултет и през 1912 г., на 25 години, той става пълен професор по физиология.

По това време Усай започва частна медицинска практика; през 1913 г. е назначен за ръководител на отдела по клинична медицина в болницата "Оливар", като продължава преподавателската и изследователската си дейност в университета на Буенос Айрес. Между 1915 и 1919 г. Усай е ръководител на отдела за експериментална патология към Института по бактериология, правителствена лаборатория, където проучва влиянието върху физиологичните функции на отровата на змиите, паяците и скорпионите и разработва специфични противоотрови срещу тях. С изследването си на свойствата на силната отрова кураре, предизвикваща отслабване на мускулите и използвана в анестезиологията, той придобива международно признание.

През 1919 г., след като е назначен за професор по физиология в университета в Буенос Айрес, Усай напуска частната си практика и работата си в Института по бактериология, за да посвети цялото си време на задълженията си във факултета и на медицинските изследвания. На своя пост той провежда многобройни административни реформи, като превръща отдела по физиология в институт, способен да провежда експериментални изследвания. Едно от неговите начинания за подобряване на качеството на преподаването в медицинското училище е заменянето на с постоянни щатни сътрудници на традиционния професорско-преподавателски състав с непълен работен ден; тази новост е възприета постепенно във всички университети в Латинска Америка. По разработена от Усай програма 250 студенти се обучават през този период в неговите лаборатории.

През 20-те и 30-те години Усай провежда детайлни изследвания на ендокринната, сърдечно-съдовата и дихателната система и на храносмилателните органи. С тази своя работа той си спечелва репутацията на блестящ физиолог, намиращ се в предните редици на медицинските изследвания. "Небезпокоящ се никога за приоритетите - както отбелязва веднъж един от неговите колеги, - Усай винаги е бил сред първите".

Най-значителни са неговите изследвания на ендокринната система. Като първи учен, посочил водещата роля на хипофизата, Усай разкрива нейните регулаторни взаимовръзки с другите ендокринни жлези. При първоначалните изследвания в тази област той използва физическо премахване на хипофизата на експериментални животни с по-нататъшно изготвяне на екстракти от нейните тъкани, които на свой ред се инфектират на други животни за оценка на възникващите физиологични ефекти.

Усай се интересува особено от влиянието на хормоните на хипофизата върху въглехидратния обмен и от връзката им със захарния диабет (заболяване, предизвикано от недостига на инсулин в организма). Дефицитът на инсулин на свой ред предизвиква повишаване на равнището на глюкозата в кръвта, намаляване на утилизацията ѝ от клетките, а при тежки случаи води до увеличаване на количеството на отделяната урина плюс жажда и загуба на тегло. През 1921 г. инсулинът е изолиран и за първи път подготвен за клинично използване от Фредерик Г. Бантинг и Джон Ж. Р. Маклауд от Торонтския университет. В началото на 20-те години Усай получава и стандартизира доза инсулин в екстрактите от тъканите на Лангерхансовите острови на панкреаса.

През 1924 г. той и неговите колеги откриват, че отстраняването на хипофизата на експериментални животни (основно кучета и местни жаби) води до хиперчувствителност към инсулина, с други думи - при отсъствието на циркулиращи хормони на хипофизата в кръвта отработената доза инсулин понижава равнището на глюкозата. Въз основа на тези данни Усай стига до извода, че инсулинът и хормоните на хипофизата оказват противоположно влияние върху равнището на глюкозата в кръвта и върху нейната утилизация от клетките; освен това поддържането на нормално равнище на глюкозата и на нейният метаболизъм протича в резултат от взаимодействието на хормоните на хипофизата с инсулина. В по-нататъшните си изследвания Усай изяснява, че хирургическото отстраняване на хипофизата на експериментални животни намалява остротата на захарния диабет.

