СЛУЖБОМЕР

сряда, ноември 29, 2017

Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 68. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 10, стр. 769 .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ - 30 ЮНИ 1872 ГОДИНА

Байо! [1]

Изпратете и тук по-скоро нужните, както на всеки частен комитет. Председател, подпредседател, касиер и 15 членове се съставиха, докато бях в града. Сега и всеки път всичко ще изпращате до Д. Хр. Попов.

Днес тръгвам за Пикет.

Сбогом, сбогом, сбогом!

1872, 30 юни, Т. Мъгуреле

Драгойчо Иванов

Вижте да се направи машината за пушката, която да прави фишеците Ѝ, вижте да ми вземете и два чифта мустаци и брада малко червеникави, мустаците ни [2] дълги, нито малки. Пишете ми за парите да ви ги изпратя.

Същият

----------------------------

1. К. Цанков.

2. Нито.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

вторник, ноември 28, 2017

Неадекватности

Учебниците по литература винаги са ме учудвали с какви ли не неадекватности – от онази далечна 1979 година, когато започнах да учителствам, та до ден днешен.

Да речем, много интересно ми беше някога твърдението за Смирненски, че е „пролетарски поет“.

Да наречеш „пролетарски поет“ човек, който никога не е помирисвал фабрика и през целия си безкрайно кратък живот се е движил изключително в обкръжението на поети, писатели, художници и публицисти – е наистина много неадекватна неадекватност.

Ама бил писал нещо там за фабрични комини и за черен работнически труд!

Че какво от това?

По тази логика Емил Зола с неговия „Жерминал“ (и "черен труд" има, и „експлоатация на човек от човека“, и назряващ бунт на „работническата класа“ също) би трябвало да е най-пролетарският от всички пролетарски автори по целия свят, само че ядец – учебниците разправяха, че Зола бил от някакво друго тесто, пише за пролетариата, ама не е пролетарски автор, с една дума: малко наш човек, само че не съвсем.

Но това, да речем, е в миналото.

Сега обаче има други разни неадекватности.

Убеждава ни например учебникът по литература, че фолклорът утвърждава положителни семейно-битови ценности, основа на някогашния (та и на сегашния) здрав и ползотворен български морал.

Нищо лошо, разбира се, няма в това, странното обаче е, че малко по-нататък същият учебник предлага за разглеждане народната балада „Троица братя града градяха“, която никак не се връзва с горното твърдение.

Знаете ли я тази балада?

За тримата братя, които градели град, но тайнствени сили събаряли през нощта градежа им и те решили да зазидат в зидовете (вид жертвоприношение за омилостивяване на митичния свят) тази невеста, която дойде първа на другата сутрин да донесе закуска на мъжа си. Жесток, мъжки облог! Само че двама от братята пошушнали на невестите си за уговорката, а третият запазил всичко в тайна. Естествено, другите две невести не се явили никакви, а неговата пристигнала рано-рано и – според облога - била зазидана в стената.

Та ето тук, в този народен текст, виждаме утвърдена една изключително „положителна семейно-битова ценност“: двама братя, без да им мигне окото, прецакват по най-калташки начин брат си!

Много морално, много възпитателно, няма що…

понеделник, ноември 27, 2017

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 67. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 27. Арх. К. Цанков, група 21-30.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - 27 ЮНИ 1872 ГОДИНА

Бае Каравелов!

В Букурещ

Утре тръгвам оттук за Пикет [Бекет], а после три дни може за Българско. Прегледайте писмата ми за Одеса. И в двете писма ще сложите по един устав. Едното за Илия Луканов, добре да е запечатано и да се приключи във Филипово. По-скоро изпратете уставите по частните комитети във Влашко. Нарядко хора, които не ще се заемат за работа. Срещнах мнозина хора да ви окривяват в някои работи и казват: „Тая работа не е [за] Каравелов, залавяме се, защото знаем, че ще ни излезе на работа [1], защото Каравелов е човек, който казва: Аз съм!!! [2] Изпратете ми онова, което трябва да подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали от Българско. Трябва да поднеса и те да подпишат. Вестниците, докато не получиш второ писмо, в което да ти се каже къде и по колко да изпращаш, дотогава редовно ще ги изпращаш в Русчук, до когото знаеш. Ще направиш и особено писмо на Иларион [3] да си отредят човек, който ще ги приема, от оногоз, комуто ти си ги изпратил. Петтях жълтици дадох за печат [4] на Д. Хр. Попов. На всичките частни комитети във Влашко ще им дадете право да съставляват и други частни комитети, защото има хора, пък всичките не можете да знаете. И според устава ще ги отправят до Централния комитет, откъдето вече ще вземат и дават. Нали ти казвах, че повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо! Казах ти за Тома Панталеев! Видяхме се в Турну, попитах го за книжката превел ли е, а той ми каза, че мислел да я даде на Мишайкова. Искай книжката и намерете човек да я преведе, нея и другите, по-скоро! И да се плати. Къде останаха обещанията на Еврем Марковичов! Ако ги изпрати, нека да се преведат по-скоро на български и ми ги изпратете.

