сряда, март 25, 2009

По гащите посрещат

През 1987-ма година в училището, в което работя, беше назначена нова учителка по математика. Младо момиче, току-що завършило университета. И - о, ужас за директор, партиен секретар и профсъюзен председател - още от първия ден новата учителка се появи на работа с... дънки. Споменатите по-горе цербери на реда и благоприличието веднага я награбиха, ама вече беше времето на Горбачовата перестройка, а и момичето се оказа ербап момиче, та удариха на як камък. Само няколко години по-рано обаче нещата щяха да изглеждат много по-иначе. Или дънките, или ще ти се види бръчкав социализмът!

Спомних си за това, когато четох днес вайканията на разни люде, че една учителка ходела на училище с не знам какви си дрехи: едни викат само със забрадка, други – изцяло с някакво си „мюсюлманско облекло” (?), иди ги разбери точно с какво. Ама не е в това работата. Защото работата е във въпроса: „В кое време живеем?”

Голям праз, казвам аз, кой учител с какво е облечен. Защото за учителя много по-важно е друго: как преподава! В „бранша” съм от доста години, срещал съм, срещам, познавал съм и познавам много колеги, които са по облекло перфектни, но са си сбъркали професията. Ама за тях – никой нищо не казва. Гледаме кой с какви гащи е.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.