сряда, февруари 28, 2018

Нечетящият българин

Българинът в по-голямата си част е като чукчата.

Чукча не читател, чукча писател.

Писател - по интернет форуми, естествено.

Не чете масовият българин и последният индикатор, който ни се представи като доказателство за това, беше случаят с Истанбулската конвенция.

Ако я беше прочел нашенецът (имаше я и сигурно още я има в мрежата!), нямаше да се хване на уловките на каракачановци и прочее, които зад фасадата на загрижеността за здравия дух на нацията, си плетат своята далавераджийска кошница, смеейки се вътрешно на глупостта на невежите.

В резултат от всичко това, попитайте сега нечетящия българин какво е „джендър“, дума, която вече е научил покрай дебатите около конвенцията, и ще получите изключително компетентен отговор: „Ами как какво - педерас!“ (без „т“, защото нечетящият българин изобщо не подозира неговото наличие в края на въпросната дума).

Ето това успяха му набият в нечетящата тиква каракачановците.

Защото много труд трябва поне да прескочи човек дори до най-несигурния източник на информация, наричащ се „Уикипедия“, за да прочете там какво означава понятието „джендър“, а то означава (давам съкратения вариант на определението): „Това, което се счита за прилягащо на жените и на мъжете в дадено общество“.

Къде са тук, в това определение, "педерасите", че не ги виждам, къде са уроците в училище как децата могат да си сменят пола, с каквато глупост каракачановците също така замеряха нечетящата публика, къде е третият пол, още една дивотия, която се предлагаше на манипулативния пазар!

А иначе можем да ревем до бога, че „днешните деца не четат, а ние някога как четяхме, четяхме, четяхме...“

Чели сте на баба ми хвърчилото!

Прелиствали сте криминални или захаросани романчета и на това му викате четене.

Истинското четене е не четенето на художествена литература, а на научно-популярна и документална!

Познания за човешкия свят, за света, който ни заобикаля, може да ни даде само научно-популярната и документалната литература, тя може да ни накара да стъпим здраво на краката си и - също така! - да оформим истински съпротивителни сили срещу всякакви шарлатании на всякакви каракачановци.

Художествената литература - уви! - няма тези възможности.

Художествената литература е за развлечение, за удоволствие, тя ни въвежда в свои светове, очарователни, пленителни светове наистина, но всичко това е като песента на сирените - повярваш ли им и слезеш ли на брега, свършено е с тебе.

Мъдрият Мигел де Сервантес се е опитал да ни покаже в „Дон Кихот“ какво става с този, който започне да вярва на художествената литература и да търси в нея истината за живота.

Става това, че се превръща в неадекватно спрямо живота посмешище за околните.

По-късно обаче разни литературни критици, които като повечето историци много обичат да сдъвчат нещо и да го изплюят пред публиката в съвсем префасониран вид, са пласирали несериозната теза, че дон Кихот е възвишен образ.

Да бе - много възвишеност има в това да си нахлупиш на главата бръснарски леген и да викаш, че е златен шлем.

Както и да го погледнем дон Кихот, във всяко нещо е един и същ - неадекватен и печално смешен.

Хубаво е да се чете и художествена литература, разбира се, но винаги с едно наум - че може да ни докара големи поразии...

вторник, февруари 27, 2018

Писмо на Васил Левски до сливенци – 9 ноември 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 98. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8078.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО СЛИВЕНЦИ - 9 НОЕМВРИ 1072 ГОДИНА

1872, 9 9/ври

№45

Братя членове на ЧБРК! [1]

В Стамболу Мехмет Ефенди

Бързайте внимателно и нищо [вън] от пределите на устава няма да вършите. А по съдържанието му всичко трябва да се върши по-скоро!... Ето какво. Централният комитет свързва цялото Българско с няколко окръжни центъра, чрез които по-лесно, по-бързо, с по-малко разноски и по-сигурно да прави споразуменията, т.е. [да взема и дава] с частните комитети. Той [Централният комитет] по местоположението между тукашните страни намира за добро да бъде окръжният център тук. Ако вие на драго сърце приемете, ще си приготвите полека-лека тайни войници, от решителни и постоянни юнаци, които ще бъдат готови за всякакъв случай, ако би. Вие, членовете на тоя окръжен център, ще нареждате способни работници да свързват по- малките градове и села на това окръжие за тук. От всяко село по двама души - председателят и един по-първите им юнаци, които трябва трябва да се познават помежду си, че когато се съобщи на председателя нещо, той пък трябва да го съобщи на главнокомандващия юнак, който пък ще гледа за по-нататък. И така като се забележат от всяко място в кондиката по двама такива и в същото време ще им промените имената с други, несъществуващи там, и ще им кажете да броят в селото си от първи номер вместо имената, които влизат в работа. И все под същия номер на всеки един ще вземат в работа и дават всичко докрай. После Вие оттук от време на време ще им искате номерата колко са придобили, без имената им, освен, че ще познавате [лично и по име] само председателя, и един от по-първите юнаци. Също така от време на време ще искате и печалбата откъм пари, срещу което ще им давате и разписка от Централния комитет с централния печат. Пък всеки кой кога принася в касата, ще му се дават от частните разписки, на които трябва да има ударен печат от същото място, под което зависи. Този печат най-напред трябва да го поднесе писмено тук, в окръжния център, да се припознае и това писмо трябва да се крие на здраво [сигурно] място.

За малките разправии и неспоразумения ще съди окръжният център по най-добри разглеждания, относно смъртното наказание ще са явява и в Централния комитет, а[ко] времето допуща. Иначе за всяка смърт ще се иска отговор (фактично).

На всяко село трябва да се промени и името, както виждате например вашето. Също и писмата [да се адресират] по тоя начин, на същото име на човека и на селото няма да се взема и дава, а на писмото надписът като че ли не е за това село. За всичко тая работа ще минава в две кондики, едната ще бъде ключ на другата, която ще бъде всеки ден в ръцете на членовете и в нея ще се взима и дава без имена и с номер. Другата ще носи името ключ на всичко и от която ще се оправя дневната. Затова в нея [в ключа] ще бъде записано и правото [истинското] име на селото със замененото правото име от селото на председателя и на първия им юнак и пр. От този ключ ще се поправя дневната кондика, ако нещо се е забравило, па и друг, който не е писан нито в едната, нито в другата, като ги вземе и да може да разбере всичките ти действия. В ключа и в дневника трябва да се пише на всяко село всичките му работи: селото откога е постъпило, кога и какво е принесло и какво изработило, в коя година месец и ден. Така също и всяко село ще бележи за вътрешните си действия, за всичките речени горе бележки, доходи и разходи от всичкото това окръжие, като се приключват от време на време в окръжния център заедно и с подобните. И от тоя град ще се предават в Централния комитет, когато се поискат.

Ще кажете и това: всеки член по-скоро да гледа да принесе десятъка си от всичкото си имане веднъж завинаги. Освен това да побързат по-скоро да дадат и по 10 (десет) лири т.[урски] за пушка иглянка, която ще му се даде. Десятъкът на всеки член се оставя на чистата му съвест да пресметне цялото си имане и да даде дълга си! Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.

