СЛУЖБОМЕР

събота, октомври 07, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Херман Дж. Мълър (Hermann J. Muller)

21 декември 1890 г. – 5 април 1967 г.

Нобелова награда за физиология или медицина

(За откритието му, че рентгеновите лъчи предизвикват мутации.)

Американският биолог и генетик Херман Джоузеф Мълър е роден в Ню Йорк и е по-малкото от двете деца в семейството си. Баща му, Херман Джоузеф Мълър старши, е потомък на немски католици и се готви да стане адвокат, но е принуден да поеме семейната леярска работилница. Майка му е дъщеря на английски сефард. Макар че бащата на Мълър умира, когато момчето е само на девет години, той успява да му придаде своята любов към науката. Херман и по-голямата му сестра посещават общообразователно училище в Харлем, а през 1907 г. Мълър завършва училището "Морис" в Бронкс. Като изключителен ученик, той получава стипендия от Колумбийския университет, водещ център в областта на генетичните изследвания. Там, както и в средното училище, Мълър организира клуб по биология. Като завършва университета с отличен успех през 1910 г., той получава една година по-късно званието магистър по физиология, като пише магистърска теза, посветена на предаването на нервните импулси.

След като завършва университета, Мълър получава стипендия и се занимава с експериментална физиология в медицинския колеж към университета "Корнел" в Ню Йорк. Той поддържа връзки с двама млади приятели от Колумбийския клуб по биология, Алфред Стъртеван и Калвин Бриджис, които проучват хромозомната наследственост на плодовата мушица Drosophila в лабораторията по зоология и генетика на Томас Хънт Морган в Колумбийския университет. Мълър се присъединява към тази група през 1912 г., когато става преподавател в катедрата по зоология.

Анализът на предаването на генетичните характеристики (мутациите) при дрозофилите показва, че гените са обединени в групи, могат да се делят и да се подлагат на рекомбинации в съответствие с генетичната теория на Грегор Мендел. В докторската си дисертация през 1916 г. Мълър доказва безспорно, че четирите групи свързани гени, открити със специални генетични изследвания, съответстват на четирите хромозоми в ядрата на клетките на дрозофилите. Този факт убеждава съмняващия се преди това Морган, че гените на Мендел не са просто изкусни теоретични символи, а реално съществуващи единици, намиращи се в хромозомите. Резултатите от изследванията на научната група са публикувани в книгата "Механизмът на Менделовото наследство" («The Mechanism of Mendelian Heredity», 1915 г.); в нея се обсъждат принципите на "класическата" генетика, съществуваща преди биохимичните изследвания. Чувствайки, че много от неговите представи, особено теоретичните, не се признават в Колумбийския университет, Мълър приема предложението за сътрудничество на Джулиън Хъксли от института "Райс" в Хюстън и през 1915 г. се премества в Тексас. По-късно се връща за две години (1918-1920) в Колумбийския университет, преди да стане професор по зоология в Остинския университет в Тексас.

През 1923 г. Мълър се жени за Джеси М. Джейкъб, преподавателка по математика в университета, съавторка на някои негови публикации; семейството има един син.

Интересът на Мълър към генетиката се подкрепя от теорията на Чарлз Дарвин за естествения подбор, според която новите генетични изменения (или мутациите) се появяват постоянно и случайно в популациите на живите организми. Според тази гледна точка, тъй като измененията са незначителни, еволюцията се движи с малки стъпки, а не с големи крачки.

Като очаква, че повечето от естествените мутации трябва да бъдат неблагоприятни за оживяването на видовете, Мълър отглежда разновидност дрозофили, чиито хромозоми с цел идентификация са маркирани с отличителни безвредни генетични варианти. Маркираната хромозома, в която протича пагубна мутация, теоретично трябва да изчезне от генетичната линия; в резултат от това честотата на подобни изчезвания трябва да служи за мярка на скоростта на мутациите. През 1920 г. Мълър и неговият колега Едгар Алтенбург от Колумбийския университет правят първите измервания на скоростта на мутациите.

