СЛУЖБОМЕР

сряда, октомври 18, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 6

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5.

Понякога сънувах кошмари: уж съм отново в Москва, но заедно с това съм някак си емигрирал, за което засега никой не знае, но като разберат... Накратко казано, бях в положението на героя на Илф и Петров, който сънува съветската власт с нейните градски, областни партийни комитети и техните представители. Веднъж на сън чух "Интернационала". Изтръпнах, опитах се да прогоня кошмарната песничка, но пеенето ставаше все по-силно и аз разбрах, че това е наяве, че "ще сринем стария гнил строй" и "който бил е нищо, ще стане всичко"... Под този застрашителен текст излязох на улицата и видях, че целият парк отсреща гъмжи от хора с червени знамена, има трибуна, от която някакъв мрачен тип с горящ поглед разобличава пороците на капитализма, а тълпата дресирани идиоти го аплодира бурно. След мрачния тип на трибуната се качи девойка с бяла униформа, оплака се от тежкия живот на медицинските сестри в Италия, поиска да дават на италианските медицински сестри безплатно месо, масло, мляко и хляб, както дават на съветските им колежки и накрая разгъна плакат: "Искаме да живеем така, както живеят медицинските сестри в Съветския съюз". Приближих се и казах, че в Съветския съюз медицинските сестри член без сол дояждат... [1]

- И добре правят - отвърна сериозно тя. - Да се яде сол е вредно.

Изпратих ѝ въздушна целувка.

В Италия ходех по юга и севера като екскурзовод с имигрантите. За разлика от другите професионални екскурзоводи нямах никакво понятие от тази дисциплина и ръсех безпросветно пълни глупости от типа на това, че вулканът Везувий носи името на един стар евреин, който изобщо не успял да заживее като хората с една стара курва Помпея; накрая Везувий се разсърдил, а на Помпея ѝ се скапало здравето.

Разбрах, че на имигрантите им трябва именно това, те се смееха от душа и предпочитаха именно моите екскурзии. В пътуванията ни по юга особено популярен беше Неапол заради намиращия се там битпазар, където имигрантите продаваха фотоапарати, часовници, самовари, матрьошки и прочее донесени боклуци. Сред тях се открояваше един дребничък евреин, който ходеше важно с една табла, върху която бяха наредени ножчета за бръснене "Нева" и съветски презервативи. С ножчетата за бръснене "Нема" можеше да се реже само вода, а със съветския презерватив получаваш удоволствие само когато се скъса, което, слава богу, се случва много често, но въпреки това той не можеше да се отърве от купувачи.

Явно купувачите, като имаха предвид пълното отсъствие на функционалност в посочените предмети, не се съмняваха, че пред тях се намират ценни произведения на абстрактното изкуство.

На 17 август 1979 година излетяхме за Ню Йорк. В самолета влязох в радиокабината и, като се обърнах към имигрантите, казах, че има лента със запис на Леонид Илич Брежнев и след това с гласа на Брежнев пожелах на всички щастие и успех на американска земя. Мислех, че всички ще оценят шегата, но като се върнах в салона, видях разчувствани лица:

- Какъв мил човек е все пак, не ни се сърди, а напротив - пожелава ни щастие.

Не исках да ги разочаровам и мнозина все още вярват, че Леонид Илич Брежнев им е пожелал успех.

И ето че съм в Ню Йорк. Живея в най-престижния район - нито един бял. В Америка има богати хора и хора, които живеят зад чертата на бедността, а аз живея на чертата, нито там, нито отсам - и се чувствам прекрасно. Богатите окачат по вратите си сто катинара и въпреки това ги грабят, а аз държа вратата си отворена: може да влязат крадци и по недоглеждане да оставят нещо.

БЕЛЕЖКИ

1. Руският израз "член (хуй) без соли доедать" означава "намирам се в крайна бедност".

(Слeдва)

вторник, октомври 17, 2017

Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 52. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8049. Арх. т. I. № 27, стр. 56.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ - 28 ФЕВРУАРИ 1872 ГОДИНА

1872, 28 февруари. На къра в Тракия

Братя членове на ЧБРК!

В Сюлейманооглу Даут [1]

Явете на Бочукооглу [2], Дервишооглу Мехмет-Кърджала [3], от вас или от Хасан Касан [4] да бъде приготвен представителят от тия места - по един - без друго, пък от всички други места да дадат препоръките си там (от всяко място пълномощно писмо [за] когото изберат). На представителите за разноските им трябва да им дадат не по-малко от 10 турски лири; след 15-20 дни ще им известим да тръгват. Побързайте и явете на всички познати ви места. С приносящия ви ще ни явите как сте направили - той ще почака, докато предложите речените ни места и вземете отговора им. [5]

Ас. Дер. Кърджала

--------------------------------------------

1. Орхание.

2. Етрополе.

3. Тетевен.

4. Правец или Гложене.

5. С ръката на Левски е отбелязано на обратната страница: „Копие на ЧК (частните комитети) от 28 февруари 1872. От А. Дер. Кърджала.“ Това ще рече: всяко друго от означените места, освен Орхание, трябва да получи копие.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

понеделник, октомври 16, 2017

Русия и НАТО – отношения без бъдеще

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Моето далечно съветско детство съвпадна с поредния изблик на антиНАТОвската пропаганда – вестниците и списанията пъстрееха от карикатури и статии за това как НАТО иска да завземе Страната на съветите и да погуби съветската народна демокрация. Точно така я наричаха – „народна демокрация“, със съветско разстройство на речта, по силата на което по-късно Генералният секретар на ЦК на КПСС, „нашият скъп“ Леонид Илич, каза, че „икономиката трябва да бъде икономична“. Та беше това по времето на предотвратената по чудо Карибска криза и на задаващата се афганска. От моя град до афганската граница имаше около 450 километра, затова всички транспортни самолети, които летяха да помагат на афганците, „избрали социализма“, минаваха точно над него. Ние вдигахме глави към небето и виждахме стотици бучащи от напрежение самолети, които отнасяха парите на съветските хора за една чужда война.

Като ученици, а след това като студенти разглеждахме карикатурите в „Крокодил“, където маестрото на съветската сатира Борис Ефимов публикуваше във всеки брой нови рисунки – задължителният със смокинг и цилиндър капиталист върти глобуса или движи изкривен пръст по картата, за да покаже маршрутите, по които империалистическото НАТО ще завоюва свободолюбивите социалистически страни. Тогава не знаехме как, защо и от кого е създадено НАТО, ние наистина ни поразяваше това колко са кръвожадни плановете на капиталистите, желаещи да завземат нашата невероятно щастлива съветска страна, в която тогава не знаехме какво е дъвка и джинси, но се гордеехме с брезентовите ботуши и сандалите на ленинградската фабрика „Скороход“. И мнозина смятаха, че ни пречи да живеем именно НАТО, а не съветският Държавен план, КПСС, комсомолът и придобитото през десетилетията на съветската власт смачкано състояние на населението.