Аслан Дервишооглу Кърджала

Български революционен

централен комитет

(печат)

На свободното поле е забелязано от чужда ръка: „Настоящето писмо е писано от революционера Атанас Ц. Узунов под диктовката на Левски по образеца, донесен от Апостола.“ [2]

-----------------------------------

1. Сведения в писмото до Каравелов № 97 от 30 октомври 1872 г.

2. Бележката за нас има многостранна важност:

2.1. дава ни факта, че Левски лично е предал писмените си инструкции в седалището на новооснования окръжен център;

2.2. Левски наистина на 9 ноември 1872 г. е бил в Сливен;

2.3. пак лично сам е предал писмените си инструкции в Т. Пазарджик (вж. писмо № 96) с точно указание на датата, кога е там;

2.4. тук имаме образец от почерка на А. Узунов.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

82. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 август 1872 година

83. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 август 1872 година

84. Писмо на Васил Левски до Атанас п. Хинов – 25 август 1872 година

85. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 16 септември 1872 година

86. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 16 септември 1872 година

87. Писмо на Васил Левски до орханийци

88. Писмо на Васил Левски до частния комитет в Т. Пазарджик – 25 октомври 1872 година

89. Писмо на Васил Левски до частния комитет в Т. Пазарджик – 29 октомври 1872 година

90. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 30 октомври 1872 година

91. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

понеделник, февруари 26, 2018

Истина или фалшификат. Изкуственият интелект в производството на фалшиви новини

ИЗТОЧНИК: РАДIО „СВОБОДА“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Границите на цифровия свят се разширяват, а заедно с развитието на възможностите на изкуствения интелект расте и безпокойството относно неговото използване за създаването и разпространението на фалшиви новини. Даже в текстова форма дезинформацията и борбата с нея се превръщат в истинско предизвикателство днес, но какво да правим, когато предмет на манипулация могат да станат измислени видеообръщения на държавни лидери, които призовават публично, например, за започване на бойни действия?

Повечето хора са свикнали вече с многото форми на манипулативни изображения: приложение на смартфона ще ви помогне за броени минути да измените който е да е детайл от някоя снимка или, например, да смените лицето си с който и да е човек, включително политик, и да започнете да говорите от негово име. Но тези изображения (и клипове) обикновено се разпознават лесно, че не са реални, най-малко заради несъвършеното изображение.

Но възможностите на изкуствения интелект са достигнали вече равнище, при което има възможност да се генерират извънредно реалистични снимки и клипове на хора, чиято автентичност е трудно да проверят дори самите те.

„Често са ни казвали да не вярваме на всичко, което четем, но скоро ще трябва да се съмняваме и във всичко, което виждаме и чуваме“ - пише издание „The Guardian“. Експертите предупреждават: скоро изкуственият интелект ще може да преправя качествено не само снимките, но и аудиото, което ще усложни съществено борбата с фалшивите новини и дезинформацията.

Проблематика на фалшивото видео

Американската корпорация „Nvidia“ демонстрира още през октомври миналата година способността на нейния изкуствен интелект да създава „тревожно реалистични образи на несъществуващи хора“, както пише изданието „Futurism“. По-нататък този изкуствен интелект се научи да манипулира и видеоизображения, превръщайки деня в нощ, зимата в лято или слънчевия ден в дъждовен.

Днес „Nvidia“ инвестира много парични средства за изследване на възможностите на изкуствения интелект. Група изследователи от корпорацията е разработила система, способна да създава изображения на лица въз основа на анализ на хиляди снимки на известни хора и да намира сходни черти, обясняват Кейд Мец и Кейт Колинс в статия за „The New York Times“. Тази система може да генерира изключително реалистични и точни изображения на животни, растения и много други обекти, които са много трудно различими от реалните.

Освен това, докато една невронна мрежа създава нови лица, друга се опитва да изясни дали тези изображения са истински или преправени: „Едната система работи всъщност колкото може по-добре, за да надхитри другата, която прави всичко възможно, за да не бъде надхитрена“ - обясняват авторите.

И ако първоначалната цел на изследователите е била да подобрят компютърните интерфейсове и видеоигрите, във времето, когато фалшивите новини са сериозен проблем, въвеждането на подобни технологии вероятно ще усложни извънредно възможностите да се отличи истината от фалшификата - технологиите само ще задълбочат проблема с дезинформацията.

Въпросът е в това, че подобни „таланти“ на изкуствения интелект са достъпни не само за изследователите от големите корпорации. Както съобщава изданието „The Independent“, преди известно време потребителят на социална мрежа Reddit използвал възможностите на изкуствения интелект, за да замени висококачествено лицето на порноактриса с лицето на актрисата Гал Гадот, изпълнителка на главната роля във филма „Жената чудо“. Алгоритъмът позволил „да се препокрие“ лицето на актрисата на видео, така че било доста трудно да се разпознае фалшификата. И тук се появява определен проблем: „алгоритъмът не се интересува от съгласието, конфиденциалността или законността“ при подобни случаи, се казва в статията.

Както съобщава вестник „The Daily Mail“, това не е първият случай. Изданието обръща внимание, че „любителското видео има тревожни последици, показвайки как свободно достъпните ресурси могат да бъдат използвани за създаването на фалшиви филми за няколко дена или даже няколко часа“.

„Гласовият фотошоп“, който може да предизвика война

„Най-голямата загуба, предизвикана от изкуствения интелект, ще бъде пълното унищожаване на доверието във всичко, което виждате или чувате“ - обяснява в статия за „Wired“ Уйлям Уеслър. Той обръща особено внимание на проблематиката със създаването чрез изкуствения интелект не само на фалшиви снимки и видео, но и на аудио.

Проектът Adobe Voco разработва в момента програма, която вече успяха да нарекат „гласов фотошоп“: тя ще заменя „звуковите вълни с пиксели, за да създаде нещо, което звучи естествено. Компанията залага на това, че ако имаме достатъчно количество записи на речта на един човек, за да се промени неговият глас, ще може да бъде направено малко повече отколкото с обикновеното „копи-пейст“ - обяснява Уеслър. Въпреки очакваните доходи от технологията, тя може да има крайно негативни последици и дори да доведе до война, отбелязва авторът. Замяната на гласа може да се използва нашироко, за да се излъжат или объркат хората: „Представете си просто последиците от фалшифицирания глас на световен лидер, който прави войнствени заявления, подкрепени от преправено видео. Ще могат ли през 2018 година гражданите или военните генерали да определят, че това е фалшификат?“ - пита Уеслър.


Професор Хени Фарид, експерт по разкриването на фалшиви снимки и клипове, е особено обезпокоен от това „колко бързо се разпространява вирусният контент и колко бавен е процесът на проверка. Фарид си представя едно близко бъдеще, в което убедителен фалшив видеоклип с президента на САЩ Доналд Тръмп, даващ команда за пълно ядрено ликвидиране на Северна Корея, се превръща във вирус и предизвиква паника, както във „Война на световете“, но в епохата на изкуствения интелект“ - пише изданието „Wired“.

Изкуственият интелект знае как да ви накара да плачете

Нещо повече, изкуственият интелект ще може не просто да манипулира аудио- и видеоизображенията, но и ще знае как най-добре да предизвика у хората силни емоции. Както съобщава консултантската компания „McKinsey&Company“, изследователи решили да предоставят на невронна мрежа да разгледа хиляди кратки филмчета, за да открие какви именно моменти в тях са особено емоционални. След това показали решенията на изкуствения интелект на истински хора, които потвърдили резултатите на машината.