Когато правителството на президента Рамон Кастильо е свалено след военен преврат през 1943 г., Усай се присъединява към голяма група учени, които се обръщат към властите с призив да се върнат конституционното управление и демократичните избори. Усай и други негови колеги, участващи в акцията, са уволнени от университета. Останали без работа, те организират частна изследователска лаборатория, начело на която застава Усай. След две години е провъзгласена обща амнистия, Усай се връща на длъжността си професор по физиология в университета в Буенос Айрес. Според приетите след възстановяването му закони, той е помолен през 1946 г. да си подаде оставката, но продължава да провежда изследвания в Института по биология и експериментална медицина, а през 1955 г. получава отново академично назначение в университета в Буенос Айрес. Като подава оставка през следващата година, той остава директор на института и е назначен за президент на Националното дружество за технически изследвания на Аржентина.

Неуморим учен, през целия си живот Усай публикува (сам или в съавторство) около две хиляди научни статии. През 1970 г. той е избран от възхитените си колеги от цял свят, които искат да му изкажат своето уважение, за почетен президент на VIII конгрес на Международното дружество по въпросите на диабета, който се провежда в Буенос Айрес.

Когато работи в Института по бактериология, Усай си сътрудничи с Мария Анжелика Катан, химичка, за която се жени през 1920 г.; семейството има трима сина, които по-късно стават лекари. Усай умира през 1971 г. на осемдесет и четири години.

Удостоен с многобройни награди заради своите достижения, Усай получава медала Бейли на Кралския колеж на лекарите в Лондон (1947 г.) и медала Деил на Лондонското дружество на ендокринолозите (1960 г.). Той е носител на почетните степени на двадесет и осем университета, сред които Оксфорд, Кеймбридж, Харвард и университета в Париж. Усай е член на Алжентинската национална академия по медицина, на Академията за духовни и политически науки в Буенос Айрес и на Папската академия на науките, а също така е чуждестранен почетен член на многобройни професионални дружества в САЩ и Европа.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/houssay.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

събота, декември 09, 2017

Орденът пред неблагоприятна перспектива

Източник: Газета.ru

Автор: Игор Карев

Превод от руски: Павел Николов

Рускоезичинят вариант на телевизионния канал History започна излъчването на американско-чешкия исторически сериал „Краят на рицарите“ (на руски: „Падение Ордена“, оригинално заглавие: „Knightfall“), в който тамплиерите търсят Свещения Граал, а френският крал само мисли как да им отнеме богатствата.


1291 година. Обсадата на Акра е към края си – силите на кръстоносците свършват и те са принудени да се оттеглят на корабите си. Рицарите от Ордена на тамплиерите изнасят от града и една безценна реликва – Свещения Граал, който се канят да вземат със себе си. Рицарят Ландри (Том Кълън) се спира да помогне на един от гражданите, изостава от своите другари и е нападнат от отряд мюсюлмани. Идват да му помогнат другите рицари, всички заедно отблъскват враговете, но след това виждат с болка как корабът с Граала е улучен от снаряд и потъва.

1306 година. Ландри се занимава с делата на Ордена в Париж. Съветникът на краля на Франция Ногаре (Джулиан Овънден) предлага на Филип IV (Ед Стопърд) да попълни хазната, като ограби еврейските търговци, а след отказа на монарха организира убийството на уличен проповедник, за което обвинява евреите. Представителите на общината са прогонени от града, а Ногаре има план да отнеме последните средства на бежанците, но за този план разбира Ландри, който оглавява Ордена след смъртта на магистър Годфри (Сам Хезелдайн). Ландри дава да се разбере, че тамплиерите винаги са защитавали и ще защитават поклонниците. А след неговото завръщане го очаква вестта, че Свещеният Граал се намира във Франция и остава само да бъде открит.