Не е лесно да се обясни на днешните млади хора какво е съветска пропаганда: от една страна денонощно ти втълпяват, че няма по-щастлива страна на света, и когато успяваш да издържиш на опашката и да си купиш килограм вонящи кренвирши, започваш да вярваш, че някъде там във Франция или Англия не всички могат да си купят кренвирши, а ако стигнат до продавача, получават не цял килограм, а половин килограм най-вонящи френски кренвирши, произведени в месокомбината „Жана д`Арк“. От друга страна, трябваше да мразим всички – китайците, защото са „ревизионисти“, югославяните, защото са ни предали, но повече от всичко бяхме длъжни да мразим НАТО. От страниците на вестниците и списанията, от екраните на телевизорите и кината, от рупорите на радиото всеки ден ни казваха, че НАТО е нещо като огромно чудовище, което чатка със зъби, изпуска смрадлив дим от огнената си паст и точи ноктите си, за да ни погуби до един.

Някъде към средата на 70-те години заедно с вестникарските и телевизионните „плашила“ в Съветския съюз започнаха да проникват идеологически подривни материали – дъвки, цигари, джинси, „тави“ – винилови плочи с рок и джаз, списания, видеокасети. Преди ги носеха работещите в посолствата, но сега НАТО започна да прониква ако не във всеки дом, то в съзнанието на много хора, решили да сменят разтегателния бонбон „Тузик“ с дъвката „Huba Bubba“. Съветската пропаганда започна да публикува карикатури и статии за тузарите, предаващи съветския начин на живот и залитащи по дрънкулки, чужди на тези, които се борят за комунистическите идеали. И тогава започваше да ни става ясно, че НАТО се състои от вкусните, непроизвеждащи се в СССР продукти и красиви неща, които могат да се купят само от спекулантите.

Към края на 80-те години не че обикнахме НАТО, но всички съветски хора разбираха, че „крачетата на Буш“, дебеличките пилешки крачета (внасяни от САЩ по силата на споразумение между Михаил Горбачов и Джордж Буш – бел. П. Н.), са също оттам – от НАТО. Че празните рафтове на магазините са резултат от санкциите, в които има пръст НАТО, не пряко, не с решение на съвета на министрите на отбраната или на външните работи, а на ръководствата на страните основателки на НАТО. Постепенно карикатурният чичо Сам с цилиндър и жилетка от американския флаг започна да присъства в почти всеки дом: тогава американците не само доставяха пилешко месо за гладния Съветски съюз, а след това и за независима Русия, но и плащаха производството му на руска територия.

Част от руснаците са израснали с НАТОвското пилешко месо, което им доставяха почти десет години и им го доставят до ден днешен. Още от първите дни на независимостта на Русия НАТО започна да присъства във всеки дом – за всички станаха достъпни джинсите и дори да бяха шити във Виетнам или в Тайланд, те бяха американски символ, обгръщащ облите задни части на руските девойки и превръщащ се в предмет на гордост за момците от бившите колхози. А след това кината се напълниха с холивудски филми, по телевизията разреждаха Зикина и Кобзон с Майкъл Джексън и Мадона, почти всички ходеха с маратонки, дори и да бяха лепени в Ереван. НАТО беше по тялото на почти всеки млад човек, купил си тениска с нарисуван орел или американското знаме.

Съветската пропаганда, която някога седеше в главите на хората, постепенно изчезваше, хората вече не се страхуваха да говорят и даже да разсъждават за НАТО. Борис Ефимов се разкая и занесе в редакцията на радио „Свобода“ своите карикатури от съветско време, на които журналистите бяха изобразени с раздвоени езици, от които капеше отрова. Михаил Горбачов вече се срещаше с Роналд Рейгън и Джордж Буш старши, като получаваше от всеки порция потупване по рамото. След това Съветския съюз прекрати съществуването си – по обективни причини, както казват лекарите, „несъвместими с живота“. Наистина, НАТО не се таеше особено и не криеше радостта си от изчезването на „империята на злото“.

Въпреки че се отваряха архивите, появиха се заедно с това публикации за НАТО, от които можеше да се разберат например причините за създаването на Северноатлантическия блок и че една от тях е било завземането от съветските войски на страните от Източна и Централна Европа през последната година на Втората световна война. Че НАТО е преди всичко политическа, а след това военна организация. Че в Брюксел, щаб квартирата на НАТО, работят дипломати, а командването се намира в друг, неголям белгийски град – Монс. Че преди да започне някоя операция, се водят дълги преговори, консултации, търсят се компромиси, преди всичко защото всяка война означава смърт и за войниците, и за случайно попадналите под обстрелите мирни жители. За СССР, а след това и за Русия на Путин НАТО беше и си остава плашило за вътрешна употреба, когато завистта на Кремъл към Алианса трудно може да се скрие, но трябва да се прави всичко, за да се плаши постоянно населението. И когато населението живее с мисълта „само да няма война“, може спокойно да бъде изпращано на многобройни войни.

През всичките години на своето съществуване, от 4 април 1949 година, НАТО дразнеше съветските власти – те разбираха, че организацията няма да им позволи да навлизат по-навътре в Европа и да завземат други страни, да насаждат там марксизма и ленинизма. Затова в пропагандата винаги имаше външен враг – САЩ и НАТО, макар да се разбираше, че това е едно и също нещо, към Алианса се присъединяваха и европейските страни, а с влизането на Турция, Азия също започна да се сближава с него. Сега членове на НАТО са 29 страни, на път да се интегрират са четири страни, сред които Грузия и Украйна. Единствената страна, членуваща в НАТО, която няма никаква своя армия, е Исландия. За много нови страни НАТО е гарант за сигурност, както и преди – поради заплахата за нападение от страна на Русия.

В армиите на страните от НАТО има около 4 милиона военнослужещи, най-съвършена техника и въоръжение. Разходите за 2015 година на НАТО са 892 милиарда долара. Щатната численост на военнослужещите в руската армия е малко повече от един милион, бюджет – около 80 милиарда долара. Това несъответствие и изоставане от технологиите предизвиква истерия в руската пропаганда, но освен да поддържа в заблуда част от населението, Русия няма възможности да се противопостави на НАТО. Обаче телевизията не престава с опитите си да убеждава руснаците, че почти всички проблеми на Русия идват от НАТО, организация, която убива всички наред и постоянно завзема чужди територии. Но най-простата сметка за военните операции и войните отново поставя Русия, както преди и СССР, в положението на постоянен и категоричен лъжец.

