СЛУЖБОМЕР

понеделник, ноември 20, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 16

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 15.

Еди Рознер

Знаменитият тромпетист Еди Рознер е роден в Германия и дълго време е живял и работил в Полша. Говореше се, че е третият тромпет в света. Луис Армстронг, като го чул, изпаднал във възторг и рекъл:

- Може смело да казвате, че сте белият Луис Армстронг.

Рознер отвърнал:

- Благодаря. Може смело да казвате, че сте черният Еди Рознер.

Рознер дошъл с оркестъра си в Съветския съюз и имал голям успех: даже му дали званието заслужил артист на Белорусия, но след време се разочаровал от системата и когато започнала войната, решил да напусне Съюза заедно с полската армия на Андерсен (грешка на Сичкин, правилното е Андерс - бел. П. Н.). Арестували го и го пратили десет години на заточение. По време на заточението Рознер продължавал да работи, а когато кошмарът свършил, се върнал в Москва и организирал отново естраден оркестър. Партийното ръководство искаше от него идейни програми, посветени на революцията. Като всеки умен човек, Рознер разбираше, че не може да победи сам съветската власт и удовлетворяваше исканията на началството, добавяйки от себе си капчица издевателство: цялата сцена обкичваше с червени знамена и революционни атрибути, в дъното - Червения площад, и навсякъде, където трябва и където не трябва, щъкаше Ленин. Тъпите партийни работници не разбираха издевателството и изпадаха във възторг. Освен това Рознер си запазваше с тяхна благословия третата част. В първите две звучаха песни на Туликов, Мурадели и други класици на патриотичната съветска песен. Но третата част Рознер съставяше от шлагери на американски композитори и тя преминаваше под стоновете на зрителите в залата.

Той беше типичен западен делови човек, без завист, и се стараеше хората да получават прилични пари. За програмата на Утьосов "Тридесет години по-късно" поставих номера "Еволюция на западния танц" - от неандерталците до рок ен рола. Номерът излезе великолепен, целият оркестър с различни перуки участваше в него и на този фон Утьосов рецитираше смешен фейлетон, всичко продължи приблизително тридесет минути под непрекъснати аплодисменти и с това завърши първата част на програмата. Утьосов отиде при директора на ансамбъла, за да подпише договор, според който трябваше да ми платят четиристотин рубли.

- Много са - казал директорът. - Не може ли да му дадем по-малко?

- Това е масов номер - обяснил Утьосов - и по тарифата на Сичкин, като режисьор и балетмайстор, трябва да му платим три хиляди. Четиристотин рубли са абсолютният минимум.

Директорът говорил още дълго, че това са много пари, и подписал с нежелание договора.

Рознер, който по съвместителство беше и директор на ансамбъл, ме помоли да поставя номер за жена му, очарователната танцьорка Галя Ходес. Измислих колоритен номер "Карнавал" с потресаващи костюми, но за съжаление не излезе нищо. Номерът, който мечтаех да направя великолепен, се оказа посредствен - сивичък. Бях в ужас, отидох при Рознер и му казах, че се отказвам от хонорара.

- Боренка, злато мое - каза Рознер, - това, че номерът не се получи, го знаем, а Москонцерт трябва да плати по най-високата тарифа - и подписа договор за хиляда и двеста рубли.

У Утьосов за шлагерна програма едва получих четиристотин рубли, а у Рознер за провален номер хиляда и двеста.

Еди Рознер - "Сбогом, любов" (старинно руско танго)

В Съветския съюз, ако попитат евреин за неговата националност, той отговаря така тихо, че сам не се чува. Никъде - нито на улицата, нито в трамвая, нито в автобуса ни един път не чух еврейска реч.

Рознер се гордееше, че е евреин. Всички в оркестъра му бяха евреи, с изключение на един руснак, чиято фамилия беше Цейтлин. Понеже оркестърът му участваше в тематични концерти, посветени на октомврийските празници, оркестрантите често провеждаха открити партийни събрания, на които присъстваха представители на градския комитет на партията. Рознер мразеше партийната номенклатура, която се състоеше почти цялата от антисемити, и не пропускаше случай да се подиграе с тях.