Това свидетелства, че скоро с помощта на изкуствения интелект компаниите ще произвеждат контент, който ще манипулира човешките емоции по-добре от това, което може да измисли някой режисьор. И сред изследователите има вече опасения, че същата методология ще започнат да използват за своите медийните корпорации и държавите.

Експертите са съгласни, че вероятно нищо не ще може да спре вълните на контента, създаван от изкуствения интелект, който ще се използва и за политически цели. Според Сандра Ъпсън в статия за „Wired“ с развитието си изкуственият интелект „все повече ще имитира човешките действия. В края на краищата той няма друг избор, освен да стане съвсем като хората: склонен към добро и зло в еднаква степен“.

неделя, февруари 25, 2018

Нобелови лауреати – 1949 година

Джон Бойд Ор (John Boyd Orr)

23 септември 1880 г. – 25 юни 1971 г.

Нобелова награда за мир, 1949 г.

(За дейността му като генерален секретар на Продоволствената и селскостопанска организация - ФАО, председател на Националния съвет за мир и на Световния съюз на мирните организации.)

Шотландският педагог Джон Бойд Ор е роден в Килмаурс, той е четвъртото от седемте деца на Робърт Кларк Ор, собственик на малка каменоломна, и Ан Бойд. Момчето е възпитавано строго и религиозно. Когато става на пет години, предприятието на баща му се сблъсква с определени финансови трудности и семейството се премества в по-скромно жилище в Уест Килбрайд, близо до Фърт ъв Клайд.

Начално образование Ор получава вкъщи от майка си и баба си по бащина линия. На 13 години постъпва в съседното килмарнъкско училище, но проявява толкова малък интерес към занятията, че е върнат у дома. След това работи при баща си и посещава селското училище, като отделя много време за четене. На 19 години получава кралска стипендия и постъпва в теологичния отдел на университета в Глазгоу. Но по това време се запознава с теорията на Дарвин, която му прави много силно впечатление, и с нарастването на интереса му към науката Ор постепенно се отдалечава от църквата.

Като завършва университета през 1902 г., според условията на стипендията, Ор преподава четири години в бедните райони на Глазгоу в низината Солткоутс близо до града. Потресен от бедността, недоимъка и болестите на своите ученици, той се връща в университета, за да учи медицина. През 1914 г. завършва факултета с отличен успех и известно време работи като лекар. Скоро заема административна длъжност в лабораторията за изследване на фуражите към Абърдийнския университет, създаден малко преди това. Цялото оборудване се намира в мазето и най-напред Ор започва да събира средства за обширна строителна програма, чието изпълнение съвпада със самото начало на Първата световна война.

Като си взема отпуск, Ор се записва доброволец в армията. Прекарва 18 месеца в Англия и става офицер към медицинската служба на пехотен полк, който участва в битките край Сома, Ипр и Паскендел. За храбростта си е удостоен с Военен кръст и ордена "За отлична служба". Като достига до извода, че може да е по-полезен във флота, успява да издейства преместването си, но скоро е отзован за разработване на изисквания към храненето на военнослужещите.

След края на войната Ор се връща в Абърдийн и завършва строителството на лабораторията. През следващите години създава Изследователския институт "Роует" за проучване на въпросите на храненето, лабораторията "Уолтър Рейд", експерименталната ферма "Джон Дюти Уебстър" и центъра по хранене "Страткон хаус", където се събират специалисти от целия свят.

От първите дни на работата си в "Роует" Ор изследва значението на протеина и на метаболизма за животните, което укрепва бързо научната му репутация. През 1925 г. при изследване в Африка той сравнява системата на хранене и живот на пастирското племе масаи, чието стопанство е основано на месото, млякото и кръвта, и условията на живота на племето кикую, хранещо се предимно с царевица. Ор се убеждава, че разработките на института могат да бъдат използвани в интерес на подобряването на човешкото здраве. Първа стъпка в тази насока той прави с изследване на хранителните свойства на кравето мляко.

Въпреки значителното развитие на млечната промишленост в Англия, хранителността на млякото - особено за деца - е недооценена; за да поддържат цените, фермерите избягват свръхпроизводството. При първото си изследване Ор и неговите колеги подбират в Ирландия и Шотландия три групи ученици. На първата група дават по половин пинта мляко на ден, на втората - пинта обезмаслено мляко, а на третата - бисквити със същата калорийност. За седем месеца децата, които получават мляко, порастват значително и здравето им се подобрява. Аналогични резултати са отбелязани сред семействата с деца от минния район Ланаркшир. Като се опира на тези данни, британският парламент приема закон за доставка на евтино и безплатно мляко в държавните училища.

През 30-те години изследванията на Ор продължават, той се убеждава, че Великобритания се нуждае от целенасочена и научно обоснована продоволствена политика, но не успява да получи правителствена подкрепа. Оживена дискусия предизвиква през 1936 г. публикацията му изследването му "Хранене, здраве и доходи", в което се твърди, че по-малко от половината англичани могат да си позволят необходимата храна, а всеки десети не си дояжда. Като член на техническата комисия по храненето в Обществото на народите Ор помага да се разработи заявление за нормите на хранене и планира това, което сам нарича "брачна връзка на здравето със селското стопанство", в световен мащаб.

Международното напрежение в края на 30-те години подтиква към ускоряването на тези планове. През 1938 г. британското правителство, разтревожена от опасността от война, възлага на Ор да оцени продоволствените запаси на нацистка Германия. След завръщането си той докладва за повече от удовлетворително хранене на германските младежи и за добре обмислена селскостопанска програма. Нарастването на военната опасност подтиква Ор да размишлява за продоволствената политика по време на война. В книгата "Храненето на хората във военно време" ("Feeding the People in War Time"), написана заедно с Дейвид Лебък и появила се през 1940 г., е разработена евтина хранителна система с използване на отечествени продукти, която може да осигури жизнеността на нацията. Там се предвиждат мерки за нормиране на продоволствията, за контрол на цените и за регулиране на селскостопанското производство; много от тях по-късно са приети.

През 1942 г. по покана на Милбенкския мемориален фонд Ор посещава САЩ, където се среща с вицепрезидента Хенри Уолъс за обсъждане на въпросите на световната продоволствена политика. През 1943 г. президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт кани делегати от съюзните нации в Хот спрингс (щат Вирджиния), където започва разработката на един от принципите на Атлантическата харта - "Свободни от нужда". Британското правителство не включва Ор в състава на делегацията отчасти защото той защитава прилагането на международни мерки, което може да навреди на конкурентоспособността на Великобритания на външния пазар.

През 1945 г. Ор напуска поста си в изследователския институт "Роует" и се заема с обществена дейност, а по-късно студентите от университета в Глазгоу го избират за ректор.

Тласък за развитие на плановете от конференцията в Хот спрингс дава съвещанието на Продоволствената и селскостопанската организация на ООН (ФАО), свикано в Квебек (1945 г.). Отново невключен в състава на британската делегация, Ор приема предложението на Филип Ноел-Бейкър да придружава делегацията неофициално. По предложение на канадския посланик в САЩ Лестър Пирсън той се обръща към делегатите с призив да придадат на организацията не само съвещателен, но и изпълнителен характер. Огорчен от неразбирането на аудиторията, той се готви вече да се върне в Англия, когато получава известие, че е избран за генерален секретар на ФАО.