От създаването на НАТО през 1949 година Съветският съюз е участвал в многобройни войни – и като непосредствен участник, и като доставчик на военни съветници, оръжие, боеприпаси и техника. Така съветската, а след това и руската армия е участвала непосредствено в 31 военни конфликта или многогодишни войни. Силите на НАТО през този период са участвали само в шест операции – на територията на Югославия, Афганистан, Ирак и Сирия. Останалите случаи, при които е използвана армията на НАТО, са свързани с операции за поддържане на мира в различни части на света, както например контрола при провеждането на операцията на широката коалиция „Пустинна буря“ в Персийския залив по време на войната между Кувейт и Ирак, морската и въздушната блокада на територията на Югославия. Или операциите на НАТО за противодействие на пиратските действия край бреговете на Сомалия. Списъкът с всичките операции на НАТО се намират в интернет и запознаването с тях не е проблем.

Днес в отношенията между Русия и НАТО, а по-точно в тяхното отсъствие, има нов период – Кремъл е страшно недоволен от сближаването на Алианса с Грузия и Украйна. При което, ако нещата за Грузия се развиват отдавна и доста успешно и Русия се опитва да не забелязва това, украинското сближаване се преценява от Москва като предателство и най-малко като близък край на руските имперски амбиции. Разбира се, Русия вече не е тази отпреди четвърт век и много потребителски стоки на страните от НАТО, както науката и изкуството им, са достъпни за руснаците, мнозина от които смятат това за подразбиращо се. Богатите руснаци, без значение откъде са взели парите си, имат в САЩ и страните членки на НАТО недвижими имоти, в пристанищата там стоят яхтите им, на летищата – самолетите. Но НАТО продължава да се смята за враг, който заплашва някого.

неделя, октомври 15, 2017

Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 51. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8047.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НОВООГЛАШЕНИ В КОМИТЕТСКОТО ДЕЛО - 19 ФЕВРУАРИ 1872 ГОДИНА

Г-да!

Писмото ви от 14 февруари получих и съдържанието му разбрах. Радвам се, че и вие (ако и по-късно) сте влезли в работа. Братя! Възобновлението на нашата славна (преди) държава, отърваването ни от проклетите агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е така, вие сте длъжни да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! Вашето съучастие в народното ни дело ще остави имената ви незаличими в народната ни история... Само умно работете. Трудете се, за да събирате пари, защото голяма нужда имаме. Често изпращайте човек до познатото ви село и се настанявайте, споразумявайте и насърчавайте.

Тия дни ще изпратя писмото ви на Централния комитет и ще му съобщя за вашето участие в делото.

Като ви поздравя съм ваш

Аслан Дервишооглу Кърджала

1872,19 февруари [1]

--------------------------------------------

1. Без определен адрес.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

събота, октомври 14, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Eмили Грийн Балч (Emily Greene Balch)

8 януари 1867 г. – 9 януари 1961 г.

Нобелова награда за мир, 1946 г. (заедно с Джон Мот)

(Като почетен международен председател на Международния женски съюз за мир и свобода.)

Американската икономистка, вестителка на социални реформи и активистка на движението за мир Емили Грийн Балч е родена в старо новоанглийско семейство близо до Бостън (щат Масачузетс). Втората дъщеря на Франсис В. Балч и Елън (Нойс) Балч е възпитана в традициите на унитаризма, който предполага строгост в мисленето, самодисциплина и високи морални устои. Бащата на Балч е състоятелен адвокат, с миналото - помощник на Чарлз Съмнър, пацифист и аболиционист.

От биографията на Балч може да се види колко са се разширили в края на XIX в. възможностите на жените да получат образование. През 1886 г. тя постъпва в неотдавна създаден женски колеж и три години по-късно получава степента бакалавър. Преподавателите характеризират Балч като човек с "неподражаема красота на душата". През следващите две години тя посещава лекции в Сорбоната, като изучава френската система за помощ на бедните.

Когато се връща от Европа през 1891 година, Балч става социален сътрудник в Бостънското дружество за помощ на децата. През следващата година заедно с ентусиасти за създаване на домове комуни основава в Бостън "Денисън хаус". По това време Балч се увлича от профсъюзното движение и през 1893 г. става член на Федералния съюз на труда. Но чувствайки постоянна потребност "да бъде полезна", тя стига скоро до извода, че по-ефективна би могла да бъде преподавателската ѝ дейност, в рамките на която ще може "да събужда у ученичките си желание да се трудят за подобряване на социалните условия". Вдъхновена от тази цел, Балч се заема да учи икономика в колежа "Харвард Анекс" (по-късно наречен колеж "Радклиф") към Чикагския университет, а завършва образованието си в Берлинския университет през 1896 година.

Като завършва обучението си, Балч започва да преподава икономически науки в колежа "Уелсли", където нейни колежки стават Катрин Коман, Вида Скадър и Елън Хейес. Необичайните по тематика и съдържание курсове на Балч разглеждат въпросите на социализма, потреблението, труда, имиграцията и ролята на жената в икономиката. Една от нейните ученички разказва по-късно, че Балч се е стремяла да внуши на своите слушателки необходимостта да се откажат от класовите и расовите предразсъдъци.

Академичните занимания на Балч се допълват с интерес към реформизма, постепенно тя се сближава с хора, които имат радикални възгледи. Балч подкрепя често непопулярни стачки, през 1902 г. става един от основателите на бостънския отдел на Женската профсъюзна лига, организация, която постига повишаване на заплатите и подобряване на условията на труда на жените. Като се обявява през 1906 г. за социалистка, Балч започва да изпълнява различни държавни и общински задачи. През 1913 година тя оглавява комисия за минималната работна заплата, която прокарва първия национален закон за минимум трудово възнаграждение.

Увлечението на Балч от социалните въпроси не само обогатява нейната преподавателска дейност, но и я подтиква към научна работа. През 1904-1906 г., проучвайки проблемите на имиграцията и расизма, тя посещава редица славянски общини в САЩ и даже пътува до Австро-Унгария, откъдето пристига основната маса имигранти. Резултат от изследването е книгата ѝ "Нашите славянски съграждани" ("Our Slavik Fellow Citizens", 1910 г.), в която са опровергани възгледите за расовата непълноценност на славяните, върху които се градят исканията за ограничаване на имиграцията. През 1913 г. Балч става професор в колежа "Уелсли" и е избрана за декан на отдела по икономика и социология, на който пост остава пет години.

В началото на Първата световна война Балч, Джейн Адамс и четиридесет други активистки влизат в състава на делегацията на САЩ за Международния конгрес на жените през 1915 г. в Хага. Опитвайки се да изработи план за края на войната, Балч стига до извода, че международният пацифизъм е най-подходящото средство за изразяване на нейните възгледи. В продължение на две години тя пише статии за либералното списание "Нейшън", като заема позиции срещу войната, мобилизацията и законодателството за шпионажа. Като член на Комитета срещу милитаризма (съществувал преди появата на Американския съюз за граждански свободи), Балч защитава противниците на войната и участва в техните демонстрации. Администрацията на колежа "Уелсли" нееднократно изразява неудоволствието си от възгледите на Балч и през 1918 г. тя напуска своята работа.