1872,27 юни, Т. Мъг.[уреле]

В. Левски

----------------------------

1. Но пак ще се заловят, защото виждат, че работата ще се изведе на добър край.

2. Каравелов се отнасял заповеднически.

3. Драгостинов.

4. Стойността за направа на печат за Вътрешния революционен комитет. Сумата внесъл на Д. Хр. П.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

неделя, ноември 26, 2017

Нобелови лауреати – 1947 година

Карл Кори (Carl Cori)

5 декември 1896 г. – 19 октомври 1984 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Герти Т. Кори и Бернардо Усай)

(За откриването на каталитичната конверсия на гликогена.)

Австрийско-американският биохимик Карл Фердинанд Кори е роден в Прага (която по това време се намира в пределите на Австро-Унгария). Негови родители са Мария Кори (Либих) и Карл Кори, професор по зоология в Пражкия университет и директор на морската биологична станция в Триест. След като получава средно образование в Прага и Триест Кори се записва през 1914 г. в Германския университет в Прага, за да учи медицина. Но скоро е принуден да прекъсне учението си, защото започва Първата световна война. Той е мобилизиран в австрийската армия и служи като офицер от санитарната служба на италианския фронт.

След края на войната Кори се връща в университета, за да завърши учението си. Там се запознава със студентката от медицинския факултет Герти Тереза Радниц и през 1920 г. се жени за нея. През същата година Кори получава медицинска диплома, след това в продължение на две години работи като асистент в Първа медицинска клиника във Виена, а по-нататък като асистент по фармакология в университета в Грац. По това време Герти Т. Кори работи като асистент в Каролинската детска болница във Виена.

Работата на Кори привлича вниманието на Нюйоркския държавен институт по злокачествени тумори (по-късно институт "Розуел Парк") в Бъфало. През 1922 г. той получава предложение да работи в института като биохимик. Оставя временно съпругата си в Европа и заминава за Съединените щати. Като се установява в Бъфало, Кори намира за жена си работа като асистент-патолог в института; по-късно Герти Т. Кори заема длъжността асистент-биохимик.

Тъй като съпрузите Кори се интересуват особено от обмена на въглехидратите в тъканите и в тъканите на злокачествените тумори, през първите години от работата си в Бъфало те се съсредоточават върху проучването на метаболизма на въглехидратите в раковите клетки. Освен това изследват влиянието на овариектомията (хирургическа операция за отстраняване на яйчниците) върху развитието на тези клетки.

През 1928 г. съпрузите Кори получават американско гражданство, а през следващата година Кори става асистент-професор по физиология в университета в Бъфало. Две години по-късно съпрузите се преместват да работят в медицинското училище към Вашингтонския университет в Сент Луис (щат Мисури), където Кори заема длъжността професор по фармакология, а жена му става член на съвета на училището и научен сътрудник по фармакология и биохимия. Там те продължават да изследват обмена на въглехидратите, като обръщат особено внимание на биохимията на глюкозата и гликогена. За съществуването на гликогена е известно от 1857 г., когато френският физиолог Клод Бернар открива в клетките на черния дроб на експериментални животни голямо количество подобно на нишесте вещество. Гликогенът се състои от глюкозни молекули, свързани във верига и е основната биохимична форма за натрупване на глюкозата в черния дроб и мускулите. Глюкозата е основен източник на енергия за живите клетки, тя е особен монозахарид, съдържащ водородни, кислородни и въглеродни атоми.

Нишестето, състоящо се от два полизахарида - амилоза и амилопектин, се превръща в глюкоза под въздействието на фермента на панкреаса амилаза. По-нататък глюкозата се всмуква от тънкото черво, попада в портните съдове и се пренася до черния дроб, където се превръща в гликоген и се натрупва за по-нататъшно използване. Нормално в черния дроб във вид на гликоген се намират тридневни запаси от глюкоза. През 30-40-те години съпрузите Кори провеждат серия от експерименти, при които се разкриват биохимичните реакции, участващи в обмена на глюкозата и гликогена. Днес пълният цикъл на делене и ресинтез на гликогена се нарича цикъл на Кори.