Избран за две години, Ор създава бързо администрация, чийто анализ на следвоенните продоволствени запаси установява, че около 75 милиона европейци са се сблъскали с криза в тази област. За да се избегнат заплахите от глад, Ор свиква съвещание на ФАО; учреден е Международен извънреден съвет по продоволствията за координиране на разпределението на продуктите. На конференцията на ФАО през 1947 г. в Копенхаген Ор предлага да се създаде към ООН съвет по продоволствията, за да не може следвоенното стремително нарастване на населението да изненада световната общност. Но по настояване на САЩ и Великобритания неговият план е отклонен като заплаха за националния суверенитет.

Когато през 1948 г. срокът на длъжността му изтича, Ор продължава да пропагандира своите възгледи в статии и речи. Той призовава развитите технологично страни да ликвидират глада по света и защитава идеята за световно правителство, способно да прекрати войните. Ор пътува много по Европа, а през 1949 г. приема предложението да посети Индия, където консултира правителството по въпросите на селскостопанското развитие и разпределението на продуктите.

Ор не остава встрани от международните проблеми и през годините след получаването на Нобеловата награда. През 1951 г. той посещава Пакистан, където помага за стабилизирането разпределителната система, след това влиза в състава на британската делегация за икономическата конференция през 1952 г. в Москва, участва в научни и икономически контакти с източноевропейските страни. Ор посещава Китай през 1956 г. и Куба през 1962 г. През 1971 г. умира на 90 години в къщата си близо до Брихин в Шотландия.

През целия си живот Ор е подпомаган и подкрепян от съпругата си Елизабет, за която се жени през 1915 г. Семейството има две дъщери и един син, който загива по време на Втората световна война. Известен със своята работоспособност, Ор работи шест дена в седмицата. Висок и слаб човек с мек поглед на сините си очи, той притежава, благодарение на своята чистосърдечност, необикновения дар да убеждава хората. В свободното си време обича самотните разходки по хълмовете на Шотландия, харесва народните шотландски танци.

Ор има много почетни звания, получени от различни европейски институти. През 1935 г. получава рицарско звание, а през 1948 г. става пер. Той е член на кралското дружество, почетен член на Американската асоциация по здравеопазването и Нюйоркската академия на науките. През 1945 г. е избран за президент на Националния съвет за мир.

Превод от руски: Павел Б. Николов

събота, февруари 24, 2018

Петко Рачов Славейков - „Автобиографични бележки“ - 2

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1

През пролетта на 1845 Неофит и секретарят му Костаки, кимни още на мене за пустата онази песен, вземаха случай да се вмесят в селските работи и да ме изместят из Килифарево. Като излязох оттам, аз ходих по селата около Търново да търся да се заловя някъде за учител и през лятото на пет места се залавях и заседявах де по две, де по три недели или месец най-много, додето ме разберяха Неофит и Костаки накъде съм и чрез влиянието си върху чорбаджиите и поповете да ме изгонят. Така прибавих аз три или четири недели в Дебелец, две недели в Кованлъка, в Церова кория месец, неделя в една махала в Лясковец и най-после и оттам ме изпъдиха, ударих пешком през селата надолу и срещах нейде учител си имат вече, нейде училище нямат, и тъй от село на село, та се запрях чак на Бяла. Току-що бяха си направили нова черква, която беше разградена и на едина ѝ кът имаше настрана една сламенопокрита стаица за черковни потребици. Отпърво тая стаица направихме за училище.

В Бяла аз се застоях и учителствувах на 13 деца спокойно нещо около три месеца, додето да ме разберат Неофит и Костаки, е съм там. Като ме разбраха, те заинтригуваха от първия час против мене; но село Бяла като по-далеч от Търново и не ходеха в тоя град тъй често ни поповете, ни чорбаджиите на селото, не можаха тъй лесно и тъй за скоро да си изиграят играта, акто другаде. Те подкачиха да пишат писма, за да ме изпъдят, но положението ми беше таквози, щото писмата им не действуваха тъй прямо за изгонването ми. На поповете, които бяха двама и не знаеха нищо от черковен ред, трябвах им за в черква и те си струваха оглушки на владиковите писма. Чорбаджиите не се толкоз месеха, защото от селото нищо не плащаха, тъй като бях някак частен учител на 13—15 деца, които ме хранеха поред. Сегиз-тогиз от черковните дискоси ми даваха по някоя пара за харч, а изпосле кой и как щеше да ми се доплаща за това, малко и мислех. Аз гледах само да се задържа и застоя на едно място, но не така мислел Неофит, а особено писарят му Костаки.

В разстояние на един месец, като видяха, че не може с писма и поръки да ме изгнездят из Бяла, една вечер ето ти че ясакчията Ибриям, същият, който беше ме запирал преди две години, се озова в Бяла с писмо до чорбаджиите и поповете от владиката за мене да ме пратят в Търново със същия ясакчия, защото владиката иска да види тая работа: защо съм се намесил аз да давам вули. Аз се разправях и доказвах, че вули не съм давал, че всичко, дето съм се намесил в работата за вулите е, че съм писал по искането на едното от поповете да разправя на митрополията по гръцки: какъв е родът на някой момък и някоя мома, за които искали вула от попа да ги венчеят. Попът бил забравил да подпише писмото, та и аз не бях го подписал, това и сам попът потвърждаваше; но кой питаше попа или мене!.. Ибриям настояваше, че владиката ме иска, и толкоз. Кон не можах да намеря; намерих най-после един нищо и никакъв, и той самар няма. Оттук-оттам намерих едно седло, и то голямо. Ибриям не чака да търся друго или това някак да направя, като да не утрепва коня. Понагласих го, както можах, възседнах го и тръгнах. Яздихме до Трембеш, дето съгледах, че седлото утрепало коня на предницата и стара някоя рана, що имал, беше се отворила наново. Оставям седлото там, мятам кожухчето от гърба си на гърба на коня и така на разседлица качвам се да вървим, т. е. да яхаме, но едвам със зор можах да стигна до Поликраище, разкиркетен от яздене на разседлица, убъхтан и утрошен от падане като ненаучен да яздя гол кон и да се крепя; оставих коня на Поликраище и оттам, кожухчето на рамо, та пешки до Търново. Това, читателю, не е измислица, но събитие преистинно, и тука аз разказвам едва ли едно на сто от патимите си в тоз поход.

Като се представих на владиката в Търново и като му разправих за работата, за която се виках, той ми каза: „Иди си сега, че ела подир два-три дена, па ще видим да намерим Костаки и писмото.“ Два-три дена деркен [1], че неделя, че две и най-после три недели. Кога владиката спи, кога Костакя няма, кога писмото не е наръки, та чак на трите недели Неофит благоволи да ме повярва, че не съм нито давал, нито писал за вула, и да ми позволи да си ида; но и тоя път нито Костакя, ннто писмото, с което искаха да ме обвиняват, се удостоих да видя. Работата беше очевидна — те искаха да ме отстранят от Бяла, доде си намерят там друг учител.

