СЛУЖБОМЕР

петък, септември 01, 2017

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 12

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА , ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ:

МАГДАНОЗКА

(PETROSINELLA)

Първа забава от втория ден

ЕДНА БРЕМЕННА ЖЕНА ЯДЕ ОТ МАГДАНОЗА В ГРАДИНАТА НА ЕДНА ОРКА И ХВАНАТА НА МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, ОБЕЩАВА ДА Ѝ ДАДЕ БЪДЕЩОТО СИ ДЕТЕ. КОГАТО СЛЕД ТОВА СЕ РАЖДА МАГДАНОЗКА, ОРКАТА Я ВЗЕМА ОТ МАЙКАТА И Я ЗАТВАРЯ В ЕДНА КУЛА. СИНЪТ НА ЕДИН ПРИНЦ СЕ ВЛЮБВА В НЕЯ И Я ОТКРАДВА. С ПОМОЩТА НА ТРИ ВЪЛШЕБНИ ЖЪЛЪДА ДВАМАТА СЕ СПАСЯВАТ ОТ ОРКАТА И КОГАТО ПРИСТИГА В ДОМА НА ЛЮБИМИЯ СИ, МАГДАНОЗКА СТАВА ПРИНЦЕСА.

Толкова ми се иска да видя нашата принцеса весела, че през изминалата нощ, докато наоколо беше тихо, ровех в старите сандъци на ума си и тършувах из далечните кътчета на паметта си, избирайки нещо от историите на добрата госпожа Киарела Вусиоло, бабата на съпруга на моята леля (да я приеме Господ в своето царство, а на вас да даде добро здраве). Тъкмо тези приказки ще разказвам, по една на ден, и се надявам, че ще ви харесат. Но и да не успеят, подобно на кавалерийски ескадрон, да отбият от вашите души всичките атаки на скръбта, то поне ще затръбят като тръби, вдигайки и призовавайки за битка моите приятелки. И те, способни на велики подвизи, ще обезщетят немощта на моя разказ с излишъка от своята доблест.

Имало едно време една бременна жена на име Паскадоция. Веднъж, като надникнала през прозореца, който гледал към градината на една орка, тя видяла кокетна леха с магданоз и толкова ѝ се приискало да го опита, че била готова на момента да припадне. И като нямала сили да устои, изчакала орката да отиде някъде, прескочила в градината и си откъснала една китка. Но орката се върнала и като започнала да бере магданоз за зелен сос [2], разбрала, че някой е посетил лехата преди нея. И си казала: "Да не съм жива, ако не заловя крадливата ръка! И тя не само ще съжалява, но и ще запомни за цял живот: от своята паница яж и не облизвай чуждите котли!"

А нещастната жена продължавала да прескача в градината; и накрая една сутрин орката я хванала с яростен вик: "Падна ли ми, крадло такава! Кажи сега, след като имаш ум да крадеш, с какво ще се разплатиш за това, че ми скубеш градината? Да не мислиш, че ще те пратя в Рим на покаяние? Ще имаш да вземаш!"

Бедната Паскадоция започнала да моли за милост, като казала, че е била съблазнена да сгреши не от демона на лакомията и ненаситността, а защото е бременна и се е страхувала, че ако не хапне магданоз, върху лицето на детето ѝ ще се появят лунички. И че орката също трябва да бъде благодарна, защото хората казват, че който не даде на бременна жена да хапне от това, което иска, на двете му очи ще излезе ечемик [3]. "Не съм момиченце, за да ме залъжеш с приказки - отвърнала орката. - И не мисли, че ще ме хванеш на кукичката с твоите думи. Смятай, че си оскубала до последно лехата на своя живот, ако не се закълнеш да ми дадеш детето, което чакаш, независимо дали е момче или момиче". Нещастната Паскадоция, като не знаела как да се отърве от тази беда, се заклела, като сложила едната си ръка върху другата [4]. Едва тогава орката я пуснала.

И ето че когато настъпило времето да роди, тя дала живот на момиченце, хубаво като скъпоценно камъче, и го нарекла Магданозка, защото от този ден нататък носело на гърдите си малка китка магданоз. Растяла Магданозка не с дни, а с часове, а от седем години започнала да ходи при учителка да учи четмо и писмо. А всеки път, когато орката я срещала на улицата, ѝ казвала: "Кажи на майка си да помни своето обещание; аз не съм забравила нищо". И толкова често повтаряла това, че бедната майка, като нямала сили да понесе тази музика, казала раздразнено: "Ако срещнеш още един път старицата и тя ти напомни отново за обещанието, кажи ѝ: ето, вземи ме!"

Магданозка, която не подозирала нищо, срещнала отново орката; и щом орката повторила обичайните си думи, тя отговорила невинно така, както я научила майка ѝ. Орката я хванала веднага за косите, завлякла я в гората - където Слънцето не водело конете си, за да не плаща на Тъмнината наем за това пасище - и там я затворила в една кула, която се появила от един неин жест без прозорци, без стълби, с едно само прозорче на върха. През прозорчето Магданозка спускала своите дълги и предълги златни коси, а орката се качвали и се спускала по тях като корабен юнга по вантите на мачтата.

Веднъж се случило орката да замине надалече от кулата, а Магданозка погледнала през прозорчето и разпуснала прекрасните си коси. Синът на един принц, като минавал наблизо, видял двете спускащи се по стената златни знамена, които призовавали всеки да се запише незабавно в армията на Амур, а сред драгоценните вълни забелязал лицето на Сирена, способно да омагьоса всяко едно сърце. Увлечен безмерно от тази красота, той ѝ изпратил отначало меморандум от въздишки, но скоро отправил искане замъкът да бъде предаден в ръцете му.