Оттогава Балч се посвещава напълно на борбата за мир. През 1919 г. участва в работата на Втория международен конгрес на жените, който учредява Женския международен съюз за мир и свобода. Първият секретар-касиер на съюза Балч вижда целта на организацията в отказа от войната. Във връзка със своите нови задължения тя осъществява тесни връзки с току-що основаното Общество на народите. Кореспонденцията с неговите ръководители показва широчината на нейните интереси: сред обсъжданите въпроси са международното разоръжаване, членството в Обществото, борбата с наркоманията и защитата на малцинствата.

През 1926 г. Балч представлява Женския съюз в комисията, която проучва условията за живот в окупирания остров Хаити. Отчетът на комисията, един от авторите на който е Балч, препоръчва извеждане на американските войски и самоуправление на острова. Балч стои в основата на създаването на международни неделни училища. Като посвещава много сили на работата в различни комисии, тя се отличава също така със способността да примирява различни гледни точки, да довежда спорещите страни до съгласие. Стремежът към сътрудничество, според нея, може да осигури на международната арена траен мир.

През 30-те години, разтревожена от гоненията на евреите в нацистка Германия, Балч се занимава със съдбата на бежанците. Началото на Втората световна война я поставя пред необходимостта да определи отношението си към пацифизма. След японското нападение над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. тя се оттегля от абсолютния пацифизъм и приветства влизането на Америка във войната. Обаче от името на Съюза помага на американците с японски произход, интернирани в специални лагери. Балч осъжда правителствената политика, насочена към безусловна капитулация на Япония, като предполага, че това ще удължи войната. През 1944 г. представя на президента Франклин Д. Рузвелт предложение за следвоенно помирение.

Издигайки се над традициите, разделящи народите, Балч се чувства като у дома си навсякъде, където се намира. Тя се нарича "безлично същество", способно да живее само с книгите, религията и природата. "От нас не се иска поклонение на една или друга утопия, вяра в превъзходния свят - казва Балч в нобеловата си лекция, - трябва само да се въоръжим с мъжество, надежда, готовност за труд и да запазим идеалите за достойнство и великодушие".

През 1956 г. Балч, която няма семейство, се премества в Кеймбриджката лечебница (щат Масачузетс), където умира след пет години.

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/balch.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

петък, октомври 13, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 5

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4.

Едно от развлеченията в Остия беше да ходим на кино. Собственикът на киното, добър човек, ми се оплака, че работите му вървят зле и аз реших да му помогна. През седмицата даваха филма "Жената на моите мечти", където има сцена, в която красивата актриса Марика Рьок се къпе, седнала в бъчва. Никаква голота и сексуалност в тази сцена, ако не се смята бъчвата, нямаше, но аз отидох при пощата и завързах разговор за филма:

- Красива жена е все пак, гърдите ѝ със съвършена форма, а и когато спокойно, без преструвка излиза от бъчвата...

Прекъснаха ме, всички бяха гледали вече филма и не бяха видели Марика да излиза от бъчвата.

- Значи сте пропуснали - казах аз и цялата компания, седемдесет души, хукна да гледа излизането ѝ от бъчвата. Марика, естествено, не беше излязла оттам, за което ми съобщиха.

- Вие какво, разигравате ли ме? - удивих се аз. - Добре, ще отида да го гледам още един път.

Не отидох, разбира се, да гледам повторно филма, което не ми попречи да опиша пак цветисто дългите крака, младата гръд и съвършените линии на задните части.

- Нищо не разбираме, - казаха те - хайде да отидем още един път - и отидоха. Резултатът беше същият - голата жена не пожелала да излезе от бъчвата.

- А, разбрах - казах аз. - Сигурно имат два варианта: един дневен, когато ходят децата - тогава не я пускат от бъчвата, и втори, вечерен - за възрастни.

- Добре, ще отидем на последната прожекция.

По това време около бъчвата беше настъпило голямо раздвижване: отидоха двеста души. Излишно е да казвам, че освен бъчвата не видяха нищо друго и аз отидох при директора уж да изясня в какво се състои работата. Върнах се и казах, че киномеханикът ги е помислил за някаква важна делегация и се презастраховал, като пуснал дневния вариант, но утре на последната прожекция ще пусне вечерния вариант, като ще прожектира излизането от бъчвата два пъти, втория път ускорено.

На другия ден залата беше препълнена, но Марика Рьок упорито не искаше да излезе. Залата трепереше от ругатни и проклятия по адрес на бъчвата. Когато разказах на собственика на киното за бъчвата и за голата жена, той се смееше, целуваше ме и повтаряше, че съм му спасил тримесечието.

Сцената с бъчвата във филма "Жената на моите мечти"

(Слeдва)

четвъртък, октомври 12, 2017

Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 50. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8036. Арх. т. I., № 26, стр. 53.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ И ОКОЛНИТЕ СЕЛА - 29 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

1872, 29 януари Брой 2

Братя членове на ЧРК!

В Орханието

Писмата ви от 6 и от 15 януари получихме и твърде добре разбрахме съдържанието им, и срещу дадените ви от закона [права], пращаме ви и разписката, за която ще ни съобщите дали сте получили. А законът още не е дошъл до нас.

Пишете ни, че сте като оногоз, дето е заровил таланта [си] и нататък, пак ни давате надежда. [1]

Вижте следващото от нас [2] и дано не бъдете вече като оногоз, дето заровил таланта, но хора! [3] ето: не е ли жално вече да бъдем таквиз! Кой не знае теглилата на бедното ни отечество и кой българин вече не вижда живиничната си рана от тиранина, която се вкопава от ден на ден! [4] Всеки знае и всеки българин вижда, но какво е! [5] / / един му и кокалите захванала да му прояжда тая проклета живиница, и за него е [ясно, че трябва] час по-скоро да умре с пушката в ръка [готов за революция]! Той не иска насърчение на думи, а други, като още не усеща болките на тая живиница, която го е заяла с цел да дояде него, че после да захване [и] децата му, и тъй нататък. [6] Но ще ли гледаме ние, страдащите [7], такива хладнокръвни и мними родолюбци, които не жалят нито децата си! [8] Не! Не! Ни час! И вече е казано: „Свобода чиста или смърт.“

Ние насърчавахме всички чле[нове] и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат най-напред пред очи и рекат: „По-добре смърт честна, нежели [отколкото] смърт безчестна.“ И наистина, който постоянства докрай, за него е неописуема радост с големи дарове [9] от българския народ. И ето, че часът е сега [10], което да спечели всеки [11]. Още като някой си [12]: „Ама ако умра!“ То ние му казваме, че [13] неговото име завинаги остава живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели тоя свят дар и от Бога венецът, трябва по-напред да се жертва всичко, па и себе си, а и всеки трябва да даде поне най-малко десятък от имуществото си! Това е данъкът, за който ви писах - който е според състоянието ти. Защото ако се разбере после, че някой крие или отрече помощта си, ще дойде времето, което е вече близо, и ще се обезчести от целия български народ. Ако сега се отърве [14] от нашия нож, който скоро [15] ще започне да изпълнява длъжностите си срещу опаките [мними родолюбци, които обещават за когато чак видят] и [които] предлагат всякакви извинения като че уж му било представлявало не знам какво си, и не прилягало му да вземе участие; пари не дава, да не би да узнаело турското правителство. Или пък готови пари нямал. И така нататък. На такива за извиненията им казахме и пак ще кажем: че чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава гореспоменатата ни слава от българския народ и венец от Бога. Иначе от това [16] той не е българин, не е християнин, не е човек! Следователно за него смърт, смърт и смърт.

