Едно време най-голям български писател беше Тодор Живков, когато всички ласкаво наричахме Тато. Томовете със събрани съчинения на Тато надминаваха по количество томовете на Иван Вазов. Тато беше и най-превежданият български писател - оставете това английски, френски, немски, те са все в кърпа вързани, ами ако почнем да изброяваме - суахили, пенджаб, гуджарати, патагонски... опа, патагонски език май няма, но от нас да мине.
И като загърбим миналото, за да се взрем в настоящето, виждаме, че Тато си има съвременен последовател. Този последовател издаде преди време една книжка - "Защото сме социалисти". Сега чуваме, че същата книжка, допълнена, излязла и на английски език. С една дума - началото е сложено. Днес една книжка, утре втора, вдругиден - трета... Днес на английски, утре на френски, после на немски, на суахили, на пенджаб, на гуджарати, на патагонски... опа, патагонски май...
Ще удари това момче и дядо Вазов, и Тато в земята, помнете ми думата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.