СЛУЖБОМЕР

четвъртък, юли 20, 2017

„Какво се случи преди `89-та?“

Интересна и полезна книжка издаде фондация „Софийска платформа“: „Какво се случи преди `89-та? / Исторически сборник за комунизма в България (Уроци от миналото за ученици и учители)“.

Инициативата на фондацията да помогне за разясняване в училищата на същността на комунизма и на неговите прояви у нас (в учебниците по история няма почти нищо за това) е похвална, но като познавам училищните нещата отвътре не от днес и не от вчера, дълбоко се съмнявам, че тези материали ще стигнат масово до българския ученик.

А те ще са полезни да се сведат не само до знанието на децата, които не са живели в онези времена, но и да се припомнят постоянно на тези хора с късата памет, които от онова време помнят само „фафлата от пет ст`инки“ и плачат с кървави сълзи за нея.

Затова, смятайки че това ще бъде от полза, започвам да публикувам в блога на части съдържанието на книжката „Какво се случи преди `89-та?“, като в края на всяка нейна глава ще прилагам и видео урока, създаден по темата съвместно от фондация „Софийска платформа“ и образователния сайт „Уча.се“.

(Павел Николов)

I. ВСЕКИДНЕВИЕТО НА ХОРАТА КАТО ОГЛЕДАЛО НА РЕЖИМА (от Иван Еленков)

В Централните хали, София,

10 ― 11 ноември 1980 г.:

„По време на наблюдението обектът беше посетен от над 1500 човека. В обекта се търсят, а липсват: захар, зрял боб, веро, Кока-Кола, тоалетна хартия, фини шоколадови бонбони, сухи детски супи, маслини, майонеза, прясна риба, месо, червен пипер и др. Въпреки, че работното време в наблюдавания обект се спазва стриктно, много граждани изразяват недоволство от факта, че във върховите моменти работят половината от касите, вследствие на което се струпват големи опашки и се губи много време. Има и други оплаквания – от качеството на разфасованото месо […]; хладилните гондоли бяха силно замърсени; каймата особено при четвъртото наблюдение беше изключително лошо опакована, а щандистките я дооформяха с ръце! […]; на щанда за зеленчуци при 4-то наблюдение нямаше нищо друго освен картофи и чесън… Има и редица други нередности: липса на етикети на цените на стоките; на голяма част от щандовете […] щандистките от щанда за колбаси са малко и освен това непрекъснато общуват помежду си, предизвиквайки недоволството у купувачите…“

Из социологическото наблюдение, предназначено за служебно ползване. ЦДА, ф. 1Б, оп. 55, а.е. 808, л. 1-11, (1980). Състояние и проблеми на търговията на дребно и услугите в столицата. АОНСУ.

1. Революционните преобразования в обществото

Промените във всекидневния живот на хората след 1947 г. са пряко свързани с последиците от политическия преврат, довели до окончателното утвърждаване на комунистическия режим в България. Според идеологията на режима, овладяването на политическата власт е само начална стъпка на промените в обществото.

Фразата „разгром на буржоазната класа“ [1], с която се свързва този период, означава да бъде разрушена исторически установената йерархия в обществото или с други думи естествено формиралите се с хода на времето и развитието на българското общество позиции и отношения между обществените групи у нас. Комунистическият режим в лицето на БКП (Българската комунистическа партия) разбива съществуващото преди него обществено разбирателство.

Това предполага унищожаване на съществуващите елити – политици, индустриалци, банкери, едри земевладелци, висши чиновници и военни, както и на средната класа – търговци, нископоставени служители и дори селяни. „Революционните преобразования“, на които е подложено обществото, променят и социалното положение на експертните и художествените прослойки – инженерите, лекарите, юристите, свързаните с изкуствата и академичната общност.

В новото общество статутът на хората се основава на равенството на всички в труда. Свръхнапрежението в трудовия процес се приема за определящо и колкото по-голямо е то, толкова по-достоен е работещият човек. Трудът в това общество вече е „основно право“, и най-вече, „дълг на всеки гражданин“. „Работническата класа“, според комунистическата идеология, е новата, просперираща, обществена сила, на която принадлежи бъдещето завинаги.

