СЛУЖБОМЕР

неделя, октомври 01, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Пърси Уилямс Бриджман (Percy W. Bridgman)

21 април 1882 г. – 20 август 1961 г.

Нобелова награда за физика

(За изобретяването на устройство за получаване на свръхвисоки налягания и за откритията, които е направил с него в областта на физиката на високите налягания.)

Американският физик Пърси Уилямс Бриджман е роден в Кеймбридж (щат Масачузетс). Той е единственото дете на Раймонд Лъндон Бриджман, репортер и публицист, Мери Ан Марин Бриджман (Уилямс). Скоро след раждането му семейството се премества в гр. Нютон, където Бриджман расте, посещава енорийната църква, играе шах и спортува. Учителят му от средното училище го съветва да избере пътя на науката.

През 1990 г. Бриджман постъпва в Харвардския университет, поставяйки началото на продължителното си сътрудничество с това учебно заведение. Той избира да учи химия, математика и физика и получава отлична диплома на бакалавър през 1904 г. През следващата година му е присвоена степен магистър, а през 1908 г. става доктор на науките, защитавайки дисертация за влиянието на налягането върху електрическото съпротивление на живака. Започва своята кариера като научен сътрудник през 1908 г., а през 1910 г. става преподавател, през 1913 г. - асистент-профисор, през 1919 г. - професор, през 1950 г. - университетски професор и през 1954 г. - почетен професор в оставка.

Резултатът от научната му работа е огромен - 260 статии и 13 книги, което не на последно място е свързано с отказа му от всякакви обществени задължения: никога не са го виждали на факултетски събрания и много рядко - в университетския комитет. Заявлението "Не ме интересува вашият колеж, искам да се занимавам с изследвания", направено пред ректора на университета Абът Лорънс Лоуел, го характеризира като индивидуалност, което се проявява и в нежеланието му да прави съвместни изследвания или да поема повече от необходимия брой аспиранти.

През 1905 г. Бриджман изобретява херметичен метод за изолиране на съдове с газ, намиращи се под високо налягане. Принципът на конструкцията на Бриджман се състои в това, че изолиращият уплътнител, направен от гума или мек метал, е притиснат под налягане, по-голямо от налягането вътре в съда. Запечатващата тапа се уплътнява автоматично с нарастването на налягането и никога не позволява да има изтичане, независимо от големината на налягането, докато издържат стените на съда.

Създаването на здрави закалени легирани стоманени сплави, съдържащи волфрамов карбид с кобалтова добавка позволява на Бриджман да използва своите постоянно усъвършенствани апарати за измерване на свиваемостта, плътността и точката на топене на стотици материали в зависимост от налягането и температурата. По време на своята работа той установява, че много материали под въздействието на високо налягане стават полиморфни, техните кристални структури се променят, като допускат по-плътна опаковка на атомите в кристала. Изследванията му на породения от налягането полиморфизъм разкриват две нови форми на фосфора и на "горещия лед" - лед, който е устойчив при 180° по Фаренхайт и налягане около 20 хил. атмосфери. През следващите години на изследвания, с използване на високото налягане, са създадени изкуствени елмази, кубични кристали на боровия нитрид и висококачествени кварцови кристали. Бриджман открива, че високото налягане може да повлияе даже на електронната структура на атомите, както се вижда при намаляването на атомния обем на елемента цезий при 45 хил. атмосфери. Неговите изследвания доказват, че при високите налягания, съществуващи в недрата на Земята, трябва да настъпват радикални промени на физическите свойства и кристалната структура на скалите.

С помощта на оборудване за двойна компресия, при което мощен компресор работи вътре в съда с високо налягане, Бриджман получава лесно в малки обеми налягане от около 100 хил. атмосфери. Понякога той проучва въздействието върху веществата на налягания, достигащи 400 хил. атмосфери.

По време на Първата световна война Бриджман работи в Ню Лондон (щат Кентъки) и създава система за звуково откриване при борбата с подводниците. През Втората световна война изследва проблема за свиваемостта на урана и плутония, като допринася по този начин за създаването на първата атомна бомба.

През 1912 г. Бриджман се жени за Оливия Уер, дъщеря на Едмунд Уер, основателят на Атлантския университет. Съпрузите имат син и дъщеря. Като живее със семейството си ту в Кеймбридж, ту в лятната си къща в Рандолф (щат Ню Хемпшир), Питър, както го наричат от студентските му години, посвещава много време на работата в градината, на снимането, на шаха, на хандбала, а също така обича да чете детективски произведения и да свири на пиано.

На 79 години, седем години след своята оставка, Бриджман научава, че е болен от рак и че му остава да живее няколко месеца. Като губи бързо способността си да ходи и като не намира лекар, който да му облекчи напускането на този свят, Бриджман се самоубива. Той оставя бележка, в която се казва: "Не е много порядъчно от страна на обществото да кара хората да вършат сами подобни неща. Вероятно това е последният ден, когато мога да направя това сам. П.У.Б.".

Бриджман е член на Националната академия на науките, на Американското философско дружество, на Американската академия на науките и изкуствата, на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката и на Американското физическо дружество. Той е чуждестранен член на Лондонското кралско дружество, на Националната академия на науките на Мексико и на Индийската академия на науките. Сред многобройните му награди са медалът Ръмфорд на Американската академия на науките и изкуствата (1917 г.), медалът Елиът Кресон на Франклиновия институт (1932 г.), наградата Комсток на Националната академия на науките (1933 г.) и научната награда на Американската изследователска корпорация (1937 г.). Той притежава почетни степени на Бруклинския политехнически институт, на Харвардския университет, на Принстънския университет, на Йейлския университет и на Стивънсовския технологически институт.

Източник: http://n-t.ru/nl/fz/bridgman.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.