неделя, март 11, 2018

Нобелови лауреати – 1950 година

Ото Дилс (Otto Diels)

23 януари 1876 г. – 7 март 1954 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Курт Алдер)

(За откриването и изследването на диеновия синтез.)

Германският физик Ото Паул Херман Дилс е роден в Хамбург и е вторият от тримата синове на Херман Дилс, учител и известен филолог, и Берта (Дубел) Дилс. Когато Ото става на две години, семейството се премества в Берлин, където баща му е избран за професор по класическа филология в Берлинския университет. На шест години Дилс постъпва в Йоахимщалската гимназия в Берлин. На двадесет години се записва в Берлинския университет, за да учи химия. През 1900 г. под ръководството на Емил Фишер защитава блестящо докторска дисертация и става асистент на Фишер в университетския Химически институт.

През 1904 г. Дилс открива необикновено съединение, което съдържа три атома въглерод и два атома кислород, което нарича въглероден субоксид. През същото време той започва да проучва малко известното вещество холестерин. Като извършва дехидрация (отстраняване на водорода), Дилс получава от холестерина един от кетоните - холестерон.

През 1904 г. Дилс става лектор, а през 1906 г. - професор по органична химия. През това време той разпространява сферата на своите интереси върху други области на химията и през 1907 г. публикува умело съставения и широко известен учебник "Увод в органичната химия" ("Einfuhrungen in die organische Chemie"). През 1913 г. става ръководител на факултета по органична химия към университета.

След години работа като адункт-професор в Химическия институт към Кралския университет "Фридрих Вилхелм" (днес университет "Хумболт") Дилс се връща в Берлинския университет като пълен (действителен) професор. През 1916 г. е назначен за професор по химия и директор на Химическия институт към университета "Кристиан Албрехт" (по-късно Килски университет). От 1925 г. е ректор на университета.

Като предполага, че структурният модел на холестерина, предложен от други изследователи, е грешен, Дилс започва да проучва отново това вещество. След опити да приложи традиционните методи той открива, че при смесването на селен с холестерин настъпва дехидратация на холестерина, като при смесването и нагряването не протича деструкцията, характерна за другите методи. Дилс е първият изследовател, който използва селен за дехидратация на различни съединения и този метод, открит през 1927 г., е използван по-късно от други химици за получаването на полиненаситени мазнини. Съединението, което получава Дилс, се оказва базова молекула на много природни съединения и скоро то е използвано от други експериментатори за обясняване на структурата и на химическата природа на кортизона, половите хормони, стероидите и витамините от група D.

През 1928 г. Дилс и един от неговите бивши студенти, Курт Алдер, публикуват статия, в която обясняват за първи път диеновия синтез. Такъв синтез се наблюдава, когато диенът (молекула, съдържаща две двойни връзки между атомите на въглерода) се свързва с молекула, наречена филодиен (буквално - обичаща диена), която има една двойна връзка между атомите на въглерода. Продукт от това съединение е шестчленна циклична молекула, наречена адукт. Макар че диеновият синтез е вече открит от други химици, явлението не е обяснено научно. В статията си Дилс и Алдер описват как са свързали с едновременно прегрупиране на въглеродните връзки циклопентадиен (диен) с янтарен анхидрит (филодиен) и се е получил много стабилен адукт. До това време някои органични реакции са трудни за проучване, защото температурите и използваните аналитични методи влияят на резултатите. Дилс и Алдер забелязват, че много диени са разпространени в природата и че диените и филодиените реагират лесно при обикновени температури. От това наблюдение те стигат до извода, че диеновият синтез може да даде на химиците нов подход за изследване на различни видове органични реакции. През следващите години диеновият синтез става незаменимо средство за органичните химици, които го използват при синтезирането на вещества като лекарства, витамини, хормони, стероиди, синтетични каучуци и пластмаси.

Сътрудничеството на Дилс с Алдер продължава до 1936 г. (когато Алдер е приет на щат в завода ИГ "Фарбениндустри" в Леверкузен). Лишенията и разрушенията, предизвикани от Втората световна война, затрудняват Дилс в изпълнението на по-нататъшните му задължения. Бомбардировките на англо-американската авиация разрушават в крайна сметка не само Химическия институт и неговата библиотека, но и къщата на Дилс. Двамата му сина са убити на източния фронт, той подава заявление за оставка, която е приета през следващата година. Обаче след войната Дилс се връща на 70 години в института, където работи за неговоот възстановяване до окончателната си оставка през 1948 г.

Дилс се жени през 1909 г. за Паула Гайер и има трима синове и две дъщери. Сдържан човек с тънко чувство за хумор, той е много уважаван за смелостта си и за оригиналните си научни идеи. Фанатичен алпинист на млади години, през свободното си време Дилс се увлича от живопис. Умира в Кил, скоро след като навършва 78 години.

Освен с Нобелова награда Дилс е удостоен с медала Адолф фон Байер на Германското химическо дружество (1930 г.), получава почетна медицинска степен в Килския университет. Член е на академиите на науките н Гьотинген, Хале и Мюнхен.

Превод от руски: Павел Б. Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.