През 1936 г. съпрузите Кори откриват глюкозо-1-фосвата, наречен по-късно етер на Кори. По това време те изясняват биохимичния механизъм на действието на инсулина - хормон, синтезиран и отделян от Лангерхансовите острови на панкреаса. Недостигът на инсулин в организма води до захарен диабет - заболяване, при което клетките не могат да усвояват нормално и да използват глюкозата за източник на енергия.

През 1938 г. съпрузите Кори описват превръщането на глюкозо-1-фосвата в глюкозо-6-фосват (а също и обратния процес) под въздействието на фермента фосфоглюкомутаза. През 1943 г. те изолират и отделят във вид на кристали фосфорилазата и като установяват, че този фермент може да съществува както в активна, така и в неактивна форма, разкриват биохимичните условия, при които ферментът се активира.

През следващата година съпрузите Кори синтезират гликоген в лабораторни условия. За изходни продукти използват молекула гликоген с къса верига, глюкоза, фосфат и три фермента - хексокиназа, фосфоглюкомутаза и фосфорилаза. Така те потвърждават своята хипотеза за триетапния път за биосинтез на гликогена от глюкозата. През същата година Кори заема длъжността професор по биохимия в медицинското училище към Вашингтонския университет. Две години по-късно той става ръководител на катедрата по биохимия.

Съпрузите Кори са обвързани не само от научната работа. Те се занимават заедно с алпинизъм, играят тенис, пързалят се с кънки и работят в градината. Семейството има един син. През 1957 г. Герти Кори умира и Кори се жени за жителката на Сент Луис Ан Фицджералд Джонс, която има от предишния си брак дъщеря и двама сина.

През 1966 г. Кори напуска Вашингтонския университет и е назначен за професор-консултант по биохимия в медицинското училище към Харвардския университет. Там той продължава своите изследвания до края на живота си. През 1984 г. Кори умира на осемдесет и седем години в своя дом в Кеймбридж (щат Масачузетс).

Кори е удостоен с наградата Ласкер на Американската асоциация по здравеопазване (1946 г.), с наградата Скуиб на Ендокринологичното дружество (1947 г., заедно с Герти Кори) и медала Уилърд Гибс на Американското химическо дружество (1948 г.). Той е член на Националната академия на науките на САЩ, на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката, на Американското философско дружество, на Американското дружество на биохимиците и на Американското химическо дружество. Кори е удостоен с почетни степени на Йейлския, Бостънския, Кеймбриджкия, Сентлуиския и Вашингтонския университет.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/corik.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

събота, ноември 25, 2017

Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 66. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б„ п. 102, № 26. Арх. К. Цанков, група 21-30.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ - 27 ЮНИ 1872 ГОДИНА

Баю!

В Букурещ

Ще дойде човек от Олтеница да ви даде от мен отворено писмо. Вижте според писмото и направете каквото трябва. Те се предлагат за работата, защото им казах, че главният център е в Българско. Повечето души мразят [постъпката] на Каравелов, защото нападна Старите. А другите народности като слушали за това, се възползвали. Затова им казах, че му е казано повече да не пише нито за стари, нито за млади. Който е крив и пречи на народа ни, ще се явява в Централния комитет, откъдето ще се каже на всички наши да знаят за това. Така и трябва вече, защото ето, намират се хора и като гледат на такива работи, не вземат участие. Пък в състояние [са] доста да помогнат материално и... Усещам и разбрах от много хора във Влашко мнението им: ако тая работа се управлява от Българско, то ще бъде работа, и ние вземаме участие. [1]

Както ви казвам за Каравелов от Олтеница, също и в Гюргево няколко души го мразят за това. Пък ми се виждат добри хора. В Олтеница ми дадоха 2 турски лири, без да им искам, и аз им казах, че ще получат билет за тях. А те ми казаха: „Даваме ти ги на теб, не щем билет.“ Човекът, който ще дойде да ви донесе писмото, е нисък и рус.

Драгой Стойчов [2]

1872,27 юни, Т. Мъг.[уреле] [3]

----------------------------

1. Тогава и ние ще вземам участие, казвали те.

2. Следва знакът на Левски.

3. Мъчно е да се допусне, че има съзнателно преиначаване името на града. Пътят (маршрутът) на Левски за България личи ясно от следващото писмо. В Т. Мъгуреле Левски е дошъл след като е посетил Олтеница.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59 Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

петък, ноември 24, 2017

Уволниха ме незаконно! Какви са правата ми?

ИЗТОЧНИК: Правата ми.бг

АВТОР: Александра Василева, завършила право в СУ „Св. Климент Охридски“

Изгубих работата си, но считам, че уволнението ми е незаконно, защото работодателят ми не спази трудовото законодателство.

Какво мога да предприема?