Щом се отървах от тази беля, още до вечерта тръгнах и през нощта стигнах в Бяла. Доде да събера учениците си и да започнем пак изново, минаха се почти две недели; но не бях още сключил тия две недели, когато Ферат бей, заповедникът на Бяла, по наущение, както нямам съмнение, от Костакя, праща една вечер при мрак, та ме хващат в смирената ми сламена стая и с букаги на краката — мене и едното арбанасчанина, жител в Бяла, с когото седяхме, та приказвахме – по един крак в букагите, отведоха ни, та ни запряха в тъмницата. На сутринта един от селяните, приятел на Ферат бея и баща на едного от учениците ми, с приканването и на други още селяни, дойде да ни моли и измоли ни наистина, та ни пуснаха, и от затвора като излязохме, той ме заведе на къщата си, нагости ме и тогава чак ми каза, че заповедта на бея била да не замръкнувам вечерта в Бяла.

Ти да си, читателю, покоряваш ли се, или не? Аз, хеле, се покорих. Още през деня, без пара, без пул, с една платнена торбичка на рамо, в която нямаше освен малко селски хляб и сол, две глави червен лук, две гръцки книжки за прочитане и един тетрад със записки на избраните ми думи, потеглих за Пиперково и Караманово.

(Следва)

-------------------------------

1. Като каза. (бел. П. Р. С.)

петък, февруари 23, 2018

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 30 октомври 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 97. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8076.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - 30 ОКТОМВРИ 1872 ГОДИНА

1872, 30 октомври, Пловдив

№ 44-ти

Байо!

Вчера се известих [1], че имало от вас човек [изпратен] нарочно до мен, но не се срещнах[ме]. Затова ме извести Тракийската поща [2] и каза, че по-скоро трябвало да дойда във Влашко. Аз бях готов скоро да дойда да се развиди за работата, където ви бях писал по-напред; като за Военното училище в Сърбия и пр., но рекох преди това да съставя в България и Тракия няколко окръжни центъра, които да вземат и дават със своите си дела. Защото по тоя начин се работи с по-малко разноски, по-скоро и най-сигурно, за да не попадне работата в неприятелски ръце. Централният комитет чрез тоя център върши работа с цялото окръжие. Още съм сам, не намерих човек, комуто да предам работата си, и аз да се заловя за другото, щото и пари да се намерят по-скоро, па и предателите ни да не съществуват вече нийде из Българско! Но щяло да стане малко гюрултийка от бръснатите глави. То се знае, но и без това няма работа [да стане] скоро [3]. Казах едному [4], работата му го не допуща. Пък да остави работата веднага, щял да се компрометира, а да ходи като мен, не стиска му беру [?] [страх го е]. Други има много като Д. Общи, но аз не смея да пущам хора да лъжат народа, което не е работа [5] и [да] казват, че те вършат и че се изпращат от голямо място [6]. А по-умните и за в работа хора, като се поогледат в такива работници, казват: „Това са шарлатании и прости работи.“ За да се върши най-добре, защото нито шпионин да не може да разбере, по-сигурно, по-скоро и с по-малко разноски да върви работата, така трябва, както [аз я] върша [7]. Като дойда, ще ви разясня. До 30-38 дни мога, ако е такава работата, щото всичко да оставя и да дойда, пък от 30 дни по-рано не мога да дойда. Райнов [8] е в Ц/град [9] и е свършил работа и ще бъде главен управител на железницата в Пловдив. Мнозина от нашите ми пишат, че той никога не може да бъде друг. След 20 дни ще се завърна в Пловдив. Дано намеря твое писмо, в което да ми обясниш защо ме викате, но аз пак, както и да е, трябва да дойда. Но малко след като съставя Българско [10] с няколко окръжни центрове. Много ви здраве от вашите, от Копривщица, ходих.

Твой Драгойчо

-----------------------------------

1. Известил се през Ловеч.

2. Гане Маджареца от Карлово.

3. Без това не можем се приготви бързо.

4. Поканил едного (за свой заместник).

5. Да говорят на народа неща, чужди на делото.

6. Тежък със спокойния тон и почти болезнен със своята яснота намек на Каравелов за катастрофата в Орханийско, която тепърва се разразява в истинския си размер. Каравелов изпрати и един вид натрапи Д. Общи на Левски. След като Д. Общи бе убил Паисий през юли и обра пощата на септември, мнозина бяха приятели на тактиката на Д. Общи за решителни действия и го превъзнасяха, от което се засенчваше по-видимо Левски, който уж не вършел нищо. Сега в началото на катастрофата сарказмът на Левски се уравновесява с голямата му болка. Заедно с вестта за пратеник от Влашко, той е получил известие от Ловеч за лошия ход на работите и писмо да не се вестява нататък.

7. Трябва само така, както кара той.

8. Теофан Райнов.

9. Цариград.

10. Да организира, да свърже България.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

82. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 август 1872 година

83. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 август 1872 година

84. Писмо на Васил Левски до Атанас п. Хинов – 25 август 1872 година

85. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 16 септември 1872 година

86. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 16 септември 1872 година

87. Писмо на Васил Левски до орханийци

88. Писмо на Васил Левски до частния комитет в Т. Пазарджик – 25 октомври 1872 година

89. Писмо на Васил Левски до частния комитет в Т. Пазарджик – 29 октомври 1872 година

90. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

сряда, февруари 21, 2018

Петко Рачов Славейков - „Автобиографични бележки“ - 1

Както и друг път съм казвал, в Интернет гъмжи от патриоти, ама повечето на думи.

Да вземе някой и да публикува в Мрежата крайно интересните автобиографични бележки на един от най-именитите ни възрожденци Петко Рачов Славейков, няма как да се случи. [1]

Лесно е да се приказва, трудно е да се върши.

Затова реших да си възложа тази малка задача.

Приключвам вече с качването на писмата на Васил Левски, та ще ми се поосвободи време и за следващата, надявам се, полезна работа.

Приятно четене.

(Павел Николов)

I. БЪЛГАРСКИ ПРИТЧИ (ИСТОРИЯ НА СЪБИРАНЕТО ИМ)

На 1843, като излязох от Свищовското училище, през лятото станах изпърво частен учител в къщата на Цончо Казанджията, а три месеца след това услових се даскал в Долна махала. Тогава бях на 16 години. Борбата между гърците владици и българите патриоти беше във възраждането си. В онова време аз бях извадил една песен за гръцките владици в Търново, именно за Панарета, бивший търновский митрополит, и за наследника му Неофита. Песента беше проста, в бели стихове, по духа и размера на народните ни песни [2], но като новост, тя се преписваше и ходеше от ръка на ръка между поборниците на българщината, които състояха в онова време от няколко души из най-долната класа граждани, повечето пришелци от селата, и няколко по-възрастни ученици, които бяха новообръщени от отца Неофита Хилендареца (Бозвелията); от тези ученици аз бях най-малкият. Един мой връстник и съученик от гръцкото училище, син на един доктор гъркоманин, сполучи да открадне собствения ми ръкопис и да го предаде на Неофита или по-право на неговия млад секретар Костакя, за когото се нещо и припяваше в тази песен. Ядосани и двамата, особено последният, виква ме една вечер късно и след едно остро скарване накара митрополийския ясакчия да ме запре в една одая, там, дето били си запирали кокошките, които им носеха тогава от селата доста много. Тая стая стои и днес откъде изток, срещу герана, в който изпосле се удави гъркът владика Атанасий.