След 30-40 дни ще изпратим лицето Аслан Дервишооглу с още някои и други във Влашко, където ще стане скупщина от чисто народни българи, от разни места, живеещи извън Българско. Там ще се дава мнение върху всичките ни народни работи, според обстоятелствата и общото положение в Европа. Това тяхно вишегласно мнение ще се даде тук, в Централния комитет, а ние пък ще разпратим [на] всички ч[астни] комитети, да свикаме представителите и по вишегласие ще правим всичко.

Хората ни, които ще се изпратят от Централния комитет във Влашко, се изпращат с мисия да вършат и други работи, които след това ще ви съобщим. Следователно ще трябват повечко пари, затова ще гледате колкото е възможно повечко да съберете и да ни ги внесете 10—15 дни по-рано, до пътуването на хората ни, защото ще гледаме колкото е възможно по-скоро да отидат и да се върнат, докато не са ни протръгнали вапорите (параходите - бел. П. Н.), защото преименуването им по-нататък и насам е твърде опасно, пък и времето не ни чака - ха!!!...

Докато се върне лицето, чрез което се разбираме с вас и вие с нас [17], вие все със същите бележки ще оправяте писмата си, и с надписа пак Аслан Дервишооглу Кърджала.

---------------------------

1. Нямат пари на ръка, но ще имат. Не притежаваме самото писмо на орханийци, за да приведем текстуално признанието им. А сравнението е според библейската притча за таланта (старинна монета): притежателят му го заровил нейде в земята, забравил къде. И сега нито може да му се радва, че го притежава, нито може с него да зарадва другиго.

2. Вижте какво имаме да ви кажем от наша страна

3. Но бъдете изпълнителни и достойни членове на комитета. На това същото място след‘хора’ Левски собственоръчно поставил звездичка за знак на бележка под страницата. А долу под страницата стои пак звездичка и срещу нея бележка: „Това точно както си е, така и ще да стане, но за другите села се захваща от звездата за всяко.“ От което трябва да съдим, че: 1. настоящият текст на писмото до орханийци е само чернова; 2. то е чернова за всички села в Орханийско, в които има Ч. Р. комитети и до които Левски вероятно е изпратил същото писмо; 3. писмото до орханийци ще бъде точно копие от черновата ѝ 4. всички други писма до селата няма да съдържат не само първите два кратки пасажи от черновата, но и обръщението тук с двете начални мисли до самата звезда. Следователно до всяко село ще започва просто: „ето: не е ли“ и пр.

4. Раната става от ден на ден все по-дълбока.

5. Всеки българин вижда тази горчива истина, но какво излиза в действителност?

6. Остава си съчувственик уж по народното дело, ама на думи и насърчения само.

7. Настраданите.

8. Които не жалят нито децата си!

9. Признателност.

10. Е ударил.

11. Всеки да спечели това високо дарение на народа си.

12. И още, както казват някои.

13. То ние това му и казваме, че... - целият този пасаж от писмото и по стил, и по тон е проповед от Свещеното писание.

14. Отървеше.

15. Според датата на настоящето писмо - 29.1.1872 г., решението да се съберат пари от чорбаджиите чрез терор, което формално се взело на Общото събрание от края на април с. г., е било установено още от началото на годината, когато Левски е в Букурещ. А може би и по-рано. На кого от двамата е принадлежало авторството на плана за терористичния начин на изнудване - за това нямаме по-точни фактически указания.

16. Не постъпи ли, не чувства ли така.

17. Левски още е в Букурещ.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

сряда, октомври 11, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 4

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3.

В Остия живееха много имигранти одесити. Одеситите са влюбени в своя град Одеса и самия факт, че са родени в него, възприемат като висока правителствена награда, като белег за изключителна привилегированост. Писателят Аркадий Лвов, в едно предаване на руската телевизия, заяви: "Валентин Катаев казваше, че баба му е била одеситка, а аз ще ви кажа, че не баба ми, а аз съм кореняк одесит" - с което, както би трябвало да разбираме, дискредитира до известна степен творчеството на Катаев и постави нещата на мястото им - кой какъв е. Веднъж пътувах в Одеса с трамвай и започнах да се възхищавам гръмко от града. Около мене веднага се събра порядъчна, напълно съгласна с мене аудитория. Някой съжали, че съм пропуснал цъфтенето на кестените, друг ме посъветва да се разходя по крайбрежната улица вечерта и т. н. Благодарих, продължих да се възхищавам на красотите на града и накрая произнесох мечтателно: "Да, няма какво да се говори, Одеса... А ако имаше и един Днепър..."

- К`во, к`во, к`во? - чу се от всички страни.

- Днепър?! Какъв Днепър, тази локва ли?! Защо ѝ трябва на Одеса Днепър като имаме Черно море?

- Да, но все пак Днепър е нещо поетично. Рядко птица ще долети до средата на Днепър. [1]

- Че защо ще лети тази курва до средата, какво е забравила там? И що за приказки, Одеса е курорт, защо ѝ трябва блато, когато има море?

Оставих се постепенно да ме убедят, страстите утихнаха, аз се съгласих:

- Да, изобщо, разбира се, Черно море е Черно море, с него нищо не може да се сравни - и за един курорт е незаменимо... - а след пауза:

- Но ако го имаше и Днепър - и докато никой не успя да реагира, скочих на спирката, като викнах в движение:

- С Днепър Одеса нямаше да бъде по-лоша от Харков!

В Остин имигрантите, включително одеситите, се събираха около пощата. Приближих се и започнах да се възмущавам:

- Идвам от Рим, получих в ХИАС [2] парична помощ и разбрах, че московчаните и ленинградците ще вземат няколко процента повече от бившите жители на другите съветски градове: Одеса, Кишинев, Харков и т. н.

- Как?! Какво?! - чуха се възмутени гласове.

- И аз не мога да разбера. Казват, значи, че жителите на малките провинциални градове, такива, например, като Одеса, имат съответно по-малко потребности от столичаните - московчани и ленинградци.

- Малки?! Провинциални?! Ние ли имаме малки потребности?!!

- Напълно съм съгласен! Аз съм от Москва, това не ме засяга, но какви са тези работи - ние всички сме имигранти, всички сме в равно положение, а те казват, че не може да се сравнява високото културно равнище на московчаните и ленинградците с примитивността на жителите от отдалечените места, от дълбоката провинция, като одеската.