Тамплиерите (или рицарите на храма) имат няколко неофициални названия, а своето прозвище получават според едно от тях – известно време те са познати като Орден на бедните рицари на Ерусалимския храм. Разбира си, те не били рицари "в бяло" – войниците на ордена участвали във всички сблъсъци с мюсюлманите в Близкия изток през XII-XIII век, не се въздържали да колят мирното население при завземането на крепостите, но и самите те не молели за пощада (макар че има легенда за попаднал в плен Велик магистър, който приел исляма). Те били последните защитници на Акра по време на обсадата през 1291 година, а след загубата на всичките си владения в Палестина се прехвърлили в Европа и изглежда загубили и правото на прилагателното „бедни“ в названието на своята организация. Рицарите на храма имали огромни за онова време доходи – благодарение на различни привилегии от страна на римския Папа те давали пари с лихва и били едни от най-едрите кредитори на френския крал.

Една от причините за гоненията на Ордена в началото на XIV века се смята тяхното богатство, което било необходимо на Филип IV Красивия за запушване на дупките в държавния бюджет на Франция.


Именно от тази гледна точка разказва историята сериалът „Краят на рицарите“ – история, трябва да отбележим, малко идеализирана и даже романтизирана. Рицарите на храма са представени като истински хора на дълга и честта: те се срамуват от това, че не са могли да защитят в Акра тези, които са им се доверили, от това, че трябва да се занимават със срамно лихварство, и от това, че се отклоняват от своите преки задължения. Иначе казано – не правят това, за което е създаден Орденът на тамплиерите: да защитава поклонниците, които пътуват към светите места.

Освен това върху рицарите на храма тежи вината, че са загубили Свещения Граал.

Срещу тях е изправен дружелюбният и честен – в известен смисъл на думата – крал Филип, който е подтикван към злодейства от прагматичния и алчен съветник Гийом дьо Ногаре. И ако кралят е загрижен повече за своя, както бихме казали сега, имидж („Аз не съм разбойник!“ – възкликва той при предложението да ограби парижките евреи), за Ногаре са чужди всякакви условности. Той може да организира и преднамерено убийство, и да изпрати отряд, за да ограби последните пари на изгонените от града еврейски бежанци, а и сам от кръвта не се бои.


Въпреки отчетливото разделение на добри и лоши герои, характерно по-скоро за приключенските романи, „Краят на рицарите“ се отнася грижливо към хронологията на реалните събития. Тази грижливост води до това, че понякога сериалът прилича на екранизиран учебник по история на Средните векове – даже и по своята трактовка на причините и следствията. Това, естествено, е разбираемо – в крайна сметка каналът, който излъчва филма, се нарича History, а не Starz, който може да направи със своя „Спартак“ всичко, което си поиска, и не е HBO, който предпичита да изобрази Древния Рим също като в различните исторически филми на Холивуд. От друга страна, филмът „Викингите“ на същия канал History не може да се похвали с особена историческа прецизност – тя е жертвана в името на зрелището.

По принцип „Краят на рицарите“ също не е истински учебник.

Сериалът стои близо до легендите за Ордена на рицарите на храма – например, част от сюжета е изградена върху това, че рицарите наистина са притежавали Свещения Граал (във филма – невзрачна чаша), загубили са го по време на обсадата на Акра и са се опитвали да го намерят по-късно на територията на Франция. Това, разбира се, сродява сериала с различни книги и филми, изградени върху конспирологията и сакралните знания на нашите предци (тук можем да включим „Кодът на да Винчи“ и „Махалото на Фуко“). Но това е дребна цена за възможността още един път – и по-съсредоточено – да видим как Великият магистър на тамплиерите проклина и френските крале, и Ногаре, и римския Папа.

----------------------

Приписка:

Докато правех този превод, руският сайт Fast-Torrent.RU качи първата серия на филма, която интересуващите се могат да видят ТУК! (Павел Николов)

петък, декември 08, 2017

Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 72. Като източник Страшимиров сочи частния архив на Троянския комитет. "Спомени и очерци" - от М. Ив. Марковски, кн. I, стр. 89 .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ КОМИТЕТ - 15 ЮЛИ 1872 ГОДИНА

1872, 15 юли, Българско [1]

Братя!

