СЛУЖБОМЕР

вторник, октомври 24, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 8

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7.

Няколко думи за носталгията

"Духът еврейски е със сълзи посолен,

душата - хронически боли;

евреин, който от всичко е доволен,

е покойник или инвалид". [1]

(Игор Губерман)

Преди не се съмнявах, че от тази болест, носталгията, страдат само руснаците. Излезе, че тук, в имиграция, евреите бият по носталгия всички рекорди. Страдат тъпо и дразнят всички около себе си. Помня, че още в Италия, където се учехме на имиграция, в Остия около пощата стоеше група имигранти и обсъждаше мярката на страданието, която са готови да изтърпят, за да се върнат обратно в Съюза: боси по стъкло, в затвора, десет години съм готов да лежа, но да бъда в родината...

А не беше минал и месец от тяхното заминаване. Че кой ви гонеше?! Всичките тези желания можехте да удовлетворите у дома в спокойна обстановка. Ставаш сутринта, повървиш по стъкло, след това сядаш в автобуса и отиваш на одеското летище. Постоиш там, побъркваш се от щастие, закарват те в болницата, петнадесет кубика хлорпромазин в задника, освестяваш се малко и пак по стъклото. А що се отнася до затвора - това желание могат да ти го удовлетворят с гаранция. "Нищо не може да замени Родината. Нашият дом е там" - мърморят те с мрачен трагизъм.

Родината е в общи линии мястото, където си роден. Жена ми Галя тъгува страшно или си дава вид, че тъгува за родината. Галя е украинка, родила се е и е израснала в Украйна, там станала балерина, танцувала в киевския театър и т. н., но тъгува не за родната си къща и не за милата Украйна, а за Москва. За разлика от Галя, майка ѝ още в Москва наистина тъгуваше за родината: "Къщата... черницата на двора... бялата коза... безрога... Машенка" - говореше мечтателно тя и милваше любовно малкия бюст на Тарас Григорович Шевченко. И аз ѝ купих къща в Лисовичи. На двора черница. Намерих коза - бяла и безрога. И какво съвпадение - казваше се Машенка. Там Мария Ивановна издържа точно една година. В един прекрасен ден се появи на прага на нашето московско жилище без багаж, беше си напуснала къщата и сигурно от отвращение беше оставила там всичките си вещи.

- Мария Ивановна, а къщата?

- Щоб вона сказилася [2] - по навик все още на украински отговори тъщата.

По-късно ѝ подхвърлях:

- Мария Ивановна, в Тарашча продават къща... С черница на двора...

- Ой, Борис - трепваше тъщата и в очите ѝ светеше мелодична украинска попържня.

Познавам една актриса, която се е родила в Съюза в затвор. Според определението затворът, по-точно лагерът, в който се е родила, е нейната родина. Сега тя е в емиграция и трябва да се каже, че не скучае за своята родина, а срещнах един криминален престъпник, който в Съюза, намирайки се в затвора, си е рязал вените. Готов съм да дам всичко, само да се върна - казва той.

- Че какво, в Америка затворите по-лоши ли са?

- Какво общо имат тук затворите?

- Ами това, че като се върнеш, няма да работиш като програмист, а ще крадеш. А там не ти е Америка. Там официално работят девет милиона сътрудници на милицията и ОБХСС [3], плюс цялото население, от което всеки пише доноси за всеки. Не напразно направиха Пàвлик Морозов [4] герой. Затова смятай, че отиваш право в затвора. Защо ти е трябвало да си режеш вените, щом там ти е така така хубаво?

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

БЕЛЕЖКИ

1. В оригинал: "Еврейский дух слезой посолен, / душа — хронически болит; / еврей, который всем доволен – / покойник или инвалид".

2. Украинският израз показва крайно недоволство от нещо, на български може да се преведе като "Огън да я гори".

3. Отдел за борба с кражбите на социалистическата собственост (1937-1992) - подразделение на Министерството на вътрешните работи на СССР.

4. Около живота и смъртта на ученика Павел Трофимович Морозов (1918-1932) има много неизяснени обстоятелства. Най-разпространената версия е, че предава баща си (в друг вариант - дядо си) като враг на съветската власт и това става повод да бъде убит.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.