Това ги довърши, заминахме за Рим и възмутената ни тълпа нахлу с викове в ХИАС. Въздухът се изпълни гъсто с руски, еврейски и наскоро научени италиански псувни. Изплашеното момиче, работещо в ХИАС, говореше само на английски и извика преводач, също наш имигрант.

Преводачът, човек с чувство за хумор, беше отначало в пълно недоумение, но след това ме видя в тълпата и в очите му припламна догадлива искрица.

- Господа - обърна се той към тълпата. - Разбирам вашето възмущение, но хайде да не викаме всички заедно; да изберем един представител, например Борис Сичкин, като московчанин и неутрално лице, и да се обадим в Ню Йорк, за да решим въпроса непосредствено с централната власт.

Всички се съгласиха, отидохме с преводача в кабинета му, разказахме си няколко вица, аз излязох и обявих, че всичко е наред - въпросът е уреден и на всички ще плащат по равно.

След това Остия се вълнуваше още няколко седмици и всички бяха благодарни на Сичкин, който беше успял да предотврати чудовищната несправедливост.

БЕЛЕЖКИ

1. Цитат от "Вечери в хутора край Диканка" на Гогол - "Редкая птица долетит до середины Днепра!".

2. Hebrew Immigrant Aid Society (Дружество за помощ на еврейските имигранти) - американска благотворителна организация, създадена през 1881 година и съществуваща до днес.

(Слeдва)

вторник, октомври 10, 2017

Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 49. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8035. Арх., т. I., № 25, стр. 51.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПЛЕВЕНЦИ - 23 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

Българско, 23 януари 1872 г.

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 1-ви

Братя членове на ЧРБ комитет

В Плевен [1]

Работата ви засега [изисквана] от Централния комитет е: да ни дадете сметка с бележките ви [2] от хората ни, които са ви изпращани с мисия да ви покажат пътя за избавление на поробеното ни отечество. Бележките кога и кои хора са ви изпращани от Централния комитет, на всяко идване с каква мисия са били и вие как сте ги приели? Сметка: именно кой кога е дошъл, колко дни е стоял, какви разноски е направил и за какво кога е платил, и кога не? За всичко точно, кратко и ясно писмено ще съобщите на Централния комитет. Ваша сметка: относно закона [3] както в града ви, тъй също и по околните села работите ли да се съставят подобни дружества и именно с кои села; принасят ли сметка с работата си в частния ви комитет. Колко членове сте в частния комитет под номера от 1-ви, 2-ри и т.н., без имена; колко войводи има изпитани, какви са и къде се намират. Колко и какво оръжие има, тайни къщи или ханове за укриване на заподозрени наши хора, било пеша или с коне, (защото се случва) [4] и още места за събиране на военни материали. Ако някой поканен да вземе участие в народната ни работа се откаже, ще го забележите с причините, поради които се отказва. Колко черни души имате, които ви пречат в работата, с описание на физиономията им и на каква работа са. Ще ни явите колко юнаци имате готови с оръжия, които всеки ден да са в града ви, та щом станат нужни на Централния комитет да ги повика. Колко пари сте внесли в Централния комитет, колко коня и за по колко. Именно кому са дадени парите и конете и срещу тях получили ли сте разписки от Централния комитет и чрез кого; и още от кой месец и ден. Колко разписки са, по колко и от кой номер. За всичко писмено ще съобщите на Централния комитет, щом като ви се пише в сметките. Ще бързате за всичко, защото се усилва и еничарският турски комитет „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци и сърби с тур.[ците] бой!!! Черногорските войводи в писмата си до Централния комитет ни питат: готови ли сме и в какво? Ако сме готови, то да им определим ден, в който да се захване [въстанието] по едно и също време. Нашият отговор беше тъй: „Още малко има да се готвим и ще ви явим.“ Следователно трябва бързане, защото в много [още] не сме готови, а хората, като ни гледат мързеливи в работата, няма и да ни чакат. Предвижданията са, че ще ни изпреварят заедно със сърбите; едно само спира черногорците да не подават още ръка на сръбското правителство, защото тяхната и нашата цел е една (народно управление), което и те тайно са начертали. Но каквото и да е, няма да ни чакат дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се започнеше от коя и да е страна боят, пък ние в нещо [да сме] неприготвени... За това Централният комитет е невинен; защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е на всичките частни комитети. Но и ако ни изпреварят горните, за които казахме, и се започнеше боят, то ще е за неизпускане време, защото иначе сме загубени во веки веков. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили, за да даде по-скоро ред на всичките частни комитети за революция.

Преди да се съставят частните комитети в Българско, нашият работник В. Левски в обикалянето си от 4-5 години по Българско даде точна сметка: къде какви хора има и какво е вземал и давал с тях. След съставянето на Централния комитет се отреди пак същият (В. Левски) със закона по същите места да състави ЧРБ комитети, за което пак даде точна сметка: де що го е срещнало и де как е посрещнат от препоръчаните му. Както ви е казано от него, като дадете бележките си за закона, ще го изпратите придружен с 2 турски лири, както бяха изпратени вече от много места. Тогава Централният комитет по вишегласието на всичките частни комитети ще го напечата и разпрати навсякъде да се води и управлява всеки работник по него в народната ни работа.

Централният комитет налага данък на всеки член веднъж завинаги. Всеки един според състоянието си ще даде десятък от имот и от 2 таксита: за първите трябва да гледате, щом ви се пише да бъдете готов, пък за вторите с парите заедно ще си изпратите един представител, закъдето се повика да дава глас върху всичките народни работи; ще присъства и въобще в народната сметка като: откъде колко е взето, и къде се е дало и въобще в Българско къде и кога е започнато и какво е изработено. Тая сметка ще се подн[е]се на всеки член пред очите. [5]

Сега за парите. Гледайте по какъвто и да бъде вече начин, но да бъде по-скоро. А колкото имате засега събрани, внесете ни ги, защото имаме голяма нужда. Дайте и бележки под какви знакове ще познаваме вашата община и вишегласното ви решение, на което ще се основава Централният комитет. Съветвам ви братски и по българска длъжност да гледате да свършите явените вам засега длъжности, защото има и друго да свършите и ще сме вече готови.

Лицето, чрез което ще се разбирате с Централния комитет, е Аслан Дервишооглу Кърджала, по-напред отбелязан като В. Левски. На същото лице името ще се променя според обстоятелствата, за които ще предизвести Централният комитет, щом види, че е нужно да се промени.

1. Писмото се отнася до цикъла от по-предни кореспонденции № 43 и № 44 и пр., но е интересно да се изучава във връзка с оплакванията на Левски до Д. Хр. П. от брат му Анастас в Плевен № 22, № 25, № 27 и др.

2. Писмени документи.

3. Съгласно изискванията на устава.

4. Защото се случва да пътуват и с коне.