Имам право да оспорвам законността на уволнението пред работодателя или пред съда, като поискам:

1. Признаване на уволнението ми за незаконно и неговата отмяна.

2. Възстановяване на предишната ми работа.

3. Обезщетение за времето, през което останах без работа поради уволнението.

4. Поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата ми книжка или в други документи.

Как и в какъв срок мога да предявя иск за незаконно уволнение?

Мога да предявя първия иск (с който искам отмяна на уволнението ми като незаконно), да го комбинирам с някои от другите (например да поискам също да ме върнат на старата ми работа), или да предявя и четирите иска заедно. Исковете си мога да предявя с една искова молба, в която трябва да изложа защо считам, че уволнението ми е незаконно.

Важно! Работодателят ми може сам да отмени заповедта за уволнение преди да предявя своя иск пред съда. В случай че той не направи това, мога да предявя иск в 2-месечен срок от прекратяването на трудовото ми правоотношение.

Пред кой съд предявявам иска?

Законът ми дава възможност да избирам къде да предявя своя иск:

1. Мога да предявя иска си пред районния съд по постоянния адрес или седалището на своя работодател.

2. Ако за мен обаче е по-удобно, мога да предявя иска си пред районния съд по мястото, където обичайно полагам своя труд.

Исковата ми молба ще бъде разгледана в 3-месечен срок. Важно е да знам, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, но в случай че изгубя делото, ще се наложи да платя разноските, които ответната страна е направила.

Времето, през което съм останал без работа поради уволнение, което е признато за незаконно, ще ми се зачете както за трудов, така и за осигурителен стаж. За този период работодателят ми ще трябва да ме осигурява.

Възстановяване на предишната работа

Когато съдът признае уволнението ми за незаконно и постанови възстановяването ми на работа, освен съдебното решение ще ми бъде връчено и съобщение за възстановяване на работа. Ще мога да заема отново длъжността си, ако в срок от 2 седмици се явя на работа и представя съобщението, освен ако забавянето ми се дължи на уважителни независещи от мен причини. Ако работодателят не ме допусне до работното ми място, той ще ми дължи трудово възнаграждение от деня на явяването ми до действителното ми допускане на работа. Когато заеманата от мен длъжност е вече заета, работодателят ще трябва или да освободи новоназначеното на нея лице, за да ме възстанови на работа, или да задържи и двама ни като служители.

А мога ли да получа обезщетение за незаконното си уволнение?

Незаконното уволнение ме лишава от доходите, които придобивам чрез работата си по трудово правоотношение и ме изправя пред необходимостта да потърся нов източник на средства. Поради тази причина, заедно с иска за признаването на уволнението ми за незаконно мога да предявя и иск за обезщетение за оставане без работа.

Какъв е размерът на обезщетението?

Ако се установи, че съм незаконно уволнен, и наред с това съм предявил иск за обезщетение за оставане без работа, съдът ще осъди работодателя да ми заплати обезщетение в размер на брутното ми трудово възнаграждение за времето, през което съм останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. За да уважат моя иск за обезщетение, ще е необходимо:

1. Съдът да установи, че уволнението ми е извършено в нарушение на трудовото законодателство- например работодателят не е издал заповед за уволнение, уволнил ме е по време на отпуска или по време на майчинство.

2. Да съм останал без работа. Тук под „работа“ следва да се има предвид такава по трудово правоотношение. Няма пречка да имам други доходи от други източници – например да съм управител на търговско дружество, да печеля от авторски права, да работя на граждански договор и т.н. Съдът ще провери единствено започнал ли съм работа по трудов договор на друго място. За целта ще трябва да представя трудовата си книжка в съдебно заседание, а съдът ще провери има ли в нея последващо вписване на ново трудово правоотношение. Ако междувременно съм започнал работа, но тя е по-нископлатена, също ще имам право на обезщетение, но то ще бъде в размер на разликата между брутното ми трудово възнаграждение на предходната ми работа и това на моята нова по-нископлатена работа.

3. Обезщетение ще получа за месеците след уволнението, през които съм бил безработен, но максимум за 6 месеца.

Пример: Трудовото ми правоотношение е прекратено. След 2месеца започвам нова работа при възнаграждение 800 лева, което обаче е по-ниско от възнаграждението ми преди уволнението, което е било 1000 лева. Съдът установява, че съм уволнен незаконно и ми присъжда следното обезщетение за оставане без работа:

– за първите 2 месеца, през които съм бил безработен – обезщетение в размер на възнаграждението ми преди уволнението, т.е. 1000 лева за 2 месеца, или общо 2000 лева.

