събота, август 15, 2009

Библиотеката

Ето я библиотеката на дядо и баба. Мога да кажа, че това, което съм сега, го дължа до голяма степен на нея.

Вече споменах на едно място, че съм се научил да чета от много малък, и в тази библиотека се намираха първите ми и най-любимите ми книги. Всички със стария правопис – предимно от двадесетте и тридесетте години на миналия век.

Най-напред започнах с малките книжки. Някога баба получавала готварски и шивашки списания, а към тях всеки месец по една книжка от двадесетина до петдесетина страници. Имаше какво ли не: приключения – „Убийците дервиши”, мистерии – „Цветята убийци”, ужаси – „Кървавите сълзи”, любов – „Пю форте че ла морте” (така си беше написано, с български букви)… Треторазрядна литература, но за ума на едно петгодишно дете – истински огън! Не бяха малко обаче и стойностните неща: много легенди и приказки – „Прокълнатата камбана” (български легенди), „Чудото на Пурун Багат”, „Царкинята в делвата” (индийски приказки и легенди, преразказани от Ръдиард Киплинг), китайски приказки, Братя Грим…

След това дойде ред на по-дебелите книги. Джек Лондон, Майн Рид, Емилио Салгари, Жул Верн… Четях ги и ги препрочитах множество пъти. Помнех цели изречения, които ми правеха впечатление. Някои помня и сега. Като, да речем: „И тогава с цялата си любов към живота, унищожена от едно светкавично схващане за справедливото и несправедливото, той спусна ръката си, видя как вървите се разделят, усети че плъзгането се усили и падна” (Джек Лондон). Когато отидох да уча след втори клас в Силистра (там живееха родителите ми) учителката в трети клас ни накара веднъж да напишем някакво изречение от някоя книга. Аз написах горното, а тя вика: „Какви са тези глупости?” Сигурно очакваше нещо патриотично или партизанско. Намразих я искрено за няколко дена!

Накрая, когато си идвах на село през ваканциите, се захванах и с най-сериозното в библиотеката. Балзак – „Шагреновата кожа”, Стоян Чилингиров – „Шинел без пагони”, Август Стринберг, Кнут Хамсун… (все от известните „Игнатови издания”, а там празно няма – желязна класика).

Е, имаше в библиотеката и множество детски списания, които баба купувала някога на татко, когато бил съвсем малък, но определено никога не ми харесаха – бяха все религиозни („Християнче” и прочее, баба беше много набожна) и разказчетата в тях не ми правеха никакво впечатление. Когато си чел Майн Рид и Джек Лондон и мечтаеш да препускаш на черен мустанг из прериите или да търсиш злато в Аляска, четива за разни Витлеемски звезди и някакви си Йосиф и Мария бледнеят толкова, че просто се разтапят без следа. Така приключенията убиха в мене религията. За което също благодаря.


======================

Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.