5. Недоизказана мисъл. Трябва да се разбира, че втората сметка, а именно: откъде колко се е дало и въобще в България къде и кога е започнало делото и какво е извършено - това ще се изложи на Общото събрание пред всички.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

понеделник, октомври 09, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 3

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2

В Съюза пушех "Ява", с която бях свикнал; даваха да се изнесат по десет пакета цигари на човек и аз си мислех с ужас какво ще правя, когато свършат.

Когато запуших "Ява" във Виена на автобусната спирка, наредилата се опашка позеленя и се разкашля, мухите умираха и падаха като камъни на земята, а стоящият наблизо военен, като усети дима от цигарата, побеля, уверен, че е започнала химическа война. Мисля, че ако митницата знаеше за действието на съветските цигари върху загниващия Запад, щеше да ни принуждава ги пренасяме със сандъци, за да се отмъстим на оялите се капиталисти.

Като прекарахме две седмици във Виена, ни откараха с влак в Италия,. За разлика от Австрия Италия приличаше по темперамент на голяма одеска комунална квартира. В Рим животът на пешеходецът е заплашен не само когато пресича улицата, но и когато е на тротоара. Италианците се носят с раздрънканите си коли, без да гледат пътя и да обръщат и най-малко внимание на светофарите и пътните знаци. От една минаваща кола ме заляха с вода и изчезнаха с оглушителен кикот. Един такъв тънък, ажурен френски хумор. Отначало ми се прииска да ги застрелям, но след това стигнах до извода, че е по-добре една подобна весела простащина, отколкото животът в спокойната виенски гробница.

От Рим отидохме в Остия - малко градче на брега на морето. Жилищата скъпи, парите малко, но синът ми Емелян прояви инициатива и скоро съобщи гордо, че е наел малко жилище около самото море, вече е внесъл парите и можем да се настаняваме. Оказа се сутеренно помещение от пещерен тип. Влажните стени с текла по тях вода изобщо не смущаваха мокриците, една група от които се качваше нагоре, а друга спокойно се спускаше надолу. Веднага се виждаше, че мокриците са добре възпитани, с висше образование. Като се вгледах, различих безупречни балетни стъпки и като балетмайстор и професионален танцьор не ми беше трудно да разпозная танц на ансамбъл "Берьозка". За съжаление единствената слаба малка лампа не ни позволяваше да се насладим напълно на спектакъла. Между другото, щом загасихме светлината и легнахме да спим, мокриците прекратиха танца си и се настаниха върху лицата ни. Това неизвестно защо ме изтръгна от съня и аз изскочих от мазето като от горящ танк. След мене изскочи Галя и само Емелян, като Зоя Космедемянская, стоеше, по-скоро лежеше неустрашимо.

Разбрах, че не трябва да доверявам съдбата си на друг и на следващото утро се договорих със собственика, който ми влезе в положението и ми предостави любезно двустайно жилище в същата сграда за луди пари. Преместихме се, отворихме куфарите и започнахме да подреждаме нещата си. Когато отворих шкафа, открих, че ме гледат в упор няколкостотин огромни черни хлебарки. Обратната страна на шкафа беше покрита от долу до горе с техните братя и сестри. Големи - майските бръмбари на техния фон биха изглеждали като комари, - с грузинска талия и запорожки мустаци. Жена ми не каза нищо, но по очите ѝ познах, че не обича нецензурните думи, защото ако си отвореше в този момент устата, щеше да се събере материал за цяла енциклопедия на каруцарската лексика. Емелян се усмихна меко.

Отидох в магазина, купих с последните пари всевъзможни средства срещу хлебарки и изпразних първата бутилка спрей право в устата им. Те се ободриха и се облизаха сладко. Както разбрах, отдавна ги хранеха с това, бяха свикнали и бяха обикнали въпросното лакомство. Втората бутилка с надпис "смърт" явно ги развесели, това средство сигурно го имаха за нещо като френски коняк. Освен това забелязах, че станаха доста повече - вероятно бяха поканили съседите си на неочаквания банкет. Пийнаха добре, замезиха здраво, малко попяха и минаха на масови танци. Не издържах, взех тигана и се спуснах в ръкопашен бой, но силите не бяха равни, оказа се, че хлебарките имат неизчерпаеми резерви.

В края на краищата си помислих: те се бият за справедлива кауза, това е тяхната родина. Не те дойдоха при нас, а ние при тях. Оставих ги на мира и си живеехме с тях дружно, както и целият италиански народ.

В Италия отидох на стриптийз и получих огромно удоволствие, но не от стриптийза, а от италианската публика. Всичко започна обичайно: излезе една жена, виждаше се, че не е девойка, а майка, но фигурата ѝ беше прилична, и започна да се разсъблича под съпровод на музика. Свали наметката си, ръкавиците, полата, сутиена, премерено, в смисъла на дълго, събуваше гащичките си. Накрая остана съвсем гола, само се прикриваше с ръка под корема. Музиката стихна, залата замря. Разнесе се истински барабанен ритъм, като в цирка за създаване на напрежение преди изключително опасен номер под купола. При последните звуци на кресчендото жената махна с триумфиращ жест ръката си и залата избухна във възторжени викове и бурни аплодисменти!

Ходих няколко пъти да гледам този номер, но не гледах изпълнителката, а зрителите и се смеех до сълзи. Звуците на барабанния ритъм направо ми причиняваха колики.

(Слeдва)

неделя, октомври 08, 2017

Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 48. Като източник Страшимиров сочи „Спомени и очерци“ - М. Ив. Марковски, кн. I, стр. 69. Из частния архив на Троянския комитет.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ КОМИТЕТ - 18 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

1872, 18 януари, Ловеч

Господине, изпращаме ви един кон да го задържите в Троян или по-добре до десетина дни двадесет дни, колкото за зоб и сено, премерете му, аз като дойда, ще си платя и конят да не ходи навън, защото е заподозрян. Както и да е, задръжте го или при вас, или в манастира, или в колибите, да не му се качвате да ходите навън. Пък на човека ни, който ще ви го докара, да му вземете друг кон с кирия и да си дойде в Ловеч.

Асланооглу Видинли [1]

Явете ни до кой карар сте дошли!

Адр. Махмудая Филибели. [2]

1. Следва знакът на Левски.

2. В. Спасов - ханджия в Троян, член от комитета.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

събота, октомври 07, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Херман Дж. Мълър (Hermann J. Muller)

21 декември 1890 г. – 5 април 1967 г.

Нобелова награда за физиология или медицина

(За откритието му, че рентгеновите лъчи предизвикват мутации.)

Американският биолог и генетик Херман Джоузеф Мълър е роден в Ню Йорк и е по-малкото от двете деца в семейството си. Баща му, Херман Джоузеф Мълър старши, е потомък на немски католици и се готви да стане адвокат, но е принуден да поеме семейната леярска работилница. Майка му е дъщеря на английски сефард. Макар че бащата на Мълър умира, когато момчето е само на девет години, той успява да му придаде своята любов към науката. Херман и по-голямата му сестра посещават общообразователно училище в Харлем, а през 1907 г. Мълър завършва училището "Морис" в Бронкс. Като изключителен ученик, той получава стипендия от Колумбийския университет, водещ център в областта на генетичните изследвания. Там, както и в средното училище, Мълър организира клуб по биология. Като завършва университета с отличен успех през 1910 г., той получава една година по-късно званието магистър по физиология, като пише магистърска теза, посветена на предаването на нервните импулси.

След като завършва университета, Мълър получава стипендия и се занимава с експериментална физиология в медицинския колеж към университета "Корнел" в Ню Йорк. Той поддържа връзки с двама млади приятели от Колумбийския клуб по биология, Алфред Стъртеван и Калвин Бриджис, които проучват хромозомната наследственост на плодовата мушица Drosophila в лабораторията по зоология и генетика на Томас Хънт Морган в Колумбийския университет. Мълър се присъединява към тази група през 1912 г., когато става преподавател в катедрата по зоология.

Анализът на предаването на генетичните характеристики (мутациите) при дрозофилите показва, че гените са обединени в групи, могат да се делят и да се подлагат на рекомбинации в съответствие с генетичната теория на Грегор Мендел. В докторската си дисертация през 1916 г. Мълър доказва безспорно, че четирите групи свързани гени, открити със специални генетични изследвания, съответстват на четирите хромозоми в ядрата на клетките на дрозофилите. Този факт убеждава съмняващия се преди това Морган, че гените на Мендел не са просто изкусни теоретични символи, а реално съществуващи единици, намиращи се в хромозомите. Резултатите от изследванията на научната група са публикувани в книгата "Механизмът на Менделовото наследство" («The Mechanism of Mendelian Heredity», 1915 г.); в нея се обсъждат принципите на "класическата" генетика, съществуваща преди биохимичните изследвания. Чувствайки, че много от неговите представи, особено теоретичните, не се признават в Колумбийския университет, Мълър приема предложението за сътрудничество на Джулиън Хъксли от института "Райс" в Хюстън и през 1915 г. се премества в Тексас. По-късно се връща за две години (1918-1920) в Колумбийския университет, преди да стане професор по зоология в Остинския университет в Тексас.

През 1923 г. Мълър се жени за Джеси М. Джейкъб, преподавателка по математика в университета, съавторка на някои негови публикации; семейството има един син.

Интересът на Мълър към генетиката се подкрепя от теорията на Чарлз Дарвин за естествения подбор, според която новите генетични изменения (или мутациите) се появяват постоянно и случайно в популациите на живите организми. Според тази гледна точка, тъй като измененията са незначителни, еволюцията се движи с малки стъпки, а не с големи крачки.

Като очаква, че повечето от естествените мутации трябва да бъдат неблагоприятни за оживяването на видовете, Мълър отглежда разновидност дрозофили, чиито хромозоми с цел идентификация са маркирани с отличителни безвредни генетични варианти. Маркираната хромозома, в която протича пагубна мутация, теоретично трябва да изчезне от генетичната линия; в резултат от това честотата на подобни изчезвания трябва да служи за мярка на скоростта на мутациите. През 1920 г. Мълър и неговият колега Едгар Алтенбург от Колумбийския университет правят първите измервания на скоростта на мутациите.

По време на работата си в института "Райс" Мълър изяснява, че повечето мутации са вредни или смъртоносни. След това доказва, че скоростта на мутациите не зависи от околните фактори и че мутациите протичат с постоянна скорост, независимо от необходимостта от тях. Мълър предполага, че околните фактори, каквито са например рентгеновите лъчи (открити от Вилхелм Рентген през 1895 г.), могат да оказват генетичен ефект. По принцип гените са много устойчиви и трябва да им се въздейства с извънредно висока енергия, каквото е например рентгеновото облъчване, за да ги повреди. Тъй като рентгеновите лъчи влияят на отделните молекули, те могат да повреждат и отделни гени, без да засягат другите. През 1926 г. Мълър открива, че рентгеновите лъчи в действителност увеличават скоростта на мутациите стотици и хиляди пъти в сравнение с нормата.

Откритието, според което наследствеността и еволюцията могат да се изменят преднамерено в лабораторни условия, предизвиква сензация. След съобщението за изследванията му в списание "Science" през 1927 г. Мълър внезапно става известен и почитан, но поради преумора и нарастващи финансови затруднения, предизвикани от кризата през 1929-1930 година, той прави опит за самоубийство в началото на 1932 г. Когато излиза от състоянието си на депресия и получава стипендия от фонда "Гутенхайм", той заминава за Германия и прекарва една година в отдела за генетика, ръководен от Николай Тимофеев-Ресовский, към Института за проучване на мозъка "Кайзер Вилхелм" в Берлин. След това приема поканата на Н. И. Вавилов, директор на Института по растениевъдство към Академията на науките на СССР, и пристига в Ленинград като водещ генетик, за да изследва мутациите на гените. През 1935 г. се развежда с Джеси Джейкъб.

Мълър напуска СССР през 1939 г., за да участва в испанската гражданска война. През следващите три години прекарва в Института по генетика на животните към Единбургския университет (Шотландия), където среща Доротея Канторович, немска емигрантка. Двамата се женят през 1939 г. и имат една дъщеря.

Като се връща през 1940 г. в САЩ, Мълър заема временно длъжността професор по биология в колежа "Амхърст" (щат Масачузетс). През 1943 г. участва като консултант в разработката на Манхатънския проект, а след края на войната - в работата на Комисията по атомна енергия на САЩ. През 1945 г. става професор по зоология в Индианския университет в Блумингтън.

През последните години от живота си Мълър прави значителни усилия да промени преподаването по биология в средните училища и да разработи евгенична програма, наречена "Избор на зачатие", според която спермата на известни мъже трябва да бъде замразявана за по-нататъшно използване при зачатието на здраво и умно бъдещо поколение. Той представя своите възгледи по този въпрос в книгата си "Изход от нощта: поглед на биолога към бъдещето" ("Out of the Night: A Biologist's View of the Future", 1935 г.). Занимавайки се с генетични изследвания, Мълър, освен това, прави първия психологичен анализ на поведението на еднояйчни близнаци, възпитани в различни семейства.

Мълър се увлича от различни видове спорт, проявява голям интерес към световната политика и пътешествията, обича литературата. В средата на 60-те години сърцето му заболява и това довежда до смъртта му от сърдечна недостатъчност.

Многобройните награди на Мълър включват наградата Кимбър по генетика на Националната академия на науките (1955 г.) и наградата Александър Хамилтън на Колумбийския университет (1960 г.). Той е член на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката, член е на Американската академия на науките и изкуствата, на Дружеството по експериментална биология и медицина, на Американското дружество на зоолозите, на Американското дружество по генетика, на Дружеството на генетиците на Великобритания и на Американското философско дружество, а също така е чуждестранен член на Лондонското кралско дружество.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/muller.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“