– за следващите 4 месеца, през които съм работил, но за по-малка заплата – обезщетение в размер на разликата между старото и новото възнаграждение или 200 лева за 4 месеца, т.е. 800 лева.

Мога да поискам от съда назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да определи точния размер на обезщетението, което ми се дължи, на базата на последното брутно трудово възнаграждение, което съм получил преди да бъда уволнен.

Важно! Когато изгубя работата си, мога да се регистрирам в Бюрото по труда, за да получавам обезщетение за безработица. Ако уволнението ми бъде отменено като незаконно и ми бъде присъдено обезщетение за оставане без работа, ще трябва да възстановя обезщетението за безработица, което съм получил за същия период. В един и същи календарен период имам право само на едно от двете обезщетения, защото тяхното основание е едно и също – оставането ми без работа.

Поправяне на трудовата ми книжка

Съдебното решение в моя полза е основание времето, през което съм бил незаконно уволнен да се впише като трудов стаж в трудовата ми книжка. Ако работодателят откаже, Инспекцията по труда може да извърши служебно вписване.

четвъртък, ноември 23, 2017

Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 65. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 24. - Арх. К. Цанков М. Сб. кн. XVI и XVII № 23, стр. 780.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОЛИМПИЙ ПАНОВ

Братленце Панов!

Дрехите си получих и се донесоха. Портретите ми ги изпратете чрез Д. Хр. Попов [1] .

----------------------------

1. И двете писъмца - това, заедно с по-предното - са писани на едно листче на лицето и опакото. Писани са навярно от Букурещ - в момента преди Левски да тръгне за последен път за България. След като се простил вече с адресните лица, по придружаващия го до извън града им припомнил науменото си. Датата е ден-два преди 27.VI.1872 г.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58 Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

сряда, ноември 22, 2017

„Кратки срещи“ с Кира Муратова

Източник: Интерактивный музей В. С. Высоцкого

Превод от руски: Павел Николов

Висоцкий е изразил така пълно себе си като личност в своите песни, така изцяло, че не само за някакви значителни събития, но даже за географските си пътувания, за характеристиките на всекидневната си биография - за всичко има песни. В песните си той разказваше всичко за себе си, за всяка страна на своя характер. Затова всеки, който иска да опознае Висоцкий, трябва да го слуша последователно и хронологично. А всичко, което ще ви кажат очевидци и очевидки, приятели и приятелки, е такава странична обвивка, толкова мизерно нещо в сравнение с песните му, че изобщо няма нужда. За своите починали колеги си струва да разказваш, ако се били чудаци, много интересни в живота си и неразкрили се в изкуството. За чудаците е винаги лесно да се разказва - ето, значи, какви са забавни. Висоцкий не беше такъв ярък чудак. Той беше затворен човек. В компаниите биваше незабележим и изобщо не се стремеше да бъде лидер, душа на общество, да се намира в центъра на вниманието - до момента, в който вземеше китарата и започваше да пее. Потресаващо интересно, забележително е да гледаш как пее и да се намираш в този момент близо до него. Да виждаш лицето му, ръцете, китарата, тези издуващи се жили и цялата, така да се каже, сила и напор на душата, която като че ли всеки миг ще разкъса материалната обвивка и ще отлети нанякъде, като птица. Впечатлението биваше много силно. Тогава мирозданието изведнъж се преобръщаше, рязко се изместваше фокусът, Висоцкий се превръщаше в слънце на вселената и затъмняваше всичко останало. Но именно в този момент, а след това, като престанеше да пее, отново минаваше в сянка.

Как започна да се снима в „Кратки срещи“? Стана съвсем случайно. По това време Висоцкий не беше знаменит, не беше известен никому, освен на малък кръг от актьори, интелектуалци. Той дойде в Одеската студия да се снима у Говорухин във „Вертикал“. А има такъв обичай: когато един актьор дойде в някоя група, съседните групи също искат да го изпробват. За ролята на Максим правиха кинопроби и Висоцкий, и Любшин. Аз утвърдих Любшин, защото съответстваше повече на сценарийната схема, която имахме. Жена - силна, педантична натура, която възпитава, началничка според жизнените си функции и по характер; и мек, неуловим характер на волна птица - мъж. Тя се опитва да го прикове, да го разбере и да го подреди по своему, а той не спори - просто се измъква. Ето тази схема на взаимоотношенията на два характера съответстваше повече на Любшин. Затова беше утвърден той. Художественият съвет каза: харесваме и двамата, избирайте сами. Избрахме Любшин.