Изпращаме ви разписки (билети), двайсет коли, по осем разписки, които ще давате всекиму кога каквото дава в народната каса, под номера (вместо името), според това, което виждате в първия, който сме ви написали за пример. Ще отрязвате единия билет през средата на големите слова и ще се дава на човека, а другата половина остава кютук, който ще търси Централният комитет за сметка откъде какво сте взимали.

Изпращаме ви и двайсет устава, които ще раздадете на действителните членове да работят по него. И те ще дават както всяко нещо по номер, ще се отбелязва кому какво се дава и кога се е дало.

Вършете всичко според устава, за да не изпадате в наказание! Събирайте и пари докато дойда, защото трябват. Тогава ще ви дам всички знакове и наставления, за да не попадне нищо в неприятелски ръце.

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-доброто оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и на вас: вижте, и отбележете в околността ви колко души ще се намерят, които да могат сега да се подпишат за по една иглинячка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша работа. То колкото повече се поръчат, толкова и по-евтино ще ни паднат. От тия пушки една по една са купувани по девет турски лири, ако се поръчат две хиляди, могат да дойдат по шест-седем турски лири без куршуми. Куршумите ще можем да си ги правим тук, а само ще се купят фишеците - хиляда фишека може да струва[т] две турски лири до три. А изпитали сме ги, че бият добре, хиляда и двеста метра и с байонети са.

До петнайсет дни може да дойда, затова дано приготвите това, за което ви пиша: пари и пушки.

Аслан Дервишооглу Кърджала

П. П. Касиерът трябва да води дневник за работите добри, и зли, на всеки съучастник в народното дело. Както казах и по-горе, вместо името да се взима и дава, ще се взима и дава под номер.

Същият

Сто турски лири дадох на В. Левски.

Касиер на Троянския Р. К.

----------------------------

1. След като Левски вече се е завърнал от Общото събрание, състояло се през май в Букурещ. Покойният М. Ив. Марковски, който пръв публикува това писмо, сбъркал датата му, като отбелязва 15 юни 1872 г. Противоречието е явно с предшестващите номера 61-65. Грешката се дължи на криво прочитане на текста или просто на незабелязано печатарско объркване („Спомени и очерци“, стр. 89, Враца, 1902 г.).

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

четвъртък, декември 07, 2017

Какви са правомощията на кмета?

Източник: Pravatami.bg

Автор: Диляна Георгиева, студентка по право в СУ „Св. Климент Охридски”.

Минат, не минат няколко години и гласуваме за кмет. Чувам по телевизията, че има кмет на община, кмет на район, кмет на кметство и почвам да се чудя кой е по-по-най. Знам, че кметът е отговорен за това, което се случва в рамките на територията, в която е избран, но с какво точно се занимава и докъде се разпростират правомощията му?

Как се избира кмет? Активно и пасивно избирателно право

Кметът на общината, както и кметът на района или кметството се избират пряко чрез гласуване от населението за срок от 4 години. От коя част от населението обаче или по-научно казано – кой притежава активно избирателно право?

- всеки български гражданин, който:

-- e навършил 18 години към деня на гласуването,

-- не е поставен под запрещение,

--не изтърпява наказание лишаване от свобода

-- eживял в съответното населено място през последните 6 месеца.

- гражданин на държава членка на Еврпейския съюз, освен България, който:

-- e навършил 18 години към изборния ден включително;

-- не е поставен под запрещение;

-- не изтърпява наказание лишаване от свобода;

-- има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България;

-- e живял е най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място;

-- не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин;

-- предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас в съответното населено място.

Право да бъде избирано за кмет (или пасивно избирателно право) има всяко лице, което отговаря на следните изисквания:

-- да е български гражданин;

-- да няма друго гражданство в държава извън Европейския съюз;

-- да е навършил 18 години към изборния ден включително;

-- да не е поставен под запрещение, да не изтърпява наказание лишаване от свобода ;

-- да е живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място.

Каква е разликата между всички „видове“ кметове и какви са правомощията им?