Подобно преобръщане на обществото предполага цялостно обхващане на съществуването на всеки човек. Това означава принудителното му участие в текущите инициативи на БКП, вграждане в съзнанието му на основните идеологически обяснения за света и въвличането му в общия ритъм на колективното, еднакво за всички, битие на социалистически граждани.

1. Буржоазната класа е социална категория, която е съставена от хора с определен културен и финансов капитал, които са част от средните и горни слоеве на обществото. Според комунистическата идеология, управлението на буржоазната класа трябва да бъде заменено с обществено устройство, при което работническата класа (пролетариатът) става господстваща.

(Следва)

сряда, юли 19, 2017

Хирошиге Андо

Хирошиге Андо или Хирошиге Утагава е японски ксилограф (дървогравьор) от началото на деветнадесети век.

Известен е преди всичко с майсторството си да пресъздава природни явления – мъгла, дъжд, сняг.

Сочен е като последния художник, който работи в стила укийо-е, една доста сложна техника на създаване и печатане на цветни гравюри, разработена през периода Едо (1603-1868).

Ето някои негови гравюри…


А това е мемориален портрет на Хирошиге Андо от художника Кунишида Утагава, негов съвременник.


вторник, юли 18, 2017

Великият Съветски съюз

За Великия Съветски съюз мечтаят не само в Русия, мечтаят доста хора и у нас.

За тях именно художникът Валерий Барикин е пресъздал онова време – времето на Великия Съветски съюз.

Наслаждавайте се!


ЕЛА ПРИ НАС НА СТРОЕЖА!


НЕ ОТВЛИЧАЙТЕ ШОФЬОРА ПО ВРЕМЕ НА ДВИЖЕНИЕ!


ЦЯЛАТА ЗАПЛАТА - НА ЖЕНАТА!


А ТИ КАК РАБОТИ ДНЕС?


МЛАДИ НАЧАЛНИКО НА СТРОЕЖА, ОТИВАЙ НА УЧАСТЪКА!


РАБОТНИКО ОТ ЖКХ! ОБСЛУЖВАЙ КАЧЕСТВЕНО СВОЯ УЧАСТЪК! (ЖКХ - Жилищно-комунално стопанство, икономически отрасъл, обсляжващ жилищните сгради).


НАБЛИЖАВАМЕ МОСКВА!


КЪМ НОВИ ТРУДОВИ ПОБЕДИ!


НЕ ГУБИ РАБОТНОТО СИ ВРЕМЕ!


УВАЖАВАЙТЕ ТРУДА НА ЧИСТАЧКИТЕ!


понеделник, юли 17, 2017

"Емпромптю"

Емпромптю е импровизирана (съчинена без предварителна подготовка) музикална пиеса за фортепиано, отличаваща се обаче с прецизна виртуозност (справка: Шопен, Шуман, Шубурт).

Същото се е опитал да направи, само че в киното, и режисьорът на филма „Емпромптю“ („Impromptu“, 1991 г.) – импровизацията (в сценариен смисъл) е на лице и при това се е получила много добре.

На едно място виждаме събрани…

…художника Йожен Дьолакроа…


…композитора Ференц Лист…


…поета Алфред дьо Мюсе…


…екстравагантната Жорж Санд…


…и Фредерик Шопен.


Случките във филма не са автобиографични, измислени са, но са игриво забавни и много увлекателни.

Оформят се например цели четири интриги от типа „аз търся тебе, ти търсиш друг“.


Има даже и два много комични дуела.


В края на краищата филмът свършва там, където започва истинската история на Фредерик Шопен и Жорж Санд – заминаването им (през 1838 г.) за остров Майорка.


Оттук нататък думата вече имат документалистите.

А от мене: едно емпромптю от Шопен - великолепно е...


неделя, юли 16, 2017

"Quizás"

Има някои песни, които са като лепенки.

Лепят се за всякакви изпълнители, при това световно известни, и няма отлепване оттам нататък от световната музикална класика.