До моята тъмница, под същата сая, но в друга, живееше клисарят на черквата и слуга на митрополията, стар един човек, на име дядо Колю. Нещо подир час и половина от запирането ми дядо Колю дойде да ме попита вечерял ли съм и на отговора ми „не съм“ донесе ми малко хлебец и маслинки, защото беше през коледни пости, сложи хляба и маслините и мълчишката излезе. Подир малко той пак влезе, та ми донесе и вода в един оклоцан пръстен съд и една угорешка от вощеница, която запали, залепи я на прозорците и тогаз продума, та ми каза: „Вечеряй скоро, дорде не е догоряла свещта.“ Аз исках да му говоря и казах му нещо, но какво му казах, не помня сега. Помня само, че той излезе из вратата, после се обърна, та през прага отвърна ми сериозно някак и като троснато ми рече: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“, и си отиде.

Какво си потеглих аз през онази дълга нощ в онзи затвор там от глад, от бълхи и кокошинци, „един господ знае“, ако знае господ за теглилата на слабите от силните и за ония пакости, що могат да им направят още бълхите и кокошите гадинки. То беше несносно и нетърпимо, но още по-мъчително беше за мене унижението ми от Костакя и лошите му думи, които беше ми надумал против народността ми. Много пътя изпосле, като съм се усещал за този случай и за претърпяното унижение, плакал съм от яд и досада, и сега даже като се усетя за това, не мога да си го спомня без потръпване. Но и Неофит, вярвам, и любимецът му Костаки много пътя изпосле са имали случай да си припомнят, че са ме обидили и запирали.

Това беше първото ми влязване в затвор. Цяла нощ стоях прав или бях принуден да ходя от стена до стена в тясната стая. Пепелта и студът не ми даваха да седна, а бълхите и кокошите гадове кръстосваха ме на вси четири страни, та ме измъчваха до душа, като че нарочно искаха да направят услуга с това на тираните ми Костакя и Неофита. Идеше ми на полуда, но и в това си стеснение често пак се сещах за думите на дяда Коля: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло.“ Тези думи за пръв път ги чувах, та ми и направиха наистина дълбоко впечатление. Аз усещах, че те бяха за мене едно погълчаване или едно поучаване; но да са думи книжовни, не бяха, а пък и прости не ми се виждаха, тъй щото при всичкото ми несгодно положение този нечакан урок ме занимаваше. Аз преговарях тия думи, за да ги запомня и да отблъсна някак другите безобразни мисли, които наваляха на мене.

Оставям да не разправям тука какво стана по-нататък, как ме пуснаха сутринта и как ме изпъдиха от учителствуването в Долна махала. Пряком ще помена само, и то за свидетелство на това събитие, че дядо Иларйон, сегашният кюстендилски митрополит, по онова време беше архидякон при Неофита и изпълняваше временно службата и на протосингел. На сутринта той ме повика, както казваше, по заповед на владиката, та ме нагълча по-напред доста строго и грубо, а после уж по-благо някак, посъветва ме да бъда занапред по-умен и „мирен“, па извади, та ми даде два бешлнка и заръча ми да се не връщам вече никакъв в училището, а да ида, „където ми видят очите“. Аз бях учителствувал в Долна махала всичко около два месеца и други пари не видях освен двата бешлика на дяда Илариона. Ценен бях за 400 гр. за седем месеца, платиха ми по бешлик на месец. Такава беше цената на учителите тогава, начесто така им и заплащаха, както на мене, или и два бешлика не виждаха, като ги изпъждаха. Прибавям тук да кажа, че това ставаше само с българските учители, защото гърците учители ги покровителствуваха гръцките владици, от които зависеше тогава всичко относително училищата.

Но аз нямам намерение да пиша автобиографията си. Разказах само това събитие, като исках да спомена как съм се запознал най-напред с таквиз едни думи като онези на дяда Коля, какво впечатление ми направиха те и как привлякоха вниманието ми. Аз бях запомнил дядовите Колеви думи, па си ги често преговарях, често ги и подмятах в разговора си, дето прилягаха, даже и дето не прилягаха. Те ми бяха станали като един вид любими думи и употребявах ги до пресищане.

По онова време имаше някой си дядо Начо, габровчанин, билерин, който идеше всяка събота в Търново да продава билките си на сергия пред Дряновския хан, тогаз наричан Габровский. Дядо Начо беше чокчалан, т. е. обичаше много да дрънка, да приказва, да разпитва и да разправя на мющериите си. А кога нямаше мющерии, той задяваше децата, които се беряха около него, привличани от любопитната му стока, па и децата бяха се обиграли с него, та на свой ред и те не му даваха спокойствие. Два-три месеца подир гореразказаното събитие аз минавах край Габровския хан. Дядо Начо беше отворил сергията си и аз се спрях там, та разгледвах разните му билки, бурени и корени.

- Какво искаш, момче? — ме попита дядо Начо.

- Нищо, гледам — му рекох аз.

- Какво гледаш? — попита пак той.

Аз се намерих в затруднение какво да му отговоря и безцелно някак, даже и безсъзнателно, от нямай какво да кажа, продумах почти по детски: „Гледам те хубавец ли си.“ „А че не съм ли я? — каза дядо Начо. — Я виж!“ — и взе да глади с две ръце промесилата си голяма и прилична брада и да указва на главата си, като казваше: „Брада царска, глава воденичарска“, а комшията му на сергията, хаджи Тумтум някой си прекоросван, прибави на подбив: „Хубавец като стамбулец.“

Дядо Начо се обърна към други едни селянки, що се явиха като мющерии, хаджи Тумтум взе да тегли на едното солена риба, пък аз се замислих в новата си находка и повтарях в себе си „Брада царска, глава воденичарска“ и „Хубавец като стамбулец“, особено първата, която ми повече хареса и която преговарях из пътя; после се сетих за любимите ми онези дядови Колени думи и чудех се тогава отде вземат тези стари хора такзпз избрани приказки и как умеят да ги казват навре:.:-:-. кога де приляга и както прилича.

Тези два случая бяха първата ми среща и съзнателно запознаване с народната мъдрост; те възродиха в мене първото желание да записвам, кога чуя такива думи, за да ги имам; но аз не знаех в това време имат ли те особено някакво название и как се наричат у нас. Сам аз си ги нарекох и з б р а н и д у м и или просто и з р е ч е н и я, така и следвах да си ги записвам ту под едното, ту под другото наименование. Тогава, още в началото на 1844 година, аз се услових за учител в ближното на Търново село Килифарево и до пролетта бях вече записал около 40—50 таквиз изречения. Година още подир туй, що поживях като учител в Килифарево, бях събрал около 200 други все таквизи избрани думи.

(Следва)

-------------------------------

1. Успях да намеря само „Майка ми“ в „Моята библиотека“. (бел. П. Н.)

2. Доколкото помия, тя захващаше тъй:

Прославило се Търново

със славни гърци владици

най си се много прослави

със Панарета делия,

делия, делибашия,

лудия гръцки владика.