На първо място – териториалната им компетентност. Кметът на общината има правомощия в рамките на цялата община, докато районните кметове и кметовете на кметствата изпълняват своите правомощия в рамките на съответните административно-териториални единици, за които отговарят и не могат да решават въпроси, излизащи от този предел. На второ – кръга от правомощия, които притежават. Нампример кметът на район отговаря за организирането и провеждането на благоустройствени, комунални и други мероприятия, като концерти или различни инициативи за опазване на околната среда.

Основни правомощия на кмета на общината:

-- ръководи изпълнителната дейност в рамките на общината;

-- назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината и кметските наместници;

-- отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните структури на Министерството на вътрешните работи;

-- организира изпълнението на общинския бюджет;

-- организира изпълнението на дългосрочните програми, изготвени от министерския съвет и общинския съвет;

-- възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове;

-- изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние –компетентен е да издава акт за раждане, граждански брак и смърт;

-- оказва съдействие на етажните собствености и техните управителни органи – Например ако възникне спор между етажните собственици, то кметът следва да ни съдейства за разрешаването му;

-- може да върне за ново обсъждане незаконосъобразните (които нарушават по някакъв начин закона) или нецелесъобразните (неправилно издадените) актове на общинския съвет (ОС). Кметът може също да оспорва незаконосъобразните актове на ОС пред съответния административен съд и да иска спиране на изпълнението на общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове.

В изпълнение на своите правомощия кметът издава заповеди. Такава може да бъде например заповедта на кмета до живущи на дадена улица да боядисат обитаваната от тях сграда или пък да почистят снега по тротоарите. С тези заповеди кметът може да определя и позволените места за паркиране. Освен това кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, предвидени в закон.

А какви са основните правомощия на кметовете на райони и кметства?

-- изпълнява бюджета на общината в частта му за района или кметството;

-- организира провеждането на благоустройствени, комунални и други мероприятия;

-- отговаря за стопанисването на определени от общинския съвет обекти на общинската собственост;

-- приема мерки за подобряване и възстановяване на околната среда и организира охраната на полските имоти;

-- води регистрите на населението и за гражданското състояние;

-- осигурява извършването на административни услуги(като промяна на име или издаване на удостоверение за наследници) на физически и юридически лица;

-- осигурява спазването на обществения ред;

-- изпълнява функции, възложени му от кмета на общината;

-- организира и ръководи защитата на населението при бедствия и аварии;

-- може да участва в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас. Изслушва се задължително при обсъждане на въпроси, отнасящи се за кметството или за района.

Кой осъщетвява контрол върху действията на кмета?

Компетентни да осъществяват контрол върху дейността на кмета са областният управител и общинският съвет. Актовете на кмета могат да бъдат оспорвани по административен ред пред областния управтел. Общинският съвет може да отменя административните актове, издадени от кмета на общината, които противоречат на актове, приети от съвета. Срокът за реакция е 14 дни от получаването им. В същия срок съветът може да оспорва и незаконосъобразните административни актове, издадени от кмета на общината, пред съответния административен съд.

сряда, декември 06, 2017

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 71. Като източник Страшимиров сочи Н. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 14, стр. 770.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Байо? [1] Вестниците „Свобода“ от първи брой получих десет, не двадесет, както беше думата. Изпращай ми двадесет, парите няма да ви забавя дълго време. Вестниците ми изпращай редовно през Русчук и в един ден. Виж определи един ден назад, та ако се случи да се забави печатането с един ден, пак да може в означеното време да пристигат в Русчук, защото един ден закъснял, отива цяла неделя. Така е наредена пощата.

