СЛУЖБОМЕР

четвъртък, ноември 30, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 17

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 15 16.

"Хората ни са лоши, а народът ни е добър"

(В. Войнович)

Хората, които са обсебени от грижи, проблеми и живеят във вечно бързане, стават зли и търсят повод, за да излеят накипялото им недоволство. След емиграцията си идвах три пъти в Русия - на гастроли през 1994 година и два пъти през 1996-та и 1998-ма при Тигран Кеосаян, син на знаменития режисьор Едмонд Кеосаян, постановчика на "Неуловимите". Всеки път ме поразяваше множеството намръщени и угрижени лица, от които бях отвикнал в Америка. Помня, вървят през деня няколко юноши, най-отпред момче на тринадесет години. На неговата възраст - учебните часове са свършили, сега да отиде на двора, топка да рита - животът е прекрасен, но на лицето му има такъв израз, все едно брокерът му е съобщил за срив на борсата и сега решава струва ли си да продаде стоманолеярните акции и да купи нефтени. Както каза една известна американска певица, след като посети Москва:

- Ако някой се усмихне на улицата - или е луд, или е пиян.

Последния път, когато летях със самолет на Аерофлот от Москва за Ню Йорк, до мене седеше човек - топка от нерви. Вътре в него имаше кълбовидна мълния и той беше готов да я пусне в действие. За щастие, ме позна, за кратко време се разля в усмивка, но много скоро започна отново да се оглежда наоколо с присвитите очи на Рамбо, тръгнал по пътеката на войната.

Аерофлот има прекрасно обслужване, нови самолети, очарователни стюардеси, но в неговото състояние той не се съмняваше, че целият свят е скроил заговор срещу него, а Аерофлот и стюардесите са авангардът на врага.

- Може ли да ми донесете чаша вода? - пита той стюардесата наполовина иронично, наполовина предизвикателно.

- Разбира се, сега ще ви донеса.

- Имам предвид минерална - прибавя заплашително той.

- Моля.

- И дълго ли ще трябва да чакам?

След като получи водата за тридесет секунди:

- Да, за смъртта да ви прати човек. Погледнете си израза на лицето - казва той на милата, любезно усмихваща се девойка, - с такова лице ви отива само на гробищата да работите.

И към мене:

- Не, трябва да се лети само с френски компании, в краен случай с финландски - какво обслужване има там и не държат такива вещици. А този просташки Аерофлот...

Кимах вежливо от безизходица, като се мъчех да се дръпна колкото се може по-далече от него, за да не рече изведнъж да ми отхапе ухото.

За да се развлека по някакъв начин, реших да извадя книга от чантата си в багажника и да почета. Чантата беше натъпкана до горе, тежеше двадесет килограма и се случи така, че не я удържах и тя падна право на главата му. Приготвих се мислено да умра, в ума ми премина целия мой живот и последната ми мисъл беше за наследството - на кого да оставя пижамата, шапката и халата си, но той започна неочаквано да вика:

- Проклет да е този вонящ Аерофлот! Край, няма да ме видят повече! Само френска или финландска компания!

И като се обърна към мене, със съвсем друг тон:

- Не се безпокойте, разрешете да я сложа пак горе, не си струва да се напрягате.

За първи път разбрах съвсем ясно колко е хубаво да си популярен. Какво ли щеше да стане с мене, ако не ме обичаше заради ролята ми на Буба?!

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.