Висоцкий много искаше да играе тази роля, но междувременно - нашите снимки трябваше да започнат по-късно - замина да се снима в планината при Говорухи. Оттам даже ми изпращаше дружески, хумористични писма - като ще е Славик, да е Славик, значи, но кой ще свири на китара? И изведнъж научаваме, че Слава Любшин е правил проби за нашия филм, след като вече е подписал договор за главната роля във филма „Щит и меч“. Снимките са в Германия и какво е имал предвид, как ще може да се снима едновременно и в Одеса, и в Германия - по едно и също време, не зная. Разбира се, отказахме се от Любшин, по-точно той ни отказа. И ние отидохме при Висоцкий с поклон: Володя, молим те, спаси ни. Володя се съгласи веднага да се снима, защото ролята му харесваше. И нито един път не спомена за тази неприятна история. Всеки друг актьор на неговото място щеше да намери момент, в който да ухапе или поне да иронизира. Висоцкий никога не се върна към това и по-нататък всичко тръгна като по релси.

Той беше целеустремен, дисциплиниран, строг в разписанието си човек. Никакви капризи, нито един път не постави групата в човешко или производствено сложно положение и винаги се стремеше да направи атмосферата приятна, удобна и продуктивна. Първия рисунък на ролята, който нахвърли в първия снимачен ден, поддържаше до края. Това не беше упоритост. Просто измисляше всичко отначало и после играеше така. Той се снимаше много бързо, беше удобен партньор във всяко едно отношение, добър другар за цялата група. Затова изобщо нямаше сложни положения, освен тези, които ги има винаги, когато снимаш театрален актьор - заминава за представление, идва от представление. Но това не зависеше от него. Висоцкий не беше открит човек. Той винаги спазваше - не в работата, а в живота си - определена дистанция.

Умееше да се представи като мъж. Той беше първият човек, от когото разбрах как трябва да си създаваш свой имидж. Защото той беше много крехък и слабоват по природа, но си беше създал маската на каубой - твърд, агресивен, даже жесток, и с тази маска ни хипнотизираше.

Той все едно преживяваше сцени от живота на Владимир Висоцкий и когато ги виждаше завършени, изпитваше удовлетворение - от изкуството, а не от живота. Но това беше преструвка - по-скоро необикновен артистизъм. Той винаги искаше да прегърне необятното - беше и режисьор, и сценарист, и актьор, и поет. Обичаше да навие живота като пружината на патефон, да го направи интересен.

Всеки човек си има някакви основни и някакви съпътстващи черти. Без да се държи детински в живота, в киното Висоцкий по начало проявяваше някаква детинщина - да речем, искаше да изглежда красив на екрана и търсеше външни форми за това. Знаеше как трябва да го снимат и понякога можеше да каже на оператора: това не е моята светлина. Характерно нещо за много актьори, но у Висоцкий това изглеждаше забавно, защото той беше умен човек. Между другото, и в това отношение оставаше благороден и великодушен. Например, снима се наша сцена, поставят светлини и за двамата, а той ми казва: „Операторът наглася твоята светлина - е, добре, ти си жена, нека...“ Харесваше му през това време да играе герой любовник. Искаше много да се снима в „Кратки срещи“ и затова, че ролята беше такава мъжка, побеждаваща. Но това са от тези инфантилни дреболии, които ги има у всеки човек. Не те са интересни за нас в такъв човек като Висоцкий, с неговите дълбини. Макар че почина рано, той успя да се реализира значително, да разкрие своята личност, осъществи се всевъзможно...“

(Из интервю с Кира Муратова в списание "Искусство кино", 2010 година)

--------------------------

Из филма „Кратки срещи“ („Короткие встречи“, 1967 г.), режисьор и изпълнител на ролята на Валентина - Кира Муратова





вторник, ноември 21, 2017

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намира под № 64. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 24 - Арх. К. Цанков М. Сб. кн. XVI и XVII, № 23, стр. 780

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Бай Каравелов!

Научих, че брат ви дошъл от Русия и щял да си дойде в отечеството си. Поздравете го, и ако имам честа да се срещнем в Българско, желая да се запознаем.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57 Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

неделя, ноември 19, 2017

Нобелови лауреати – 1947 година

Едуард В. Еплтън (Edward V. Appleton)

6 септември 1892 г. – 21 април 1965 г.

Нобелова награда за физика

(За изследванията му на физиката на горните слоеве на атмосферата и особено за откриването на така наречения слой на Еплтън.)

Английският физик Едуард Еплтън е роден в Брадфорд (графство Йоркшир). От баща си, Питър Еплтън, фабричен работник, и майка си, Мери (Уилкок) Еплтън, момчето наследява жив интерес към музиката, но на шестнадесет години внезапно започват да го увличат физиката и математиката. Блестящ ученик, той получава стипендия за постъпване в средното училище "Хенсън", където учи от 1903 до 1911 година, и в колежа "Сент Джон" в Кеймбридж, където се занимава под ръководството на Ърнест Ръдърфорд и Дж. Дж. Томсън, получава награда по минералогия и физика и степента бакалавър през 1913 г.