С вестниците заедно получавам от Д. Хр. Попов писмо, в което ми се хвали с новосъставения им комитет [2], че добре тръгнал в предприятието си. Но уставите и пр., което трябваше досега да сте им изпратили, не са получили още! Както оттам, също и от Олтеница [3] ви бях писал, че бяха съставени нови частни комитети. Само по-скоро да им дадете нужните наставления, уставите и разписките, та да тръгнат по-скоро в пътя. Ние тук, в Българско и в Тракия, разнесохме на всяко място и от днес след някой ден ще тръг[н]а да обиколя всичките частни комитети, и да им дам някакви тайни знакове за предпазване от всяко нещо.

Д. Общи ще го извадим от службата му, поради неспособностите му. По ония места, където беше отреден, с готови съставени частни комитети, само да [ги] наглежда и подканя в работата им, и от време на време да дава сметка. То[й] излязъл от границата си. И както виждам, според естествения му характер: хвалби, по-многото с лъжи, пред съучастниците вече [4], но и по кръчмите на хората говорил: „Ей, братя! Купувайте си оръжие, че знаете ли, лятоска ще има нещо!“ Тук-там е и лъгал, че бил пренесъл хиляда хиляди иглинячки пу[ш]ки. И от дума на дума разбрало и прав. [5], узнало и името му, и с какъв кон ходи, то [6] по цялото онова окръжие се търси под листо. Правителството облякло хора с български дрехи и се показват тук-там, че са народни. Казват, че били изпратени от Влашко да се срещнат с Д. Общи и пр. Дойдоха и някои други от ония страни членове от народната работа и казват: „Д. Общи от нашите места да го махнете и писаря му! Защото инак не сме вече в работа.“ Това заварих в Българско!

За Д. Общи с време казвах, че не е за такава работа, а само да го водиш след себе си. Но няколко [7] по вишегласие казаха [да остане на работа].

Моля ви да задължите Панов [8] или Ячу [9], те знаят откъде купих пушката, да им дадеш пари да ми вземат за пушката още петстотин фишека. И машината, която щеше да ми я направи французинът, да си пълня сам фишеците, и петстотин празни фишеци. Но да ви каже как се пълнят и пишете ми ясно, за да мога и аз да разбера. Питайте французина за тия фишеци не може ли да се набави евзата, дето пали! Защото не е капса, а по всичкото дъно намазано с такъв огън. И дето се случи, т.е. на която страна и да се обърне фишекът, иглата като удари, се пали. Та ако може да достави такъв материал, да се слага пак в изгърмените фишеци от същия огън. Тогава не е нужно да ми купувате повече фишеци освен двеста пълни и триста празни. И от същия материал да ми изпратите и да ми пишете как се слага и по колко.

За всичко дайте парите, а ако нямате вие, то моля г-н Ц-ва [10] или Спиро да дадат за мен назаем. Не за много [11], до два месеца ще им ги внеса. Защото още се занимавам с работи [12], та не съм [още] писал на частния комитет да ми внесат. [13]

Взимах и друга иглинячка пушка от Д. Хр. Попов, която ми се [види] твърде здрава и много по-добра на биене (войнишка с тесак, но тесакът запрян на гюмрука в Австрия). Сега и на Данаил пиша да ми изпрати фишеците ѝ, че като я пробвам, и да ми хареса, ще ви пиша.

Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви казвахме Груйо и аз.

Ас. Др. Кърджала

Пак да ви напомня: ако дойде някой да ви дрънка за нещо народно, гледайте какво правите. И без знак, ако ще и брат ти да е, да не му вярваш. Величко ефенди до някой ден ще се възвеличи с главата надолу [14]. Възпрятаме ръкавите си [15] и както ми се чини, ще се почне от черна глава. [16]

----------------------------

1. Без дата. Писано в Ловеч преди 5 юли - преди Левски да е тръгнал още по планираната обиколка. Едно от първите писма, които Апостолът пише след като се е върнал от Букурещ.

2. Срв. писмо № 68.

3. Вярно указание кои места е посетил във Влашко, преди да се върне от Общото събрание в Букурещ, от края на априли началото на май 1872 г.

4. Както и да е.

5. Правителството (турско).

6. та

7. От Централния комитет в Ловеч.