По време на работата си в института "Райс" Мълър изяснява, че повечето мутации са вредни или смъртоносни. След това доказва, че скоростта на мутациите не зависи от околните фактори и че мутациите протичат с постоянна скорост, независимо от необходимостта от тях. Мълър предполага, че околните фактори, каквито са например рентгеновите лъчи (открити от Вилхелм Рентген през 1895 г.), могат да оказват генетичен ефект. По принцип гените са много устойчиви и трябва да им се въздейства с извънредно висока енергия, каквото е например рентгеновото облъчване, за да ги повреди. Тъй като рентгеновите лъчи влияят на отделните молекули, те могат да повреждат и отделни гени, без да засягат другите. През 1926 г. Мълър открива, че рентгеновите лъчи в действителност увеличават скоростта на мутациите стотици и хиляди пъти в сравнение с нормата.

Откритието, според което наследствеността и еволюцията могат да се изменят преднамерено в лабораторни условия, предизвиква сензация. След съобщението за изследванията му в списание "Science" през 1927 г. Мълър внезапно става известен и почитан, но поради преумора и нарастващи финансови затруднения, предизвикани от кризата през 1929-1930 година, той прави опит за самоубийство в началото на 1932 г. Когато излиза от състоянието си на депресия и получава стипендия от фонда "Гутенхайм", той заминава за Германия и прекарва една година в отдела за генетика, ръководен от Николай Тимофеев-Ресовский, към Института за проучване на мозъка "Кайзер Вилхелм" в Берлин. След това приема поканата на Н. И. Вавилов, директор на Института по растениевъдство към Академията на науките на СССР, и пристига в Ленинград като водещ генетик, за да изследва мутациите на гените. През 1935 г. се развежда с Джеси Джейкъб.

Мълър напуска СССР през 1939 г., за да участва в испанската гражданска война. През следващите три години прекарва в Института по генетика на животните към Единбургския университет (Шотландия), където среща Доротея Канторович, немска емигрантка. Двамата се женят през 1939 г. и имат една дъщеря.

Като се връща през 1940 г. в САЩ, Мълър заема временно длъжността професор по биология в колежа "Амхърст" (щат Масачузетс). През 1943 г. участва като консултант в разработката на Манхатънския проект, а след края на войната - в работата на Комисията по атомна енергия на САЩ. През 1945 г. става професор по зоология в Индианския университет в Блумингтън.

През последните години от живота си Мълър прави значителни усилия да промени преподаването по биология в средните училища и да разработи евгенична програма, наречена "Избор на зачатие", според която спермата на известни мъже трябва да бъде замразявана за по-нататъшно използване при зачатието на здраво и умно бъдещо поколение. Той представя своите възгледи по този въпрос в книгата си "Изход от нощта: поглед на биолога към бъдещето" ("Out of the Night: A Biologist's View of the Future", 1935 г.). Занимавайки се с генетични изследвания, Мълър, освен това, прави първия психологичен анализ на поведението на еднояйчни близнаци, възпитани в различни семейства.

Мълър се увлича от различни видове спорт, проявява голям интерес към световната политика и пътешествията, обича литературата. В средата на 60-те години сърцето му заболява и това довежда до смъртта му от сърдечна недостатъчност.

Многобройните награди на Мълър включват наградата Кимбър по генетика на Националната академия на науките (1955 г.) и наградата Александър Хамилтън на Колумбийския университет (1960 г.). Той е член на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката, член е на Американската академия на науките и изкуствата, на Дружеството по експериментална биология и медицина, на Американското дружество на зоолозите, на Американското дружество по генетика, на Дружеството на генетиците на Великобритания и на Американското философско дружество, а също така е чуждестранен член на Лондонското кралско дружество.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/muller.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.