Стипендията му позволява да остане в Кеймбридж и да осъществи аспирантски изследвания под ръководството на У. Х. Брег, свързани с кристалната структура на металите и минералите.

Когато през 1914 г. започва Първата световна война, Еплтън участва в нея като пехотинец. Но скоро е преместен в инженерните войски, където, като свързочен офицер, осъществява радиовръзка и изследва проблема за заглъхването на радиосигналите, а понеже работи с вакуумни тръби, започва да се интересува и от тази област. Когато се връща след войната в Кеймбридж, той продължава изследванията си за използването на вакуумните тръби за осъществяване на радиовръзка.

Еплтън е избран за член на научния съвет на колежа "Сент Джон" през 1919 г. и през следващата година е назначен за асистент-демонстратор в лабораторията "Кавендиш" на Кеймбриджкия университет. Заедно с Ч. Т. Р. Уилсън той започва да проучва излъчването на радиовълни по време на бури.

През 1924 г., на тридесет и две години, Еплтън става професор по физика в Лондонския университет. През тази година заедно с Майлс Барнет, първия му аспирант, започва да проучва разпространението на радиовълните в атмосферата. През 1902 г. английският физик Оливър Хевисайд изказва предположението, че в горната част на атмосферата се намира йонизиран електрически слой, който може да отразява дългите радиовълни; благодарение именно на този слой радиосигналът на Гулиелмо Маркони успява да пресече предишната година Атлантическия океан. Еплтън си задава въпроса могат ли радиовълните, отразяващи се от слоя на Хевисайд и Кенели, да интерферират с радиовълните, разпространяващи се непосредствено над земята, водейки до нощното заглъхване на сигналите, което той наблюдава.

С помощта на компанията "Бритиш броудкастинг" Еплтън и Барнет осъществяват отразяване на различни по честота радиовълни от слоя на Хевисайд и Кенели на 11 декември 1924 г. С помощта на техния метод, известен днес като радиолокация с честотна модулация, се получава първото експериментално потвърждение за съществуването на йоносферата и се определя нейната височина, равна на шестдесет мили над земята; този метод дава тласък за развитието на радиотехниката и прокарва пътя към изобретяването на радиолокатора.

Две години по-късно след измерването на височината на йоносферата Еплтън открива втори непропусклив слой, разположен на височина 150 мили над повърхността на земята. Голямото съпротивление на този слой, известен днес като слой на Еплтън, му позволява да отразява късовълновите радиосигнали. С това откритие Еплтън установява, че е възможно да се общува по радиото с целия свят.

С помощта на интерференцията на отразяваните радиовълни и вълните, разпространяващи се край повърхността на Земята, Еплтън продължава да проучва детайлно строежа и свойствата на високите слоеве на йоносферата през целия си останал живот. Наблюдавайки пълното слънчево затъмнение през 1927 г., той установява, че както образуването, така и поведението на йоносферата се определя от слънчевата светлина. Като преминават от радиоинтерференционния към радиоимпулсния метод за измерване на височината, който се използва в Съединените щати, Еплтън и неговите колеги измерват височината и строежа на йоносферата в полярните райони. Те откриват, че йоносферата се намира както под въздействието на излъчваните от Слънцето частици (слънчев вятър), така и на слънчевото ултравиолетово излъчване. Накрая определят, че височината на йоносферата се намира под въздействието на лунните приливи.

Две години след като Ч. Т. Р. Уилсън излиза в оставка през 1934 г., Еплтън заема професорския пост по натурфилософия в Кеймбриджкия университет. Авторитетен член на международната общност в сферата на радиото, той е президент на Международния съюз на учените в областта на радиовръзката от 1934 до 1952 г.

В началото на Втората световна война през 1939 г. Еплтън е назначен за секретар на Департамента за научните и промишлените изследвания - водещо научноизследователско учреждение във Великобритания. На този пост той не само ръководи изследванията в областта на военната радиовръзка, но и координира усилията на Великобритания за създаване на атомна бомба. Групата изследователи, които събира в началото на 1930-те години, се занимават с радиолокация, което в края на краищата позволява на английските ВВС да отразяват ефективно германските въздушни нападения. Според Робърт Уотсън Уат, който работи над усъвършенстването на радара като английско секретно оръжие, ако не са били ранните изследвания на Еплтън, радарът е щял да се появи прекалено късно, за да изиграе решаваща роля в битката за Британия през 1940 г. За заслугите си в тази област Еплтън получава през 1941 г. дворянска титла. Докато продължава войната, той започва да съставя програма за следвоенно възстановяване, според която Департаментът за научни и промишлени изследвания и изобщо учените трябва да изиграят важна роля за възстановяването на транспорта, за снабдяването на населението с храни и за решаване на жилищния въпрос.