Началото на събрание. Представител на градския комитет на партията започва да говори за революционната идея, за важността на историческия момент...

- Извинете - прекъсва го Рознер и се обръща на еврейски език към музиканта от оркестъра Маркович: - Как спа? Какво яде? Къде ще отидеш през отпуската?

Известно време двамата обсъждат тези теми и тогава Рознер се извръща към представителя на градския комитет:

- Та за какво говорехте?

Онзи продължава своята идейна част, но Еди Игнатевич не му дава дълго да се весели:

- Момент - и на еврейски към музиканта Павел Хофман:

- Какво, Паша, кой спечели вчера на преферанс?

Хофман - много изразителен актьор, разбира прекрасно защо го пита Рознер, и отговаря, като прави всичките гримаси на стар градски евреин.

Партийното началство скърца със зъби, но не може да направи нищо. Не пропусках нито едно от тези събрания.

Разказ на Еди Рознер

Всеки път преди нова година се организираше интернационална концертна програма от звезди. Към продуцента на концертите се обърна един великолепен цигулар с молба да му позволи да свири. Продуцентът обясни, че цигулката не се вписва в програмата. Цигуларят обеща да свири разбираема музика. Не претендира да получи хонорар. Продуцентът се съгласи и го предупреди, че ако не се хареса на зрителите, може да го замерят със сурово яйце, гнила ябълка или домат и той трябва да напусне сцената, без да се обижда. Такива са правилата.

Цигуларят излезе на сцената с елегантен фрак, лакирани обувки и колосана риза с връзчица. Свиреше великолепно, но на някакъв зрител му стана скучно, той го замери с гнила ябълка и го улучи в челото. Точността на зрителя предизвика одобрението на публиката. Цигуларят отмахна елегантно с лъка залепналата ябълка от челото си и продължи да свири, все едно нищо не се е случило. Залата, състояща се от опитни "ворошиловски стрелци", започна да го обстрелва от всички страни. Цигуларят се извърташе от изстреляните към него снаряди, ту се навеждаше, ту правеше всевъзможни подскоци наляво, надясно, обръщаше гръб, но нито за секунда не преставаше да свири. Снарядите, въпреки ловкостта му, все пак го улучваха понякога. Фракът и лицето му бяха в сурови яйца, домати и гнили ябълки. Залата се впусна в забавна игра, смееше се и когато той завърши изпълнението си, го удостои с бурни ръкопляскания. Той излезе да се поклони двадесет пъти. Посрещаха го с град от снаряди и се веселяха като деца. След този номер участващите "звезди" нямаха никакъв успех. Продуцентът беше във възторг от номера и за следващия концерт обявиха, че ще свири първи във втората част.

Зрителите дойдоха за втората част с кошници, пълни с ябълки, яйца и домати. На входа на театъра продуцентът продаваше на зрителите снаряди с надценка.

Сцената беше украсена с колони, кресла, паравани и завеси. Цигуларят се криеше, но щом се появеше на сцената, продуктите летяха към него. Стреляха по жива мишена. Цигуларят се оказа гениален ексцентрик. Той свиреше, седнал в някое кресло, зад креслото, ту като се привеждаше зад някоя колона, ту като се качваше на някоя маса. Той объркваше снайперистите и играта доставяше на всички огромно удоволствие. Накрая продуцентът разбра, че на зрителите им е необходима само тази атракция. Ето така се появи въпросният концертен шлагер. Такъв номер никой не можеше да измисли.

--------------------

Попитах Еди Рознер защо този цигулар не е идвал в Съветския съюз на гастроли. Рознер се усмихна и каза: "Къде си видял в Съветския съюз домати преди Нова година?" "Да, но ябълки и яйца могат да се купят?" "Сигурно. Но кой съветски човек, като си купи ябълки и яйца, ще ги хвърля на сцената, когато вкъщи го чака гладно семейство“.

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.