Преговорите вървели доста успешно, защото младият принц получавал кимане с глава за въздушните целувки, жарък блясък в очите за реверансите, признателност за подаръците, надежди в замяна на обещанията и нежни думи в отговор на многоречивите признания. Това продължило много дни, докато не свикнали толкова един с друг, че даже си уговорили среща: с идването на нощта - времето, когато Луната играе със звездите на "нямо врабче" - Магданозка трябвало да даде на орката сънотворно питие, за да може младият принц да се качи безпрепятствено горе по златните коси на своята любима.


Настъпил уреченият час, принцът отишъл при кулата, свирнал и Магданозка спуснала косите си, а той ѝ казал: "Вдигай!" Вдигнат до прозорчето, той скочил в стаята и си направил малко угощение с магданозения сос на Любовта, а после - преди Слънцето да обучи конете си да прескачат през обръча на Зодиака - се спуснал по същата златна стълба и тръгнал по пътя си.

Така продължило дълго време, но една кумица на орката подушила нещата и - според пословицата "Взе да учи руски и си навря муцуната в лайното" [5] - казала на орката да внимава, защото Магданозка е завъртяла любов с някакъв момък, а тя чула какво си говорят и видяла как той влиза в кулата. Та ако работата е стигнала до "лявата му ръка е под главата ми" [6], момичето вероятно ще си смени до май месец жилището [7].

Орката благодарила на клюкарката за предупреждението и отвърнала, че знае как да препречи пътя на Магданозка, защото е омагьосала бягството от кулата. Ако няма трите вълшебни жълъда, скрити зад една от гредите на тавана на кухнята, опитите ѝ да се измъкне ще завършат с неуспех.

Но докато си бъбрели така, Магданозка, която си отваряла очите на четири и отдавна подозирала, че съседката им не е добра жена, подслушала техния разговор. И ето че когато Нощта окачила да висят черните си рокли, за да ги предпази от молци, дошъл както винаги младият принц. Магданозка му помогнала да се качи в кулата и му разказала за трите жълъда, които знаела как да използва, защото разбрала за вълшебството от орката. След това оплела въжена стълба, по която се спуснали долу и хукнали по посока на града.

Но кумицата на орката, като видяла как се отдалечават, надала вик. И викала, докато не събудила орката, която, след като видяла, че Магданозка е избягала, се спуснала по въжената стълба,закачена за прозорчето, и подгонила влюбените.

Като я видели, че се носи по-бързо от подивял кон, те си помислили, че вече са пропаднали, но Магданозка си спомнила за трите жълъда и хвърлила единия на земята - веднага се появило едно корсиканско куче, такова страшно, майчице мила!, което, лаейки с широко озъбена паст, се спуснало към орката, за да я разкъса на парчета. Но орката, която била по-лукава и от дявола, бръкнала в торбичката си, извадила парче хляб и го хвърлила на кучето. И то, щом изяло хляба, подвило опашка и цялата му злост се изпарила.

Орката се понесла отново след бегълците. Тогава Магданозка, като я видяла да се приближава, хвърлила втория жълъд. Появил се страшен лъв, ударил земята с опашката си и разтърсил грива. Като разтворил уста, широка две педи, той вече бил готов да скочи върху орката. Но тя, като изтичала обратно до дома си, одрала едно магаре, което пасяло на ливадата, и като надянала кожата му, се спуснала срещу лъва. И той, като я взел за истинско магаре, така се уплашил, че и до ден днешен все още бяга.

Като преодоляла второто препятствие, орката хукнала отново след нещастните влюбени, които - като чули тропот и видели стълб прах до самото небе, разбрали, че преследвачката е близо. А орката, която се страхувала, че лъвът може да се върне, не свалила от себе си магарешката кожа. Тогава Магданозка хвърлила третия жълъд и се появил вълк, който не дал на орката време да намери ново средство за спасение и я изял все едно е магаре. Така влюбените, като избегнали всички опасности, стигнали малко по малко до родната страна на младия принц. Там, като измолил съгласието на баща си, той взел Магданозка за жена. И след толкова вълнения се изпълнило за тях казаното:

час един в пристанище спокойно
сто години щастие е сякаш.
.

1. "Да нахранят Стефано" - да си напълнят корема. Вероятно изразът се дължи на далечното съзвучие на името с думата stomaco - корем.

2. Магданозът се използва широко в италианската кухня, включително и за приготвяне на зелени сосове.

3. Смятало се, че ако не се даде на бременна жена от това, което поиска, детето ѝ ще се роди с един или друг дефект, но и този, който не е дал, ще бъде наказан.

4. Ритуален клетвен жест.

5. Неап. Pigliannose lo ʹmpaccio lo Russo, voze mettere lo musso а la merda - пословица за тези, които се занимават с чужди работи в своя вреда.

6. "Лявата ръка е под главата ми, а с дясната ме прегръща" ("Песен на песните", 2, 6; 8, 3). "Песен на песните" се приписва на цар Соломон, а западната църква от стари времена я използва широко в богослужението си; отделни фрази от нея били известни и на простолюдието. В разговорната реч с думи от посоченото изречение (на развален латински те звучат като leva еio) се означавал сексуален контакт.

7. В началото на XVII в. в Неапол със специален указ на вицекраля 4 май бил определен за ден, в който изтичат договорите за наем на жилища.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.