През 1949 г. Еплтън става вицеканцлер на Единбургския университет. Талантлив ръководител, посвещаващ много време на административните си задължения, той освен това запазва активен интерес към работата в областта на атмосферата и се намира в тясна връзка с учените, работещи в същото направление. По време на Международната геофизическа година (юли 1957 - декември 1958 година) той играе важна роля при планирането на световните радиоексперименти.

През 1916 г. Еплтън се жени за Джеси Лонгсън; семейството има две дъщери. През 1965 г., една година след като първата му жена умира, Еплтън се жени за Елън Елисън. Един месец по-късно умира в дома си.

Нисък на ръст, но надарен с много енергия, Еплтън е известен като добър и мек човек в общуването си с другите. Подобно на баща си, който ръководи много години хора в брадфордската църква, той има звучен тенор и този дар му помага като оратор, защото му се налага не един път да се изказва публично.

Сред многобройните награди на Еплтън са медалът Хюз (1933 г.) и Кралския медал (1950 г.) на Лондонското кралско дружество, а също така медала Албърт на Кралското дружество по изкуствата (1950 г.). Награден е с почетни степени от университетите в Абърдийн, Лондон, Глазгоу, Синсинати, Оксфорд, Кеймбридж и други учебни заведения. Има награди от правителствата на САЩ, Норвегия, Франция и Исландия, член е на Лондонското кралско дружество, чуждестранен член е на Американската академия на науките и изкуствата, на Шведската кралска академия на науките, на Американското метеорологично дружество, на Папската академия на науките и на много професионални дружества.

Източник: http://n-t.ru/nl/fz/appleton.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

събота, ноември 18, 2017

Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 63. Като източник Страшимиров сочи „Миналото“ - Ст. Заимов, кн. I, стр. 40, 1898 г. Името на Стоян Заимов, апостолът, който най-безобразно лъже за подготовката на въстанието в своя революционен окръг, е достатъчно да предизвика съмнение относно истинността на представения от него текст, по което нашироко е дал своето мнение и Димитър Страшимиръв в последната си бележка към писмото.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДИМИТЪР ОБЩИ - 23 АПРИЛ 1872 ГОДИНА

Д-тре!!! [1]

Утре тръгвам за столицата [2], ще мина през Кардан [3]. Известният на теб и на всички ни Николчо Арнаудов в Драко [4] отказал да даде обещаната пред мен от него парична помощ на пратеника ни И. Н. Пр. [5], заплашвал нашите хора с предателство на турските власти. Нашите от Драко решиха да се убие. С няколко момчета от тайната чета нападни къщата му, него само убили, а къщата му запали. Научавам от наши верни хора, че дякон Паисий ми е мътил водата, откъдето е минал; проповядвал мир, тишина и овча покорност, псувал тия, които проповядвали бунта, т.е. нас. Заканвал се на някои селски попове, наши хора, че щял да им обръсне брадите, ако се повеждат по тия хаймани и нехранимайковци, т.е. след нас. Следи за неговите действия: пусни по дирите му наши верни хора, гледай да са от по-събудените. Ако започне много да бърка, виж му работата, както следва. Засега само следи и съобщавай писмено в столицата. Ако дойде работата до убийство, гледай майсторски да се извърши.

Д.А.

В.Л.

Лупен

23 април [6]

--------------------------------------------

1. По съдържание на писмото трябва да е Димитър Общи.

2. Ловеч.

3. Тетевен.

4. Етрополе

5. Илия Нинов Правчанов (предните четири бележки и тази са от книгата на Стоян Заимов).

6. Това писмо не притежаваме в оригинал нито в Народната библиотека, нито в кой да е от известните досега частни архиви. Поместваме го тук за пълнота. То има всички признаци да излезе апокрифно, за да ни подсети както трябва, че не е от Левски. Езикът в цялото изложение и до последната запетая няма нищо общо с останалата кореспонденция на Апостола. Употребените псевдоними Кардан, Драко и пр. са от по- късно време. Засегната в съдържанието дейност на Паисий се отнася действително към лятото 1872 г. Доколкото ми е известно, г-н Ст. Заимов притежава сбирка от документи от миналото, които ако - дай Боже! - някога се отключат, ще се разкрие покрай многото други тайни и мистерията на това писмо.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници