неделя, август 20, 2017

„Tancuj, tancuj, vykrúcaj“


Тук някога се намираше игралната площадка на моята детска градина, тези дървета не съществуваха, в дъното имаше една огромна липа, а на площадката - пясъчници, люлки и пързалки.

Голямо тичане, голямо викане падаше, енергия имахме, колкото да задвижим всичките турбини една атомна електроцентрала, а когато все пак умората ни поналегнеше, се отдавахме на по-спокойни деяния - разваляхме например пясъчните фигурки, които момичетата си правеха, те писваха до небесата, а учителките ни наказваха до стената на училището (виждате я тази „стена на плача“ зад гърба ми на снимката) или се сбивахме заради някоя дървена пушка (не стигаха за всички) и пак ни изправяха до стената.

От тогава още ми се е забило в паметта едно стихче, което момичетата (когато не правеха пясъчни фигурки и не пищяха до небесата) пееха, хванати за ръце и въртейки се в кръг:

„Търльо, мърльо, писанче, писанче -

със червено герданче, герданче,

сините му очички, очички,

светят като звездички, звездички“.

По това време литературознанието не ме беше увредило, а и по-късно не можа да ме увреди, с идиотската формулировка, че литературата е отражение на действителността, така че и тогава не виждах, и сега не виждам нищо чудно в това „писанче“, което е „търльо, мърльо“, носи червено герданче и има бездънно сини очи - просто едно същество от литературния свят, много симпатично и на космическо разстояние от нашата мързелива котка на село.

По-очарователна от „писанчето“ обаче беше мелодията, много игрива, много увлекателна - аха да се хванеш и ти до момичетата, за да заподскачаш заедно с тях, и само мисълта, че няма да се отървеш след това от подигравки, те спира да го направиш.

Години минаха оттогава - много! - и ето че веднъж чух по радиото същата песничка, но със съвсем друг текст, при това - не български.

Нямах тогава - ученик в гимназията - никакво понятие от славянски езици и разбрах от текста само няколко думи, толкова, колкото да не разбера нищо от него.

После станах по-учЕн, появи се интернет и нещата си дойдоха на мястото.

Затова сега мога да ви покажа текста на словашката детска народна песничка „Tancuj, tancuj, vykrúcaj“, да ви представя изпълнението, че и превод да ви направя.

А вие, ако искате, можете да си прибавите към словашкия текст и „Търльо, мърльо“...

Tancuj, tancuj vykrúcaj, vykrúcaj
Len mi piecku nezrúcaj, nezrúcaj
Dobrá piecka na zimu, na zimu
Nemá každý perinu, perinu. 

Trá-la-la-la...

Stojí vojak na varte, na varte
v roztrhanom kabáte, kabáte 
od večera do rána, do rána
rosa na ňho padala, padala.

Trá-la-la-la...

Tancuj, tancuj vykrúcaj, vykrúcaj
Len mi piecku nezrúcaj, nezrúcaj
Dobrá piecka na zimu, na zimu
Nemá každý perinu, perinu. 
 
Танцувай, танцувай, върти се,
но печката не ми събаряй,
добра е печката през зимата,
не всеки има пухено юрганче.

Тра-ла-ла-ла...

Стои войникът на поста си
със скъсано мундирче,
от вечерта до сутринта
росата върху него падаше.

Тра-ла-ла-ла...

Танцувай, танцувай, върти се,
но печката не ми събаряй,
добра е печката през зимата,
не всеки има пухено юрганче.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.