Като гидия ходеше,

врана си коня яздеше,

окачен топуз носеше,

селата обикаляше,

всякак народа дереше

и грешни пари береше.

Поповете си яздеше,

груби им думи думаше:

де гиди, старци, магарци!

А кметовете псуваше,

псуваше и ги биеше,

калпаците им хвърляше

и тулуми им думаше.

А йощ се повеч прослави

наше велико Търново

със Неофита мъдрия,

мъдрия и лукавия и пр. (бел. П. Р. С.)

вторник, февруари 20, 2018

Писмо на Васил Левски до частния комитет в Т. Пазарджик – 29 октомври 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 96. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8075. [8]

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ КОМИТЕТ В Т. ПАЗАРДЖИК - 29 ОКТОМВРИ 1872 ГОДИНА

1872, 8/ври 29 [1] Плов.[див]

№-р (44-ти)

Братя! В...

Преди двадесет дни [бил] изпратен човек нарочно от Влашко да ме извика. Не знам за какво! Днес телеграфирах, че след 30 дни ще се отправя затам.

Имаме дадени думи да се вършат много работи, казвал съм ви [2]. Може би за Военното училище да се сложи в ред или пу... [3] и военните правила, за което аслъ бях готов след малко време да отида, да се сложеше в ред [4]. Сега като ме викат оттам по-скоро да отида, гледайте да съобщите на всички членове [в града] и извън [в селата], да съберете пари колкото можете повечко, та да се види за горните нужди, защото не може лесно да отида пак, а може и никога [5]. Та пари, пари!..., колкото повече съберете, ще ги дадете [на] познатия ви приносящ поща [6], ако сам не дойда след 15-20 дни.

Забравил бях да Ви оставя разрязана книга, сега Ви изпращам, чрез която ще ми търсите подписка тайно. [7]

-----------------------------------

1. 29 октомври.

2. Казах ви, че съм обещал много работи да уредя.

3. Пушки да се пренесат.

4. Мислел и да прескочи след малко време до Влашко, за да изпълни висящи работи там.

5. Трябва да се подразбира, че вестта за арестите в Орханийско е стигнала до него и смущава духа му. Той чувства натежалата атмосфера около себе си.

6. Бай Иван Арабаджията, от Царацово.

7. Като допълнение към горното вж. следващото писмо № 98.

8. Върху страницата на оригинала под тази сигнатура в Народната библиотека личи бележка или недоумение на Захари Стоянов: „Узунов? И почеркът, и стилът, с всичко друго, характерно в съдържанието, са на Левски. Узунов излиза на сцената едва след смъртта на Левски. Засега той е учител в Сливен.“

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

82. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 август 1872 година

83. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 август 1872 година

84. Писмо на Васил Левски до Атанас п. Хинов – 25 август 1872 година

85. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 16 септември 1872 година

86. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 16 септември 1872 година

87. Писмо на Васил Левски до орханийци

88. Писмо на Васил Левски до частния комитет в Т. Пазарджик – 25 октомври 1872 година

89. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

понеделник, февруари 19, 2018

Прочистването на Кавказ

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Бившият ръководител на Дагестан Рамазан Абдулатипов и временно изпълняващият длъжността ръководител на Дагестан Владимир Василев (от ляво на дясно) по време на церемонията по представянето на В. Василев в голямата зала на Народното събрание. Русия, Махачкала, 5 октомври 2017 година

Преди една седмица генералният прокурор на Русия Юрий Чайка, пристигайки в Дагестан в рамките на работно пътуване, представи на колектива на надзорното ведомство на републиката новия прокурор Денис Попов. Както наскоро назначения ръководител на републиката Владимир Василев, новият прокурор не е имал преди това никакви отношения с Дагестан, последните три години е работил в Хакасия. Два дена преди това се появяват съобщения за мащабни обиски във всичките структури на Дагестан.

Северен Кавказ като че ли не е преживявал досега толкова мащабни проверки, уволнения и арести. До неотдавна Дагестан беше известен само като дотирана република, в която живеят няколко десетки народи и народности и която през последните години, от 8 септември 2013 до 3 октомври 2017 година, се ръководи от ветерана на номенклатурата, издигнатия от Путин и любимеца на Елцин Рамазан Абдулатипов. Ако следваме градацията на руската номенклатура, той е истински „жилав стопански ръководител“ и в миналото „верен ленинец“, започнал кариерата си от секретар на Тляратинсикя районен комитет на ВЛКСМ (съветската младежка организация на комунистическата партия – бел. П. Н.).

Зданието на дагестанското правителство. Махачкала

Преди да бъде назначен за ръководител на Дагестан, Абдулатипов отслужи четири години като посланик на Русия в Таджикистан, а през 20009 година беше изпратен на почетно заточение като ректор на Московския държавен университет за култура и изкуства. През 2013 година Абдулатипов се оказа неочаквано назначен от Путин за ръководител на Дагестан и за него гласуваха 86 от 88 депутати в Народното събрание на републиката. Като временно изпълняваш длъжността ръководител на Дагестан Абдулатипов посочи десет приоритетни проекта за развитие на републиката: „Ефективно държавно управление“, „Безопасен Дагестан“, Нова индустриализация“, „Предприемачът – опора на Дагестан“, „Диаспората – силата на Дагестан“, „Привличане на федерални инвестиции“, „Антикорупция“, „Ефективно териториално развитие“, „Просветен Дагестан“ и „Търговски образ на Новия Дагестан“. Той реши също така да смени химна и герба.

Премиер-министърът на Русия Дмитрий Медведев и президентът на Република Дагестан Рамазан Абдулатипов по време на среща в резиденцията „Горки“. 26 юни 2015 година

Съвременните летописци не казват засега какви са истинските причини за оставката на Абдулатипов: може да е и непознаването на съвременната ситуация в Дагестан, защото през последните 43 години той не е живял в републиката, може да е бракът му с рускиня, което също се осъжда ментално, а може да е непотизмът, шуробаджанащината. Щом Абдулатипов се появи в Дагестан, синът му Джамал беше назначен за заместник-кмет на град Каспийск, зет му, Магомет Мусаев стана ръководител на Изпълнителния комитет на Стратегическия съвет към Президента на Република Дагестан, брат му, Раджаб Абдулатипов, беше началник на управлението на Федералната миграционна служба за Дагестан, сега е председател на Комитета по образование, наука и култура към Народното събрание на републиката.

Верният ленинец и опитен номенклатурен работник отново е изпратен на почетно заточение като Специален представител на Президента на Руската федерация по въпросите на хуманитарното и икономическото сътрудничество с държавите от Каспийския регион. На негово място е назначен „варягът“ Владимир Василев, роден като Алик Абдуалиевич Асанбаев, иначе казано – формално е от мюсюлманско семейство с майка рускиня и баща казах. Но той не е от Дагестен, роден е в подмосковския Клин, през по-голямата част от живота си е работил като „високопоставен“ чиновник в Министерството на външните работи на Съюза на съветските социалистически републики и Руската федерация. През 2000 година той се оказа герой на скандал – според разследване на обединението „Дисернет“ 60% от текста на дисертацията на Василев съвпада с текста на дисертацията на депутата от Либерално-демократическата партия в Държавната дума Сергей Абелцев.

