СЛУЖБОМЕР

понеделник, октомври 09, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 3

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2

В Съюза пушех "Ява", с която бях свикнал; даваха да се изнесат по десет пакета цигари на човек и аз си мислех с ужас какво ще правя, когато свършат.

Когато запуших "Ява" във Виена на автобусната спирка, наредилата се опашка позеленя и се разкашля, мухите умираха и падаха като камъни на земята, а стоящият наблизо военен, като усети дима от цигарата, побеля, уверен, че е започнала химическа война. Мисля, че ако митницата знаеше за действието на съветските цигари върху загниващия Запад, щеше да ни принуждава ги пренасяме със сандъци, за да се отмъстим на оялите се капиталисти.

Като прекарахме две седмици във Виена, ни откараха с влак в Италия,. За разлика от Австрия Италия приличаше по темперамент на голяма одеска комунална квартира. В Рим животът на пешеходецът е заплашен не само когато пресича улицата, но и когато е на тротоара. Италианците се носят с раздрънканите си коли, без да гледат пътя и да обръщат и най-малко внимание на светофарите и пътните знаци. От една минаваща кола ме заляха с вода и изчезнаха с оглушителен кикот. Един такъв тънък, ажурен френски хумор. Отначало ми се прииска да ги застрелям, но след това стигнах до извода, че е по-добре една подобна весела простащина, отколкото животът в спокойната виенски гробница.

От Рим отидохме в Остия - малко градче на брега на морето. Жилищата скъпи, парите малко, но синът ми Емелян прояви инициатива и скоро съобщи гордо, че е наел малко жилище около самото море, вече е внесъл парите и можем да се настаняваме. Оказа се сутеренно помещение от пещерен тип. Влажните стени с текла по тях вода изобщо не смущаваха мокриците, една група от които се качваше нагоре, а друга спокойно се спускаше надолу. Веднага се виждаше, че мокриците са добре възпитани, с висше образование. Като се вгледах, различих безупречни балетни стъпки и като балетмайстор и професионален танцьор не ми беше трудно да разпозная танц на ансамбъл "Берьозка". За съжаление единствената слаба малка лампа не ни позволяваше да се насладим напълно на спектакъла. Между другото, щом загасихме светлината и легнахме да спим, мокриците прекратиха танца си и се настаниха върху лицата ни. Това неизвестно защо ме изтръгна от съня и аз изскочих от мазето като от горящ танк. След мене изскочи Галя и само Емелян, като Зоя Космедемянская, стоеше, по-скоро лежеше неустрашимо.

Разбрах, че не трябва да доверявам съдбата си на друг и на следващото утро се договорих със собственика, който ми влезе в положението и ми предостави любезно двустайно жилище в същата сграда за луди пари. Преместихме се, отворихме куфарите и започнахме да подреждаме нещата си. Когато отворих шкафа, открих, че ме гледат в упор няколкостотин огромни черни хлебарки. Обратната страна на шкафа беше покрита от долу до горе с техните братя и сестри. Големи - майските бръмбари на техния фон биха изглеждали като комари, - с грузинска талия и запорожки мустаци. Жена ми не каза нищо, но по очите ѝ познах, че не обича нецензурните думи, защото ако си отвореше в този момент устата, щеше да се събере материал за цяла енциклопедия на каруцарската лексика. Емелян се усмихна меко.

Отидох в магазина, купих с последните пари всевъзможни средства срещу хлебарки и изпразних първата бутилка спрей право в устата им. Те се ободриха и се облизаха сладко. Както разбрах, отдавна ги хранеха с това, бяха свикнали и бяха обикнали въпросното лакомство. Втората бутилка с надпис "смърт" явно ги развесели, това средство сигурно го имаха за нещо като френски коняк. Освен това забелязах, че станаха доста повече - вероятно бяха поканили съседите си на неочаквания банкет. Пийнаха добре, замезиха здраво, малко попяха и минаха на масови танци. Не издържах, взех тигана и се спуснах в ръкопашен бой, но силите не бяха равни, оказа се, че хлебарките имат неизчерпаеми резерви.

В края на краищата си помислих: те се бият за справедлива кауза, това е тяхната родина. Не те дойдоха при нас, а ние при тях. Оставих ги на мира и си живеехме с тях дружно, както и целият италиански народ.

В Италия отидох на стриптийз и получих огромно удоволствие, но не от стриптийза, а от италианската публика. Всичко започна обичайно: излезе една жена, виждаше се, че не е девойка, а майка, но фигурата ѝ беше прилична, и започна да се разсъблича под съпровод на музика. Свали наметката си, ръкавиците, полата, сутиена, премерено, в смисъла на дълго, събуваше гащичките си. Накрая остана съвсем гола, само се прикриваше с ръка под корема. Музиката стихна, залата замря. Разнесе се истински барабанен ритъм, като в цирка за създаване на напрежение преди изключително опасен номер под купола. При последните звуци на кресчендото жената махна с триумфиращ жест ръката си и залата избухна във възторжени викове и бурни аплодисменти!

Ходих няколко пъти да гледам този номер, но не гледах изпълнителката, а зрителите и се смеех до сълзи. Звуците на барабанния ритъм направо ми причиняваха колики.

(Слeдва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.