СЛУЖБОМЕР

понеделник, юни 05, 2017

ЕДВАРД РАДЗИНСКИЙ – „МЪЧИТЕЛЯТ ЙОАН“ – Част втора: "Двамата Ивановци"

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1. „УЧИТЕЛЯТ ЙОАН“

۝۝۝۝۝۝۝۝۝


ДВАМАТА ИВАНОВЦИ

"Тялото изнемогна... духът боледува... душевните и телесните рани се умножиха и няма лекар... Чаках някой да сподели скръбта ми, но не се яви никой. Отплатиха ми се със зло за доброто и с омраза за любовта..."

Кой се оплаква така - страстно и възвишено? Кой е този самотен страдалец, толкова несправедливо обиден?

Това е нашият герой, цар Иван Василевич, който само две години преди тези думи изтребил великия град Новгород. Но какво е градът - целият край опустошил! Младенците привързвали към майките им и ги давели във Волхов... А тези жалостни думи е написал в завещанието си и те са отправени преди всичко към любимия му син, когото той... също ще убие!

Но първите тринадесет години на неговото управление били благодетелни - велико време в нашата история! Останалите двадесет и повече години - кръв и терор, избиване на народа, все едно царят е бил подменен, все едно дяволът е влязъл в него.

Тъмна е преди него историята на московските владетели - безлики сенки, бледо отразени в летописите...

Той пръв заговорил. Той оставил множество писма, в които са неговият глас, неговите шеги и неговите проклятия. Така че самият той, цар Иван Четвърти, ще ни поведе по собствената си история.

(Следва)

Целият текст на книгата: ТУК.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.