Най-вероятно назначението на Владимир Василев е началото на операция, която Кремъл е замислил за прочистване на Кавказ. Ако Кавказ е инициатор на руската корупция и шуробаджанащина, сигурно е необходимо да се унищожи огнището на заразата, за да може цяла Русия да литне свободно и да се развива демократично. Но корупцията е болест, от която страда цялата страна. В Подмосковието и в други региони днешните централни и регионални елити строят не по-малки богаташки къщи от скромния дворец на един редови дагестански министър на три етажа и с площад колкото селско футболно поле.

Първи ответник в новата кремълска операция стана Дагестан, където сега работи пристигналата от Москва междуведомствена комисия за спазване на законността в републиката начело със заместника на генералния прокурор Иван Сидорук. В републиката е заменен напълно личния състав на пътно-патрулната служба. Вместо него дежурства дават сборни групи от полицаи и руски гвардейци, командировани от други региони на Русия. На дагестанските чиновници от всички равнища – от ръководителите на административните населени места до чиновниците на републиканско равнище – е забранено да напускат пределите на страната. Накрая, на 6 февруари, московският Басманни съд арестува за два месеца временно изпълняващия длъжността председател на правителството на Дагестан Абдусамад Гамидов, неговите заместници Шамил Исаев и Раюдин Юсуфов, а също така министъра на образованието на републиката Шахабас Шахов. Всичките бяха обвинени в измама, загубата от която във вид на незаконно отстъпване на земи за собственост и недвижимо имушество в Дагестан надвишава 143 милиона рубли, както съобщи Генералната прокуратура на Руската федерация.

Шамил Исаев (от ляво), обвинен в измама, преди разглеждането на решението за арест в Басманния съд. 6 февруари 2018 година

По-миналата събота новият ръководител на Дагестан Владимир Василев заяви, че „внос на персонал“ в републиката няма да има, а новото ръководство на региона е готово да работи с местните кадри. „Правя си добре сметката и искам да кажа, че никакъв внос на кадри няма да има, ще работим с всички, които са сега тук. Тези, които не се справят – ще бъдат сменени и за тяхното място ще готвим и ще подбираме местни талантливи хора“ – каза Василев в ефира на програма „Вести в събота“ по телевизионния канал „Россия 1“. Това беше казано два дена, след като Василев подписа указ за назначаването на министъра на икономиката на Татарстан Артьом Здунов за председател на правителството на Дагестан. Василев даде странно обяснение: „На първо време трябва да сменим ситуацията и да следваме желанията на хората“. Едва ли би се намерил дагестанец, който би приел „варяга“, камо ли да му пожелае благополучие на новото място. По-скоро Василев се опита да изпревари възмущението и да представи назначението за „народно желание“.

Артьом Здунов, назначен на длъжността председател на правителството на Република Дагестан. Махачкала, 7 февруари 2018 година

В съветско време се практикуваше назначаването на „руски“ втори (партийни - бел. П. Н.) секретари във всички органи на властта – от републиканските Централни комитети до ръководствата на милицията и КГБ. Това изобщо не се обясняваше и се смяташе за разбиращо се от само себе си, че имперският център е назначил „наблюдатели“ за районите, областите, градовете и републиките. До голяма степен тази практика даже не е съветска, а се корени, както казва историята, назад във вековете, във времената на Руската империя, когато генерал-губернатори или наместници ставали изключително хора, назначени от Санкт Петербург. Имало само един случай, когато през 1811 година, след отмяната на автокефалията на Грузинската православна църква и образуването на екзархата, за първи надзорник на църковната територия бил назначен етническият грузинец Варлаам (Еристави), когото след шест години сменил митрополит Феофилакт (Русанов) и до 1917 година са назначавани само руски свещеници.

Ако се съди по мащабите на проверката, в Дагестан ще си изпатят мнозина, Генералният прокурор на Русия Юрий Чайка е наредил на сътрудниците на прокуратурата да изяснят източниците на средствата, с които са построени разкошните къщи на дагестанските чиновници. „Необходимо е да се изключат фактите на длъжностни замени в държавните градски служби при условията на подчиненост и подконтролност от лица, намиращи се в близки роднински отношения“ - каза Юрий Чайка, като забрави да спомене за собствената си триетажна къща с двуетажна мансарда в селището Горки-8 на Рубльово-Успенското шосе в Подмосковието.

Едновременно с това на 9 февруари започнаха обиски в отдела на Фонда за социално осигуряване (ФСО) на Република Ингушетия: „Иззета е документация от отдела на ФСО. Известно е, че обиските не са осъществени от местните силови структури, а от командировани“ - каза събеседник на агенция „Интерфакс“, без да уточни причината за тези обиски. Но ако в Ингушетия проверките могат едва да започнат, от Дагестан вече се чуват рапорти - според резултатите от проверките на Генералната прокуратура в Дагестан са повдигнати повече от 70 наказателни дела и около 450 дела за административни правонарушения, като цяло са разкрити повече от 2400 нарушения на закона. Владимир Василев поясни: „нещата потръгнаха - президентът даде и постави задача“.

Ще стигне ли „вълната на справедливостта“ до Чечня, засега никой не казва. От Грозний няма никаква информация как се отнася към тези проверки Рамзан Кадиров, но ако някому в Кремъл се прииска да провери къде изчезват трилионите рубли дотации от руския бюджет, само някой много смел човек може да намекне, че ръководителят на Чечня ще позволи да го проверяват. И само най-големият наивник може да предположи, че Москва ще предприеме силов вариант за освобождаване на откраднатите пари.

Защо все пак става всичко това? Версиите като че ли не са много. Първата - пропаганден ход преди президентската кампания за изборите на 18 март, когато руснаците трябва да почувстват справедливия гняв на вожда и да му повярват за пореден път. Втората - усещането за опасност, идващо от Кавказ, защото дори най-неграмотният, но независим политолог вече е предположил, че началото на разпадането на Русия ще започне от Северен Кавказ. Първо, жителите на този регион се отличават със сплотеност и мюсюлманска солидарност, второ, те пазят историческата памети и дори момчето първокласник знае колко кървава е била Кавказката война през 19 век и кои са имената на националните герои. Третата версия - опит на Москва да си върне предишното величие, което през 18-19 век се нарича „събиране на руските земи“, и ако попитате селския пастир в дълбоката руска провинция, той ще ви отговори - „да, Кавказ е наш“, както „Крим е наш“ и японските Курилски острови също са „наши“.

Изглежда тази отчаяна стъпка за запазване на влиянието на имперския център ще се окаже победна само на първо време, след което ще настъпи разочарование - дагестанците не прощават обидите, и не само дагестанците. Ако московските чиновници настояват, че в Дагестан и в Ингушетия крадат повече, отколкото в Москва, това ще предизвика реакция на населението, от което се страхува Путин. Той - както винаги - смята, че лоялност може да се спечели само по два начина - или с пари, или със сила. Така са мислили всичките ръководители на Русия още от периода на първите нашествия в Кавказ. А когато губели влиянието си, търсели външни врагове, хвърляли вината върху чужденците - вездесъщите британци или мюсюлманския свят. На Кавказ вече се говори за нова вълна избити кавказци, а това е много лош сигнал за Кремъл - корупцията не е измислена от дагестанците и те едва ли ще поискат да отговарят за нея.