СЛУЖБОМЕР

сряда, октомври 18, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 6

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5.

Понякога сънувах кошмари: уж съм отново в Москва, но заедно с това съм някак си емигрирал, за което засега никой не знае, но като разберат... Накратко казано, бях в положението на героя на Илф и Петров, който сънува съветската власт с нейните градски, областни партийни комитети и техните представители. Веднъж на сън чух "Интернационала". Изтръпнах, опитах се да прогоня кошмарната песничка, но пеенето ставаше все по-силно и аз разбрах, че това е наяве, че "ще сринем стария гнил строй" и "който бил е нищо, ще стане всичко"... Под този застрашителен текст излязох на улицата и видях, че целият парк отсреща гъмжи от хора с червени знамена, има трибуна, от която някакъв мрачен тип с горящ поглед разобличава пороците на капитализма, а тълпата дресирани идиоти го аплодира бурно. След мрачния тип на трибуната се качи девойка с бяла униформа, оплака се от тежкия живот на медицинските сестри в Италия, поиска да дават на италианските медицински сестри безплатно месо, масло, мляко и хляб, както дават на съветските им колежки и накрая разгъна плакат: "Искаме да живеем така, както живеят медицинските сестри в Съветския съюз". Приближих се и казах, че в Съветския съюз медицинските сестри член без сол дояждат... [1]

- И добре правят - отвърна сериозно тя. - Да се яде сол е вредно.

Изпратих ѝ въздушна целувка.

В Италия ходех по юга и севера като екскурзовод с имигрантите. За разлика от другите професионални екскурзоводи нямах никакво понятие от тази дисциплина и ръсех безпросветно пълни глупости от типа на това, че вулканът Везувий носи името на един стар евреин, който изобщо не успял да заживее като хората с една стара курва Помпея; накрая Везувий се разсърдил, а на Помпея ѝ се скапало здравето.

Разбрах, че на имигрантите им трябва именно това, те се смееха от душа и предпочитаха именно моите екскурзии. В пътуванията ни по юга особено популярен беше Неапол заради намиращия се там битпазар, където имигрантите продаваха фотоапарати, часовници, самовари, матрьошки и прочее донесени боклуци. Сред тях се открояваше един дребничък евреин, който ходеше важно с една табла, върху която бяха наредени ножчета за бръснене "Нева" и съветски презервативи. С ножчетата за бръснене "Нема" можеше да се реже само вода, а със съветския презерватив получаваш удоволствие само когато се скъса, което, слава богу, се случва много често, но въпреки това той не можеше да се отърве от купувачи.

Явно купувачите, като имаха предвид пълното отсъствие на функционалност в посочените предмети, не се съмняваха, че пред тях се намират ценни произведения на абстрактното изкуство.

На 17 август 1979 година излетяхме за Ню Йорк. В самолета влязох в радиокабината и, като се обърнах към имигрантите, казах, че има лента със запис на Леонид Илич Брежнев и след това с гласа на Брежнев пожелах на всички щастие и успех на американска земя. Мислех, че всички ще оценят шегата, но като се върнах в салона, видях разчувствани лица:

- Какъв мил човек е все пак, не ни се сърди, а напротив - пожелава ни щастие.

Не исках да ги разочаровам и мнозина все още вярват, че Леонид Илич Брежнев им е пожелал успех.

И ето че съм в Ню Йорк. Живея в най-престижния район - нито един бял. В Америка има богати хора и хора, които живеят зад чертата на бедността, а аз живея на чертата, нито там, нито отсам - и се чувствам прекрасно. Богатите окачат по вратите си сто катинара и въпреки това ги грабят, а аз държа вратата си отворена: може да влязат крадци и по недоглеждане да оставят нещо.

БЕЛЕЖКИ

1. Руският израз "член (хуй) без соли доедать" означава "намирам се в крайна бедност".

(Слeдва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.