Една от тези песни е "Quizás" („Може би“, „Възможно е“, „Може и да стане“, но аз ще преведа заглавието малко по-свободно - „Надявай се“, пък дано не ме замерят с камъни испанистите).

Песента е на кубинския композитор Освалдо Фарес (1902—1985), който през 1962 година напуска комунистическия рай на Фидел Кастро и до края на живота си (1985 година) живее и твори в Съединените щати.

А тук следва изпълнението на песента от Нат Кинг Кол, най-добрия от най-добрите, заедно с превод – разбира се.

Siempre que te pregunto
Que, cuándo, cómo y dónde
Tú siempre me respondes
Quizás, quizás, quizás
 
Y así pasan los días
Y yo, desesperando
Y tú, tú contestando
Quizás, quizás, quizás
 
Estás perdiendo el tiempo
Pensando, pensando
Por lo que más tú quieras
¿Hasta cuándo? ¿Hasta cuándo?
 
Y así pasan los días
Y yo, desesperando
Y tú, tú contestando
Quizás, quizás, quizás
 
Estás perdiendo el tiempo
Pensando, pensando
Por lo que más tú quieras
¿Hasta cuándo? ¿Hasta cuándo?
 
Y así pasan los días
Y yo, desesperando
Y tú, tú contestando
Quizás, quizás, quizás
Винаги, когато те питам
какво, кога, как и къде,
ти винаги отговаряш:
"Надявай се, надявай се, надявай се".
 
Ето така минават дните
и аз съм отчаян,
а ти, ти отговаряш:
"Надявай се, надявай се, надявай се".
 
Така напразно губим време
в размисли, в размисли.
Какво повече искаш?
За кога? За кога?
 
Ето така минават дните,
и аз съм отчаян,
а ти, ти отговаряш:
"Надявай се, надявай се, надявай се".
 
Така напразно губим време
в размисли, в размисли.
Какво повече искаш?
За кога? За кога?
 
Ето така минават дните
и аз съм отчаян,
а ти отговаряш:
"Надявай се, надявай се, надявай се".

И бонус – най-доброто друго изпълнение на песента (според мене).


петък, юли 14, 2017

„Виолет Нозиер“

Верен на идеите на „новата вълна“ да изобразява живия живот „без маска и без грим“, във филма си „Виолет Нозиер“ („Violette Nozière“, 1978 г.) Клод Шаброл възпроизвежда с документална точност събития от живота на Виолет Нозиер, чието дело за убийство предизвиква небивал интерес в цяла Франция през 1934 година - улични певци съчиняват и пеят песни за нея (има го и във филма), поетите сюрреалисти ѝ посвещават цял сборник със стихотворения, в който се срещат имената на Андре Бретон, Бенжамен Пере и Пол Елюар.

Виолет (прекрасна игра на Изабел Юпер!) води двойствен живот – в семейството си е една, а вън от него - друга.


Срещата със студента Жан Дабен е фатална – той се интересува само от парите, които Виолет постоянно му дава, но все по-трудно намира.


Под предлог, че по лекарска препоръка трябва да вземат лекарство, Виолет сипва в чашите на родителите си – които имат известни спестявания в банката - конска доза соменал.


Скоро след това отровителката (майката оживява, но бащата умира) е заловена и осъдена на публично гилотиниране.


С това филмът свършва, но животът на Виолет Нозиер има интересно по-нататъшно развитие.

Един месец след присъдата президентът на Франция Албер Льобрен (който по-късно, през 1939 година, забранява публичните екзекуции) заменя наказанието ѝ с доживотен затвор, през 1942 година с указ на маршал Патен доживотният затвор на Виолет – по нейна молба за помилване - се свежда до дванадесет години, а през 1945 година президентът Шарл дьо Гол отменя наложената ѝ забрана да напуска страната в продължение на двадесет години.

През същата 1945 година Виолет Нозиер излиза на свобода, жени се за сина на един от надзирателите на затвора, където излежава присъдата си, който пък се развежда заради нея, и има от него пет деца – един син и три дъщери.

На някои хора съдбата наистина е удивителна.

А когато има майстор като Клод Шаброл да я покаже и на екрана, май не ни остава нищо друго освен скрито да изпитаме завист…