8. Олимпий Панов.

9. Киряк Цанков.

10. Ценов - касиер на Централния комитет.

11. Много време, но.

12. Още разнася устава и организира в завършен вид частните комитети, като подвежда под клетва и пр.

13. Събраните си суми.

14. Величко Стоянов от Русе, убит скоро следтовапо комитетско решение.

15. Приготвят се да приложат решението, взето в Букурещ за терористични присъди.

16. От калугер. Намек за дякон Паисий от Ловчанската митрополия, убит скоро след това в Орхание от Димитър Общи.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

вторник, декември 05, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 19

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18.

Домашната помощница Надя

Преди да дойде, крия всички нужни вещи, но това е безполезно: тя въпреки това ги намира и ги крие наново, плюс това така, че нито едно полицейско куче не може да ги намери. Четката за зъби, например, се крие в мръсното бельо. Бельото също се крие. А ние с Емелян се крием от нея. Ако не си се скрил, тя спира да чисти и започва да разказва дълга история на полски език. Любимото ѝ време за разказване е когато обядваме. Мисли си, че тогава най-лесно можем да запомним историята на нечие заболяване и няма да забравим всичките медицински анализи.

Емелян пише музика. Тя влиза, застава до него и го гледа със замисления поглед на одеска търговка:

- Пане Сичкин, тази музика - не мога да работя!

- Татко, махни я оттук, за да мога да работя! - вика Емелян.

Искам да отида в кухнята, а тя ме спира:

- Не отивайте в кухнята, почистена е.

- Искам да сложа чайника.

- Не трябва, котлонът също е почистен.

- Какво, за да пия чай, кухнята и котлонът трябва да са мръсни ли?

- Нека да отида аз и ще направя всичко.

У нас идва рядко. Не ни е лесно с нея, но и тя не се натиска много да работи.

Надя се приготвя да отиде за месец в Полша.

- Пане Сичкин, аз заминавам и за да не ви дадат друга домашна помощница, съм ви намерила за това време златен човек. Може всичко: чисти, пере, глади, шие, мие прозорците, може и стените да белоса. Ето ѝ името и телефона.

- Значи мога да я повикам?

- Не, разбира се! Това е, ако дойдат от офиса на проверка - кажете им колко е талантлива и как прекрасно работи.

Докато чисти, Надя пее без думи и фалшиво полски песни, за огромна радост на Емелян.

Аз, разбира се, бих могъл да сменя домашната помощница, но има опасност новата да пее същите песни, а отгоре на това и с думи.

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

понеделник, декември 04, 2017

Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 70. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 21, стр. 780.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ

Байо!

Приносящият е упълномощен [183] до Данаил [184] да му каже нещо за вас [185], а Д. като по-близо до вас ще ви ги съобщи безопасно [186]. Приказанията му за вас ще ви ги съобщи и вие по-скоро ще ми отговорите, ако е възможно! Та да ви изпратя човек, който разбира добре езика, чете и пише [187].

Докато бях там, от Турну Мъгуреле писах две писма за Одеса, едно за Филип, друго за един ученик, Илия Луканов. Писмата бяха отворени и чрез вас във вашите писма притворени. И пишех ви да им дадете по един устав, затова никак не знам какво стана, а тук намерих писмо от Илия Луканов от 24 юни, в което казва: „Досега от вас никакво писмо нямам.“ Изпратили ли сте ги, получени ли са и какъв е отговорът, явете ми. [188]

Същият

----------------------------

1. Изпратен.

2. Д. Хр. Попов.

3. Да му каже нещо, което трябва да изпълните вие.

4. Като доверено лице, не е опасно да знае и той.

5. Иносказателно. Отнася се навярно за пушките, които ако са готови, Левски ще изпрати човек да ги пренесе.

6. Писмото е без дата. Писано е скоро след преминаване на Левски в България, което стана на 1 юли 1872 г. (Вж. по-предното писмо № 69. Обажда се от Ловеч.)

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници